Bloomberg и The Economist в рамките на една седмица публикуваха големи статии за ръководителя на Централната банка на Русия Елвира Набиулина. Събеседниците на двете издания отбелязват, че в руската политическа система Набиулина е една от малкото, които могат да говорят с Владимир Путин откровено и открито, казвайки „това, което не му харесва“. Bloomberg нарича ръководителя на Централната банка „константна“, човек, който е останал близо до президента през последното десетилетие и „аномалия, която Путин се стреми да защити“. Но управлението на „военната машина“ в условията на растящите разходи прави работата на Набиулина все по-сложна, а бъдещето на руската икономика, която ръководителят на Централната банка е принудена да удържа, след войната изглежда все по-неопределено.
Путин „цени и се доверява на съветите на Набиулина“, а присъствието й разглежда като възможност да балансира своя икономически екип, основните членове на който активно подкрепят военната реторика, казват източници на Bloomberg. Сред такива участници изданието посочва финансовия министър Антон Силуанов, който говори за „бюджета на победата“, и бившия помощник на Путин по икономическите въпроси Максим Орешкин, който нарича войната „глобален конфликт със Запада заради Украйна“.
Според бившия първи заместник-председател на Централната банка Олег Вюгин, Путин смята, че Набиулина е праволинейна, не е опетнена от корупция и освен това е показала резултати през много години на криза. „Елвира има изключителното право да казва на президента това, което не му харесва. Тя може да говори открито за ситуацията и той го приема“, казва Вюгин.
Друг колега на Набиулина, високопоставен служител, когото Bloomberg не назовава, описва ръководителя на централната банка като „принципна идеалистка, която продължава да играе по правилата, дори когато старите правила вече не са приложими“.
Припомняйки кариерата на Набиулина Bloomberg отбелязва, че тя привлича вниманието на Путин през 2006 г., когато отговаря за подготовката на дневния ред за срещата на Г-8 в Москва. През 2008 г. Набиулина стана министър на икономическото развитие, а през 2013 г. оглави Централната банка. През март 2022 г., почти веднага след началото на пълномащабната война в Украйна, тя беше преназначена за третия си петгодишен мандат. Две години по-късно, пише Bloomberg, Набиулина е “освободила място за неконформизъм” в политическата система на Русия, основана на лоялност, и остава “аномалия, която Путин се стреми да защити”.
„Тя е член на екипа на Путин, който очевидно изпълнява ролята си, но има по-голяма степен на свобода от правителството“, казва Вюгин. В същото време, както отбелязва бившият първи заместник-председател на Централната банка, Набиулина „има способността да бъде независима благодарение на характера си“ и на нея „може да се разчита“. Това обаче, както пише Bloomberg, не означава, че шефът на Централната банка е имунизиран срещу критики.
След началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна Набиулина се обърна към служителите с думи за „съвършено нестандартната ситуация“, която „никой не е искал“ и ги призова да „оставят всякакви разногласия“, за да „помагат на колегите“ и да работят. По информация на Bloomberg, тогава в разговора със служителите, Набиулина посочва като главна мисия на Централната банка предотвратяването на икономически колапс, който според нея може да доведе до политически хаос – като този след разпадането на СССР през 90-те години. Колеги на ръководителя на Централната банка припомнят нейното предупреждение, че правителство, което е в тежко финансово състояние, „няма да се поколебае да изкорени това, което е останало от свободата в Русия“.
В първите месеци след началото на войната Набиулина успя да помогне на руските банки да смекчат първоначалния шок от санкциите и падащите приходи от петрол и газ, а нейната „макроикономическа ловкост“, според The Economist, даде на Путин възможност да увеличи военните разходи. Но до август 2023 г., според външни признаци, икономическата стабилност на страната, както отбелязва изданието, e „влязла в упадък“.
След резкия спад на рублата, която премина психологически важната граница от 100 рубли за долар, телевизионният водещ Владимир Соловьов остро разкритикува Централната банка в ефир с искане да „обясни на страната“ какво се случва. „Какво се случи, какво е такъв курс? [Централната банка] дори не обяснява защо, по дяволите, валутният курс скача така, че вече всички в чужбина ни се смеят“, възмущава се Соловьов до крясъци.
Четири дни по-късно икономическият съветник на Путин Максим Орешкин в своя статия, публикувана от агенция ТАСС, директно обвини Централната банка за падането на рублата и твърде меката парично-кредитна политика, като изрази мнение, че банката е трябвало да повиши лихвения процент. „Изглежда малко вероятно две толкова високопоставени политически фигури да атакуват Набиулина без поне мълчаливата подкрепа на Кремъл“, отбелязва The Economist.
По-късно Путин, въпреки възраженията на Централната банка, одобри указ, задължаващ износителите да продават валутните печалби на вътрешния пазар за рубли (през април 2024 г. той беше удължен с още една година). Според източници на Bloomberg Набиулина е единствената, която не е подписала проектоуказа.
Но изискванията на военната машина и непрекъснато променящото се въздействие на санкциите правят работата на Набиулина все по-трудна, пише The Economist, като отбелязва, че ръководителят на Централната банка е принудена да укрепва такава икономическа и политическа конфигурация, която отвежда Русия по-далеч от ранните й мечти за регулиран свободен пазар.
Бившият председател на Централната банка Сергей Дубинин, който я оглавяваше до 1998 г. отбелязва, че с ежегодното увеличение на военните разходи, на Централната банка ще бъде все по-трудно да контролира ситуацията. Но политиката на банката, пише The Economist, има решаващо значение за отсрочка на колапса, с който може да се сблъска руската военна икономика. Константин Сонин предполага, че началото на демилитаризацията ще доведе до сериозна криза: „Всички, които работят във военното производство, ще трябва да бъдат уволнени; това ще бъде съветският ефект, втора част“.
Фиона Хил, бивш съветник по Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ смята, че Набиулина може да стане „мост между Русия и световната икономика“, когато Западът отново започне да подобрява отношенията си с Русия, – а това, според Хил, „ще да се случи рано или късно, когато войната свърши.” Набиулина може да се окаже човекът, с когото, по мнение на Запада, „може да се работи“, смята Хил.
До края на мандата си, който изтича през 2027 г., Набиулина вероятно ще бъде „в безопасност“ на позицията си, смятат източници на Bloomberg, особено като се има предвид неприязънта на Путин към публичните кадрови чистки под натиска на общественото мнение. Самата Набиулина, както пише The Economist, позовавайки се на „слухове в руските бизнес кръгове“, постоянно се опитва да подаде оставка, но молбите й не се удовлетворяват. Източници на изданието предполагат, че би било опасно тя да напусне поста си, преди Путин да се съгласи с това. „Тя не може да му каже, че това не е правилно, това съсипва това, което е правила 30 години. Тя не използва остротата на ума си, тя просто прави това, което Путин казва“, смята икономистът Константин Сонин.
Източник: meduza.io// Превод: Opposition
