Проблемът с миграцията, който създаде дълбоки разделения между страните от ЕС, никога реално не е изчезвал. Но ръстът от 64% на незаконните преминавания на границата (около 330 000) и ръстът с 46% на молбите за убежище (близо 924 000) миналата година, накараха политиците да преразгледат тази взривоопасна тема.
Австрия иска средства от Съюза за изграждането на нова ограда по българо-турската граница. Италия настоява за общоевропейски кодекс за поведение на спасителните кораби в Средиземно море. А Дания, която има политика за нулев подслон, търси подкрепа за създаване на приемни центрове извън блока.
Брюксел изглежда е прочел всичко: тази седмица е свикана извънредна двудневна среща на върха по въпросите на миграцията и контрола на външните граници.
Европейската комисия се опитва да използва момента, за да ускори проточилия се „Нов пакт за миграция и убежище“, който има за цел да обедини всички различни аспекти на миграционната политика и да замени настоящия антикризисен подход с по-постоянен.
„Миграцията е предизвикателство за Европа, което се нуждае от европейски отговор“, написа председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен до лидерите на ЕС преди срещата на върха през февруари.
Важно е да се отбележи, че Новият пакт се основава на принцип, който от години противопоставя държавите-членки една на друга: справедливо разпределение на отговорностите и солидарност.
“Между чука и наковалнята”
Съгласно така наречените Дъблински правила, приети през 2013 г., молба, подадена от търсещ убежище, трябва да бъде обработена от първата държава от ЕС, в която пристигне търсещият убежище.
Тази система беше широко критикувана както от правителствата, така и от организациите на гражданското общество, тъй като поставя непропорционална тежест върху страните на първа линия, като тези на средиземноморския бряг. Те са изправени пред огромната задача да обработват молби за убежище от мигранти, които често не желаят да останат в тези страни и предпочитат да пътуват по на север.
Възниква голям въпрос, който от десетилетия е в основата на дебат: как ЕС, като политически съюз с общи външни граници, да презасели и преразпредели тези стотици хиляди хора по справедлив и балансиран начин?
Досега отговорът беше: няма начин.
„Настоящият проблем с миграцията по същество е заседнал между чука и наковалнята. Миграционните потоци, миграционният натиск продължават, но за страните членки е много трудно да се споразумеят за набор от ефективни и общи решения“, казва Андрю Гедес, директор на Центъра за миграционна политика към Европейския университетски институт, базиран в Италия, пред Euronews. „Някои държави просто отказват и няма да участват в схеми, свързани с движението на мигранти в ЕС“.
Разделение на гостоприемни и други
Новият пакт предлага още един отговор на дилемата за преселването: механизмът на „ефективна солидарност“.
Този механизъм ще даде на страните от ЕС три възможности да помогнат на друга държава членка, чиято миграционна система е подложена на натиск, поради скока на новопристигащите: да приема някакво количество преселващи се лица, търсещи убежище; да заплащат за връщането на отхвърлени кандидати в тяхната страна на произход; или да финансира поредица от „оперативни мерки“ като поддръжка на приемни центрове и осигуряване на транспорт.
Приносът за функционирането на механизма ще се изчислява на базата на БВП и населението на страната. След съгласуване, Европейската комисия ще направи това участие правно обвързващо.
Но тази система съдържа две условия, които са неприемливи за държавите от противоположните страни на дебата.
Тези, които настояват за повече преселване, като Германия, Франция, Италия и Гърция смятат, че системата позволява на съпротивляващите се страни да избегнат пряко участие в нея, предлагайки две възможности – плащане за репатриране и оперативни мерки, които не включват влизане в тези страни на мигранти.
За онези, които се противопоставят на преселването – а това са Полша, Унгария, Словакия и Австрия – системата въвежда задължения, които ще ги принудят да дадат своя принос, независимо дали им харесва или не.
Сблъсъкът на възгледи обрече Новия пакт на законодателна неопределеност от представянето му през септември 2020 г.
Национални и съюзни интереси
„Няма панацея, нито вълшебно решение за преодоляване на разногласията по повод разделянето на отговорностите“, каза Алберто-Хорст Нейдхард, ръководител на миграционната програма в Центъра за европейска политика, пред Euronews. „Твърде дълго дебатът за миграцията беше лишен от нова енергия и жизненост, притиснат в ъгъла на националните интереси и краткосрочните програми на ЕС“.
Доброволният механизъм, в който участват 23 европейски държави, досега е довел до преместването и разселването на малко над 435 търсещи убежище. Предполага се, че до юни 2023 г. ще има 8 хиляди такива лица.
Постоянното отсъствие на консенсус относно това какво да се прави с мигрантите вътре в страната „рискува да привлече непропорционално внимание към връщането и обратното приемане“, добавя Нейдхард. „Миграционните практики и политиките на ЕС за предоставяне на убежище изобщо не са в добро състояние“.
Изключително високите нива на молби за убежище от граждани на страни, традиционно считани за „безопасни“, като Турция, Бангладеш, Мароко, Грузия, Египет и Перу, допълнително подхраниха призивите за по-силно и по-убедително международно взаимодействие.
„Такива трети страни са далеч от стабилността и спокойствието във всеки смисъл на думата“, каза Катрин Уолард, директор на Европейския съвет за бежанци и изгнаници. „Но много високопоставени лица на ЕС умишлено засилват тревогата за собствени цели. Създаването на политики в режим на паника подхранва подход, основан на неоснователни страхове, а не на нужди, истински интереси, ресурси или правни задължения“.
ЕС оказва натиск върху страните на произход на мигрантите
Обръща се внимание и на нивото на връщане от ЕС на лица, които нямат право на убежище.
Ниският процент (около 21%) разгневи твърдолинейните правителства. Те заплашват да използват член 25а от Визовия кодекс на ЕС, за да наложат ограничителни мерки срещу страни, които не оказват съдействие.
Писмото на Фон дер Лайен признава тази реалност и говори за проекти за борба с контрабандата, съвместни работни групи и партньорства за ускоряване на отстраняване на мигранти и тяхното приемане в родните им страни: „Има лостове в различни области на политиката, включително визи, търговия, инвестиции. Има възможности за легална миграция. Нашите партньори ще научат за предимствата на сътрудничеството с ЕС, от които могат да се възползват пълноценно“.
Източник: euronews.com
Превод: opposition.bg
