Анализ на Кристиан Едуардс, CNN
Заплахите на Путин станаха още по-ожесточени този месец, след като администрацията на Байдън най-накрая даде разрешение на Киев да изстреля американски оръжия с по-голям обсег по цели дълбоко в Русия. В отговор Путин актуализира ядрената доктрина на Русия и изстреля нова балистична ракета, способна да носи ядрено оръжие, срещу Украйна. Този сигнал беше приет като ясна заплаха от поддръжниците на Украйна: Не изпитвайте търпението ни.
Но почти три години след началото на войната тези събития придобиха добре познат характер. Всеки път, когато Украйна отправи искане – първо поиска танкове, след това бойни самолети, след това касетъчни боеприпаси, след това оръжия с голям обсег – нейните съюзници започват мъчително да мислят дали да го удовлетворят или не, страхувайки се, че това ще ескалира конфликта и ще провокира руски отговор.
Всеки път, когато Западът най-накрая приема да изпълни молбите на Украйна, най-катастрофалните заплахи на Русия не се материализират. Това, което беше табу предишната седмица, на следващата стана нормално.
Въпреки засилените заплахи на Путин, откакто последното табу рухна, няма много причини да се смята, че този път ще бъде различно, казаха анализатори пред CNN.
Вместо това, те казаха, че тревожната реакция на наскоро предоставените правомощия на Украйна е друг пример за успешната стратегия на Кремъл да принуди Запада да види конфликта според условията на Русия, обърквайки всеки нов опит на Украйна да се противопостави на руската агресия като голяма „ескалация“.
Успоредно с бойните полета, Кремъл се бори, за да принуди Запада да издига аргументи, изхождайки от руските послания, а не от свои собствени, и да „взема решения в тази алтернативна реалност, генерирана от Кремъл, която ще позволи на Русия да спечели в реалния свят“, се казва в доклад през март на Института за изследване на войната (ISW).
Катерина Степаненко, съавтор на този доклад, каза пред CNN, че стратегията е възраждане на съветската концепция за „рефлексивен контрол“, когато държавата налага фалшив набор от избори на противника си, принуждавайки противника да взема решения срещу своите собствени интереси.
„Продължителните западни дебати и забавянето на западната военна помощ за Украйна е ясен пример за успешната рефлексивна стратегия за контрол на Кремъл, която принуждава Запада постоянно да се самовъзпира, въпреки рутинните руски ескалации на войната“, казва Степаненко.
Тази стратегия можеше да се види в действие в четвъртък, след като Русия започна широкомащабна атака, насочена към енергийната мрежа на Украйна. Въпреки че Путин каза, че атаката е „отговор от наша страна“ на решението на администрацията на Байдън за оръжия с по-голям обсег, Русия не се е нуждаела от претекст за подобни удари в миналото. Неотдавнашните промени в политиката на западните съюзници на Украйна – които дойдоха, след като Русия включи около 11 000 севернокорейски войници във военните си усилия – „не е ескалация, както Кремъл се опитва да го представи“, казва Степаненко.
„Русия започна непровокирана пълномащабна инвазия в Украйна и рутинно ескалира войната, за да поддържа инициативата си на бойното поле. Одобрението на използването от Украйна на ударни системи с голям обсег срещу Русия най-накрая позволява на Украйна да сравни своите бойни способности с руските“, каза тя.
„Глупава“ политика
Администрацията на Байдън изпрати произведени в САЩ армейски тактически ракетни системи ATACMS в Украйна по-рано тази година, но постави строги условия за това как те могат да бъдат използвани: те могат да бъдат изстрелвани по руски цели в окупирана Украйна, но не и на територията на Русия.
Уилям Алберк, бивш директор на Центъра за контрол на въоръженията, разоръжаване и неразпространение на оръжия за масово унищожение на НАТО каза, че тази политика няма много смисъл – и е в огромна полза за Русия.
„Като предоставихме на Украйна ATACMS, но й позволихме само да нанася удари върху части от Украйна, окупирани от Русия, „ние изпратихме на Русия съобщението: „Знаете ли какво? Ако само се преместите няколко метра над тази граница, вие сте в безопасност като къщи“, каза Алберк пред CNN. „Сигурен съм, че руските командири не можеха да повярват на късмета си. „Значи, ако разположа командния си щаб тук, ще ме взривят, но ако го разположа на километър разстояние, ще съм добре. Страхотно!“
„На практика тази политика доведе до идеята, че Русия може да убие всеки навсякъде в Украйна, но Украйна не може да убие войските, които всъщност ги атакуват, ако са от другата страна на границата (в Русия)“. Тази идея е „глупост“, каза Алберк.
Действията на Украйна остават в рамките на законите на въоръжен конфликт. Както каза външният министър на Полша Радек Сикорски пред CNN през септември, „жертвата на агресия има право да се защитава и на територията на агресора“.
Изместващи се червени линии
На фона на тревожните реакции на събитията от миналата седмица е лесно да се забрави, че Украйна отдавна е изстрелвала собствени дронове по цели изключително дълбоко в Русия – и че вече е изстреляла западни оръжия по територия, която Кремъл смята за своя. Решението да се стреля с малко по-далечни западни оръжия е разлика в степента, а не в качеството.
Повече от година Киев използва британските Storm Shadows, за удари по Крим, който Русия окупира от 2014 г. Месеци наред на Киев беше позволено да стреля с ATACMS по руски цели в окупирана Украйна. По закон Русия смята тези територии за свои и предупреди за тежки последици, ако Украйна ги атакува със западни оръжия
От май Вашингтон също разреши на Киев да използва американски ракети с по-малък обсег, за да нанася удари по цели в Русия през границата от североизточната област на Харков в Украйна. Преди президентът Джо Байдън да даде зелена светлина за това решение, Путин отправи подобни ядрени заплахи, предупреждавайки, че този ход може да доведе до „сериозни последици“ за „малки и гъсто населени страни“. Не го направи.
„Ние отново и отново доказваме, че когато пресичаме фалшива червена линия – нищо не се случва наистина“, каза Алберк. Все пак той подчерта, че заплахите са достатъчни, за да попречат на Запада да даде на Украйна това, от което се нуждае, за да се защити.
Въпреки че заплахите отново се засилиха след събитията от миналата седмица, Алберк каза, че няма голяма причина да се подозира, че този път наистина е различно. Перспективата за нова администрация на Доналд Тръмп – отдавна смятана за желания резултат от Путин – означава, че Русия е дори по-малко вероятно от обикновено да изпълни заплахите си.
„(Рискът) те внезапно да направят нещо, което би рискувало действителна намеса от страна на Съединените щати или съюзници от НАТО – или би променило фундаментално глобалното отношение към конфликта – е сравнително нисък“, каза Алберк.
Източник: cnn.com // Превод: Opposition
