„В Аляска и в Арктика се сливат икономическите интереси на нашите страни и възникват перспективи за реализиране на мащабни взаимноизгодни проекти“, каза Юрий Ушаков, дългогодишен съветник по външната политика на Владимир Путин и бивш руски посланик в Съединените щати, на пресконференция в петък в Москва. Думите му сочат, че арктическото икономическо сътрудничество ще бъде твърдо на дневен ред, когато Доналд Тръмп се срещне с Владимир Путин в Аляска в петък. За Тръмп изключително важната търговска сделка от този вид е типичната му стратегия за преговори. Това е „Изкуството на сделката“ – да предложи нещо голямо, доходоносно и осезаемо, след което да го използва, за да отключи политически отстъпки. Това е шаблонът, който Тръмп току-що използва, за да посредничи за мирно споразумение между Руанда и Демократична република Конго, където икономическите стимули бяха обвързани с разрешаването на дългогодишен спор за сигурност.
Арктическо споразумение между САЩ и Русия би могло да съживи енергийното сътрудничество между двете страни в спиращ дъха мащаб. Сделката би била изключително доходоносна и за двете страни. Арктика съдържа приблизително 13% от неоткритите световни петролни находища, приблизително 90 милиарда барела, и 30% от неоткрития природен газ. Русия контролира около половината от това, като изследователите сочат 2300 милиона метрични тона петрол и кондензат и 35 700 милиарда кубически метра газ. Това е златна мина, създадена специално за политиката на Тръмп „Америка на първо място“. Ако вложите американския опит и капитал в тези замразени активи, печалбата ще бъде потресаваща. Потенциалът за корабоплаване е не по-малко привлекателен. Северният морски път предлага обещанието за съкращаване на времето за доставка между Азия и Европа с до 50%. Тъй като топящият се лед бавно отваря арктическите коридори, това съкращение става все по-реално: по-малко изразходвано гориво, няма опашки на тесни места и се избягват горещи точки на пиратство. В комбинация с флотилия от американски петролни шампиони и арктически логистични познания, Тръмп внезапно сключва търговска сделка, която има усещането за неустоим трофей от заседателната зала.
САЩ и Русия са били тук и преди. През 2011 г. ExxonMobil сключи знакова сделка с руската компания „Роснефт“ за проучване и сондиране в руската Арктика, включително Карско море. Това беше проект на стойност десетки милиарди, който даде на Exxon достъп до огромни неизползвани резерви и предостави на руснаците американски технологии и експертиза. Сондажите започнаха, но партньорството беше преустановено през 2014 г., когато бяха наложени западни санкции след анексирането на Крим от Русия. Възраждането му или използването му като шаблон за нови начинания би било лесно от търговска гледна точка. Инфраструктурата, геоложките данни и корпоративните отношения вече съществуват. Едно възобновено арктическо партньорство може да надхвърли петрола и газа и да включи терминали за втечнен природен газ, подобрения на пристанищата и съвместно развитие на Северния морски път, свързвайки двете икономики в една от последните големи граници за добив на енергия.
Няма потвърждение, че Арктика и Украйна ще бъдат изрично свързани. И все пак логиката е достатъчно очевидна и намеците, идващи от Москва, не могат да бъдат игнорирани. За Путин Арктика може да бъде подсладителят, който осигурява съгласието на САЩ за споразумение при неговите условия в Украйна. Москва е малко вероятно да промени основните си позиции: Крим и Донбас са записани в руската конституция като част от нейната територия. Всяка сделка би закрепила тези придобивки, би изисквала демилитаризация на Украйна и би осигурила буфер срещу НАТО. Тръмп би могъл да обяви арктическа сделка за огромна търговска победа за САЩ и край на война, за която той настоява, че е причинена от Байдън. Путин би могъл да получи помощта на Вашингтон, за да накара Киев да приеме сделката.
Влиянието на Тръмп е очевидно. Самото оцеляване на Киев зависи от американските оръжия и пари. Като заплашва да ги отреже, Тръмп може да принуди Зеленски да седне на масата за преговори при условия, които Киев отдавна отхвърля. За Тръмп това е директно от неговия наръчник за преговори: създайте кризисна точка, дръжте най-ценната карта и се уверете, че всички знаят, че сте готови да се оттеглите. За Зеленски изборът би бил между приемането на мирно споразумение, което оставя Украйна без сили, или изправянето пред война без подкрепата на САЩ.
Позицията на Украйна е крехка. Армията ѝ е изтощена, икономиката ѝ е съсипана, а военните ѝ усилия зависят от западната помощ. Европейските и британските обещания означават малко без огневата мощ и финансирането на САЩ. Ако Тръмп реши да се насочи към арктическа сделка с Путин, Киев може да се наложи да се съобрази с него или да се изправи на бойното поле горе-долу сам. Зеленски може да очертае червени линии, но без американска подкрепа те няма да имат голямо значение.
ЕС и Великобритания биха протестирали шумно, но им липсват лостовете да блокират американско-руска сделка. Брюксел, Лондон, Париж и Берлин ясно заявиха, че не трябва да се постига споразумение без Украйна, но моралните възражения не са заместител на суровата сила. Британската, френската и германската подкрепа за Украйна може да не окаже голямо влияние върху руското настъпление, ако войната се проточи без пълна подкрепа от САЩ.
Киев би бил бесен от сделка за Арктика, свързана с Украйна. Зеленски изгради президентството си върху възстановяването на окупираните земи и се закле никога да не отстъпва Крим или Донбас. Сделка, която заключва тези загуби, би била осъдена като предателство. Лондон би повторил възмущението, докато Брюксел би свикал срещи на върха и би осъждал. И все пак, въпреки реториката, европейците биха били безсилни да променят резултата. Споразумението вече би било подписано и контролът върху финансирането на войната от страна на САЩ би бил здраво в ръцете на Тръмп.
Отвъд западния алианс реакцията би била далеч по-топла. Голяма част от глобалния юг вижда войната в Украйна не толкова като сблъсък за граници, колкото като спирачка за световната търговия и растеж. За Китай, Индия и Бразилия краят на войната, дори изцяло по условията на Русия, би бил приветстван като прагматична дипломация. Тръмп би могъл да представи арктическата сделка като доказателство, че сътрудничеството между САЩ и Русия може да реши глобални проблеми, и това би помогнало за притъпяване на критиките от Европа и Обединеното кралство.
Стимулите както за Тръмп, така и за Путин се подреждат добре. За Тръмп това би било поредната „сделка“ на Тръмп, при която търговската мощ гарантира политическо споразумение. Путин би запазил териториалните си придобивки и би отворил отново Арктика за американски инвестиции, а Украйна би била оставена да се възползва максимално от споразумение, което не е оформила. Великобритания и ЕС биха били сведени до ролята на странични наблюдатели.
Автор: Джеймс Тидмарш, международен адвокат, базиран в Париж. Неговата адвокатска кантора е специализирана в сложни международни търговски спорове и арбитраж.
Източник: The Spectator
