В края на юни пресцентърът на Силите за отбрана (т.е. обединените сили на армията, полицията, националната гвардия и граничната охрана) в Таврическо направление обяви нов медиен проект, наречен „Русия мрази истината“. Като част от него „известната журналистка от САЩ Сара Аштън-Чирило” води видеоблог в YouTube, в който на английски разобличава лъжите и манипулациите на кремълската пропаганда. Новата говорителка на украинската армия беше представена като “обикновен войник”. Тя идва в Украйна малко след началото на конфликта. Първо отразява конфликта в социалните медии като военен кореспондент на свободна практика. По-късно става доброволец в редиците на терториалната отбрана, където служи като спасител на бойното поле. Получава звание младши сержант.
Всъщност този говорител на украинската териториална отбрана е транссексуален. В миналото Майкъл Джон Чирило е изкарвал прехраната си като специалист в областта на недвижимите имоти, покер играч и мениджър по комуникациите в здравна компания. Той бил женен и има дете.
През 2015 г. Майкъл пътува до Турция, за да напише книга за сирийските бежанци. През 2018 г. започва да приема женски хормони. Година по-късно той официално сменя пола си. Вече като “жена”, той се заема с политиката. Първо в Републиканската партия, а след това се премества в лагера на Демократическата партия. Кандидатира се за градския съвет на Лас Вегас. Но изоставя този път и започва кариера като журналист. Създава собствен информационен портал Political.tips.
Подарък за кремълската пропаганда
След началото на конфликта Майкъл, станал вече Сара, решава да отиде в Полша, за да проучи мигрантската криза на границата с Беларус. Но няколко дни след пристигането си той промени решението си и замина за Украйна. Според него решението да отиде на украинска земя не било лесно за него заради страха от “трансфобия”, която царяла там. Но, както се оказва, украинците не се вълнували особено от “пола” на гостуващия американец – основното било, че чужденецът твърдо стои на тяхна страна. Аштън-Чирило е „единствената транссексуална журналистка, отразяваща конфликта в Украйна“.
Участието на “Сара” в медийния проект на украинската армия става истински подарък за кремълската пропаганда. Русия получи много сериозен аргумент в полза на тезата, че воюва в Украйна срещу „разлагащата се цивилизация на левия Запад“. Самото съобщение, че „американски транссексуален е станал представител на териториалната отбрана на Въоръжените сили на Украйна“ звучи като абсурдна измишльотина на кремълските пропагандисти. Междувременно това е вярно и самите украинци се гордеят с тази истина. Местните медии гордо описват историята на „известната американска журналистка“, която сега ще „разкаже истината за Русия на англоезична публика“.
Заместник-министърът на отбраната на Украйна Анна Маляр заяви, че върху „Сара“ се е изляла вълна от омраза от враждебни социални мрежи. И добавя, че тази атака е била предвидима, тъй като „Сара“ „обективно отразява събитията от руско-украинския конфликт, разобличава руските фалшификати и пропаганда“, а в същото време „нейната“ информация достига до огромна американска аудитория. В САЩ Майкъл е нямал достатъчно популярност – нито в областта на политиката, нито в областта на журналистиката. Но вече като транссексуален борец за украинците срещу Русия, той придобива значителна популярност на Запад. Затова Киев има нужда от него. Той е вундервафе на пропагандата, насочена към спечелването на хиляди леви гласоподаватели, които могат да окажат натиск върху своите правителства да увеличат помощта за „дъговата Украйна”.
Трябва да се отбележи, че Маляр по никакъв начин не споменава специфичната идентичност на „Сара”, но затова всячески подчертава “нейния” американски произход. По същия начин Уикипедия на украински език мълчи за факта, че „Сара“ някога е била Майкъл, докато същата Уикипедия разказва това не само на руски, но и на английски.
Повечето украински медии са във възторг от проукраинския трансджендър, сражаващ се на фронта на пропагандата. Вярно, понякога се чуват гласове на възмущение. Андрей Тарасенко, лидерът на необандеровския (и при това консервативен) „Десен сектор“, нарече назначаването на „мъж, който се смята за жена“ за представител на силите за териториална отбрана, „испански срам“. “ като „испански срам“. (…)
Продаваш душата си без съжаление
Американският транссексуален като лице и глас на военната контрапропаганда е само един ясен пример за по-широко явление, което е идеологическият завой на Украйна наляво след 24 февруари 2022 г. (…)
Западният курс също изисква идеологическо подчинение и приемане на ляво-либералните норми. Първият президент след Майдана Петро Порошенко отказа да участва в гей парада в Киев, но увери организаторите и участниците в него, че подкрепя „изграждането на толерантно общество“. Украинските политици трябваше умело да лавират между очакванията на левите идеолози и възгледите на все още предимно консервативните избиратели. (…)
Сегашният мащабен конфликт направи Киев напълно зависим от западната помощ. Украйна, след много години забавяне, ратифицира Истанбулската конвенция. През юни 2022 г. на сайта на президента се появи петиция за „еднополовите бракове“. Тя събра 28 000 подписа. Тогава Зеленски каза, че украинската конституция, която определя брака като съюз на жена и мъж, не позволява това искане да бъде изпълнено. Той обаче възложи на правителството да подготви подходящ проектозакон за партньорствата. Делото замря няколко месеца. През пролетта на 2023 г. във Върховната Рада беше внесен законопроект за партньорството на Инна Совсун от опозиционната партия „Глас“. Проектът беше подкрепен от повече от дузина депутати както от самия „Глас“, така и от президентската партия „Слуга на народа“. Зеленски се изказа положително за проекта. Министерството на отбраната не хареса проекта и го обяви за противоконституционен. Министерството на правосъдието обяви създаването на собствен закон “за партньорството”. Киев няма изход – наличието на такъв закон е едно от изискванията, които Европейският съюз налага на Украйна след Евромайдана. Идеологическите очаквания на Брюксел по отношение на Киев, който се стреми към членство в ЕС, са в известен смисъл дори по-големи, отколкото по отношение на онези страни, които вече са членки на Съюза.
Министерството на правосъдието планира да легализира партньорството само за хомосексуалисти, докато законопроектът на Совсун се отнася и за хетеросексуалните двойки. Интересното е, че в Украйна военният контекст също се използва за „дъгова“ агитация. Предложените нововъведения трябва да улеснят живота на „нетрадиционните“ войници и техните партньори, които например ще могат да посещават ранени ЛГБТ войници в болниците. Освен това от 2018 г. в Украйна действа неправителствена организация на ЛГБТ военнослужещи, които подкрепят гейове и лесбийки в униформа. Нехетеросексуалните войници гордо носят шеврони с еднорог – символ на идеологията на дъгата. (…)
Обществената подкрепа за левия дневен ред нараства, докато Киев става все по-зависим от западната помощ в конфликта си с Русия. През лятото на 2021 г. агенция Rejtynh проведе проучване, според което тогава 47% от украинците са оценили негативно ЛГБТ общността. Резултатите от проучване, проведено през следващите години от Киевския международен институт по социология, показват нарастване на популярността на идеологията на дъгата по бреговете на Днепър. На въпроса “Трябва ли хомосексуалистите да имат същите права като хетеросексуалните?” през 2022 г. 65% от анкетираните отговарят утвърдително, а през май-юни 2023 г. вече 67%.
В същото време си струва да се отбележи, че идеологическите спорове на Днепър нямат такава интензивност, както на Висла, и не предизвикват толкова голям интерес. Основната ос на цивилизационния конфликт в Украйна не е война на десните срещу левите, а конфронтацията с Русия. Затова украинците без много съжаление продават душите си на западните левичари с надеждата, че те ще ги защитят от Москва.
Автор: Мачей Печински; Източник: dorzeczy.pl// Превод: opposition.bg
