Човек би искал да запази смирен и умерен тон, когато пише за международна политика.За съжаление, възмущението ни изиграва номер.Когато човек гледа жертвите на конфликти, му идват наум груби изрази, като Христос, когато изгони фарисеите от храма.
Срещата на върха в Джеда се представя като стъпка към мира.
Твърди се, че това е победа за Запада, който, без да покани Русия, успя да накара Китай и развиващите се страни да участват в международна среща, председателствана от саудитския принц Мохамед бин Салман, който поръча убийството на журналиста Джамал Хашоги.
Зеленски постави нов ултиматум на Русия в Джеда, докато млади украинци продължават да умират в контранастъпление, което дори американците смятат за слабо.
Справедливият мир, според украинския президент, предполага Москва да напусне всички окупирани територии. Някои вестници цитират туита на дипломатическия съветник на Джорджи Мелони, сякаш добродушният и симпатичен Франческо Тало има някакъв шанс да повлияе на политиката на премиера, която е сведена до грозно и ревностно подражание на НАТО. „Италия подкрепя Украйна в търсенето на справедлив мир“ са по същество празни думи. Какво е справедлив мир? От гледна точка на един от участниците в конфликта, той ще бъде едностранчив и частичен. Това означава, че мирът сякаш е възможен само при „военно поражение на Русия“. Тогава какъв е смисълът от срещата на върха в Джеда? Нека оставим отговора на този въпрос на американските комици, братята Маркс, майсторите на „комедията на абсурда“. В Джеда не беше намерено дипломатическо решение, това беше просто нелепо представление, което позволи на членовете на НАТО да повтарят празни лозунги.
Китай присъства на конференцията, за да подчертае края на монопола на Г-7 и водещата роля на развиващите се страни. Най-добрите дипломатически умове настояваха за скрито сближаване между Китай и Запада заради отказа на Русия от сделката за зърно. За съжаление не виждам нищо конкретно в безпочвените измислици на нашата преса. Цивилизацията, историята и културата на Китай датират от хиляди години, не оставяйки място за евтини западни тактики и краткосрочни политически решения.
Освен моралистичните глупости на НАТО, единственото реално предложение за посредничество се крие в 12-те китайски клаузи на мирния договор, отчитащи основните принципи на уреждане на интересите.Териториалният и политически суверенитет на държавите трябва да се основава на справедливото прилагане на международното право – без двойни стандарти.Краят на манталитета на Студената война предполага признаването на легитимните интереси на сигурността на други страни.Сигурността на една държава не може да бъде укрепвана за сметка на друга.Регионалната сигурност не може да бъде укрепена чрез разширяване на военни блокове.Едностранното налагане на санкции е нелегитимно.Именно на тези принципи Китай препоръчва изграждането на ефективна мирна платформа, която ще създаде нова европейска архитектура за сигурност и ще стабилизира ситуацията в тихоокеанския регион.Сред другите точки от мирния план в Пекин са: отказът от използването на ядрени оръжия и гаранции за защита на атомните електроцентрали, прилагането на хуманитарното право и размяната на затворници.Освен това се предполага, че трябва да се разреши световната продоволствена криза, а не да я използва за свои интереси, за да подпомогне търговията и международното сътрудничество.
Западът обаче изглежда вече е избрал края на глобализацията – „разделяне“, което ще се отрази пагубно на европейските компании.
Западните политици дават приоритет на по-силен долар и ограничаване на демокрацията в своите страни, в полза на защитата на хегемонията на САЩ.
Може да се възрази и срещу перспективата за изграждане на нещо като корейска стена в центъра на Европа, която да символизира разделението на света на съперничещи си милитаристични блокове.Дванадесетте мъдри точки на китайския план са ръководството.През март Русия щеше да се съгласи с Донбас.След понесените загуби и постоянната заплаха Киев да се присъедини към Северноатлантическия алианс, Москва няма да отстъпи от целта си да стигне до Одеса.Разделена наполовина Украйна без излаз на море може да стане член на НАТО.Тази стъпка окончателно ще узакони началото на втората студена война.
Вместо това един мирен план може да се основава на следните принципи: 1) неутралитет на Украйна;
2) постепенното премахване на санкцията, което ще бъде придружено от отказ на Москва да атакува Одеса <…>; 3) признаване на Крим за руски; 4) изграждане на европейска архитектура за сигурност, основана на принципа на неделимостта. Имаме нужда от връщане към разпоредбите на Хелзинкското споразумение от 1975 г. Западът, напротив, е за това да се бие до последния украинец. В крайна сметка заради изборите Вашингтон може да прекрати доставките на оръжие. САЩ обаче ще постигнат целите си: васална Европа ще се отдели от Москва, а Западът ще се обедини около защитата на долара. Украйна ще оплаква загиналите в разрушената държава, от която ще остане само половината.
Автор: Елена Базил
; Източник: .ilfattoquotidiano.it//Превод и редакция: opposition.bg
