За моя изненада огромните доставки на американска военна помощ, които миналия месец достигнаха до подразделенията на украинската армия, не повлияха значително на ситуацията на фронта. Украинската армия продължава да отстъпва, а руснаците отварят нови участъци от „активния фронт“ като част от стратегията си за „хиляди прорези“. Това ли е началото на руската лятна офанзива? Или е продължение на така наречената от мен „пълзяща офанзива“ на генерал Валери Герасимов? Ще разгледам аргументи относно поставените по-горе въпроси.
Теплински сложи край на “украинската мъка”, т.е. край на плацдарма край Кринки и сега ръцете му са развързани за настъпление. Групата руски войски „Днепър“, под ръководството на изключителния тактик и командир на ВДВ генерал Михаил Теплински, окончателно ликвидира украинското предмостие на десния бряг на Днепър в село Кринки. Този продукт на удивителната когнитивна аберация на украинския Генерален щаб, който проведе тази скъпа като хора и боеприпаси операция против правилата на войната, беше поддържана с цената на големи загуби за пропагандни цели. Според независими източници, това е станало по лична заповед на президента Володимир Зеленски.
В продължение на няколко месеца руснаците “обезкървяваха” украинската морска пехота, която всеотдайно поддържаше плацдарма с цената на тежки загуби, преди всичко на хора, чийто живот беше пожертван от украинското командване с лека ръка.
Генерал Михал Теплински, след като получи допълнителна подкрепа от Ставка, със силите на 104-та въздушнодесантна дивизия и 76-та гвардейска десантно-щурмова дивизия на полковник Денис Шишов, реши да сложи край на тези „украински терзания“ и „довърши“ силите на плацдарма.
Не е без значение отслабването на украинските сили в Херсонския оперативен участък и прехвърлянето на една от бригадите на морската пехота, която се биеше за плацдарма край Кринки, към Харков (36-та отделна бригада на морската пехота сега се бие край Волчанск).
Възползвайки се от „затихването” на активността на горепосочения участък от фронта, руският Генерален щаб създаде резерви, които могат да бъдат използвани по два начина. Първо, може да ги използва за подкрепа на групата “Изток” в Запорожие. Но…
Може също да премине в настъпление и да завземе плацдарм на Днепър.
Динамичният и изключително изобретателен генерал Михал Теплински разполага със значителни сили под свое командване, включително елитни. Командирът на ВДВ Теплински разполага със собствени десантни части (76-та гвардейска десантно-щурмова дивизия, 104-та въздушно-десантна дивизия, 83-та гвардейска десантно-щурмова бригада), 10-та бригада за Спецназ, а също и обучени за десант с воден транспорт, включително десантни кораби и катери ( 810-та гвардейска бригада морска пехота, 126-та бригада за брегова отбрана, 61-ва бригада на морската пехота).
Руската страна разполага с достатъчно средства за придвижване и десант, за да прехвърли войски на десния бряг на Днепър. Това означава, че имаме оперативно направление, на което Ставка има няколко варианта за действие като част от предстоящата лятна кампания. Ректорът Военната академия генерал Александър Романчук тихомълком си върна онова, което украинците завладяха в Запорожие с големи усилия миналото лято.
Силната руска група „Изток“, командвана от ректора, чиито части участваха в голямото украинско лятно настъпление през 2023 г., подготвено с много усилия от страните от НАТО, притежава абсолютната инициатива и постепенно изтласква украинците от районите, които те окупираха преди година.
Полковете на 42-ра механизирана стрелкова дивизия отблъснаха яростно защитаващите се украински войници от 65-та механизирана бригада и 141-ва пехотна бригада, превземайки село Работино.
Именно тук, между Работино и Върбово, точно преди година, настъпваха елитни части на 9-ти и 10-ти украински армейски корпуси, предназначени да нанесат основния удар на руската армия, да пресекат сухопътния коридор, водещ към Крим и излаз към на Азовско море между Мариупол и Бердянск.
Работино се превърна в гробище на украински Леопарди, Брадли и Мардери, подобно на Прохоровка 80 години по-рано за нацистките танкове, включително тигри и пантери.
Днес това кърваво бойно поле до голяма степен се е върнало в ръцете на руската армия, заедно със загубените преди това елементи от „линията Суровикин“.
При настъплението на т.нар. Времеевска издатина, руската армия със силите на 127-а механизирана стрелкова дивизия превзе Старомайорское, което беше загубено преди година, а 5-та танкова бригада превзе по-голямата част от село Уманское. Силите на украинските 21-ва и 11-а бригади на националната гвардия бяха отхвърлени. В Запорожие руснаците имат поне още два участъка, където могат да започнат настъпателни операции.
На южнодонецкия участък на фронта генерал Сергей Кузовлев (наскоро назначен за командир на Московския военен окръг) бавно отрязва главната снабдителна артерия на града-крепост Угледар. Оглавяваната от Кузовлев групировка “Юг” провежда настъпателна операция, насочена към пресичане на път 00532, който е основната снабдителна линия на Угледар.
39-та механизирана стрелкова бригада атакува от полето близо до село Сладкое към село Водяное.
„Връхът на стрелата“ на атаката на 68-ми армейски корпус обаче е насочен към село Константиновка, в подножието на което настъпват 57-ма мотострелкова бригада, 3 пехотни полка, 22-ри батальон „БАРС” и 7-ми батальон на специалните сили.
Десният фланг пробиват части на 20-та и 6-та механизирани стрелкови дивизии.
Горе, по оста от знаменитата Маринка към село Георгиевка, атакуват полковете на легендарната 150-а механизирана стрелкова дивизия. 5-та механизирана стрелкова бригада се бие ожесточено в кървави градски битки за укрепения бастион на украинската отбрана, а град Красногоровка вече е 65% в руски ръце. При това Кузовлев не въведе всички резерви в битката, които са концентрирани в Донецк.
Генерал Андрей Мордвичев настъпва в Авдеевско-Покровското оперативно направление.
Руската групировка “Център” под негово командване, след превземането на града-крепост Авдеевка и целия Авдеевски укрепен район, продължава по-нататъшни настъпателни операции. Силите на 1-ви армейски корпус атакуват Покровск. 9-та пехотна бригада на морската пехота и легендарният батальон “Спарта”, подкрепени от силите на няколко резервни полка, се бият за село Карловка, а 114-та механизирана стрелкова бригада атакува близо до Уманское.
След прегрупиране и включване на подкрепления, вече няколко дни частите на 2-ра и 41-ва общогвардейски армии водят активни действия, атакувайки разнопосочно т.нар.
Очертински пробив. В района на селата Сокол и Новоочеретине, които руските войски щурмуват, атакуват полковете на 27-ма механизирана стрелкова дивизия (бивша 21-ва механизирана стрелкова бригада) заедно с 55-та планинска механизирана стрелкова бригада. В оста Новоалександровка атакува 137-а щурмова бригада. Важното е, че на втора линия генерал Мордвичов е разположил значителни резерви, включително 90-та гвардейска танкова дивизия и силите на 41-ва армия. Руснаците явно чакат нещо, а фронтът „трещи“.
Часов яр
Падна отбранителният бастион, покриващ основната част на града, разположена на левия бряг на канала Донец-Донбас, квартал „Канал“.
Прехвърлянето на част от украинските сили за спасяване на фронта край Харков отслаби защитата на ключовата крепост на Донбас Часов Яр. Руските войски се възползваха от това, включително десантчиците от 98-ма въздушнодесантна дивизия на генерал Евгений Тонких, които през последните дни превзеха 2/3 от квартал „Канал”, а 1/3 от който е в т.нар. сива зона.
В момента градът се защитава от 241-ва бригада за териториална отбрана и 41-ва механизирана бригада на ВСУ, както и редица по-малки украински подразделения.
Десният фланг от град Красное се прикрива от 5-а десантно-щурмова бригада, 18-а Национална гвардейска бригада и 67-ма механизирана бригада. В резерв са 17-а бронетанкова бригада и 56-а моторизирана бригада. От руска страна тук воюват редица резервни полкове, както и 11-та десантно-щурмова бригада, 200-а арктическа бригада, 72-ра и 4-та механизирани стрелкови бригади. Тук са съсредоточени четири доброволчески/наемнически бригади: „Еспаньола“, „Терек“, „Вълци“ и „Север-V“.
На руските войски в този участък се оказва силна подкрепа от въздуха, както от бомбардировъчна авиация със самолети Су-34, така и много активна щурмова авиация със самолети Су-25. Частите на 3-ти армейски корпус се поддържат от 17-та тежка артилерийска бригада и 333-та Волжка доброволческа артилерийска бригада. Близо до Белогоровка 7-ма механизирана стрелкова бригада също премина към активни действия.
Луганска област, Купянско оперативно направление
Продължава руската активност в сектора Терна, където атакуват части от 20-а общовойскова армия, но руската активност тук явно е намаляла, когато един изключителен провален, брутален и скучен генерал, но добре установен в системите на Министерството на националната отбрана , наричан от войниците “касапин”, генерал Сухраб Ахмедов, беше уволнен веднага след напускането на министър Шойгу.
Интересното е, че руската 1-ва гвардейска танкова армия вече не оперира непрекъснато по целия фронт.
Неговите елитни ударни части като 2-ра гвардейска механизирана стрелкова дивизия, 4-та и 47-ма бронирани дивизии, бяха разпределени между 20-та общовойскова армия, 25-та общовойскова армия, 6-та общовойскова армия, „група Запад“ и до голяма степен се премества във втория ешелон. Това може да подсказва, че на тези части на гореспоменатата армия ще се възложи да отворят прориви, в които да бъдат въведени бързи танкови съединения, принадлежащи на 1-ва танкова армия.
Украинската страна на границата между Харков и Луганск има най-малко четири кризисни точки, където настъпват силите на групата „Запад“, ръководена от генерал Евгений Егоров.
Това е участъкът Тоски – Терни, след това Нововодяное и накрая района на наскоро завладените села Кисловка, Котляровка, Ивановка, а също и Синковка под Купянск.
Генерал Лапин и операцията по отвличане на вниманието?
Близо до Харков руснаците провеждат успешна операция за отвличане на вниманието и ангажиране на украинските резерви. Генерал Лапин, който командва тук, изненадващо и бързо завладя граничната зона, включително укрепления, с дълбочина от 8 до 21 км в посока Харков.
Украинското командване реагира нервно на успехите на група „Север“, дори се паникьоса и започна хаотично да хвърля в бой различни батальонни групи от различни бригади. Командването на това направление беше освободено и командирите са сменени.
Успешната руска дезинформационна операция накара политическото ръководство на Украйна да се страхува истерично от загубата на Харков и принуди главнокомандващия украинската армия генерал Александър Сирски да прехвърли войски в Донбас, включително от Ярска, Запорожка и Херсонска области.
Руснаците, разполагайки с ограничени сили от около 30 000 войници, атакуват в две посоки, т.е. към село Липци и град Волчанск, и сега преминават на тези участъци към отбрана.
Украинското командване реши на всяка цена да си върне Волчанск, но засега със слаби резултати. Руските въздушни удари и артилерия пречат на украинските контраатаки.
За да илюстрирам колко сериозен днес е дефицитът личен състав от страна на украинците, ще изброя частите, които те изпратиха да се бият за Волчанск:
– 71-ва егерска бригада (спешно прехвърлена от Запорожие), корпус „Свободна Русия“ (реално в размер на батальон), полк на Националната гвардия „Цунами“, батальонът „Терор“ от корпуса на „Свободна Беларус“, Национална гвардейска щурмова бригада „Лют“, 82-ра отделна щурмова бригада (изпратена от Запорожие), 57-ма механизирана бригада, два батальона от 36-та бригада на морската пехота (прехвърлена от Херсонска област), батальон “Арей” от 129-та бригада на териториалната отбрана, два батальона от легион “Свободна Русия” 125-а бригада на териториалната отбрана, 42-ра механизирана пехотна бригада.
Общо около 30 хиляди щикове.
От руска страна се защитава и контраатакува група, състояща се от приблизително две дивизии, ръководени от командването на 47-ма бронетанкова дивизия от 1-ва гвардейска танкова армия,.
По-специално, руснаците имат тук: 25-та отделна гвардейска механизирана стрелкова бригада, 26-ти и 153-ти танкови полкове от 47-ма бронетанкова дивизия, 272-ри механизиран стрелкови полк, 1-ви механизиран стрелкови полк от 2-ра Таманска гвардейска механизирана дивизия и 155-та бригада от морската пехота, изпратена тук от Донецк и специалният полк „Ахмат“. Всички тези войски се подкрепят от 244-та артилерийска бригада.
Руската страна не въвежда всички свои части в битката, така че украинците все още трябва да имат предвид, че генерал Лапин ще удари в момент на криза.
Украинците контраатакуват близо до град Липци. Те разполагат с 92-ра механизирана бригада, 5-та и 13-та бригади на Националната гвардия, беларуският доброволчески полк „Калиновски“, елитният 8-ми полк със специално назначение, руския доброволчески „Сибирски батальон“ и два батальона от 93-та механизирана бригада, прехвърлени от Часов Яр.
Руснаците се изправят срещу тези сили с части от 18-та механизирана стрелкова дивизия от Калининградска област и 72-ра механизирана стрелкова дивизия, подкрепени от 45-та Свирская голяма мощна артилерийска бригада и 217-и въздушнодесантен полк от 98-ма гвардейска въздушнодесантна дивизия.
Интересното е, че на 9 юни руска разузнавателно-диверсионна група от полка “Ахмат” окупира село Ржевка и по този начин навлиза в Сумска област. Битките там са активни.
По целия фронт с дължина 1500 км руските войски имат инициативата, а украинската страна е в дълбока отбрана.
Руските военновъздушни сили са активни, поразявайки цели с планиращи бомби и управляеми ракети. Ракетните войски унищожават украински складове с боеприпаси и гориво и командни пунктове.
Главнокомандващият руската групировка войски в Украйна генералът от армията Валерий Герасимов, действайки в съответствие с принципите на военното изкуство, все повече активизира действията на войските си, включително огневото въздействие на врага и открива нови насоки на настъпателни тактически действия.
Украинското командване постепенно губи резерви, техника, боеприпаси и провизии и най-вече понася тежки човешки загуби. Руската страна методично намалява потенциала на украинските войски, опитва се да създава кризисни ситуации, чийто брой непрекъснато расте, и в момент, посочен от Ставка, ще въведе в боя резерви, оценени на около 150 000 войници.
Според мен, не трябва да очакваме руски настъпателни операции в стила на Втората световна война с пробив на фронтовата линия и въвеждане в пробивите на дълбоки бронирани и морски формирования с цел извършване на рейдове в оперативното пространство, защото в епохата на безпилотни летателни апарати това е невъзможно, както и оперативни изненади за противника.
По-скоро това ще бъдат поредица от малки тактически атаки, принуждаващи отслабената украинска армия да се оттегли от последователни отбранителни граници.
В същото време, не трябва да се изключва, че ако се разкрие отслабен участък на фронта, руската страна ще бъде изкушена да разшири тактическите контраудари и да проведе настъпателни операции с оперативно значение.
Според руската доктрина, настъпателните действия ще бъдат предшествани от редица привидни маневри и интензивни многостепенни дезинформационни операции, които вече частично наблюдавахме.
Руската страна не бърза, действа планомерно и балансирано, което се вижда от специалист.
От украинска страна виждаме все по-нервни придвижвания на войски, липса на резерви, намеса на политици във военните решения и граничеща с истерия пропагандна кампания на 72-ри Център за психологически и информационни операции на Специалните сили на Украйна.
Предстоят ни редица сблъсъци от лятната кампания, кампанията на руските удари, която според мен вече е започнала, или поне виждаме нейната прелюдия.
Генерал Герасимов явно е преминал към следващия етап от своите настъпателни действия.
Автор: Кшищоф Подгорски; Източник: myslpolska.info// Превод: Opposition
