Разпръснати по магистралата, така че да не могат да преминават автомобили, около 100 протестиращи блъскаха тенджери в оглушителен шум, който отекна в тази отдалечена долина на източна Франция миналия месец. Те вървяха към близкия замък, където трябваше да пристигне френският президент, решени да застанат на пътя му и да създадат какофония около посещението.
Внезапно над главите им се появи хеликоптер, носещ президента Еманюел Макрон, звукът на неговите перки за кратко заглуши шума. Въпреки че буйните демонстранти не спряха посещението на френския лидер, сцената беше зашеметяващо напомняне за яростта, която преследва правителството му, откакто прие изключително непопулярна реформа на пенсиите тази пролет и повиши законовата възраст за пенсиониране на 64 от 62.
От седмици противници на промяната тормозят г-н Макрон и членовете на кабинета му, като блъскат тенджери и тигани по време на официалните им пътувания.
В страна, в която няма недостиг на кухненска посуда, протестите, известни като „касеролади“, от френската дума за тенджера, прекъснаха или спряха десетки посещения на министри в училища и фабрики.
Подобно на протестното движение на „жълтите жилетки“ от 2018-19 г., което започна заради цените на горивата и след това се разшири, за да включи множество оплаквания, удрянето на тигани също се превърна в символ на по-широко недоволство във Франция, след като месеци на големи улични демонстрации не успяха да откажат правителството да прокара промените в пенсиите.
„Желанието да се оглуши и да се отговори с шум отразява един вид дискредитация на политическия дискурс“, каза в интервю Кристиан Салмон, френски есеист и колумнист за онлайн изданието Slate.
„Не ни чуват, не ни чуват след седмици на протести. Така че сега ни остава една единствена възможност, която е да не ви слушаме“.
Решението на г-н Макрон да повиши законовата възраст за пенсиониране се основава на убеждението му, че настоящата пенсионна система на страната е финансово неустойчива.
Тъй като пенсионерите, издържани от активни работници, живеят по-дълго, хората също трябва да работят по-дълго, казва той.
Законът за пенсиите беше прокаран с помощта на конституционна разпоредба, която избягва пълно гласуване в парламента.
Г-н Макрон защити този ход в телевизионно интервю в понеделник като акт на отговорност, отбелязвайки, че ключови правителствени решения в миналото, като например изграждането на сили на Франция за ядрени оръжия, са използвали същия механизъм.
Касероладите започнаха преди месец по време на телевизионна реч на г-н Макрон, която имаше за цел да се избегне пенсионният катаклизъм.
Решени да продължат битката, протестиращите се събраха пред кметствата във Франция, за да удрят тенджери и тигани. В Париж много жители се присъединиха от прозорците на апартаментите си, изпълвайки цели квартали с метални нотки. Кулинарният боен вик се разнесе бързо. Не след дълго членовете на правителството бяха посрещани от какофония от съдове за готвене по време на официални пътувания из страната.
„Искаме да им покажем, че няма да се отказваме от битката“, каза Никол Драганович, протестираща, която блъскаше тенджера на магистралата в La Cluse-et-Mijoux в източна Франция миналия месец.
Около нея, сред червените знамена на синдикатите, се чуваха звуците на безброй прибори от типична френска кухня: сита, капаци и тигани, удрящи в ритъм с метални и дървени лъжици.
Демонстранти без тенджери дрънчаха по металните заграждения на магистралата.
„Това е като симфония“, каза г-жа Драганович.
Няколко души, участващи в седмиците на протести, казаха, че основното послание е гневът от решението на правителството да прокара основната реформа на пенсиите без подкрепата на мнозинството от гласоподавателите или на профсъюзите.
„Това е пълно отричане на демокрацията“, каза 55-годишната Стефани Алум, която блъскаше тенджера от неръждаема стомана по време на първомайска демонстрация в Париж. „Когато вече не е възможно да се води диалог с нашето правителство, ние заглушаваме гласовете им с шума на нашите тенджери.“
Касероладите – последният етап от протестно движение, започнало с мирни шествия, които привлякоха милиони по улиците и след това породиха някои “диви протести”, белязани от тежък вандализъм – също отразяват вековна протестна традиция във Франция.
По думите на Еманюел Фурейкс, историк от университета Paris-Est Créteil, удрянето на тигани датира от Средновековието като обичай, наречен „чаривари“, който имал за цел да засрами неподходящите двойки.След това традицията претърпява политически обрат през 30-те години на 18-ти век, при крал Луи Филип I, когато хората удрят тенджери и тигани през нощта под прозорците на домовете на съдии и политици, за да настояват за по-големи свободи.
Тези тенджери, казва г-н Фурейкс, са били „предмет от ежедневието, инструмент, който въплъщава гласа на хората“ във време на лошо политическо представителство – тема, отразена в днешните касероли.
„Възраждането на жестове, които принадлежат на една недемократична епоха, 19-ти век, е точно симптом на демократична криза“, казва той.
Г-н Макрон беше видимо раздразнен от касероладите, като каза, че „не тенджерите ще накарат Франция да върви напред“ — на което Cristel, френският производител на съдове за готвене, отговори в Twitter: „Мосю Президент, в @cristelfrance ние правим тенджери, които водят Франция напред!!!”
Френският лидер категорично отхвърли и идеята, че страната е изпаднала в демократична криза, отбелязвайки, че пенсионният закон е приет в съответствие с конституцията на страната.
В телевизионното интервю в понеделник той се опита да преодолее спорната реформа, като обяви данъчни облекчения на стойност 2 милиарда евро, около 2,2 милиарда долара, за средната класа преди края на мандата си.
„Страната върви напред“, каза г-н Макрон.
Но профсъюзите призоваха за още един ден на протест в цялата страна в началото на следващия месец и реакцията на правителството говори за безпокойство.
Много министри сега обявяват плановете си за пътуване в последния момент от страх да не бъдат изненадани от трясъци. А полицията използва законите за борба с тероризма, за да забрани няколко протеста и веднъж конфискува съдове на демонстранти, след като местните власти забраниха „използването на преносими звукови устройства“.
Г-н Фурейкс казва, че правителството е „в капан“ от касеролите, точно както Луи Филип I в своето време.
„Ако репресират, те се превръщат в глупаци“, казва той. „Такъв е случаят днес, както беше през 19 век, когато съдебните процеси бяха превърнати в политически трибуни за опонентите. Ако не направят нищо, феноменът се разраства“.
И расте.
Уебсайт, създаден от синдиката на технически работници, сега класира френските региони по касероли въз основа на нивото на какафония и важността на засегнатия държавен служител.
На неотдавнашен протест в Париж демонстранти вдигнаха гигантска тенджера и лъжица, направени от картон, предоставяйки на околните тълпи знак, около който да се съберат.
Повсеместното разпространение на тенджерите и тиганите беше такова, че есеистът г-н Салмон направи паралел с протестите на „жълтите жилетки“.
И двете, каза той, са обекти, „върху които всеки може да проектира своите собствени значения“ и изисквания.
По време на първомайския протест г-жа Аллуме каза, че вижда широкообхватно значение зад касеролите, включително борбата да се сложи храна на масата и желанието да се изрази гнева. Тя каза, че собствената й тенджера, която удряла, някога е била използвана за варене на паста и след това за разтопяване на восък за депилация. „Тя е имала няколко живота и сега завършва с протест“, казва тя.
Източник mahalsa.us /Превод: opposition.bg
