Днес в Полша се случват странни неща.В името на победата във войната между Украйна и Русия новият управляващ екип още по-ревностно от своите предшественици призовава за въоръжаване и въвличане на потенциала на цяла Европа в този трагичен сблъсък.Дори министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш, който се счита за мъдър политик, поема най-висок риск от конфронтация, въпреки че няма обективни основания за това.Самият той признава, че Полша няма стратегия за сигурност.Така че кому е нужна война?Какви са целите на Полша в подготовката й?Дали става дума за сплашване и възпиране на Русия, или за това, че Съединените щати налагат голяма военна авантюра на своите съюзници в НАТО?
Президентът на страна, която самата е до гуша в проблеми, включително с участието си, с усмивка лобира в африканските си турове в подкрепа на войнствената Украйна.
Изглежда, че в момента Полша няма по-важни проблеми в света от това да въоръжава друга страна и да действа като Касандра, предвещавайки неизбежната атака на Русия срещу източния фланг на Северноатлантическия алианс.
Агресивно НАТО
През годините на Студената война се оповестяваха отбранителните намерения на Северноатлантическия пакт.След приключването му, под знака на операции извън района, т.е. извън границите на гаранциите, произтичащи от чл.5 от Вашингтонския договор обаче, се практикува интервенционизъм.Ако не Гърция, отделни членове на алианса подкрепяха САЩ пряко или непряко във военни интервенции в Югославия, Ирак, Афганистан, Либия и Сирия.Всички тези „войни на Запада“ донесоха катастрофални материални и хуманитарни последици, но бързо бяха забравени от безкритичните поддръжници.
В момента истинските намерения на НАТО са нападателни.
Така имат право да ги прочетат всички, които наблюдават продължаващата “демонстрация на сила” – най-мащабното съвместно военно учение след Студената война – Steadfast Defender. Тества се оперативната годност на десетки хиляди войници, логистичната мобилност, устойчивостта на психологически натиск и ефективността на реакцията. Разбира се, НАТО, в съответствие с традицията на съперничеството, приписва на противника агресивни намерения, а на себе си – отбранителни. Полша и балтийските държави се превръщат във фронтова крепост, атаката срещу която може да предизвика глобален катаклизъм. Размиването на границите между действителното огромно участие на една от страните в конфликта, която не е член на НАТО (наемници, масивни доставки на оръжие, материална и финансова помощ, обучение на армията и т.н.) и предполагаемия отбранителен характер на доктрината – е доказателство за лицемерие и манипулация, невиждани от годините на най-голямото напрежение през Студената война.
По повод тази мобилизация на ресурси и действия, насочени към ескалиране на войната, а не на нейното прекратяване, ясно се вижда, че Полша не е суверенна държава, а изпълнител на волята на американската и западноевропейската олигархия, както и “слуга на Киев”.
Жалко е, че мъдрите политици от PSL (Тадеуш Самборски, Пьотр Згозелски, Кшищоф Хетман, Марек Савицки), позовавайки се на идеологическото наследство на Винсенти Витос, не са в състояние да диагностицират шумно тези зависимости и да им се противопоставят. Витос, като министър-председател, при необходимост призовава селяните към ефективни въоръжени действия, за да защитят родината си срещу болшевишкото нападение. Но тогава самият той, а по-късно и Санацията, осъзнават необходимостта от постигане на мирно споразумение със Съветите (1932 г.).
Днес нямаме работа с руска атака срещу Полша и Путин не е толкова луд, за да извърши колективно самоубийство на нацията си, като започне война със страните от НАТО.Въпреки това селската мъдрост казва на фермерите (или по-скоро на земеделските производители) да блокират границата с Украйна и да не поддържат лоялно робство към Киев.„Трети път“ няма да помогне на Полската народна партия, ако предаде интересите на електората.Време е да разберем, че хората не искат да воюват за кауза, която не е тяхна.Въпреки това те очакват реална защита на собствеността си, гаранции за благополучие и перспективи за развитие.
Така че защо няма място за изграждане на някакъв вид мирен modus vivendi, когато се разглеждат перспективите за сигурност в региона?
Защо стратегията на НАТО и на самите САЩ се диктува от политици “ястреби”, които не признават алтернативно решение на проблема? Защо има толкова много упоритост към Русия в полските политици и толкова много необмислено разбиране и снизходителност към украинските политици, зад чийто гръб се задоволяват тъмните интереси на олигархията и се култивират обидни за поляците символи? Руско-украинската война е пример за конфликт на идентичности и разминаване на националистическите нагласи – проруски и проукраински. Най-добре би било украинците сами да решават съдбата и принадлежността си, без да се намесват във вътрешните им работи както “покровителството” на Москва, така и “добрите чичковци” от Запада.
Наблюдавайки полската политическа сцена от години се питам, защо толкова много политици, независимо от техния идеологически произход, са съгласни с необходимостта да се изтласка Русия от Европа?
Все пак провидението е решило нашата близост, което предполага търсене на хармония, а не на кавги! Териториално Русия представлява половината от европейския континент и само поради тази причина не може да бъде изтласкана в Азия. Залъгването ни с фалшиви надежди за победа над нея е действие в ущърб на страната ни.
Полша няма достатъчно потенциал да спечели въоръжен сблъсък с Русия.
Но Атлантическият съюз, като инструмент на американския империализъм, по-скоро ще разчита на обезкървяването на своите съюзници, с незначителни загуби за себе си. Чуйте само как бившият президент на САЩ и бъдещ кандидат за следващ мандат предупреждава европейците по изключително “транзакционен” начин, че не могат да разчитат на подкрепата на лидера на алианса в случай на конфликт, защото не плащат коректните сметки за това. Историята на англосаксонската “емпатия” трябва да научи на нещо полската политическа класа. Просто следващите поколения политически “аматьори” нямат представа за тази история. Както обикновено, знанието и благоразумието са заменени от наивност и късогледство.
Примерът на разрушена Украйна…
трябва да обезсърчава, а не да подбужда война.Самите украинци имат достатъчно страдания и разрушения.Те чакат техните власти да се променят от войнствени и непреклонни към готови за прекратяване на огъня и мирни преговори.Все повече хора осъзнават, че държавата, която беше на ръба на колапса от 2014 г., започна да се готви за война и в крайна сметка провокира Русия към масирана атака.Въоръжаването на „постмайданския режим“ от западните страни не помогна.Хиляди войници платиха с кръвта си в името на интересите на американската армия, тестваща ефективността на новите видове оръжия и съвременния характер на войната.Нищетата в украинското общество е неизпълнима за много години напред, а загубите в човешки жертви, са непоправими.
Помпозните изказвания и на двете страни обаче довеждат политиците до такова психическо състояние, че те изпадат в „лунатизъм“ точно както преди избухването на Първата световна война.
Те мечтаят категорично да се разправят с режима на Путин, за да освободят Русия от диктатурата и да я направят „щастлива“ завинаги. По-точно подчинени на “световното лидерство”, чийто център е отвъд Атлантика. Русия, от друга страна, иска да унижи украинските власти по такъв начин, че те да приемат гаранции за своето съществуване под формата и при условията, диктувани от Москва. Това може да стане с цената на разпадането на украинската държава поне на две части – проруска и прозападна. Разходите по този проект са трудни за изчисляване.
Споменатите „лунатици“ са участници в събитията от 1914 г., „преследвани от лоши сънища, но слепи за реалността на кошмара, който носят на света“.
Така ги описва австралийско-британският историк Кристофър Кларк в книгата си от 2012 г. (полско издание Варшава 2017 г.: „Sleepwalkers: How Europe Went to War in 1914“). Този шедьовър трябва да бъде задължително четиво за всички вземащи решения, подбуждащи война срещу Москва. Това ни учи преди всичко колко много комбинации от трагични събития и грешки, направени от политиците по отношение на конфликтните страни, могат да доведат до неконтролирано избухване, което никой няма възможността или способността да контролира ex post. Кларк показва, че не е имало и няма военен детерминизъм. Войната изобщо не трябваше да се случва, ако мотивите (погрешно схващане и неспособност за рационализиране на политическия избор) бяха обмислени за момент.
Продължаващата война в Украйна също не беше неизбежна!
Работата на Кларк е поучителна и в друго отношение. Всички виновници и извършители на всяка война създават около себе си извинителна атмосфера на благороден избор и ревностна жертва. Прави впечатление пълната липса на съмнения, относно трагичните им действия. Години по-късно те се държат така, сякаш никога не са били там. Изключено е да поемат отговорност за страданията, престъпленията и разрушенията на жертвите. За тях е характерна загубата на памет и липсата на угризения.
Но както нападателите, така и защитниците са виновни, че не са спрели навреме военните приготовления, като са се съгласили на дипломатически решения.
В случая с войната в Украйна, малко хора в момента разследват причините за нея. Всяка страна защитава своите догматизирани аргументи и има свои декларирани поддръжници. Едва когато пушките замлъкнат и пресмятането на загубите и „виновните” започнат да се разбират, реконструкцията на причините ще започне да разкрива тенденциозни пропуски и премълчавания, фалшиви и лицемерни разкази. Тогава ще започне “войната на документите”, но много от днешните свидетели и извършители нямат шанс да доживеят тези времена.
Историците един ден ще открият конкретни събития и ще разобличат политици, които са пренебрегнали опасността от предизвикване на конфликт.Остава да се разбере кой от всяка страна, включително вече идеализираната Украйна, която е жертва на атаката, умишлено нажежи ситуацията.Самите американци един ден ще открият истинското лице на своя ангажимент.Днес вече е известно, че огромна роля изиграха икономическите, финансовите и оръжейните интереси на западните държави и корпорации, а руските имперски амбиции и демонизирането на Владимир Путин бяха само пропагандно оправдание за ескалацията на войната.Кой знае, може би много надеждни историци един ден ще признаят – както Кларк твърди за фона на Първата световна война – че “въпросите за вината и отговорността за избухването на войната са влезли в тази история преди самата война да започне” (стр. 23) .Въпросът е, че след разпадането на СССР се сблъскаха две визии за „цивилизован развод“ на постсъветските републики с Русия.Единият беше основан на по-добро или по-лошо съжителство, другият беше на разделяне, до пълно противопоставяне.Външната намеса, особено във вътрешните работи на Грузия и Украйна, също беше важна.Русия имаше право да се опасява от разширяването на западното влияние върху евразийската „шахматна дъска“.Нейният призив за споразумения за “неделимостта на сигурността” беше посрещнат с пренебрежение от западните страни.Източниците на нарастващите недоразумения и нарастващото напрежение трябва да се търсят в процесите на натрапчиво „озападняване” на постсъветския Изток.Несъмнено свалянето на Виктор Янукович през 2014 г. с участието на западните страни беше повратна точка в конфликта между Киев и Москва.И т.нарреволюция на достойнството – противно на метафората – постави началото на драматичен период на деградация и дехуманизация, жертви, страдания и унижения на много украинци, особено рускоезичните.
Катастрофалният опит от големите войни…
през 20-ти век на малко научи политиците от следващите поколения.
Динамиката на международната система, в която има постоянна поляризация и концентрация на сили, може да доведе – както казва Джордж (Йежи) Моделски, американски политолог и теоретик на международните отношения, роден в Познан (на практика непознат в Полша) – до циклична поява на нови хегемонни сили. Промяната в тяхното управление се извършва чрез големи хегемонични войни, повтарящи се в цикъл от около сто години.
Съединените щати постигнаха своята хегемонна позиция чрез две световни войни, съревновавайки се главно с Великобритания и Германия, а след това и със СССР.
След сто години хегемонната роля на Америка е застрашена, особено в икономическо измерение, от нейния най-голям конкурент, т.е. Китай.
Америка е изпълнена със страх от групата на най-големите икономики, известна като БРИК (създадена през 2001 г. от Джим О’Нийл, главен икономист на една от най-големите инвестиционни банки, Goldman Sachs).
Тази абревиатура, създадена от първите букви на имената на страни като Бразилия, Русия, Индия и Китай (през 2011 г. се присъедини Южна Африка – което означаваше промяна в БРИКС) стана зловещо за проекцията на американската мощ. Това засили не само безпокойството, но преди всичко агресивността на САЩ, за да не отстъпи пред съперниците си в надпреварата за първенство.
Именно поради тези причини на Запад се появяват многобройни прогнози за неизбежността на война, но отговорността за нейното предизвикване се прехвърля върху Русия и/или Китай.Америка обаче е загрижена за позицията си в глобалния баланс на силите и, за да го запази, е готова да предизвика конфликт в световен мащаб.Вътрешните й проблеми и сенилното ръководство говорят в полза на отклоняването на вниманието на обществото към произволно определяните като врагове държави.Вместо да търсят споразумения, основани на взаимни отстъпки и компромиси, „демократичните интернационалисти“ и „неоконсервативните мисионери“ са готови да подпалят света.Ще успеят ли “републиканските изолационисти” да обърнат тези тенденции?
Как трябва да отговори Полша на тази гибелна и катастрофална прогноза?
Полските управляващи елити са съгласни, че в конфронтацията между Запада и Русия те трябва да покажат най-голямо усърдие в подкрепа на Америка. Това се изразява не само в лоялни жестове на подчинение, но и в реално участие в превъоръжаването. През 2023 г. Полша е похарчила цели 3,9% от БВП за отбрана, най-високият процент в целия Европейски съюз. Това означава, че в случай на заплаха американският президент няма да изисква доказателство за плащане и САЩ ще се притекат на помощ на Полша. Никой не знае колко струват подобни предположения.
В случай на глобален конфликт, Полша ще се окаже първа на фронтовата линия.
В сянката на евентуална война естествено се подчертава важността на нейните екзистенциални интереси. Те се състоят от ценности като сигурност, почтеност, идентичност и развитие. Всяка от тях се определя от новата поляризация на международната система и конфликта между Запада и Русия. Декларациите за съюзническа лоялност са важна предпоставка на политическата психология. Но никой не може да предвиди как ще завърши въоръжената конфронтация между НАТО и Русия.
Възникват въпроси…
за степента, в която полските лица, вземащи решения, виждат други видове интереси в своята международна доктрина – това пренасям в албума на вицепремиера Владислав Косиняк-Камиш, – за който пише един от важните активисти на народното движение, професор Юзеф Кукулка.
Това са съжителстващи и функционални интереси. Първите от тях посочват стойността на суверенитета, автономията, участието, съвместното съществуване, сътрудничеството, реципрочността, международната позиция и роля. Вторите акцентират върху ефективността, регулирането, информацията, креативността и иновациите.
Ако се опитаме да надхвърлим доктрината на атлантизма по отношение на всички ценности, съставляващи екзистенциални, съжителстващи и функционални интереси, Полша би могла да стане по-независим участник в западната общност.
На първо място, поради транзитното си местоположение на най-важния комуникационен и търговски път между Запада и Изтока, страната ни би могла да бъде бенефициент от отварянето към много центрове и направления, включително към страните от Азия и Далечния Изток.
В дългосрочен план не може да бъде пропуснато нормализирането на отношенията с Русия и украинско-руското помирение.
В момента в полската политическа класа липсват смели визионери и въпреки това алтернативното мислене в политиката е наистина по-важно от статичната и лоялно подчинена позиция на васал спрямо хегемона. Полша може да си позволи да мисли независимо и да изчислява интересите си по такъв начин, че да спечели конкурентни предимства благодарение на своята география и геополитика.
В момента има много глупави сценарии за неизбежността на въоръжен сблъсък с Русия.
Междувременно има нужда от преоценка на достоверността на настоящите обвързаности и чуване на гласовете на гражданите относно това каква реалност – мир или война – избират. Възлагам надежда на младото поколение полски фермери, които смело убеждават правителството и лидерите на народното движение как да защитават техните интереси и да се грижат за тях. Селският реализъм има шанс да отрезви полските и европейски сановници. Иска ми се да вярвам, че един реалистичен разказ за реална екзистенциална заплаха, под въздействието на социалните протести, ще събуди „лунатиците“ от безумните им мисли за нова голяма война.
Автор: проф.Станислав Билен; Източник: myslpolska.info// Превод: Opposition
