Ден преди ISIS-Khorasan (ИД-Х) да извърши смъртоносна атака срещу концертна зала в Москва, генерал Майкъл Ерик Курила даде показания пред Конгреса за заплахата, която групата представлява. Лидерът на Централното командване на САЩ каза пред Комитета по въоръжените сили на Камарата на представителите, че ИД-Х, филиал на Ислямска държава, „запазва способността и волята да атакува интересите на САЩ и Запада в чужбина само за шест месеца фактически без предупреждение”. Той направи подобна оценка една година по-рано пред комисията по въоръжените сили на Сената, където също предупреди, че ще е необходимо допълнително финансиране в подкрепа на разширени разузнавателни дейности и ударни операции, за да се противодейства на възхода на групировката.
След атаката от 22 март прогнозите на Курила изглеждаха пророчески и стремежът му да увеличи усилията за противодействие на ИД-Х се активизира. Сенатор Линдзи Греъм се аргументира за масирани въздушни удари срещу групата в Афганистан. Експертът по тероризма Питър Бъргън намекна, че може да е необходимо по-голямо военно присъствие на САЩ в чужбина, предполагайки, че „решението да се изтеглят всички американски войски от Афганистан позволи на ИД да се прегрупира там с възможност за извършване на широкомащабни атаки в други страни“. Пентагонът заяви, че продължаващото и засилено военно присъствие на САЩ в Ирак и Сирия ще бъде от съществено значение за усилията на САЩ да овладеят глобалната заплаха, представлявана от ИД.
Администрацията на президента Джо Байдън трябва да се противопостави на призивите да разшири обхвата на своите контратерористични операции в чужбина, поне малко. Увеличаването на задграничните военни операции не е най-ефективният начин за защита на територията на САЩ в този случай – и всъщност може да причини повече вреда, отколкото полза. Възможностите на разузнаването на САЩ изглежда са в състояние да проследят групата умело, дори без присъствие на сили, разположени в Афганистан. Една вече пренапрегната американска армия не може да си позволи да разшири отговорностите си за борба с тероризма, докато се опитва да управлява войните в Украйна и Газа и напрежението в Западния Пасифик – особено като се има предвид ограниченият й успех в противодействието на подобни терористични заплахи другаде. Това е случай, в който най-добрият отговор може да е липсата на отговор.
Рискът от атака на ИД-Х в Съединените щати е ограничен, въпреки нападението в Москва. Въпреки че получават значително медийно внимание, терористичните атаки, извършени от ислямистки групи в Съединените щати, са много по-редки от тези, извършени от десни екстремисти през последните двадесет години. От появата на ИД само няколко насилствени атаки в Съединените щати са били свързани с групата и нито една с ИД-Х, която досега е била най-активна в Афганистан и Пакистан. Самият Курила призна, че атаките на ИД-Х на територията на САЩ не са вероятни в близко бъдеще.
Далеч от нарастване, Заявленията за атаки от всички филиали на ИД не само не растат, но и намаляха значително през последните няколко години. Същата тенденция се наблюдава и за ИД-Х, отчасти поради усилията на талибаните да потиснат дейностите на групата в Афганистан. ИД-Х увеличи външните си операции през последната година, но групировката е свързана с по-малко от две дузини заговори и атаки по целия свят. Нито една от тях не е насочена към Съединените щати, а тези в Европа бяха до голяма степен прекъснати, преди да се случат.
Освен това, доказателствата, че след изтеглянето на САЩ от Афганистан е настъпило влошаване на основните разузнавателни способности на САЩ са минимални, поне що се отнася до ИД-Х. Напротив, данните на американското разузнаване за групата са надеждни, навременни и конкретни, което предполага продължаващи силни способности и обширни мрежи, дори без присъствие на място. Наистина, разузнавателната общност на САЩ вече е доказала способността си да проследява дейността на ИД-Х със значителна точност. Седмици преди атаката от 22 март американски официални лица информираха Москва за намерението на групата да удари цивилни цели в страната – включително концертни зали – но съветът им беше отхвърлен. Американски служители отправиха подобно предупреждение към Иран преди самоубийствения бомбен атентат на групата в Керман. Има основателна причина да сме уверени, че същите тези разузнавателни ресурси ще предложат предупреждение за потенциални атаки на ИД-Х срещу Съединените щати, с достатъчно време за официалните лица да предприемат необходимите действия и без каквито и да било големи промени в текущата военна позиция или дейности на САЩ.
Дори ако се появи реална заплаха от ИД-Х за територията на САЩ, разширяването на контратерористичните операции вероятно няма да бъде най-ефективният отговор. Първо, най-активните клетки на ИД-Х сега са разпръснати из Централна Азия, което ги прави трудни за насочване или премахване и подкопава обосновката за подновяване на въздушните удари в Афганистан. Освен това, изследванията показват, че както широкомащабни въздушни кампании, насочени към укрития на терористични групи, така и по-ограничени операции с дронове, рядко напълно изкореняват терористичните организации и понякога могат да имат обратен ефект. Второ, както показаха войната в Газа и глобалната война на САЩ срещу тероризма, наземните военни кампании също не могат да унищожат дифузните и мрежови терористични групи. Всъщност повечето военни операции на САЩ, предназначени да се противопоставят и победят терористични групи като ИД-Х в продължение на най-малко две десетилетия в Близкия изток и другаде, са имали само с ограничен успех и значителни разходи и риск, особено когато става въпрос за ограничаване на разпространението на разклонения. ИД-Х се появи в Афганистан, докато Съединените щати все още действаха в страната, което предполага, че наличието на повече американски войски на място не е решението на проблема за нарастване на екстремистката дейност.
Съединените щати трябва да запазят сегашния си фокус върху борбата с тероризма „отвъд хоризонта“. Тази стратегия може да включва някои удари с дронове, но те ще бъдат ограничени и насочени към ограничаване, а не към елиминиране на групи като ИД-Х. (Примерите могат да включват унищожаване на запаси от боеприпаси, влошаване на способностите за насочване или прекъсване на вече провеждащи се операции.) Съществуващите изследвания показват, че такива удари са успели да сдържат и възпират терористични групи за кратки периоди и с устойчиви загуби – стратегията няма да изисква допълнителни ресурси за да бъде ефективна. Като част от вътрешната отбрана на САЩ приоритети трябва да бъдат координацията между местните правоприлагащи органи и федералните агенции и повишената защита при граждански събития и за уязвими цели, включително разработването на добре установени процедури за спешни случаи и по-широко обучение на персонала по сигурността.
Преди всичко една вече пренапрегната американска военна и отбранителна промишлена база, изпитваща напрежение, не може да си позволи да поеме нова антитерористична роля, особено когато вероятният й принос би бил в най-добрия случай само незначителен. Всяко разширяване на настоящите контратерористични операции би погълнало ценни средства за наблюдение и разузнаване, персонал, боеприпаси и прецизни ракети с голям обсег, които вече са в недостиг и голямо търсене, включително в Украйна, Червено море и Индо-Тихия океан. В епоха на ограничени ресурси и големи противници, Съединените щати трябва да дадат приоритет на своите военни инвестиции и това ще изисква избор какво да не се прави. Изтеглянето от Афганистан през 2021 г. беше добра стъпка в тази посока и Вашингтон трябва да избегне връщането си в още една антитерористична кампания, докато се задават по-належащи заплахи от Русия и особено от Китай.
Автор: Дженифър Кавана; Източник: carnegieendowment.org// Превод: Opposition
