Морските пътища са под натиск. Седем от десетте най-големи корабни компании в света спряха транзита през Червено море, където хусите, йеменска бунтовническа група, атакуват търговски кораби. В резултат на това много по-малко кораби използват Суецкия канал, пряк път от Индийския океан до Средиземно море. Обемът на търговията, преминаваща през Панамския канал, който свързва Атлантическия и Тихия океан, е намалял с 30% от ноември, след като силна суша удари резервоарите му, понижавайки нивото на водата. Спот тарифата за изпращане на 40-футов контейнер от Китай до Северна Европа се е повишила с 283% от началото на декември, според данни от Freightos, платформи за резервация и плащане на международен превоз на товари.
За тези дълги морски търговски пътища има все по-привлекателна алтернатива – няколко маршрута, които могат да намалят времето за пътуване с до 40% в сравнение с маршрута през Суецкия канал. Но има една уловка: Северният морски път, Северозападният проход и Трансполярният морски път минават през скован в лед океан. Може ли Арктика да се превърне в жизнеспособен търговски корабен маршрут?
Отговорът на този въпрос е все по-категорично да.Но причината за това състояние на нещата е тревожна.Арктика се затопля четири пъти по-бързо от средното за света.От 1978 г. ледената покривка намалява годишно с приблизително 78 хиляди квадратни километра.През юни 2023 г. списанието Nature Communications публикува проучване, което показва, че дори ако светът значително намали емисиите на парникови газове, първото арктическо лято без лед може да настъпи още през 2040 г.С топенето на ледниците и развитието на технологията за корабоплаване в студените морета достъпността на Арктика ще се увеличава.
Водите на Арктика стават все по-оживени.
Най-популярният маршрут за корабоплаване е Северният морски път, който се контролира от Русия. От 2014 г. до 2022 г. обемите на търговията са се увеличили със 755%. Русия иска до 2035 г. обемът на трафика да се увеличи десетократно спрямо нивата от 2022 г. През октомври тя обяви съвместно предприятие с логистичната компания на Емирството DP World за разработване на арктически контейнерни превози. Същия месец китайската корабна фирма NewNew Shipping Line направи първото си двупосочно пътуване по арктическия маршрут между Шанхай и Санкт Петербург.
Но по световните стандарти обемът на товарния транспорт през Арктика остава незначителен.През 2022 г. по-малко от 1,7 хиляди кораба са навлезли в арктически води, докато повече от 23 хиляди кораба са преминали през Суецкия канал, а 14 хиляди през Панамския канал.Доставката по северните маршрути все още е сезонна: повечето пътувания се извършват през лятото.Северозападният проход е по-заледен от Северния морски път, така че по-малко кораби минават през него.Транзитът по Трансполярния морски път ще бъде възможен само с тежки ледоразбивачи, докато ледовете не се разтопят достатъчно.Всички тези обстоятелства алармират застрахователите.Недостатъчно подробните карти, съчетани със сурови и непредсказуеми метеорологични условия, увеличават вероятността от инциденти.И спестяването на време също изглежда съмнително.Според проучване, публикувано през април 2023 г. в списанието Geophysical Research Letters, морската мъгла може да увеличи времето за пътуване през Северозападния проход и Северния морски път съответно с 23–27% и 4–11%.Арктическата навигация изисква опит и специализирани плавателни съдове.И двете струват пари.
Нарастващото геополитическо напрежение също ще попречи на арктическото корабоплаване, поне в средносрочен план.
Корабите трябва да получат разрешение от руските власти, за да пътуват по Северния морски път. Сега западните кораби практически не го използват. Канада и Америка не могат да постигнат съгласие относно правилата за транзит по Северозападния проход. Но в крайна сметка, със затоплянето на Арктика и топенето на международните води по Трансполярния морски път, политическите спорове ще имат все по-малко значение.
Междувременно опасенията на еколозите във връзка с интензификацията на корабоплаването в Арктика само ще се засилят.През 2021 г. Международната морска организация на ООН одобри забрана за използване на мазут в Арктика и Антарктика, която ще влезе в сила през 2029 г.Тя се надява, че забраната ще помогне за намаляване на риска от нефтени разливи и други вредни въздействия.Замърсяването на въздуха, водата и шума от корабоплаването застрашават местните животински и растителни видове, както и местното население, което зависи от тях.Няколко компании вече обещаха да не превозват стоки през региона поради екологични причини.
Арктика трудно ще се конкурира с традиционните морски маршрути.
Екстремните климатични условия ограничават потенциала й като транзитен маршрут за товари. Но докато ледената покривка се топи, трафикът във водите й ще става все по-натоварен – и Русия все повече ще се възползва от това.
Източник: economist.com// Превод и редакция: Opposition
