Един от основните проблеми на островната държава Малдиви е липсата на земя. От 90 хиляди квадратни километра територия на страната, 99 процента са заети от Индийския океан. 500 хиляди души живеят на Малдивите; повече от един милион туристи посещават островите всяка година. Сега за тях са достъпни само 300 квадратни километра. Столицата на Малдивите, Мале, е един от най-населените градове в света. За да намалят гъстотата на населението, властите създават „алувиални“ зони, използвайки морски пясък и коралови фрагменти. Много жители и експерти обаче смятат, че подобни действия могат да доведат до катастрофални последици за околната среда. “Медуза” преразказва материал от научното списание Nature с какво са свързани притесненията.
Как протича рекултивацията на територия и защо Малдивите се нуждаят от нова земя
Всички острови, които съставляват територията на Малдивите, принадлежат към атоли – корали под формата на пръстени от естествен произход с лагуни в центъра. В процеса на рекултивация пясък и коралови фрагменти се издигат от дъното на лагуните с помощта на смукателни тръби. След това събраният материал се транспортира с лодка до атола или отвъд него, където властите смятат, че има нужда от нова земя. Понякога лагуните, около които се образуват атоли, са изцяло покрити с наносни материали.
Този подход не може да се нарече нов – холандски проектанти са го изполсвали още преди 800 години. Подобни методи са използвани в Лондон, Сингапур, Ню Йорк и Маями. През последните десетилетия рекултивация се провежда активно в Китай – само в Шанхай общата площ на изкуствената земя е 350 квадратни километра. Столицата на Шри Ланка, Коломбо, се разшири със 100 квадратни километра за четири години благодарение на рекултивацията на земята. Общо от 135 крайбрежни града в света с население над един милион души, 75 процента включват алувиални зони. По темпове и мащаби на рекултивацията обаче Малдивите изпреварват всички през последните години.
Властите се обърнаха към такава технология не само поради високата гъстота на населението. Друга причина е ниската надморска височина на островите с естествен произход над морското равнище. В много случаи е по-малко от един метър. Според някои учени заради това Малдивите може да са изцяло под вода до края на 21 век. За да предпазят страната от наводнения и да разселят гражданите, властите одобриха първите проекти за разширяване на изкуствени територии още в края на 90-те години. След това пясък и коралови фрагменти бяха използвани, за да се образува остров, наречен Хулхумале (започнаха да го населяват през 2004 г.) до столицата Мале. Архитектите го проектират така, че височината на земята над морското равнище да е най-малко два метра. Сега повече от 50 хиляди души живеят на Хулхумале. Експертите често цитират изкуствено създадения остров като пример за успешна рекултивация на земя.
Властите твърдят, че създадените от човека територии ще решат проблема с недостига на жилища на Малдивите. Местните жители обаче често нямат достатъчно пари, за да застроят новата земя
Опитът с Хулхумале се счита за успешен и оттогава малдивските власти редовно одобряват подобни проекти. Те подчертават, че появата на нова суша не само ще реши проблемите с гъстотата на населението и особеностите на релефа, но и ще създаде предпоставки за икономическо развитие. При стартирането на поредния проект през декември 2023 г. президентът Мохамед Муизу обеща, че рекултивираните зони могат да се използват за изграждане на нови жилища и хотели, за които в момента нямат място.
На същото мнение е и Али Низар, кметът на град Адду, разположен на едноименния атол. По думите му, от встъпването си в длъжност през 2021 г., той е получил над 5000 искания за жилища от граждани, но не е възможно да се разпределят имоти на всички, поради липса на територия. „Имаме нужда от земя. Няма друг начин“, казва Низар пред журналистката от Nature Джеси Чейс-Лубиц. Министерството на планирането, жилищното строителство и инфраструктурата одобри проекта за рекултивация на земята в атола Аду преди три години. Има планове за изграждане на път, който ще свързва различни острови и ще привлича международни инвеститори.
Много местни жители обаче са скептични относно проекта за рекултивация и не вярват, че подобен подход ще насърчи икономическото развитие. Предприемачът Мохамед Шаиз в разговор с Nature отбелязва, че поради създадените от човека територии неговият хотел, който преди се намираше точно до океана, сега се намира на 130 метра от брега. Според Шаиз това разстояние изглежда твърде голямо за почиващите, така че броят на гостите рязко е намалял.
Повечето от наносните площи, които се присъединиха към атола през последните години, все още са празни, защото местните жители нямат достатъчно пари, за да ги разработят. Дори тези, на които властите разпределят безплатни парцели, не могат да си позволят мащабно строителство, пише изданието Nature. Според бившия заместник-кмет на Аду Абдула Тойиб, населението на атола не се нуждае от земя, а от работни места, но техният брой не се увеличава. Подобна гледна точка е изразена и от друг бивш служител, бившият министър на планирането, жилищното строителство и инфраструктурата Мохамед Аслам: „Ние създаваме земя в прекомерен мащаб и с грешни методи.“
Основната причина за критиките в атола Аду е вредата за околната среда, рибарството и туризма. Но властите отказват да ограничат проекта, въпреки риска от екологична катастрофа
През 2021 г. служителят на Малдивската агенция за опазване на околната среда (EPA) Ибрахим Мохамед се свързва с базираната в Мале екологична консултантска компания Water Solutions и възлага оценка на проекта за разширяване на земята на атола Аду. Експертите заключават, че „предложената рекултивация е добре приета в местната общност“ и че „високият интерес към проекта се основава на потенциални икономически ползи“, но добавят, че рекултивацията ще доведе до „дългосрочни и необратими негативни последици“. Последствията включват унищожаване на коралови рифове и морска трева, както и вреда за риболовната индустрия и туризма.
Според Мохамед, всички тези заплахи вече са били достатъчни, за да обърнат проекта. Ръководството на EPA обаче не направи това. Властите само обещаха, че ще се опитат да използват възможно най-малко наносни материали от океанското дъно. През септември 2022 г. Water Solutions представи втори доклад, в който се казва, че дори с предложените от EPA промени, проектът все пак ще причини сериозни щети на морските растения и животни, туризма и риболова. Оценката на компанията показва, че вероятните щети от рекултивацията на земя в атола ще варират от 340 до 851 милиона щатски долара. Въпреки това властите решиха да не променят плановете си. Шефът на Агенцията по околна среда Ибрахим Наим казва, че вярва, че разширяването е оправдано, защото ще донесе “обществена полза”. Той твърди, че ако рекултивацията се извършва „компетентно и разумно“, тогава отрицателното въздействие върху околната среда ще бъде сведено до минимум.
Агенцията за опазване на околната среда одобри проекта за рекултивация на атола Аду през октомври 2022 г. Холандската компания Van Oord, отговорна за строителните работи, увери Nature, че заедно с малдивските власти е направила всичко, за да не навреди на околната среда: водораслите и коралите са били преместени по-далеч от мястото за събиране на пясък и отломки, а бариера от тиня се използва за ограничаване на разпространението на утайки.
Въпреки това критиците на рекултивацията, включително Ибрахим Мохамед, който напусна EPA поради несъгласие с позицията на агенцията, смятат, че процесът на рекултивация във всеки случай ще причини огромна вреда на околната среда. На същото мнение е и инструкторът по гмуркане Нисал Муштаг. Той показваше на летовниците каналите между лагуната на атола и океана, но сега, казва той, каналите изглеждат като гробище, поради увреждането на кораловите рифове. Муштаг е спрял да води туристи там, защото няма какво да покаже: повечето от рифовете умират поради утайката, която пада върху тях по време на рекултивацията. Алувият причинява необратими щети дори на онези корали, които изглежда не са пряко засегнати от строителните дейности, тъй като утайката се разпространява върху огромни площи. Рифовете се затрупват под облаци прах и са лишени от достъп до слънчева светлина и хранителни вещества.
Притесненията относно масовото присъединяване на алувиални територии бяха изразени и от Маруф Джамил, един от архитектите, проектирали остров Хулхумале в края на 90-те години. Според него, тогава алувият е бил оправдан, тъй като е позволил да се намали гъстотата на населението в столицата, но сега площта на Малдивите расте твърде бързо и засяга твърде много атоли. Джамил отбеляза, че все още е невъзможно да се предвидят последствията от този процес.
Властите на Малдивите постановиха, че е необходимо да се преместват най-малко 10 процента от коралите от зоната, подлежаща на рекултивация, на безопасно разстояние. Според представител на Van Oord, от началото на работата компанията е разпределила 73 хиляди корали в съответствие с тези изисквания в девет специални зони в лагуната вътре в атола. Гмуркачът Салим Рашид обаче казва пред Nature, че коралите често не се вкореняват на ново място и умират няколко месеца след транспортирането.
Поради транспортирането на рифове и рекултивацията на територии, островите са лишени от естествена защита от вълни. Според експерти борбата с ерозията ще доведе до огромни разходи за страната
В допълнение към коралите, мангровите гори, плантациите с водорасли и почти всички крайбрежни екосистеми са застрашени. Втори доклад от Water Solutions установи, че работата в лагуната на атола Аду може да доведе до загубата на почти сто хектара морски пасища. В допълнение, унищожаването на коралите може да провокира ерозия и ерозия и размиване на почвата, тъй като островите са лишени от естествени бариери и са изложени на прякото въздействие на вълните. „Островите не могат да се образуват навсякъде“, обяснява географът Виржини Дюват от френския университет в Ла Рошел. „Ако построите остров там, където не е имало такъв, тогава ще създадете уязвима земя. За да я осигурите, ще трябва да изградите структури като язовири и вълноломи. Ако решите да заложите на наносни площи, определено ще трябва да инвестирате все повече средства в тях. Ще бъдете принудени да се занимавате с инженерна трансформация в продължение на десетилетия, може би през целия 21 век“.
През 2019 г. Дува и друг географ, Александър Манян, изследваха какви последици има присъединяването на алувиални територии за 107-те необитаеми острова на Малдивите. Учените заключават, че в почти половината от случаите, човешката дейност сериозно е отслабила устойчивостта на рифовете към вълните. А една пета от островите напълно са „загубили естествената си способност да се адаптират към климатичните заплахи“.
През 2021 г. активистът срещу присъединяването Хумай Абдулгафур заведе дела срещу три правителствени отдела на Малдивите за нарушаване на законите за опазване на околната среда. Производството се проточи няколко години, докато през февруари 2024 г. съдът се произнесе в полза на Хумай и спря един от проектите за създаване на нови територии в околностите на Мале. Още на следващия ден обаче, Върховният съд на страната отмени решението на по-долната инстанция с мотива, че прекъсването може да доведе до сериозни загуби, и рекултивацията беше възобновена.
Приблизително по същото време президентът на Малдивите Мохамед Муизу обяви най-големия проект за рекултивация в историята на страната. Според него властите ще създадат „образцов съвременен град“, който „ще реши жилищните проблеми в околностите на Мале, осигурявайки място за 65 хиляди сгради“.
Източник: meduza.io // Превод: Opposition
