Властта на Владимир Зеленски преди година, в навечерието на пълномащабната руска инвазия, изглеждаше най-слабата за цялото време на неговото президентство.Партията “Слуга на народа”, някога безспорен лидер на обществена подкрепа, в някои проучвания на общественото мнение дори не зае първо място.Президентът беше въвлечен в перманентна политическа и медийна конфронтация с олигарсите.При тези условия втората половина от мандатa изглеждаше изключително проблематична за Зеленски и неговия екип.
Руската инвазия промени всичко за миг.
За известно време традиционната борба между властта и опозицията изчезна. Но когато след отстъплението на нашествениците от Киев до средата на пролетта политическият живот постепенно започна да се връща, се оказа, че Зеленски отново стана абсолютен лидер на електоралните симпатии. През декември 2022 г. според проучване на КМИС, 84% от украинците са се доверили на президента, a година по-рано – само 27%. Политическите му съперници, поне засега, са далеч назад. Войната и колосалната популярност на президента промениха балансите в целия вертикал на властта.
Център за вземане на решения
Много задачи с началото на руската инвазия, разбира се, преминаха в ръцете на президента. Това бетонира политическия център на страната на ул. Банкова. Зеленски посвещава по-голямата част от времето си на проблемите на войната и подкрепата от чужбина, две взаимосвързани области, около които се върти целият украински дневен ред.
Няколко пъти седмично той провежда заседание на Щаба на Върховния главнокомандващ. Този орган частично пое функциите на Съвета за национална сигурност и отбрана от предфевруарските времена. Но с разграничаване на функциите – в Главната квартира, в по-тесен кръг, се обсъждат въпроси, пряко свързани с войната, осигуряването на армията. Докато Съветът за национална сигурност и отбрана се занимава със сектора на икономиката, санкциите и т.н.
Президентът редовно общува с военни, дипломати, води международни преговори и записва ежедневни обръщения към народа. Плътният ежедневен режим принуди Зеленски да се отдалечи от микроуправлението, което между другото беше характерно и за неговия предшественик.
„По-рано президентът можеше да провежда срещи дори за един законопроект. Сега по разбираеми причини, това вече не е така. Затова сега по-дребните въпроси се обсъждат на ниво Министерски кабинет, депутатите и някой от представителите на Офиса. Президентът може да се включи само ако тази дискусия влезе в задънена улица”, каза един от събеседниците в президентския екип.
Списъкът на онези, които все още имат пряк достъп до Зеленски, е малко по-различен в тълкуването на различни източници. Но ако сравним най-често споменаваните имена, тогава „вход“ към президента имат Сергей Шефир, ръководителят на ОП Андрей Ермак и неговият съветник Михаил Подоляк, премиерът Денис Шмигал и главата на фракцията СН Давид Арахамия. „Останалите могат да стигнат до „първия“ само като информират втория етаж“, отбелязва един от източниците на изданието, имайки предвид шефа на ОП.
Ермак внимателно филтрира всички посетители на президента. Някои определят това като прагматизъм – за да организира работния ден на президента с максимална ефективност. Други смятат, че ръководителят на ОП просто не харесва, когато някой отнема твърде много от времето на Зеленски. В продължение на версията си източниците на изданието дават за пример как са се развили отношенията на Ермак с Шефир и Арахамия.
Бившият бизнес партньор на президента дойде с него на Банкова, получавайки поста на негов помощник. Но тази доста скромна позиция предполага много по-голямо влияние. В продължение на няколко години братята Шефир деляха един и същ офис със Зеленски, когато тримата работеха в „Квартал“. Не е изненадващо, че Шефир стана един от малкото хора, които президентът слуша от май 2019 г.
Един от събеседниците вижда в отношенията между Ермак и Шефир признаци на конкуренция. “Ермак се опита, грубо казано, да отблъсне Шефир от президента. Преди това беше по-видимо, сега е по-малко”, каза източникът.
През 2021 г. имаше момент, когато Шефир наистина се отдръпна малко встрани от държавните дела. Но сега, според източници, той се е върнал към предишната си орбита и участва във всички срещи с президента, свързани с политически въпроси.
Друг събеседник на изданието от екипа на Зеленски смята, че ревността между Ермак и Шефир може да е преувеличена. “Шефир стриктно спазва правилата. Той прави само това, което се иска от него и не се опитва да влезе във всички процеси”, казва източник от властта, пожелал анонимност.
Подобен сюжет се разигра и в случая с Арахамия, който достигна върха на влиянието си, след като президентът му повери преговорите с руснаците.
Ръководителят на фракцията СН, както преди войната, така и след нейното начало, действаше като комуникатор на Зеленски по много широк кръг от въпроси. Но в момента, когато Радата спря дисциплинирано да издава 226 гласа „за“, ролята на универсален войник започна да играе срещу него.
“Тъй като сега в парламента не всичко върви гладко, президентът имаше логични въпроси към Арахамия, към които Ермак видимо насочва вниманието му. Получава се сложна ситуация: от една страна, те самите го въвлякоха в решаването на други случаи, а от друга – започнаха да го упрекват, че не се справя с основната си задача – осигуряване на гласуването в заседателната зала“, обясни информираният събеседник.
Един от епизодите, след които можеше да се забележи “грапавост” между Ермак и Арахамия, беше оставката на Андрей Таран през ноември 2021 г.. Според изданието смяната на тогавашния министър на отбраната не е станала без участието на шефа на фракцията „Слуга на народа“. Въпреки че първоначално Таран беше смятан за кандидат от Ермак.
Втората показателна ситуация се случи при смяната на министъра на социалната политика през юли миналата година. Ермак и Арахамия предложиха различни кандидати. В крайна сметка подкрепената от шефа на ОП кандидатура беше подложена на гласуване в парламента. Но, както отбеляза един от народните депутати, “утайката” от тази история остана. Друг източник уточни, че президентът, така или иначе, остава в доста “топли” отношения с Арахамия.
„Той е полезен. И дори да го засегнат, той не плете интриги в отговор. И това, че Радата не гласува, не е проблем само на Арахамия, но и на онези хора от Офиса, които се заеха да модерират този процес“, казва събеседникът.
Координацията на срещите на президента е само малка част от всички функции на ръководителя на президентската канцелария, които от началото на войната са станали още повече.
Когато в политическите среди Ермак иронично бива наричан “вицепрезидент”, всъщност в това има само частица ирония. По време на скорошното посещение на Джо Байдън, когато представители на украинските власти се подредиха в йерархия, за да посрещнат госта, ръководителят на ОП беше първи в редицата, пред говорителя и премиера.
Съобщения и фоторепортажи за дейността на Ермак постоянно се публикуват на уебсайта на президента.Той се занимава със санкциите срещу Русия, преговори, размяна на пленници, както и вътрешнополитически и кадрови въпроси.И, както смятат събеседници във властта, тази дейност може да бъде свързана, наред с други неща, и с личните му амбиции.
“Показателно е, че той започна да измерва своя рейтинг в социологическите проучвания. Интересното е, че има доста голямо доверие и сравнително нисък антирейтинг. Изглежда, че се опитва да излезе от ролята на сив кардинал в публичната политика. Въпреки че може би се ръководи от желанието да докаже на критиците си, че е полезен за държавата”, казва един от представителите на управляващия екип.
По отношение на нивото на влияние върху президента само Елена Зеленская може да се сравни с Ермак. Първата дама не се задълбочава във въпроси за назначения или икономическа политика. Но тя, според събеседниците на изданието от обкръжението на президента, съветва съпруга си, когато е необходимо, и като цяло е дълбоко ангажирана в държавните процеси. Особено по отношение на международната дипломация. Статутът и ролята на Зеленска дойде особено на мястото си след началото на войната, за да предава на света реалностите и емоциите от случващото се в Украйна чрез „мека сила“, отбеляза един от източниците на Банковая.
В условията на войната естествено нарасна влиянието на военнитеа, преди всичко на главнокомандващия Валерий Залужный и главнокомандващия сухопътните войски Александър Сирски.
Залужни, поради неговата национална популярност, отдавна е включен в проучванията на общественото мнение. Постоянно се появяват слухове за конфронтация между гражданските и военните власти, тоест между Зеленски и Залужни, често тези слухове са изкуствено разпръснати от противници на властта. Събеседниците на РБК-Украйна разказват противоречива информация за политическите амбиции на главнокомандващия. В същото време на Банковая наистина понякога завижда на популярността на Залужни – въпреки че, поне засега, самият той не се опитва да играе в публичната политика и се занимава изключително с военни въпроси.
Автономен режим
Фокусът на президента върху военните въпроси изискваше по-голяма автономия от другите власти – Радата и кабинета на министрите.
До февруари миналата година в кабинетите се обсъждаше възможността правителството да подаде оставка заедно с премиера. При такъв сценарий се предполагаше, че „Слуга на народа“ ще направи нова коалиция в парламента с „Довира“ и „За бъдеще“, а след това и нов кабинет на министрите. Тези две групировки систематично “застраховаха” “Слуга на народа” с недостатъчно гласове през последната година преди войната.
В онези дни медиите и политиците, свързани с олигарсите, водеха окопна битка срещу Банковая.
Новата коалиция можеше да реши хроничния проблем със събирането на гласове в сесийната зала. А рестартирането на кабинета на министрите, както вярваха някои представители на президентския екип, ще помогне да се намали негативът, който се изливаше върху правителството от телевизионните екрани. Но във военно време, когато е необходимо оперативно изпълнение на рамкови задачи, Шмигал отново се доказа.
„Той работи много усилено и това даде резултати. От социологическите проучвания виждаме рекордна разлика между доверието в кабинета на министрите и Радата. Сега хората до голяма степен възприемат Шмигал като ръката на президента в икономиката“, казва един от влиятелните депутати от „Слуга на народа“.
Освен това, през последната година министър-председателят се научи да управлява правителството по такъв начин, че да не взема много непопулярни решения и да се огражда от негативното.Добър пример е случаят с бившия заместник-министър на развитието на общностите и териториите Василий Лозински.По предложение на премиера кабинетът на министрите се събра в неделя и бързо уволни служителя, когото служителите на реда заподозряха в корупция.Според данни на изданието Шмигал не е против да извърши по-мащабни рокади още на министерско ниво, но засега тази идея не е намерила консенсусна подкрепа на Банковая.
Не всички членове на кабинета на министрите са де факто подчинени на министър-председателя. Някои от тях, може да се каже, се държат сами по себе си – това са по-специално вицепремиерът Михаил Федоров и министърът на културата Александър Ткаченко. Други, като министъра на отбраната Алексей Резников и външния министър Дмитрий Кулеба, са по-отговорни пред Офиса и президента.
“Въпреки това субективизмът на определени членове на правителството не става причина за конфликти в кабинета на министрите. Точно това е заслугата на Шмигал – той успя да подреди всичко по такъв начин, че от една страна някой да запази някаква независимост, а от друга страна, така или иначе всички него слушат“, каза един от източниците в екипа на Зеленски.
Ако правителството успя по време на войната да се впише в новите условия, то парламентът като орган се затруднява. По същество, концентрацията на много функции върху Банковая намали дела на Радата в държавните процеси. Като цяло, от депутатите не се изисква някаква инициативност, важното в залата да се вземат необходимите решения.
В първите седмици след руската инвазия парламентът наистина работеше като добре координиран механизъм. Но с течение на времето той започна да се колебае, въпреки факта, че президентът възобнови редовните срещи с ръководителите на комисии от СН и ръководството на Радата за обсъждане на дневния ред на пленарните заседания.
Таванът, на който мономнозинството сега може да разчита самостоятелно, е около 180 гласа. Част от фракцията пропуска заседанията поради болест, командировки и някои лични причини. Останалите са депутати, близки до бившия председател Дмитрий Разумков, както и условна група “брадати” (които обикновено се свързват с Игор Коломойски, което вече не е съвсем вярно), които не са готови да гласуват за всички инициативи на властта.
Подобна позиция заемат и извънкоалиционните фракции. “Евросолидарност” се опитва да заеме мястото на единствената идеологическа опозиция, затова става все по-критична към властта. В „Слуга на народа“ смятат, че възможна причина за това е спадът в рейтинга на партията на Петро Порошенко. На техния фон екипът на Зеленски възприема „Отечеството” като „по-сговорчива” опозиция, която обаче може да бъде и доста упорита. Депутатите от „Глас“ не особено дисциплинирано посещават заседанията, както и представителите на двата обичайни сателита на властта – „Довири“ и „За Бъдеще“.
Колкото и да е странно, но най-надеждният „компенсатор“ на гласовете за „Слуга на народа“ са групите, създадени на базата на Опозиционната платформа за живот – „Иновации на Украйна“ и „Платформа за живот и мир“. Но и те вече не натискат мълчаливо бутона „за“, а искат да им се обясни защо трябва да подкрепят това или онова решение.
Трудностите с гласовете понякога принуждават Банковая да спекулира за разпускането на Радата. Още повече, че екипът на президента има планове да вкара в следващия парламент обновена партия под работното име „Екипът на Зеленски“ или „Блокът на Зеленски“. Но тези разговори винаги завършват по един и същ начин безрезултатно.
“Всички приказки за избори изглеждат така. Трябва да разпуснем Радата – всички са съгласни. Президентът казва, че може да я разпусне сега веднага. Но веднага възниква въпросът – как да направим избори и да изберем нов парламент? Никой няма отговор на този въпрос. Така че обсъждането свършва и всички продължат да се опитват да събират гласове от това, което има“, обяснява един от събеседниците в Радата.
Понякога представители на властта умишлено разпространяват слухове сред депутатите за решение за провеждане на избори, за да ги тонизират. Но в действителност има обратен ефект. Мнозина разбират, че едва ли ще могат да влязат в следващата Рада и затова предполагайки, че мандатът им е към своя край, вече не бързат да работят.
Очевидно въпросът за каквито и да е избори реално ще се актуализира след края на войната. Колко скоро това ще се случи, разбира се, не е известно – но консенсусните прогнози на събеседниците на РБК-Украйна от властта, като цяло стават все по-песимистични. При тези условия е още по-трудно да се предположи какви ще бъдат електоралните нагласи след войната. Но със сигурност съставът на украинските политици ще се промени значително както за сметка на нови партии, така и на нови играчи.
Източник: rbc.ua
Превод: opposition.bg
