„Град Москва“, обяви Тъкър Карлсън тази седмица от своя популистки редут на Световната среща на върха на правителството в Дубай, „е много по-хубав от всеки град в моята страна. Нямах идея. Толкова е по-чисто, по-безопасно и по-красиво, от естетическа гледна точка. Неговата архитектура, храна и услуги са по-добри, отколкото във всеки град в Съединените щати. И това не е идеология. Как се случи това?”
Най-простият отговор на това запитване е, че не е така.Смея да твърдя, че Карлсон наистина си прекарал добре, когато посети Москва.Като богат чуждестранен турист, който беше внимателно обгрижван от руското правителство, той несъмнено е видял тази Москва, която са искали той да види.И този град, обзалагам се, е доста прекрасен.Но все пак.По-добър от всеки град в Съединените щати?Идеята е нелепа.Бил съм в Москва.Бил съм и в повечето големи градове в Америка.Няма как Москва да бъде поставена на върха на списъка.Има доста красиви места (но те са малко) и, благодарение до голяма степен на мафията, се появиха няколко добри ресторанта, но останалата част от него си остава толкова мрачна, умираща и бездушна, както през съветската епоха.Това е музей, при това грозен.
Що се отнася до „храната“ и „услугите“, които Тъкър смята за по-добри от тези на Съединените щати?
Каква глупост! Забравете Ню Йорк, Ню Орлиънс, Чарлстън, Чикаго, Сан Франциско, Атланта или Лас Вегас, в някакъв си Милуоки храната и обслужването са по-добри, отколкото в Москва. Влезте в обикновено заведение навсякъде в Съединените щати и вероятно ще си тръгнете доволни от напитките и храната си. В Москва? Не толкова.
Карлсън казва, че Москва е „чиста“ и „безопасна“.
Когато бях там, не беше нито едното, нито другото. Москва има хроничен проблем с бездомните – през нощта виждате хора да се топлят, като палят огньове в изхвърлени петролни варели – и гъмжи от дребна престъпност. Видях възрастна дама, бутната надолу по каменни стъпала от просяк, видях черен тийнейджър, ударен с юмрук без видима причина (въпреки че знаем защо), и баща ми и аз бяхме ограбени в онова богато украсено метро, от което наивните посетители винаги се възхищават. Вярно е, че нищо от това нямаше да ни се случи, ако бяхме там, за да интервюираме Владимир Путин, но това е ясно, нали? Когато сте гост на правителството – особено на тоталитарно правителство – получавате пълно изживяване като на среща.
Ако беше притиснат, подозирам, че Карлсън в своя защита би посочил американски градове като Сан Франциско, Чикаго и Вашингтон, окръг Колумбия – всички те наистина се управляват изключително зле.
Но пак щеше да греши. Властите в Сан Франциско, Чикаго и Вашингтон, окръг Колумбия, трябва да се вразумят, без съмнение, но ако трябва да избирам между живота в Москва или на някое от тези места, бих избрал което и да е от тези места за три секунди. Всеки американец, който не го направи, е глупак. Москва е сив мавзолей в икономическа затънтеност, който се управлява от диктатор. Не поддържам категоричното отхвърляне на руската култура, което наблюдаваме на някои места от 2022 г. насам, но по същия принцип не съм напълно заинтересован и от неговата възхвала. Разбира се, Русия е различен вид злодей, отколкото беше между 1917 и 1990 г., но въпреки това е злодей. Независимо дали са местни жители или са се преместили тук по избор, американците не трябва да завиждат.
Завиждат ли?
И не, и да. Не, в смисъл, че тролска русофилия на Тъкър е ограничена до най-десните американски маргинали, които не излизат от интернет. Да, в смисъл, че такива неща се случват само когато хората забравят кои са и започнат да търсят вдъхновение отвън.
Миналото лято изследователският център Pew попита американците дали Съединените щати са най-великата страна в света, една от най-великите държави в света или изобщо не са велика държава.
Както се очакваше, голяма част от дискусията за резултатите се фокусира върху отрицателните отговори, дадени от млади американци, самоопределящи се като демократи. Само 9 процента от американците на възраст между 18 и 29 години твърдят, че Съединените щати са най-великата страна в света, като забележителните 43 процента избират опцията „другите страни са по-добри от САЩ“. Сред демократите тези числа са 9% и 36%. Когато се комбинира, това стана още по-лошо. Само 4 процента от демократите на възраст 18-29 години казват, че Съединените щати са най-добрата страна в света, а 50 процента казват, че изобщо не е страхотна. Междувременно сред демократите на възраст 30-49 години тези числа са 8 процента и 40 процента. Понякога стереотипите наистина уцелват целта.
Естествено, бях ужасен от това.
Но като цяло имах различна реакция към числата от повечето консерватори, тъй като това, което ме притесняваше много, много повече от безразличието на демократите към Америка беше, че числата на републиканците не бяха много по-добри. Очаквах демократите на възраст 18–29 и 30–49 да бъдат безразлични или враждебни към Америка. За това са демократите. Това, което не очаквах да видя – това, което, честно казано, ме шокира – беше колко бяли бяха републиканците за разлика от тях. Само 31 процента от републиканците казват, че Съединените щати са най-великата страна в света, като 51 процента казват, че това е една от най-великите държави, а 17 процента казват, че е една от най-лошите. Това е удивително. Още по-тревожно е, че сред републиканците на възраст 18-29 години повече (28 процента) вярват, че „другите страни са по-добри от САЩ“, отколкото вярват, че „САЩ стои над всички други страни в света.“ Колко тъжно.
Вече съм свикнал да ми се изнасят нахални лекции по тази тема и в този момент просто не ми пука.
Вярвам във всичко това за Америка, в което се предполага, че имигрантите вярват, и го вярвам без срам и без ирония. След като пътувах много, ми се струва напълно очевидно, че най-доброто място за живеене в света са Съединените щати и че най-доброто време за живеене тук е точно сега. Да, президентът ни е зеленчук. Да, човекът, който се опитва да го замести, е негодник. Да, имаме всякакви проблеми, за да се справим, от инфлацията през дълга, през престъпността до външните работи до нарастващия културен антилиберализъм. Но важният въпрос в тази област не е „какво“, а „за разлика от какво“ и, колкото и просто селско момче по душа може би да съм, дори аз знам, че правилният отговор на това запитване със сигурност не е Москва.
Автор: Чарлз Кук; Източник: nationalreview.com// Превод: Opposition
