Явно отхвърляйки политиката и лидерството на САЩ в Близкия изток, Общото събрание на ООН гласува с огромно мнозинство в подкрепа на кандидатурата на Палестина за пълноправно членство в ООН. Западните медии до голяма степен пренебрегнаха гласуването в петък, тъй като широко очакваните резултати бяха още един удар за Вашингтон. Но вотът е удар върху катастрофалната политика на администрацията на Байдън в Газа и ясна индикация, че пълната подкрепа на Америка за геноцида на Израел увеличава изолацията и неуместността на Вашингтон.
Гласуването в Асамблеята беше 143 гласа срещу 9, което означава, че дипломатическото влияние на САЩ е отслабнало до такава степен, че Белият дом е имал затруднения да накара 9 от най-лоялните си васални държави да отхвърлят предложението. Наложително е хората да разберат напълно последиците от това гласуване, което предполага, че така нареченият „Ред, базиран на правила“ е разрушителна измама, която става все по-анемична всеки ден. Нещо повече, гласуването представлява убедително доказателство, че американският век официално е приключил и че огромното мнозинство от страните по света вече не желаят да се подчиняват на егоистичните укази на Вашингтон.
Естествено, пратеникът на Израел в ООН Гилад Ердан се възползва от тази възможност – не за да изрази угризенията си, че е част от садистичното вилнение на страната му в ивицата Газа, а за да смъмри други членове на асамблеята за смелите им действия по принципни въпроси. Без нотка на ирония Ердан обвини останалите членове, че „със собствените си ръце унищожават Устава на ООН“. „Да, да, това е, което правиш. Унищожаване на Устава на ООН“.
Това, което Ердан пропусна да спомене е, че Израел държи световен рекорд по нарушаване на резолюциите на ООН и все още не е срещал международното право, което не може да нарушава безнаказано. Израел отдавна реши, че бъдещето му зависи от способността му да използва най-големия побойник в света като свой личен бодигард, позволявайки му да игнорира всякакви законови или морални ограничения върху поведението си. Това е откъс от статия в британския Guardian:
„Решението от петък… не прави Палестина пълноправен член, нито й дава право да гласува в Асамблеята или правото да се кандидатира за членство в Съвета за сигурност, но гласуването беше ярък израз на световното мнение в полза на палестинската държавност, подтикнато от продължаващите кръвопролития и гладът, причинен от войната на Израел в Газа.
Още преди гласуването в Асамблеята в петък сутринта Израел и група водещи републиканци призоваха САЩ все пак да намалят финансирането заради новите привилегии, предоставени от резолюцията на палестинската мисия.
Американската мисия в ООН, която гласува против резолюцията предупреди, че също ще използва ветото си отново, ако въпросът за палестинското членство се върне в Съвета за сигурност за второ гласуване.
„Усилията за придвижване на тази резолюция не променят реалността, че палестинската власт в момента не отговаря на критериите за членство в ООН съгласно Устава на ООН“, каза говорителят на мисията Нейтън Еванс. „Освен това проекторезолюцията не променя статута на палестинците като „мисия наблюдатели“ от държавите, които не са членки на ООН“. Общото събрание на ООН гласува в подкрепа на кандидатурата на Палестина за членство, The Guardian
Опитайте се да прецените колко лицемерна и морално несъстоятелна е всъщност позицията на САЩ. През последните 57 години и републиканците, и демократите подкрепиха на думи решение за две държави, базирано на Резолюция 242 на ООН, която изисква Израел да премахне своите селища от палестинските земи в окупираната Ивица Газа и Западния бряг. „Махнете се от палестинската земя и ще има мир. Това е политика на САЩ, подкрепена от международното право. Но сега, при Байдън, САЩ не само се противопоставят на палестинската държавност (което би подобрило шансовете им за получаване на справедлива сделка), но също така предоставят пари, бомби и логистична подкрепа, за да разбият 2 милиона палестинци на пух и прах. Това е накратко политиката на Байдън и – в случай че не сте забелязали – това е ясно отклонение от повече от половин век външна политика на САЩ. Причината, поради която Байдън сега обикновено се нарича „Джо геноцидът“ е, че той едностранно нарушава международното право, като предоставя материална подкрепа за израелското варварство, което прави него – и Съединените щати – еднакво виновни за умишленото унищожаване на палестинския народ. Ето още от Guardian:
„… резолюцията също пояснява, че „Държавата Палестина, като държава наблюдател, няма право да гласува в Общото събрание или да се номинира за членство в органите на Обединените нации.“ …. „По същество това дава на палестинците вид и изящество на член на ООН, но без основните атрибути на истински член, като правото на глас и правото да се кандидатират за Съвета за сигурност.“
Въпреки текста на резолюцията, в който става ясно, че Палестина няма да има право на глас, Израел призова Съединените щати да намалят финансирането на ООН заради резолюцията и група републикански сенатори обявиха, че въвеждат законодателство в този смисъл.
… Сенатор Мит Ромни каза това в писмено изявление. „Нашето законодателство ще сложи край на финансирането на ООН от данъкоплатците на САЩ, ако даде допълнителни права и привилегии на Палестинската автономия и ООП.“ Guardian
Хубаво, нали? Така гласуването не мина по начина, по който Чичо Сам искаше и сега той ще „вземе топката си и ще се прибере“. Това помага да се обясни защо все повече и повече лидери се присъединяват към алтернативния блок от държави, наречен БРИКС. Просто няма причина да се присъедините към западаща суперсила, която е толкова морално покварена, че смята масовите убийства за приемлива външна политика. (Забележка: Другите държави, които се противопоставиха на кандидатурата на Палестина за членство, бяха Микронезия, Аржентина, Унгария, Науру, Палау, Папуа Нова Гвинея и Израел. Списъкът помага да се илюстрира неефективността на американската дипломация, която почти се срина при Антъни Блинкен.)
Не е изненадващо, че най-интелигентният анализ е предложен от постоянния представител на Русия Василий Небензя. Ето какво каза той малко преди вота: „Наш общ дълг е да поправим историческата несправедливост по отношение на стремежа на палестинците за собствена суверенна единна държава, която трябваше да бъде приета в ООН още през 1948 г. Убедени сме, че пълноправното членство на Палестина в ООН би помогнало за изравняване на началната преговорна позиция с Израел, получил статут на членка на ООН преди повече от 75 години.
Приемането на държавата Палестина в ООН ще бъде първата практическа стъпка към справедливо решение на палестинския въпрос на одобрена от ООН платформа и в рамките на общопризната международна правна рамка…
Този процес трябва да доведе до прилагането на международно признато решение за две държави, което предвижда Израел да съжителства в мир и сигурност с Палестина по границите от 1967 г. и с Източен Йерусалим като негова столица. За да успее този диалог, Израел и Палестина трябва да бъдат равнопоставени в съответствие с решенията на Съвета за сигурност на ООН…
…Когато тази проекторезолюция бъде приета, Палестина… ще получи редица допълнителни възможности да работи по-ефективно в Общото събрание на ООН и на срещите, провеждани под егидата на Общото събрание на ООН. Виждаме това като възможност поне частично да коригираме историческата несправедливост към многострадалния палестински народ, който загуби безпрецедентен брой цивилни животи през последните седем месеца…
… Палестина трябва да стане пълноправен член на ООН…. Вярваме, че най-важният елемент от този проект е препоръката към Съвета за сигурност на ООН да преразгледа молбата на Палестина за членство в ООН. Това е морален дълг за всички нас. Само пълноправното членство ще позволи на Палестина да се присъедини към останалите членове на Организацията и да се ползва напълно от правата, които този статут предполага. …Палестинският народ отдавна заслужава това. Изявление Постоянният представител Василий Небензя на 10-ата извънредна сесия на Общото събрание
Добре казано.
В крайна сметка: Байдън и неговите помощници не искат палестинците да имат своя собствена държава, така че той помага на Израел да унищожи местното население и да го замени с еврейски заселници. За щастие, съгласно международното право, окупираните територии завинаги ще останат палестинска земя и нито Съединените щати, нито Израел могат да направят нищо по въпроса.
Автор: Майк Уитни; Източник: unz.com // Превод: Opposition