Всичко започна на 17 март, когато Международният наказателен съд издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин, а с него и на комисаря по правата на децата Мария Лвова-Белова.За самото съществуване на Лвова-Белова по-голямата част от сънародниците ни научиха именно от тази новина.Прессъобщението на МНС гласи, че има „разумни основания“ да се смята, че Лвова-Белова е участвала в депортирането на деца от Украйна в Русия.
Всичко това звучи изключително интригуващо.
Очарователна жена, майка на пет родни и още няколко осиновени деца, омъжена за свещеник. Комисарят по правата на детето е кръвожадно чудовище, което отвлича деца от Украйна в индустриален мащаб и измъчва нещастни бебета.
В търсене на подробности се обърнахме към доклада на лабораторията за хуманитарни изследвания на Йейл. Докладът е съставен като част от Conflict Observatory, програма за изучаване на престъпленията на Русия по време на настоящия конфликт. Тя е инициирана от Държавния департамент на САЩ и това не е пропаганден печат, той е пряко уговорен, а не скрит. Прочетохме този доклад.
Сега косата ни се изправи.
И така, резюметата на доклада са както следва.
Русия е създала мрежа от лагери, в които са настанени най-малко 6000 украински деца. Начело на тази зловеща система от детски концентрационни лагери стои зловещата Лвова-Белова. Там децата се „обучават“ (както се казва в документа), осиновяват се сираци (стискаме юмруци!) и като цяло имаме работа със системно депортиране на деца от Украйна в Русия. Министърът на външните работи на Украйна в ООН обяви подобна практика за геноцид. От гледна точка на МНС, както и на световните медии, Лвова-Белова извършва престъпление срещу човечеството.
Да започнем с няколко законови правила: Член 49 от Женевската конвенция за защита на цивилните лица по време на война от 1949 г. показва, че се забранява прогонването, както и депортирането на хора от окупирана територия на територията на всяка друга държава . Но се прави важна уговорка – освен в случаите, когато безопасността на населението го изисква. Във всички нови територии на Русия по един или друг начин се водят военни действия, дори градовете, разположени в дълбокия тил – Мелитопол, Шахтерск и др., са обстрелвани. Въпросът е дали съображенията за сигурност налагат евакуацията на хората като цяло и по-специално на децата от района на обстрела, да не говорим за фронтовата линия. Но основното е, че „отвличането, както и депортирането“ предполагат принуда и съответно ситуация, когато хората напускат по собствено съгласие (в случай на деца, със съгласието на техните родители), не може да се счита за депортиране.
Какво всъщност ни казва докладът на смелите изследователи от Йейл?
Още в резюмето една любопитна подробност хваща окото. Авторите на доклада дават много фактическа информация, но в същото време старателно замазват основното. В раздела „основни изводи“ научаваме, че над 6000 деца са под руски грижи, мрежата е от 43 институции. Разбираме къде се намират тези лагери, че един от тях е в Далечния изток и е по-близо до САЩ, отколкото до Украйна и т.н., и т.н. Е, по-нататък следва това, което може да се приеме за конкретни обвинения. Основната цел на лагерите, според авторите на доклада, е „политическо превъзпитание“. Оказва се, че децата са „подложени на обучение“, интегрирайки ги „в руската култура, история и общество“.
Най-интересният пункт е „Съгласието се получава под принуда и редовно се нарушава“.
Това наистина е сериозна атака, но точно тук – в точката, която изглежда най-конкретна и смъртоносна – авторите на доклада започват да плуват. Някои родители, според документа, “уж” отказвали да пуснат децата си в лагерите, но въпреки това били записани. В други случаи изследователите от Йейл пишат, че „съгласието може да бъде поставено под въпрос“, защото „условията на война и дебнещата заплаха“ са показателни за принуда. Освен това се съобщава, че в някои лагери сроковете за връщане на децата в семействата са били нарушени, но авторите отново не могат да кажат колко от тях са се върнали у дома (между другото ще засегнем този въпрос).
Всъщност резюмето перфектно предава духа на целия доклад.
Авторите имат много малко по същество, което наистина може да се счита за обвинения, те са много зле с конкретиката и се опитват да компенсират този проблем с помощта на общ тон. Думата „евакуация“ е написана само в кавички, въпреки че извеждането на деца от зоната на бойните действия просто съответства на речниковото значение на този термин (Речникът на Ожегов: „Евакуацията е извеждането на хора от опасни зони по време на военни действия“). В същото време изследователите всъщност не крият, че говорят в това число за децата, отведени в Русия няколко дни преди началото на СВО. Тоест, става дума за тези от Луганската и Донецката република в реалните им граници преди 24 февруари 2022 г., които започнаха да бъдат извеждани от зоната на конфликта предварително.
Няма разделение между деца от ЛДНР преди началото на СВО и деца от територии, прочистени от украинските войски по-късно. Освен това се уточнява, че няколкостотин сираци са изведени от ЛДНР в Русия, като някои от тях са осиновени в Русия, а също така се посочва, че болни деца се извеждат за лечение. Авторите непрекъснато се опитват да окажат психологически натиск върху читателя със специфично оцветена лексика – „прехвърляне на деца за предполагаемо лечение“, „допълнителни групи деца са били изпратени от Украйна в лагери в Русия под прикритието на безплатни пътувания с цел отдих“ и т.н. Между другото, използван е много интересен оборот – „деца, които Русия смята за сираци“. Накратко, изследователите непрекъснато се опитват да намекнат, че всъщност сираците не са сираци и лечението им не е лечение. Но “принудително преселване” и “депортиране” – това е нещо, което те казват уверено. В действителност ние хващаме конкретиката като лисица за опашката – докладът се основава на думите “вероятно” и “имаше споразумение, но ако има война и войски наоколо, тогава това не ни харесва“.
Като цяло читателят трябва да си изгради твърдо убеждение, че децата масово се откъсват от родителите им, карат се в такива лагери на системата ГУЛАГ като АРТЕК и МЕДВЕЖОНОК.
Ако вече си изпускате нервите, изчакайте, има още много невероятни неща.
Нека отбележим: в основата на инкриминираните престъпления срещу човечеството лежат предположения и догадки. Нещо повече, точно около тези предположения се върти един многостраничен доклад: ако изхвърлите „предположения“ и други високопарни коментари, остава смразяваща кръвта история за това как по време на войната деца са ходили на летни лагери извън зоната на военни действия.
Проследявайки по-нататък доклада на 34 страници, откриваме подчертана с цвят и с едър шрифт таблица – „1000 „сираци“, очакващи осиновяване“ (отново „сираци“ в кавички), „14 700 украински деца официално обявени за депортирани“, няколко стотици хиляди [подчертани в текста на доклада] деца са разселени или депортирани.
Всичко това много ефективно, трябва да въздейства, разбира се. Но.
Самите автори изглежда разбират, че дори много лоялна публика може да попита защо осиновяването на сираци е престъпление срещу тях. Оттук явно идва и натрапчивото цитиране на думата „сираци“. Значението на този цитат все пак е обяснено: Украйна е докладвала в ООН, че децата от домове за сираци „не са сираци“. Явно става дума за “социални сираци”, чиито родители са лишени от права. Вярно е, че авторите на доклада изобщо не искат да развиват тази идея: очевидно е, че „социалният сирак“ във всеки случай няма семейство, а украинският алкохолик или престъпник не може отново да стане нормален родител само защото е украински. Но формалността е спазена и може да се продължи играта с интонациите, съобщавайки че сираците са сякаш фалшиви и само Русия ги е обявила за такива. Трябва да се отбележи, че в Руската федерация подобна категория деца съществува съвсем официално – това са „деца, останали без родителска грижа“. Но това очевидно е твърде сложно за изследователите от Йейл, по-лесно е да поставят кавички.
Между другото, по-нататък се уточнява, че 350 осиновени и 1000 сираци, очакващи осиновяване, са деца именно от Донецк и Луганск.Тук най-общо стигаме до очарователен финт: според логиката на авторите на доклада, осиновяването в Русия например на дете, загубило родителите си от ръцете на добре насочени украински военни, е престъпление срещу човечеството като цяло и това дете в частност, защото такова дете е трябвало да бъде предадено в Украйна.Да оставим това.
Докато четем по-нататък и се задълбочаваме в написаното с дребния шрифт, продължаваме и продължаваме да се чудим.
Говори се за депортиране. Тази дума има повече или по-малко същото значение на руски и английски и във всеки случай включва принуждаване на някого да напусне страната. Но тук съвсем ясно е написано, че родителите… сами са изпращали децата си в руски лагери. В няколко случая (така е в доклада – няколко) местните власти са „убеждавали“ или „притискали“ родителите да се съгласят да изпратят детето си в руски летни лагери.
Ако сте очаквали деца с оръжие са натъпкани във фургони и отведени в ужасния Артек, не е това: престъплението срещу човечеството е, че родителите са били убедени детето им да бъде изведено от зоната на военни действия.
Освен това дори авторите на доклада честно съобщават, че става дума за няколко случая.
Следват причините, поради които украинските родители са се съгласили на такова ужасно нещо като изпращането на деца в оздравителни лагери в Русия. Първо, много от тях са бедни като църковни мишки и по принцип това е бил рядък шанс детето да отиде някъде. Второ, те основателно се страхуват за съдбата на детето си – интелигентните изследователи от Йейл установяват, че да, родителите нямат нищо против да изпратят детето си на някое място по време на боевете, където няма да бъде заплашено от приятелски и изключително високоточни Hymars . В същото време авторите на доклада казват директно, че “в повечето случаи” родителите са се съгласили да изпратят децата си в оздравителни лагери. Но правят многозначителна уговорка: съгласието, според тях, „не е било осмислено“.
Вярно, когато става въпрос за конкретика, оказва се, че законовата форма на съгласие е нарушена… в четири случая.
Прилича на бъркотия, но изглежда все още говорим за масови престъпления срещу човечеството.
Що се отнася до опитите да се обоснове тезата, че това е именно депортация, тоест транспортиране на деца по принуда, тогава всяка конкретика просто изчезва: войната наоколо сама по себе си е форма на принуда, а руските войски „биха могли косвено да заплашват. ”
По дяволите.
Те са сериозни.
Говорим за депортирането на хиляди деца, за зловещия план на руските власти.Обявяваме, че руският детски омбудсман е чудовище, виновна за престъпления срещу човечеството.
И със същите уста казваме: добре, да, родителите са дали съгласие, но войната си е принуда и войските могат да заплашват имплицитно.
Тоест разбирате: децата трябва да останат в зоната на военни действия и това ще бъде доброволен избор. А да ги извадят изпод снарядите – между другото, украински снаряди, на територията, контролирана от Русия други очевидно обикновено не попадат – измъкването на деца от обстрела е престъпление срещу човечеството. И срещу тези деца.
Да отбележим: престъпление срещу човечеството, депортиране – това е преместването на деца от зоната на военни действия във ваканционни лагери далеч отвъд бойното поле със съгласието на техните родители.
Следват оплаквания – някои деца не са се върнали в уговорения срок, а в много случаи се налагало родителите сами да ги прибират от лагери в Русия.
Освен това за пореден път се подчертава, че „сираците не са сираци“ и родители теоретично съществуват, но на практика, както деликатно се изразяват украинските власти, „те са в затруднени обстоятелства“. Чети, лишени от родителски права. И отново се уточнява, че това не са само деца от Украйна в тесен смисъл, това не са сираци от територията, реално контролирана от Украйна до 24.02.22 г., това са сираци от ДНР. Следва друго смразяващо престъпление – деца с увреждания от Херсонска област са транспортирани в психиатрична болница в Крим “уж за защита от бойни действия”. Сякаш болно дете е транспортирано от зоната на военни действия, със сигурност не за неговата защита.
Още един невероятно красив пасаж.
Миналия септември президентът Путин нареди задължителни медицински прегледи за всички деца на територията, контролирана от Русия. „Някои активисти“, пишат изследователите от Йейл, „се опасяват, че това ще гарантира задържането на децата в Русия по медицински причини“.
Ние разбираме, че веднъж тръгнеш ли да разкриваш военни престъпления, е трудно да спреш, но наказателните медицински прегледи са нещо ново.
Но на въпроса – какво правят с детето в лагерите.
Сериозен проблем е, че някои от децата наистина не успяха да се приберат навреме. Вярно, причината за това е очевидна – фронтовата линия няколко пъти се измести не в наша полза и раздели деца и родители. Това създаде много проблеми на ниво конкретни администрации в детските лагери. Освен това, комуникацията между тях и родителите им, останали от украинската страна на фронта, се оказа затруднена. Не само това, някои родители се страхуват да съобщят за проблема си… но именно украинските власти – те могат да ги обвинят в “колаборационизъм”.
Като цяло пътуването през връзките, с които е изпъстрен доклада, е отделно удоволствие.
Ето репортаж на ВВС – майка на дете, заминало за лагер от Балаклия разказва, че скъпите й съграждани я преследват, защото детето й е заминало за Руската федерация. Друга се оправдава: „Спасявах детето си!“. Тя също така съобщава, че украинските власти не са осигурили сами евакуацията, когато фронтът се е придбижил до Балаклия, те са поискали от жителите по 5000 гривни на човек за евакуацията. „Тези, които не са били в окупацията, които после дойдоха, всички ни обвиняват, че сме скотове, че сме някакви колаборационисти и че сме си продали децата”, казва бабата на друго момиче, заминало в лагерите.
Накрая един от бащите, изпратил дъщеря си в Геленджик, отсича категорично: той ще се върне в Балаклея само ако руската армия се върне там.
Авторите на доклада обаче съобщават и за проблем, който наистина не изглежда пресилен: за родителите се оказа трудно да се свържат с децата си, а администрацията на лагера не винаги е могла веднага да отговори нещо ясно.
Това е истински проблем и изглежда е изненадал руските власти. Друга работа е, че, съдейки по по-нататъшното съдържание на доклада, когато родителите идвали за децата си, те безопасно са били предавани. Единствената трудност е била да се стигне до мястото.
Това, което правят с децата в тези лагери, направо сковава сърцето.
Оказва се, че децата в лагерите получават образование, пътуват на културни и патриотични събития, срещат се с ветерани (не, това не са ветерани от Waffen-SS). Нещо повече, разказват им за руските университети и като цяло ги обучават като своите. Не, те са сериозни, по дяволите, в доклада за военните престъпления водят децата на образователни екскурзии и на театър! В документа някак дори меланхолично се посочва, че не са установени признаци на насилие над деца.
Като цяло докладът на изследователите от Йейл е любопитен с това, че тезата за целенасоченото масово депортиране на украински деца в Русия се основава само на няколко изолирани случая на бъркотия, небрежно отношение към правните формалности и трудности, които са напълно обясними във военната обстановка.
Финалът на съдържателната част на документа… не, вече не изненадва.
Оказва се, че много деца се „връщат по домовете си“. Ситуацията с другите не е известна за учените от Йейл. Накрая те са… ъъъ… предадени на родителите им. Съобщава се, че 37 деца са били взети от зловещия лагер «Медвежонок» благодарение на „намесата на правителството на Украйна“. Идеята, че дете може да бъде отведено от лагер в Русия само ако има добра воля от страна на Русия, явно не е посетила авторите на доклада, а ако им е хрумнала, те са се срамували да кажат как това правителство на Украйна се е “намесило”.
Сериозен проблем при предаването на децата наистина съществува. Администрациите на лагерите са готови да върнат децата само директно на техните родители. Но работата е там, че Украйна забранява на мъжете да напускат страната. И тук сме изправени пред истинска трудност – само че от страна, кой би си помислил, именно на киевската бюрократична машина. Ние сме готови да дадем детето. Проблемът е, че украинските родители не винаги могат да го вземат – всъщност понятието “родители” означава именно майката. Друго нещо е, че Украйна е тази, която поставя пречки тук, но Йейл няма въпроси по този въпрос към нея. Както и няма въпроси защо Киев не се опитва да помогне на онези майки, които трябва да се придвижат до Руската федерация за децата си. Изглежда, че да дадеш на майка пари за пътя и да се грижиш за неработоспособните роднини, останали в страната, е нещо, което Украйна трябва да направи с охота… но не, по-лесно е да говориш за геноцида, отколкото да правиш най-елементарните неща за децата си. Кой помага на украинските майки да пътуват през границите? По дяволите… това са доброволци от Русия. Украинската държава няма да им помогне. Заета е. Търси Мария Львова-Белова.
А сега няколко думи сериозно.
Войната поражда много проблеми, а децата наистина са най-беззащитните участници във въоръжения конфликт. Истинските руски власти, а не чудовището, изобразено от изследователите от Йейл, са наясно, че в Украйна има бойни действия. И, изненада, те се опитват да осигурят правата на своите подопечни по най-добрия начин. Очевидно е, че детският омбудсман, както и онези ведомства в Руската федерация, които се занимават с подпомагане на децата и тяхната защита, не са повлияли и не са могли да повлияят на решението за стартиране на СВО, методите на нейното провеждане и като цяло, на голямата политика. Войната поражда хаос. Войната поражда много проблеми. Именно с хаоса и смъртния риск, които са елементите на войната, са свързани реални, а не измислени трудности при връщането на дете при родителите в този конфликт. И ако говорим за фактите, които хуманистите от Йейл съобщават, се оказва, че Русия не винаги идеално, но работи за защита на децата в зоната на бедствието. И дори в ситуации, когато фронтовата линия се движи и разделя семействата, има възможност да се върне детето на родителите – и тя се намира.
Войната носи безброй бедствия, а също и за деца.
Но можете да се справяте с тези проблеми или можете да използвате страданието и нещастието в името на политически цели и военна пропаганда. Съдейки по доклада на изследователите от Йейлския университет, те биха предпочели да видят деца от Украйна под формата на надгробни могили – само могилата да е покрита с жълто-син флаг и да крещи. Западната публика измисля козове и се опитва да въвлече в процеса онези хора, които наистина могат да се нарекат положителните герои на този епос, онези, които осигуряват на децата сносен живот извън зоната на бойните действия. МНС не се заинтересува в тази война нито от разстрела на пленници, нито от запълването на градове с противопехотни мини, нито от незаконни арести и изтезания. Основните злодеи в тази война са хора, които не позволяват децата да умират.
Беше изключително интересен доклад.
Ще продължим да следим напредъка на МНС, изследователите от Йейл и тези, които популяризират своите изследвания на руски език.
Но сега ще отидем да си измием ръцете.
Автори: Евгений Норин, Павел Леонов
Източник: readovka.space
Превод: opposition.bg
