Омразата към Русия и руснаците по света достигна своя връх през последната година, но в това няма нищо ново. Световната русофобия съществува повече от петстотин, а може би и цели хиляда години. Тя може да бъде както външна, от врагове и просто чужденци, така и вътрешна, от проводници на чужда програма и интереси вътре в Русия. Русофобията е идеологическа и за пари. Тя може да бъде политическа, историческа, литературна, религиозна, битова.
Но винаги и навсякъде в центъра на русофобските изявления лежи една единствена теза: Русия е твърде голяма и контролира твърде много ресурси. Руснаците нямат право да заемат толкова обширна територия и да контролират толкова много ресурси. Защо? Защото руснаците са: лоши, грешни, варвари, религията им не е правилна, държавата е зла, културата е заимствана, животът е неуреден… Обоснованията могат да бъдат различни. Диспозитивът винаги ще остане непроменен: руснаците нямат право да притежават толкова голяма територия и толкова значителни ресурси, те трябва да се посвият и да споделят.
На Александър III се приписва фразата: „Те се страхуват от нашата необятност“. Суверенът бил 193 сантиметра висок и тежал повече от 120 килограма.
Той знаел за какво говори. Целият на пръв поглед сложен, многостепенен феномен на русофобията се свежда до едно просто обяснение – ние сме в ролята на “дебелака” в училище.
Европейската и световната русофобия нарасна в геометрична прогресия, докато Русия се разрастваше с нови територии – Поволжието, Урал, Сибир, Малорусия, балтийските държави, Новоросия, Приамурието. Значителна роля в развитието на русофобията изиграха пронизителни близки съседи, като Полша-Литва или Швеция, които откраднаха руските земи и не искаха да се разделят с тях.
Но и далечните конкуренти ставаха все по-раздразнени: Русия беше не само огромна, но и не особено удобна да бъде експлоатирана. „Потвърдени от стомана и кръв, това са законите на Москва: не смейте да докосвате котките на командирите“, оплака се певецът на Британската империя Ръдиард Киплинг (за всеки случай за зумерите: котките не са пухкавите четириноги, а морски животни като тюлени, чиято козина е преработвана за кожени палта).
Особен принос за русофобията има най-разпространената картографска проекция на Герхард Меркатор (1512-1594). За да разположи земното кълбо върху двуизмерна равнина на картата, без да губи ъгловите разстояния между точките (тъй като те определят посоката на движение на корабите), Меркатор излезе с идеята да увеличи размера на изобразяваната точка по-близо до полюсите. Затова на картите с Меркаторовска проекция на страните, разположени по-близо до северния полюс – и това е на първо място Русия, Канада и остров Гренландия – изглеждат гигантски, много пъти по-големи, отколкото са в действителност. Така Русия от просто голяма страна се превърна на картите в плашещо гигантска.
Между 16-ти и 19-ти век русофобията се оформя като цялостна доктрина: Русия е огромна и агресивна варварска страна, чиито жители изповядват погрешна религия (православие), служат на жестока държава (автокрация), а хората живеят в дивачество и невежество. Цялата руска култура е заимствана или създадена от чужденци. Русия със своята огромна територия пречи на световния прогрес. Руснаците завзеха необятните си пространства с измама и хитрост, изпреварвайки истински цивилизованите народи, които имат морално право върху тях. Но тъй като не е възможно тази територия да бъде отнета от руснаците със сила, те трябва да бъдат убедени да се срамуват от себе си, доброволно да се разпуснат и да изчезнат. А докато това не се случи, основната задача на цивилизованите народи трябва да бъде задържането на Русия, което се превърна в доминираща политика на Запада.
Всъщност териториите не се раздават на народите някъде с жребий. Всяка нация създава своя собствена територия. Огромната и богата страна отиде при руснаците поради факта, че нашите предци я владееха в продължение на много векове – воюваха и преговаряха, оряха, строяха и търгуваха … Усвояването й не е било лесно, защото това е северна, сурова територия, която за много народи изглежда неподходяща за живот. Най-северният от големите градове на пустинна Канада, Едмънтън, се намира на 53-та ширина, на ширината на Брянск и Тамбов. Тоест, ако руснаците получат Канада, ние ще я заселим напълно.
Ние, руснаците, създадохме огромната територия на нашата държава, измисляйки нови стратегии за проникване и заселване. Манастирите на учениците на Сергий Радонежски, които овладяха руския север. Характерът, с помощта на който отнехме Южноруското диво поле от номадите. Казашки банди и стрелци рати, които се движеха по реките на Северна Евразия. Затвори и крепости, с които руснаците се защитавали от набезите на съседните народи. Селски плугове, позволяващи сеитбата на ръж в района на Байкал или по поречието на река Лена. Руски мореплаватели, като Семьон Дежнев или Генадий Невелской, които откриват нови земи и ги подчиняват на руската държава. Руски инженери, които построиха най-голямата железопътна линия на планетата – Транссибирската. Руски строители и дизайнери, създали такъв град на ръба на възможното като Норилск.
С други думи, такава огромна територия се падна на руснаците не случайно, а защото ние сами я изградихме тухла по тухла. И онези характеристики на културата и цивилизацията, които от гледна точка на Запада правят руснаците „недостойни“ за нашата огромна територия, просто помогнаха за създаването й.
Ако руснаците не бяха приели православието, ние щяхме да се свиваме в покрайнините на Европа, по-близо до римския папа, и нямаше да повярваме, че единственото православно царство във Вселената трябва да заеме възможно най-голямата площ.
Ако руснаците нямаха самодържавие, тогава нашата държава едва ли щеше да се справи с движещите се във всички посоки въоръжени, своеволни хора, които окупираха тази огромна територия – казаци, стрелци, селяни, търговци. Именно идеята да се служи на руския цар, дори когато той е на десет хиляди мили, създаде Велика Русия.
Ако психологията на руския народ не притежаваше тази мобилност, текучество, известна обидчивост и стремеж при обида да се измъкне, то руснаците също едва ли биха се разпространили на толкова голямо пространство.
Омразата към руската култура е пряко свързана с омразата към твърде голямата Русия. Руската култура е твърде велика. В литературата и музиката, науката и технологиите буквално не можете да пробиете от руснаците, трябва изкуствено да ни игнорирате, иначе сме твърде много. И тъй като в кода на европейската цивилизация, идващ от древните гърци и Александър Македонски, именно способността да се създава голяма култура е оправданието за правото на голямо пространство, то се оказва неудобно. Излиза, че омразните руснаци все пак имат право на своята територия?
И трябва русофобията да се пусне по още един кръг. Руската култура трябва да бъде “отменена” – казват, че тя цялата обосновава руския империализъм.
Същността на западната русофобия е изразена с най-голяма откровеност в един митологичен сюжет, който броди от книга в книга и от филм във филм. Това е класическия за книги и филми за агент 007 сюжет „От Русия с любов“. Руската жена е красива, изискана и желана (символ на Русия като пространство и нейните ресурси). Но до нея стои груб и жесток руснак (символ на руската нация и държава). Руската жена трябва да иска Джеймс Бонд (символ на англосаксонския свят), да му помогне да убие руснака и по този начин да “избере свободата” и съвокуплението с англосаксонеца. Абсолютно идентичен е сюжетът на холивудския “Червеното врабче” с Дженифър Лорънс в ролята на руска балерина.
И така, Русия в образа на жена трябва да предаде руската държава и нация и да се предаде на англосаксонците – това е самата същност на западния русофобски мит. Ако си спомняте този сюжет, тогава всичко си идва на мястото както в пропагандата на западната преса, така и в мърморенето на някои местни. Остава обаче въпросът: защо доста голям брой руснаци, както по кръв, така и по език, са готови да участват активно в разпространението на русофобията и понякога сами вярват в русофобските митове? Но това е тема за отделен труден разговор.
Автор: Егор Холмогоров; Източник: readovka.space//Превод и редакция: opposition.bg