В средата на 2000 г. западните медии активно писаха, че медоносната пчела умира и е време да се подготвим за свят без пчели. Тогава активисти, учени и предприемачи се притекоха на помощ на тези насекоми. А също и знаменитости. Например Бионсе, Дейвид Бекъм и членове на британското кралско семейство – и стотици хиляди хора по света – се заинтересуваха от пчеларството. Медоносните пчели все още се спасяват от изчезване, но има проблем: те всъщност не са застрашени от изчезване. Какво се случва тогава? Трябва ли наистина да помагаме на пчелите – и ако да, как?
Как хората повярваха в „свят без пчели“ и решиха, че е време да действат
През есента на 2006 г. Дейвид Хакенберг от Пенсилвания, – той е пчелар от 1962 г. и притежава пчелини в няколко американски щата – намери кошерите си във Флорида празни.
Той ужасно се уплашил, защото нямало обяснение за безследното изчезване на пчелите. „Когато отвориш 25-30 кошера и в нито един няма нищо, започваш да ги ровиш, да се паникьосваш, да ги разглобяваш, да ги вдигаш. Просто си онемяваш“, казва Хакенберг. В тази година той загубва 80% от кошерите си.
По неизвестна причина пчелите работнички напускали семейството и умирали някъде далеч от родния пчелин.
А в кошера по правило оставали само безпомощната пчела майка, младите пчели и медът.
Това явление по-късно е наречено синдром на колапса на пчелните семейства (Colony Collapse Disorder или CCD).
Има и по-поетично название – синдром на “Мери Селест”. Това явление се наблюдава в повече от 20 американски щата и в много европейски страни, включително Обединеното кралство. Генетично модифицираните растения и дори мобилните телефони бяха обвинени за всичко: предполага се, че е въпрос на радиация.
Причините за CCD все още са предмет на дебат.
Много проучвания обаче сочат връзка между феномена и неоникотиноидните химикали, които започнаха да се използват в селското стопанство срещу насекоми вредители в началото на 90-те години. През 2013 г. инсектицидите, вредни за пчелите, бяха забранени в Европейския съюз. В САЩ, въпреки съдебно дело срещу държавния регулатор, това не се случи, но все пак бяха взети ограничителни мерки. Броят на умиращите пчели поради CCD намаля наполовина до 2014 г.
Но по това време паниката вече не можеше да бъде спряна – медиите, които се надпреварваха помежду си, продължиха да разказват, че пчелите измират.
„Пчелният апокалипсис може да доведе до гладна смърт за милиони хора. Трябва да помогнем на нашите малки жужящи приятели, или ще се сблъскаме с изключително неприятни последствия“, казаха авторите на видео в YouTube с 15 милиона гледания през 2015 г. А списание The Times дори сложи самотна пчела на черната си корица с драматичното заглавие „Свят без пчели“.
В резултат на това от 2011 г. до 2021 г. броят на кошерите в Лондон се е увеличил повече от десет пъти до 7400, като по това време е станало добра практика за корпорациите да поставят няколко пчелни кошера на покрива или в двора на офиса. А Нюйоркският музей за модерно изкуство отиде още по-далеч: той не само инсталира четири снежнобели кошера на покрива, но и показа живота на пчелите на живо.
Пчелите се превърнаха в главни герои на литературни бестселъри и епизод от „Черно огледало“.
А германски активисти в раирани костюми призоваха за спасяване на насекомите, излизайки с лозунгите „Bee a Hero“ и „Bee Aware“.
Защо медоносните пчели няма да изчезнат. А най-доброто, което можете да направите за природата, е да не се занимавате с пчеларство
На теория опасенията на активистите звучат разумно. Пчелите играят важна роля в опрашването на много култури; без тези насекоми хората ще загубят една трета от обичайната си храна.
Американският супермаркет Whole Foods дори проведе експеримент през 2013 г. и премахна от продажба продукти, които биха изчезнали при изчезване на пчелите.
Купувачите в онези дни не намериха 237 от 453 продукта на рафтовете, включително ябълки, тиквички, лук, моркови и краставици.
В действителност е малко вероятно медоносните пчели да изчезнат.
Първо, те са опитомени от хората и техните популации са управляеми. Това означава, че пчеларите могат да регулират популациите на насекоми въз основа на земеделските нужди. В този смисъл те могат да бъдат оприличени с кокошките и кравите. Звучи парадоксално, но по същество медоносните пчели са домашен добитък.
„Огромната заблуда на обществеността е, че тя смята медоносните пчели за емблематичен символ на опазването на опрашителите“, казва Саманта Алгер, която изучава опрашителите в университета на Върмонт.
„Това е смешно. Това е като да направим пилето символ на опазването на птиците“.
Фактът, че медоносните пчели се справят добре, се потвърждава от официални данни: организацията на ООН за прехрана и земеделие е изчислила, че от 1990 г. броят на пчелните колонии в световен мащаб се е увеличил с 47%.
Второ, не само реколтата, но и доходите на земеделските корпорации зависят от медоносната пчела.
Това е важен фактор: бизнесът е готов да направят много, за да не загуби доходите си.
Компаниите правят пари не само от селскостопански продукти.
Освен че медоносната пчела е способна да опрашва повече от сто вида плодове и зеленчуци – от ябълкови дървета и череши до тикви, – тя има още едно важно предимство за фермерите. Колония от медоносни пчели може да бъде събрана в кошери и преместена там, където е необходимо опрашване, веднага. И бизнесът се възползва от това: медоносните пчели се отдават под наем като селскостопанска техника.
Пример е щата Калифорния, който произвежда 80% от световната реколта от бадеми, като по този начин получавайки допълнителни $11 милиарда към БВП на страната и 100 хиляди работни места. Всяка година 30 милиарда пчели се транспортират там, за да опрашват бадемови дървета от стотици и дори хиляди километри.
Освен това, за американските пчелари е по-изгодно да дават кошери под наем, отколкото да произвеждат мед.
Пчелните кошери дори се превърнаха в любима мишена на крадците (да, пчелите се крадат), а професията брокер на пчели се появи на фона на бума на бадемите в Калифорния. Неговата работа е да гарантира, че пчелите се появяват в бадемовите градини точно когато са необходими. През януари и февруари – времето на цъфтежа на бадемите – брокерът може да спечели достатъчно, за да не работи през останалата част от годината.
„Сега на планетата има повече медоносни пчели, отколкото когато и да било в човешката история“, казва Скот Хофман Блек, изпълнителен директор на Портландското общество за опазване на безгръбначните Xerces.
Нещо повече, манията по медоносните пчели вреди на околната среда. Когато има твърде много от тях, възниква конкуренция: пчелите започват да отнемат храната на други насекоми. New York Times дори предлага специален термин за доминирането на градските кошери.
„Повсеместното разпространение на медоносните пчели вреди на биоразнообразието“, казва словенският пчелар Горазд Трусновец.
„Най-доброто, което можете да правите в момента е да не се занимавате с пчеларство.“
Как в сянката на медоносната се озоваха още 20 хиляди вида пчели, които наистина имат нужда от помощ
Разбира се, изобилието от медоносни пчели не означава, че не си струва да се притеснявате за тях. Подобно на домашните птици, които страдат от птичи грип и други проблеми, медоносните пчели продължават да умират поради акари, пестициди и инфекции. Средната продължителност на живота им е намаляла наполовина от 70-те години на миналия век.
Изменението на климата затруднява оцеляването на пчелите през есента и зимата, а гнездата им често се разрушават.
Освен това, за насекомите вече е по-трудно да намират храна: замърсяването на въздуха и топлината карат цъфтящите растения да променят миризмата си и пчелите са объркани от това.
Но освен медоносната пчела, на планетата има повече от 20 хиляди вида пчели.
Не всички от тях умеят да правят мед и обикновено не се виждат, защото живеят в земни дупки и хралупи на дървета. Но ситуацията с тях може да бъде много по-лоша.
Разрастването на земеделските земи унищожава техните естествени местообитания и въведените медоносни пчели се заразяват с паразити. Климатичната криза също оказва влияние – особено трудно е за дивите пчели поради дъждовете и топлите зими.
Международният съюз за опазване на природата (IUCN) публикува данни през 2015 г., показващи че един на всеки десет вида диви пчели в Европа е застрашен от изчезване. В същото време статусът на повече от половината видове диви пчели на континента остава неизвестен: липсата на данни, експерти и финансиране пречи да бъде изяснен.
Медоносната пчела няма да може да замени всички тези видове: тя просто няма способностите, които те притежават.
Например, не може да опрашва домати – земните пчели Bombus terrestris могат да правят това. Те засега не са застрашени, но в райони, където ги няма, хората трябва да опрашват доматите на ръка – с четка, Q-накрайник или четка за зъби, или да ги разклащат редовно.
Търсенето на земни пчели е толкова високо, че те, подобно на медоносните пчели, се изнасят от Европа в 60 страни. Сред тях са Китай, Мексико, Корея, Япония и Чили. Броят на земните пчели за износ достига два милиона колонии годишно. Това от своя страна се отразява негативно на местните земни пчели, които се заразяват с европейски болести.
Така най-голямата земна пчела в света Bombus dahlbomii, която живее в Чили и чийто размер достига четири сантиметра, е под заплаха. Местните хора почитат гигантската земна пчела, защото вярват, че пренася душите на мъртвите. Но сега трудно може да се намери дори в отдалечени райони на Чили.
Има и други видове диви пчели със суперсили, каквито медоносните пчели нямат.
Например, люцерновата пчела листорезачка може да опрашва люцерната, която се използва за храна на добитъка. Медоносните пчели не обичат да бъдат удряни по главата от цвета на люцерна по време на опрашване, така че го избягват или все пак успяват да стигнат до нектара отстрани, без да опрашват растението в замяна. Фермерите отглеждащи люцерна смятат медоносната пчела за халтура и предпочитат листорезачката, която или не се досеща, че нектарът може да бъде достигнат отстрани, или просто е достатъчно жилава, за да понесе удари.
Според Робърт Джигир, професор по биология в Университета на Масачузетс, изчезването на всички медоносни пчели не би било екологична катастрофа, за разлика от изчезването на дивите видове:
„Ако загубим дивите пчели, ще загубим разнообразието на пчелите. Ако загубим растенията, които те опрашват, ще започнем да губим биоразнообразието на дивата природа и функционирането и здравето на екосистемите. Това е така, защото връзката между растенията и опрашителите е в основата на екосистемите“.
Дивите пчели са изложени на риск именно защото на тях обикновено се гледа през призмата на ефективността и селскостопанската полза.
В резултат на това на някои пчели е гарантирана любовта на фермерите и защитата им от изчезване, докато други трябва да имат голям късмет, за да може някой учен да се заинтересува от тях. И с изследванията си да привлече достатъчно внимание към тях, за да не умрат.
Какво бъдеще очаква пчелите – и как все пак можем да им помогнем
Хората отдавна се опитват да намерят алтернативи на естествените опрашители – не защото им е жал за пчелите, а защото зависимостта от нестабилните и уязвими насекоми носи твърде много рискове.
Пчелите се заменят по различни начини. Някои практикуват ръчно опрашване. Например в китайската провинция Съчуан, където има евтина работна ръка, хората пренасят цветен прашец върху цъфтящи ябълкови и крушови дървета с пръчка от кокоши пера.
Освен това, все по-популярна става идеята за замяна на опрашителите с технологии.
От години учените се опитват да възпроизведат двигателните качества на насекомите. Така в Харвард измислиха роботизирано насекомо, наречено RoboBee. Създателите на проекта предлагат да използват RoboBee не само за опрашване, но и за видеонаблюдение и издирване.
Роботите не винаги изглеждат като насекоми.
Има и машини с човешки черти – например BrambleBee, създадена през 2018 г. в Западна Вирджиния, наподобява ръка, която неуморно опрашва малини и къпини. През 2024 г. същите инженери представиха робот с шест ръце, наречен Stickbug.
Ентомолозите обаче се отнасят към подобни изобретения с голям скептицизъм. Дейв Гулсън, професор по биология в университета в Съсекс казва, че е малко вероятно човечеството да успее да създаде нещо толкова достъпно и ефективно като пчелата, която е прекарала 120 милиона години в усъвършенстване на уменията си за опрашване.
А изчисленията на австралийския учен Алън Дорийн показват, че ще са необходими трилиони роботизирани пчели, за да заменят всички естествени опрашители.
Той подчертава, че създаването им би било много скъпо – и поради това вероятно невъзможно. Освен това е лошо за планетата поради ресурсите, необходими за производството и след това изхвърлянето на роботите.
Във всеки случай, докато роботизираните пчели се развиват, хората ще трябва да защитават опрашителите.
Учените вече настояват за необходимостта от наблюдение на насекомите, като събират информация за текущото състояние на пчелите и се опитват да я предадат на властите. Така в Европа се появи карта на BeeFall, която събира данни за местните диви пчели.
Често обаче няма достатъчно информация – затова създателите на проекта призовават научната общност и любителите на пчелите да им помогнат да запълнят пропуските.
Но не е нужно да сте учен, за да помогнете на пчелите и другите опрашители. Оливър Милман, автор на „Защо смъртта на насекомите застрашава съществуването на живота на планетата“ (The Decline and Fall of Tiny Empires) смята, че решението на кризата може да бъде изненадващо просто: не е нужно да ставате пчелар и да поставяте кошери на всеки покрив; достатъчна е ненамесата – откажете нощното осветление, не косете тревните площи, не премахвайте гниещи дървета, дайте на храстите да растат. Чрез обикновено бездействие природата ще има шанс да се възстанови сама.
Масова смърт на пчели е имало и в древни времена, когато още никой не е чувал за неоникотиноидите и изменението на климата.
В поемата „Георгикс” древноримският поет Вергилий преразказва мита за покровителя на пчелите Аристей. Всичките му пчели били убити от боговете като наказание за преследването на Евридика. Докато бягала, тя настъпила змия и умряла.
За да изкупи вината си и да върне пчелите, Аристей трябвало да принесе в жертва най-добрите бикове от стадото си. След като направил това, девет дни по-късно той видял пчели, излизащи от гниещите трупове. Нарекли явлението бугония – „раждане от бик“.
Тази история е за това какво се случва, когато човек, поддавайки се на страстите си, наруши баланса в света около себе си.
Можете да възстановите баланса, като пожертвате символи на вашия статус и част от вашето богатство. Тогава има шанс за чудо – шанс за спасяване на пчелите.
Източник:meduza.io// Превод: Opposition
