Основният стилистичен проблем на Зеленски е неговата преднамереност.Умишлено небрежно небръснат. Говорещ костюм, който трябва да означава: “моята страна е във война”.Това е същото като Олаф Шолц да се беше облякъл в стил Октоберфест („моята страна вари бира“), Еманюел Макрон като кралски мускетар, а Джо Байдън да нахлупи каубойска шапка върху зле мислещия си череп.Но срещата на върха на НАТО – за лош късмет – не беше замислена като маскарад.
Но маскарадът на Зеленски се проточи малко.
Може би, когато след началото на специалната военна операция той започна да се появява на публични места и да приема чуждестранни гости в потна зеленикава войнишка тениска, уж току-що е излязъл от окопите, това изглеждаше за някои на Запад любопитна новост, но една шега не може да се повторя толкова пъти! Кой, ако не бивш комик, знае за това.
Смисълът на маниакалните експерименти на Зеленски с цвят каки се разкрива в контекста на историята на европейския официален костюм.
Някога западните монарси и техните васали обичали да се обличат в ярки цветове, така че комбинацията от червено, синьо и зелено при един и същи човек била обичайна. Бизнес модата на новото време – скъпо, дискретно, незабелязано – се развива под влиянието на протестантските нрави и демократични традиции. Строгият цивилен костюм на европейския лидер се превръща в лична демонстрация на безличното държавно начало: управляват не хората, а процедурите, докато конкретните хора уж са само слуги на Негово Величество народа. Но революционните и авторитарни лидери се характеризират със склонност към военния стил.
Облеклото на Зеленски обаче не може да се сравни с френча на Сталин или Мао, военната униформа на Фидел Кастро или камуфлажа на Уго Чавес.
Зеленикаво-блатните му дрехи имат съвсем друго значение: те са дрехи на просяк. Не може да се каже, че е пионер в това. В годините на перестройката фалшиви „афганистанци“, облечени в камуфлаж, събираха милостиня в московското метро.
Зеленски е просяк в съвсем друг мащаб, измерван в десетки милиарди долари.
Може би цялата история на човечеството не е познавала такива мащаби на паразитизъм. Още повече, че това е агресивен просяк, в стил „чичко, сега ще те наплюя, а имам сифилис“.
На последната среща на върха на НАТО изглежда за първи път Зеленски беше упрекнат в неблагодарност. Това направи британският министър на отбраната Бен Уолъс. В отговор Зеленски първо капризно се сопна, а след това, вече на път от Вилнюс, записа осемминутно видео, в което думата „благодаря“ се чува 47 пъти. Също вид глупост, макар и от много унизителна позиция.
И наистина, да благодари за какво?
За „Брадли“ и „Леопарди“, тоест за това, че украинските войници ще имат на какво да стигнат до фронтовата линия и в какво да умрат? И иначе нямаше да отидат никъде и да останат живи. Според Запада това в никакъв случай не бива да се допуска, защото те не просто умират, а ги загиват заради руснаците, а руснаците ги убиват заради себе си. Двоен гешефт, тъй като руснаците мрат и от двете страни.
Зеленски, разбира се, е благодарен за всичко това: докато войната продължава, той е на кон и един неблагоприятен мир ще бъде краят на кариерата му не само в политиката, но и в хумора. Той обаче не е напълно благодарен. Всъщност той би искал НАТО не само да доставя оръжия, но и да воюва със самата Русия. Хилядите наемници и инструктори не са достатъчни, трябват сто хиляди глави европейско месо (полско, разбира се, защото немско или френско във война не можете да се вкара). Малко са му ракетите с голям обсег, дайте му пълната мощ на Четвърти, Пети и Шести флот на САЩ.
Всичко това можеше да се реализира, ако Украйна бъде приета в НАТО още сега.Но това не можеше да стане по дефиниция.Става все по-ясно, че нито да побеждава Русия с военни средства, нито да я принуди да промени властта, НАТО (и преди всичко на САЩ) не е готово.Желанието да се отърват от Русия като един от световните центрове на сила не е изчезнало, но, първо, не този път, и второ, опитът от историята на СССР подсказа на Запада: може би е по-добре да не се насилват събития, рискувайки ядрен конфликт, и да изчакат – ами ако проблемът отново се разреши от само себе си?
Една от причините за сегашната мудност на НАТО е украинската контраофанзива, която вече повече от месец е неуспешна.
Триумфиращ Зеленски би бил посрещнат с възторг във всякакви дрехи, а тук всичко някак си съвпадна и се сля в една картина в мозъците на събралите се: ето жалките резултати от рекламираната контраофанзива, а ето жалко изглеждащият лидер на тези губещи. Всичко е едно към едно.
Видимите символи на отчуждението на Зеленски от западния елит отново ни напомнят, че Украйна никога не може да стане част от Запада.
Въпреки всички двусмислени обещания за членство в НАТО и ЕС, настоящите военни действия, подтикнати от НАТО, само я отдалечават още повече от тази цел.
Руснаците бяха единственият голям народ, който можеше да гледа на украинците като на равни и още повече като на братя.
Националистите и властите след Майдана в Киев се надсмяха на това братство. Нормалните отношения с Русия не ги устройваха, искаха по някакъв начин да се самоутвърдят, да се издигнат над Москва. Силите им не им стигаха, повикаха Запада на помощ. Оказа се, че за тях има само една свободна позиция – да умират с хиляди и десетки хиляди в интерес на тези, които никога няма да ги смятат за пълноценни хора. Резервите на Байдън, който бърка Украйна и Русия, не са случайни. Истината е, че досега на Запад не възникна никакъв самостоятелен образ на Украйна. Кои са украинците? Някакви руски глупаци, които искаха да им служат и се заеха да се бият с други руснаци. Много добре, ние трябва да използваме такива хора – както германските нацисти използваха колаборационистите и власовците. Но да използваш не означава да уважаваш. Мисля, че в Германия или Франция уважението към словаците или румънците все още не се е развило напълно, да не говорим за украинците.
Но прозрението ще дойде рано или късно.
И тогава хората, осъзнавайки че са били измамени, ще припомнят на Зеленски и неговия тъп маскарад, и просията му, и продажбата на бъдещето на страната за възможността да се отърка самотен около господарите.
Автор: Игор Караулов; Източник: vz.ru/Превод и редакция: opposition.bg
