На 24 февруари 2022 г. поляците се втурнаха към югоизточната ни граница. Човешкият, често християнски мотивиран импулс на състрадание, тласна хиляди мои сънародници към спонтанни жестове на помощ към хора, които смятаха за бежанци от войната и непосредствена заплаха за живота им.
В пристъп на сърдечност останахме слепи не само за демографията, но и за географията, някои от тях пропътуваха стотици километри, за да събират рекламирани в интернет “бежанци”, почти никой не обърна внимание, че повечето от тях идват от области, които не са били засегнати от военни действия по всяко време и до днес.
Никой не се сети, че Украйна, като държава по-голяма от Полша в сегашните си граници, има огромни териториални резерви, които позволяват свободна вътрешна миграция на населението. Достатъчен беше само лек пропаганден стимул, подсилен от самия факт на война в страна, граничеща директно с Полша – и сърцата се отвориха заедно с границите. Покаянието дойде с времето, в много ограничена степен и разбира се, когато вече беше твърде късно и полско-украинската граница беше пресечена от 10 милиона и 400 хиляди украинци в рамките на 13 месеца.
Популационен шок
Разбира се, значителна част от тях отиват по-на запад, в страни от Европейския съюз с по-широка система от социални помощи от Полша, докато някои се регистрират само в Полша за помощи, получават финансова и материална помощ и се връщат в Украйна.
Въпреки това, дори като се вземе предвид и се добави повече или по-малко постоянен брой украински гастарбайтери отпреди февруари 2022 г., се оказва, че най-малко 4,8 милиона украинци, т.е. около 14% от предвоенното население, са се преместили в Полша. За страна, която в резултат на промените на границите след Втората световна война и демографските промени, доброволни и насилствени, стана почти етнически хомогенна – това е шок без прецедент в нейната история. Нека повторим: само за една година Полша прие осем пъти повече имигранти, отколкото всички европейски страни приеха през паметната 2015 г., приветствана като годината на европейската миграционна криза.
Покана за мафия и тероризъм
За поляците, които от години са били уверявани, че миграционните проблеми не ни засягат, това със сигурност е шок и фундаментална, екзистенциална промяна, която в крайна сметка поставя под въпрос изключителността на една нация да решава въпросите на собствената си национална държава.
Всъщност обаче, като дългогодишен журналист и военен кореспондент, мога лесно да посоча подобен пример за провокирана миграционна вълна, оправдана с фундаментално фалшива и изкуствено създадена „военна и хуманитарна заплаха“. Такъв момент беше войната в Косово и нахлуването на НАТО в Югославия през 1999 г. Помня отлично тези морални изнудвания, отворени граници (особено на Австрия, Германия, Италия) и бягството, бягството на косовските албанци. Не спасение, а бягство към по-добър живот, защото ако те самите поискат, насърчат, улеснят, тогава само глупак не би се възползвал от това. Никой, който си спомня последвалите години, няма нужда да напомня за генезиса на косовската мафия, която, докато все още действаше под закрилата на американските и британските тайни служби, почти монополизира трафика на наркотици и хора, допълнително подсилен от кражби на автомобили и дребни престъпления. Това беше също така един от източниците на финансиране на международния тероризъм, чийто център са тренировъчните лагери, управлявани от муджахидините, организирани от НАТО в Албания. Е, на границите на Полша, Словакия, Румъния и Молдова с Украйна се случва абсолютно същото, само че в още по-голям мащаб. Под прикритието на „хуманитарна помощ“ допуснахме в Шенгенското пространство над дузина милиона новодошли и разселени хора, практически без никакъв контрол, а сред тях, без ни най-малко съмнение, и хиляди гангстери, престъпници, терористи, вкл. които имат пряк контакт с клетките на Ислямска държава в Кавказ. Това е враждебен акт спрямо Европа, това е поредната инвазия, извършена по заповед и от ръката на нашите англосаксонски окупатори.
Ами тези, които бягат в Русия?
Разбира се обаче, за т.нар украинската миграционна криза, научаваме само част от истината. Това, което не научаваме е, че Русия остава една от страните, които постоянно приемат най-много имигранти от Украйна. Близо 2,5 милиона бежанци от източните, рускоезични райони на Украйна са намерили пътя си към Русия само през последната година и това число не включва хилядите семейства, евакуирани от Донбас, безмилостно бомбардиран от киевчани. Този брой се увеличи значително с продължаването на войната, особено в резултат на миналогодишните украински контраофанзиви и репресиите срещу местното население в райони, повторно окупирани от войските на киевската хунта. Тези бежанци не са обхванати от международна помощ, точно както обикновените руснаци, те са принудени да понасят бремето на икономическата война и санкциите, които Западът прилага срещу народите на Руската федерация. И все пак Русия поема цената на наложената война, без да се оплаква или да хленчи за помилване.
Украинската имиграция като цена
Полша, както и други страни от Централна Европа, също няма на кого да се оплаче, но това се дължи на раболепното ни отношение към Вашингтон, а напоследък и особено към Лондон. Демографската промяна на нашата територия е явно планирана и умишлена. Данните за пазара на труда са в ярък контраст с мащаба на разселването. Само около 900 000 новодошли са започнали платена работа или самостоятелна заетост в Полша, т.е. само около 19% от украинското население в Полша. Междувременно, като цяло, те се възползват от полската система за обезщетения, безплатно здравеопазване и пенсии, които полската държава плаща на украинските възрастни хора от името на украинската държава. Следователно типичната проимиграционна пропаганда за предполагаемото спасяване на пенсионните системи благодарение на притока на нова работна сила не е вярна. Напротив, повечето имигранти се поставят на страната на бюджетните разходи и нито една икономика, дори по-силна от полската, която се бори с рецесията и вече е преминала през 18% инфлация, мога да ви уверя като дипломиран счетоводител, може да се справи. Съживяването на икономиката чрез имиграция е лъжа, практика, която може да служи за поддържане на капиталистическото натрупване в краткосрочен план, но в дългосрочен план е разрушителна за националната икономика, като разваля вътрешния пазар на труда.
Нацизмът на 21 век
Друг аспект са културно-цивилизационните въпроси. С истинска тъга виждаме нашите славянски братя в лицето на украинците и наблюдаваме последиците от много години на нацистка индоктринация сред новодошлите. Държавният култ към Степан Бандера, Роман Шухевич и други сътрудници на нацистите е оставил трайна следа върху следващите поколения украинци. На тези хора е нанесена ужасна вреда, като са ги възпитали да мразят своите съседи, етнически и религиозни малцинства и всички престъпници, които не са култови. Украйна е област, в която денацификацията е абсолютно необходима и макар да е жалко, че в момента се провежда под формата на братоубийствена война, това не трябва да ни заслепява за открито неонацисткия характер на настоящата украинска държава и нейните органи. Когато говорим за престъпленията на украинските нацисти, нямаме предвид само Волинското клане, когато през летните месеци на 1943 г. бандеровците избиват почти 200 000 от своите полски, еврейски, чешки, арменски и дори украински съседи. Престъплението на нацисткия геноцид е както всеизгарянето в Дома на профсъюзите в Одеса на 2 май 2014 г., така и нападението на украинските войски срещу беззащитни демонстранти в Донецк, настояващи за езикови права, на 26 май 2014 г. и престъпленията на Азов и други украински нацистки специални батальони в Донбас през 2014-2022 г. и накрая, убийствата на затворници и цивилни, извършвани всеки ден от войските на киевската хунта по време на настоящата война. Това са нацистки престъпници, а техните наборни лагери са маси от украински имигранти в Европа. Никой отвън не контролира с какво съдържание се индоктринира украинската младеж, точно както в Полша всички споменавания на престъпленията на украинските нацисти бяха премахнати от училищните програми, „защото не трябва да дразните гостите“. И така, 78 години след края на Втората световна война, ние имаме нацистка държава в средата на Европа и ние сами плащаме за възпитанието и обучението на нейните милитаризирани кадри и в същото време, когато правителствата на нашите страни преследват своите граждани дори за най-малкия признак на патриотизъм, самозащита или чувство за национално достойнство.
Нашествие срещу Европа
Като европейци, като патриоти на нашите страни и нации, ние сме изправени пред екзистенциална заплаха.
Масовите миграции на украинското население към територията на Европейския съюз заплашват да дестабилизират поне в макрорегионален мащаб, да доведат до дезорганизация на нашите икономики и да ни изправят пред враг, погрешно смятан за победен: нацизма. И това е нацизмът, допълнително акумулиран чрез съюза си с англосаксонския империализъм и интересите на международните финанси. Въпросът е: можем ли да се защитим срещу тази заплаха?
Автор: Конрад Рекас
Реч на международната конференция „Предизвикателствата на политиката за сигурност за Европа 2023: конфликт в Украйна, масова миграция, енергийни доставки и текущи развития“, организирана на 30 март 2023 г. във Виена от Виенската асоциация на академиците и Центъра за геостратегически изследвания.
Източник: myslpolska.info
Превод: opposition.bg
