Може би след време ще решим, че Украйна ни е омръзнала. И ще оставим Киев да падне. Може да ни олекне за известно време. Въпреки това цената, която ще платим през следващите десетилетия, ще бъде висока.
Две години след нахлуването на Путин в Украйна, отношението на немалка група чехи към войната там и към самите украинци, се променя. Проучванията на общественото мнение, а наскоро и експертиза на Министерството на вътрешните работи на ЧР констатират тревожна тенденция. Желанието за оказване на военна помощ на Киев намалява. И в част от нацията има огромно недоволство към украинците.
Причината е очевидна.
Хората материално са по-зле. И търсят източника на упадъка. Той е (ако пренебрегна много други обстоятелства, които не са предмет на този текст) Владимир Путин. Виновникът е Русия, която предизвика кръвопролитието и свързаните с него икономически катаклизми.
Но, колкото и да е парадоксално, нараства тенденцията причината за „отрицателния” икономически растеж да се търси на страната на жертвата.
Вече е погрешна тезата, че само изпращаме пари и материали в Украйна, тоест, че само губим счетоводно. Съветникът по националната сигурност Томаш Пояр обяснява това. Украйна, Холандия, САЩ, Дания и други страни поръчват и заплащат производството на оръжия в Чехия.„Трудно е да се каже, но трябва да го казваме по-често: ние, чехите, също правим пари от войната. Миналата година нашите частни оръжейни фирми внесоха допълнително два милиарда в държавния бюджет“, припомня той.
Но е напразно. Тези, които не искат да чуят, няма да чуят.
Да се върнем на анализа на МВР. Посочени са причините, поради които за някои от нас украинците вече са в повече.
„Набезите срещу украинците се засилиха. Приписват им високо ниво на престъпност, неблагодарност към чешките граждани, симпатии към (нео)нацизма, а често и омаловажават опасността от ситуацията в родината им“, се посочва между другото в последния шестмесечен доклад за проявите на екстремизъм и предубедена омраза.
Проруските лъжци играят значителна роля. Според експертите: „За ескалация на напрежението допринасят медиите за дезинформация и конкретни лица, които изпълват онлайн пространството с често полувярна или напълно измислена информация за различни инциденти или несправедливости. Нерядко това съдържание е допълнено с послание за Руската федерация, където законът и справедливостта уж все още функционират и където държавата защитава своето население и „традиционните ценности“ от малцинствата и упадъка“. Настоящата предизборна обиколка на министъра на вътрешните работи и ръководител на движението STAN Вит Ракушана през избрани градове илюстрира горното с конкретни истории. Темата за Украйна и украинците, които вземат пари от “нашите” е една от най-обсъжданите.
Дори опозицията на Бабиш, с традиционното си чувство за лош вкус, я приема за своя.
По един или друг начин тази тема буди силни страсти у публиката.
Но внимание. Австрийската публика е специфична. Тя не представя чешкото население като такова.
Въпреки това, във всяка кръчма може да се чуе същото. Украинците са въплъщение на бедствие за някои чехи. Правопропорционална е и антипатията към управляващите политици, които – слава Богу, – твърдо държат проукраинската линия.
Въпросът е какво ще стане, ако конфликтът се проточи още пет години. Какво се случва, ако политическият ни компас се обърне? Ще очертая накратко два основни сценария.
1) Обявяваме, че не искаме да продължаваме да живеем така. Че не искаме да помагаме на украинците на фронта, нито на бежанците, които живеят тук, и няма да го правим. Защото струва пари. Предпочитаме да се поглезим с, не знам, още един телевизор. Или хладилник. И ще оставим Украйна да падне. Може наистина материално временно да ни олекне. Въпреки това цената, която ще платим през следващите десетилетия, ще бъде висока. Бюджетите за въоръжение и отбрана ще растат експоненциално – логично за сметка на други направления. За сметка на образованието и по-интелигентното бъдеще, например. И което е по-лошо, постоянно ще се страхуваме. Дали Русия, в желанието си да възстанови съветската империя, освен Полша, частите от Скандинавия и Балтика, които са най-застрашени, няма да посегнат и към нас.
2) Оставаме на нашия геополитически курс.Колкото и да ни е трудно.Някои от нашите близки трудно ще се справят финансово.Те ще се нуждаят от целенасочена помощ незабавно.С други думи: заедно ще издържим.Можем да понесем трудности и дискомфорт, загуба на тегло и дискомфорт.
Ако изберем първия сценарий, може би ни очаква относителен материален комфорт, помрачен само от постоянен страх. Цифрите говорят ясно. Проучване на Центъра за изследване на общественото мнение установи, че 70 процента от чехите виждат войната като опасност за Чехия. Повече от две трети от нас виждат състоянието на нещата в Украйна като риск за световния мир. И само шест процента от чехите са спокойни. Останалите повече от 90 процента се страхуват, че руските танкове в крайна сметка могат да преминат по тротоарите на Прага.
Да, всичко това е нелогично и странно. Значителна част от населението би искала да има мир и е готова да остави Украйна на Путин. В същото време почти целият народ се страхува, че руснаците ще дойдат и за нас.
Ако изберем втория сценарий, вероятно няма да видим в обозримо бъдеще сбъдването на капиталистическата мечта – безкраен икономически растеж. Сигурно ще сме малко по-бедни. Но ние няма да загубим самоуважение. Което е една от най-високите ценности.
Това е мъдростта, която се научава още в първия семестър по психология: ако искате да се гордеете със себе си, правете неща, с които можете да се гордеете.
С нашия исторически опит смятам, че можем да се гордеем със себе си само ако не оставим Украйна, жестоко малтретирана от Русия, без помощ.
Автор: Ян Странский; Източник: seznamzpravy.cz: Превод и редакция: Opposition
