В претъпканите заседателни зали и коридорите на мюнхенския хотел Bayerischer Hof миналия уикенд, потупващи по гърба съюзници прокарваха дневен ред с онази далновидна решителност, която НАТО отдавна се опитва да изобрази, но също толкова често се бореше да постигне. Те обещаха повече помощ за Украйна.Те преработиха плановете за собствената си колективна отбрана.
Два дни по-късно в Москва Владимир Путин стоеше сам, изнасяйки твърдо поредната реч, пълна с негодувание и самотен национализъм, спирайки само за да позволи на публиката си от мрачни държавни функционери да се изправят на крака в поредица от задължителни овации в студена,
пещерна зала.
Тъй като войната в Украйна вече е една година и няма ясен път към мир, новообединеният НАТО е на прага да вземе поредица от сеизмични решения, за да революционизира начина, по който се защитава, като същевременно принуждава по-бавните членове на алианса
към действие.
Решенията пред НАТО ще поставят алианса, който защитава 1 милиард души, на път към една от най-мащабните трансформации в неговата 74-годишна история.
Плановете, които трябва да бъдат затвърдени на среща на върха в Литва това лято обещават да се преработи всичко – от годишните бюджети на съюзниците до разполагането на нови войски и до интегрирането на отбранителната индустрия в цяла Европа.
Целта: Изграждане на съюз, който Путин не би посмел да оспори директно.
И все пак най-голямата пречка може да бъде самият алианс, огромна колекция от спорещи нации с ограничени интереси и бюрокрация, която често е обещавала много повече, отколкото е изпълнявала.
Сега трябва да се възползва от инерцията от изминалата година, за да пресече бюрокрацията и да развие стратегии за доставки в мирно време, за да посрещне непредвидимата и вероятно все по-войнствена Русия.
Това е „мащабно начинание“, каза Бенедета Берти, ръководител на отдела за политическо планиране в кабинета на генералния секретар на НАТО.
Групата е прекарала „десетилетия във фокусиране на вниманието ни другаде“, каза тя. Тероризмът, имиграцията – всички те взеха приоритет пред Русия.
„Това наистина е доста важна историческа промяна за алианса“, каза тя.
Засега отделните нации издават правилните звуци.
Но доказателството ще дойде по-късно тази година, когато те бъдат помолени да отворят портфейлите си, а на отбранителните фирми бъде съобщено за планове за партньорство с конкуренти.
Ако послушат лидерите на съюза и държавните глави, те са готови да го направят.
„Украйна трябва да спечели това“, каза адмирал Роб Бауер, ръководител на военния комитет на НАТО в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността.
“Не можем да позволим на Русия да спечели и има основателна причина – защото амбициите на Русия са много по-големи от Украйна”.
Всички погледи са към Вилнюс
Голямата промяна ще настъпи през юли, когато съюзниците от НАТО се съберат във Вилнюс, Литва, за своята голяма годишна среща на върха.
Висшият военен лидер на НАТО ще изложи нов план за това как алиансът ще разположи повече войски и оборудване по източния фронт.
А генерал Крис Каволи, върховен главнокомандващ на съюзническите сили за Европа, също ще разкрие как персоналът от целия алианс ще бъде призован да помогне в кратки срокове.
Промените ще се равняват на „реинженеринг“ на начина, по който се защитава Европа, каза високопоставен служител на НАТО.
Плановете ще се основават на географски региони, като НАТО ще поиска от страните да поемат отговорност за различни зони на сигурност, от космоса до наземните и морските сили.
„Съюзниците ще знаят още по-ясно каква ще бъде работата им в защитата на Европа“, каза служителят.
Лидерите на НАТО също обещаха да подсилят източната защита на алианса и да направят 300 000 войници готови да се втурнат да помагат на съюзниците в кратък срок, ако възникне необходимост.
При сегашните сили за реагиране на НАТО алиансът може да предостави 40 000 войници за по-малко от 15 дни. Съгласно новия модел на силите, 100 000 войници могат да бъдат активирани до 10 дни, с още 200 000, готови да отидат до 30 дни.
Стремежите на НАТО представляват отклонение от предишния фокус на алианса върху краткосрочното управление на кризи.
По същество алиансът „върви в друга посока и се фокусира повече върху колективната сигурност, възпирането и отбраната“, каза втори служител на НАТО, който като първия пожела анонимност, за да обсъди текущото планиране.
Главното сред предизвикателствата на НАТО: да накараме въоръжените сили на всички да си сътрудничат.
Страни като Германия, която години наред не финансира своите програми за модернизация на военните, вероятно ще се борят да влязат в крак. А Швеция и Финландия – на прага на присъединяването към НАТО – работят за интегриране на своите сили в алианса.
Други просто трябва да разширят редиците си, за да може НАТО да изпълни обявените квоти.
„НАТО се нуждае от способност да добави скорост, за да постави големи формирования на полето – много по-големи от преди“, каза Бастиан Гигерих, директор на отбраната и военните анализи и Международния институт за стратегически изследвания.
Изток срещу Запад
Идеологическа пукнатина изток-запад също тлее в НАТО.
Страните от източния фронт на алианса отдавна са разочаровани, понякога публично, от по-бавния темп на промяна, който мнозина в Западна Европа и Съединените щати препоръчват – дори след нахлуването на Русия.
„Започнахме да се променяме и за западните партньори това беше известно забавяне“, каза генералът от полските въоръжени сили Раймунд Анджейчак по време на посещение във Вашингтон този месец.
Тези опасения на източния фронт се чуват колебливо.
Миналото лято НАТО определи Русия като своя най-пряка заплаха – значителна промяна от усилията след Студената война за изграждане на партньорство с Москва.Президентът на САЩ Джо Байдън също проведе своя собствена офанзива, пътувайки до Варшава за важна реч миналата седмица, която помогна за облекчаване на някои от напреженията и привидното пренебрежение.
Все пак източният фронт на НАТО, който се намира в пределите на досегаемост на Русия, умолява своите западни съседи да действат по-бързо, за да помогнат за запълване на празнините по краищата на алианса и да подпомогнат плановете за укрепване.
Важно е да се „определят слотовете – кои държави кои единици ще доставят“, каза естонският външен министър Урмас Рейнсалу, добавяйки, че се надява САЩ „да вземат значителна роля“.
Длъжностни лица и експерти са съгласни, че тези промени са необходими в дългосрочен план.
„Ако Украйна успее да спечели, тогава Украйна, Европа и НАТО ще имат много недоволна Русия на прага си, превъоръжаваща се, мобилизираща се, готова да тръгне отново“, каза Шон Монаган, гостуващ сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания.
„Ако Украйна загуби и Русия спечели“, отбеляза той, Западът ще има „окуражена Русия на прага си – така че и в двата случая НАТО има голям проблем с Русия“.
Събуждане от Русия
Стремежът на континента да се превъоръжава, тъй като оръжия и оборудване текат от отдавна пазени запаси към Украйна, беше толкова внезапен, колкото и самата инвазия.
След години на плоски бюджети за отбрана и оборудване от съветската ера, което се задържа в резервите по целия източен фронт, призивите за повече пари и повече западно оборудване заплашват да смажат отбранителните фирми без капацитет да изпълнят тези поръчки в близко бъдеще.
Това може да създаде криза в готовността за боеприпаси, танкове, бойни превозни средства на пехотата и противобронирани оръжия.
НАТО всъщност призна този проблем преди десетилетие, но не стигнаха способности да направи много по въпроса.
Първият опит да се накарат държавите-членки да се отърсят от депресията след Студената война започна бавно в годините преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна миналата година.
След като Москва превзе Крим и части от Донбас през 2014 г., алиансът подписа „обещанието на Уелс“ да изразходва 2 процента от икономическата продукция за отбрана до 2024 г.
По-голямата част от страните учтиво пренебрегнаха обета, давайки на тогавашния президент Доналд Тръмп основна тема за разговор, когато той поиска Европа да се засили и да спре да разчита на Вашингтон да осигурява чадър за сигурност.
Но нищо не фокусира вниманието така, както опасността и гледката на руските танкове, които тътнеха към Киев, докато Путин бълнуваше за покварата на Запада и руската съдба, той тласна Европа към действие.
Една година по-късно сметките от тези ранни обещания да направим повече, трябва да бъдат заплатени.
„Ние сме в това за дълго“ в Украйна, каза Бауер, ръководител на Военния комитет на НАТО, орган включващ униформени началници на отбраната на съюзниците.Но поддържането на тръбопровода, доставящ оръжия и боеприпаси към Украйна, ще изисква не само волята на отделните правителства, но и задълбочено сътрудничество между отбранителната индустрия в Европа и Северна Америка.Тези ангажименти все още са в процес на работа.
Част от тези усилия, каза Бауер, са за да накарат страните да си сътрудничат за изграждане на оборудване, което партньорите могат да използват.
Това е работа, която той смята, че страните от Европейския съюз са много подходящи да ръководят.
Това е чувствителна тема за ЕС, самопровъзгласил се мирен проект, който по дефиниция не може да използва бюджета си за закупуване на оръжия.
Но може да служи като организатор. И се съгласи да направи точно това миналата седмица, като обеща с НАТО и Украйна съвместно да създадат по-ефективна система за доставки на оръжие за Киев.
Разговорът, разбира се, е едно.
Традиционно НАТО и ЕС са страхотни в обещаването на промяна и формирането на комисии и работни групи, които да направят тази промяна, само за да гледат как тя затъва във вътрешната политика и борбите между големите алианси. И много държави отдавна се притесняват от навлизането на ЕС във военната територия на НАТО.
Но този път има чувството, че нещата трябва да се раздвижат, че западните страни не могат да позволят на Путин да спечели големия си залог – че историята ще се повтори и че Европа и САЩ ще бъдат сковани от неспособност да се споразумеят.
„Хората трябва да са наясно, че това е дълга битка.
Те също така трябва брутално да осъзнаят, че това е война“, каза вторият представител на НАТО. „Това не е криза. Това не е малък инцидент някъде, който може да се управлява. Това е тотална война. И сега се третира по този начин от политиците в цяла Европа и целия алианс и това е абсолютно уместно“.
Източник: politico.eu
Превод: opposition.bg
