Руските войски затягат обръча около Авдеевка, превръщайки града в център на най-значимата политически битка на този етап от войната. Неговото падане би имало важни последици както върху борбата за власт в Киев, така и върху плановете на Путин. Но от стратегическа гледна точка съдбата на Авдеевка показва как Москва днес има инициативата на място, избирайки къде да се разиграе съдбата на конфликта.
Внезапно нападение
Битката за този град е първата мащабна настъпателна операция, организирана от руснаците за повече от година. Внезапно, в средата на октомври, те изпратиха колони от бронирани превозни средства срещу украинската отбрана, превземайки някои опорни точки. Украинската армия даде твърд отпор, в резултат на който за няколко дни бяха унищожени стотици бронирани машини. Но офанзивата не беше спряна.
Въпреки рекордните загуби, генерал Герасимов продължи да изпраща нови и нови войски в битката. Украинците прехвърлят избрани дивизии от южния фронт, решавайки да сложат край на опитите за пробив на отбранителната линия, за да напреднат към Крим. Битката беше кървава и за двете страни, само с една разлика: в киевската армия сега липсват хора и е трудно да се намерят резерви за продължаване на съпротивата. И най-важното е, че на Киев му свършват боеприпасите: спирането на американските доставки рязко намали обема на украинските оръдия.
Путин няма такива проблеми. Той изпраща безкрайни потоци от пехотинци и танкове в битка. Неговата артилерия, благодарение на доставките от Северна Корея и ръста на вътрешното производство, има много боеприпаси, така че стреля без спиране. Освен това, изтребители-бомбардировачи на конструкторското бюро “Сухой“ изхвърлят петстотинкилограмови прецизни бомби от безопасно разстояние, всяка от които унищожава цяла сграда. Досега са хвърлени шестстотин бомби. Авдеевка, която някога е имала 30 хиляди жители, е напълно разрушена и изглежда като град-призрак.
Уличен бой
Руснаците не разчитат само на количествено превъзходство. Те са се поучили от минали грешки във всички области. Например, те създадоха специални екипи за проследяване на оператори на дронове: щом се забележи антена на сграда, те веднага я унищожават. Така те лишават украинските защитници от най-важното средство, единственото, което може да компенсира липсата на боеприпаси. Преди две седмици в резултат на пореден щурм руснаците успяха да проникнат в южното предградие на Авдеевка. След това те напреднаха към северните покрайнини на града през уикенда. Възползвайки се от лошото време и снеговалежа, те заобиколиха украинските контролно-пропускателни пунктове и се закрепиха върху руините на сгради. Сега те се намират на не повече от километър и половина от центъра. Но най-важното е, че те са на няколкостотин метра от единствения път, по който Украйна все още може да доставя храна, боеприпаси и подкрепления.
Сега битката за всяка къща е изгодна за руснаците, защото те вече не са на открито, където няма укрития. В Авдеевка се повтарят същите условия, които позволиха на „Вагнер“ да превземе Артемовск (Бахмут) преди година. Изненадващо, тревожната информация за кризисната ситуация в Авдеевка се разпространява главно от независими украински източници. Казват, че бойците от 110-а бригада, на която е поверена съпротивата, са изтощени, стоят на фронта от близо две години и чакат седмици наред подкрепление. Те съобщават за недостиг на боеприпаси и за поведението на командирите, които предават само обнадеждаващи новини на висшите власти. Те твърдят с патриотизъм, че ситуацията не е безнадеждна: достатъчно е отделни части да се прехвърлят в контранастъпление.
Човешки ресурси
Проблемът е, че Москва избутва фронтовата линия по цялата й дължина от север на юг, провеждайки десетки локални настъпателни операции, в опит да намери слаби точки по линията на съприкосновение, дълга около осемстотин километра. Най-добрите части на украинската армия са изтощени от лятната контраофанзива в запорожското направление, където Киев вече държи плацдарм на източния бряг на Днепър с цената на тежки загуби и вече няма човешки ресурси да блокира пропуските.
И тук проблемът става политически. Мобилизирането на още половин милион души се забави с почти два месеца поради напрежението между президента Зеленски и главнокомандващия на украинските въоръжени сили Валери Залужни. Казват, че Зеленски се страхува от популярността на генерала и е решил да го отстрани преди няколко дни (което той като цяло потвърди в интервю за италианския канал Tg1). Спорът се разгоря около закона за мобилизацията, взимането на решение за който военното командване смята за спешно, именно с цел противодействие на активните настъпателни действия на нашествениците и тяхното числено превъзходство. Украинското правителство обаче не смята това за приоритетен въпрос, тъй като повече от милион души в страната вече служат в редиците на въоръжените сили на Украйна.
Политически сблъсък
Съдбата на Авдеевка ще повлияе на изхода на този политически двубой в кулоарите на политическото ръководство. Ще падне ли отговорността за загубата на този град върху генерала, отговарящ за военната отбрана? Различни източници смятат, че Залужни се противопоставя на съпротивата до горчивия край, вярвайки че тази укрепена зона, макар и важна, не оправдава смъртта на толкова много опитни войници. В Авдеевка са изкопани окопи и са построени бункери, за да попречат на руските войски да пробият във вътрешността на страната. Изглежда той е следвал същата линия в случая с Артемовск, който не беше от стратегическо значение. Вместо това и в двата случая по всяка вероятност е надделяло мнението на генерал Сирски, номер едно в армията, който се ползваше с пълната подкрепа на Зеленски: неслучайно днес Сирски е кандидат за главнокомандващ.
В неотдавнашни интервюта с The Economist и CNN Залужни представи ясна военна визия: за да победим, начинът, по който се бием, трябва да бъде променен, тактиките и способностите да се актуализират, защото в битка на изтощение ресурсното превъзходство на Русия в крайна сметка ще й позволи да спечели надмощие. Залужни говори за революционни промени, които ще изискват засилено обучение на войниците, повече технологии и мобилност, но всичко това ще даде резултати едва през 2025 г. От тази гледна точка битки като Бахмут или Авдеевка са загуба на хора и ресурси, които Украйна вече не може да си позволи. Ръководството на Украйна обаче не може да се съгласи на отстъпление, защото това би се възприело като признак на слабост в очите на населението и света в момент, когато международното внимание към конфликта намалява. Ето защо е вероятно президентът да направи всичко, за да сдържи напредването на руските войски. Освен ако Зеленски, воден от коварен план в стила на Макиавели, не прецени, че героичното поражение в Авдеевка му е изгодно, за да хвърли вината върху висшето военно командване, защото това ще му позволи да извърши чистки в ръководството .
Планът на Москва
За разлика от Украйна, в Русия ръководството демонстрира сплотеност. Кремъл иска да превземе Авдеевка, за да се похвали с първия си истински военен успех от лятото на 2022 г.: превземането на Артемовск беше почти изцяло заслуга на Евгений Пригожин, личната победа на неговия „Вагнер“. За Путин Авдеевка ще бъде трофей, който може да бъде представен по време на президентската надпревара, като обяви, че още един град в Донбас е отвоюван от врага и това ще лиши Украйна от плацдарма, от който са обстрелвани Донецк и проруските райони. В същото време Авдеевка може да стане тласък за засилване на дипломатическия натиск за прекратяване на огъня, което от своя страна ще осигури за Русия вече окупираните от нея територии. Така новият цар мечтае да се възползва от предизборната кампания в САЩ и колебанията на европейското ръководство, за да се опита да убеди Киев на компромис. Путин усеща, че настроението се е променило и военните му способности растат, но сега той е заинтересован от прекратяването на боевете и спирането на смъртта на хората му, преди да е станало непоносимо. Той не търси край на конфликта, а по-скоро почивка, за да натрупа сили.
Ето защо Авдеевка е символ. Путин няма да се откаже и в следващите дни ще изпрати там още повече пехотинци, още повече изтребители-бомбардировачи, още повече бронирана техника. Възможно е, за да усложни украинския отговор, той да нареди едновременна атака срещу Клещеевка, малко по на север, а също и от Маринка, която се намира на юг. Президентът Зеленски трябва да реши дали да приеме предизвикателството, като изпрати избрани резерви в битка с танкове Leopard. Дали да загуби града чрез отстъпление или да го остави да умре в бавна агония, това ще запази честта му, но ще бъде смъртна присъда за няколко хиляди бойци.
Автор: Джанлука Ди Фео; Източник: repubblica.it: Превод и редакция: Opposition
