Колко са загиналите от началото на руската инвазия в Украйна не е известно. И двете страни не разкриват достоверни данни за своите военни загуби; ясно е само, че съвкупно става дума за много десетки хиляди загинали. В Украйна с търсене и евакуация на тела от бойното поле се занимава хуманитарният проект на въоръжените сили на Украйна „На щита“. Един от украинските военнослужещи, който участва в издирвателни операции от 2014 г., разказва на Meduza за спецификата на работата си, впечатленията си от служба без оръжие и как Русия и Украйна си разменят останките на загиналите.
– Как започнахте да се занимавате с издирване?
– През 2010 г. Недалеч от къщата ми имаше военно-исторически център. Доброволци се занимаваха с архивна работа и издирване на места на военни действия от времето на Втората световна война, препогребване на жертви от тази война на територията на Украйна. Отначало се занимавах с архивна работа, но малко по малко се включих [непосредствено в търсенето]. И това ми стана хоби.
През зимата, когато е трудно да се извършват издирвателни дейности, [всички] работехме в архива. До пролетта събирахме документи по конкретни случаи и излязохме на терен. Когато пшеницата беше засята на нивата, чакахме есента – и когато се ожъне, правехме разкопки (с разрешение на фермерите, като официално регистрирана издирвателска организация извършвахме разкопки).
Намирахме загинали момчета. Повечето от тях бяха на възраст между 18 и 30 години – това се познава по зъбите. Много радостно беше откриването на медальони и ебонитови моливници, в които имаше листче с личните данни на военнослужещите. Ако от сто случая имаше поне един такъв идентификатор или военна награда (а те при военнослужещите тогава бяха номерирани), ние се свързвахме с Подолския архив в Русия и получавахме от тях личните данни на този военен от архива. По тях и по списъците с безвъзвратни загуби можеше да се предположи кого сме успели да открием.
За тези, които успявахме да идентифицираме, се свързвахме с правителствата на други държави – Беларус, Казахстан, Узбекистан и Русия. И след това чрез украинското министерство на външните работи останките бяха предавани в родината им. Много емоционален е моментът, когато след 70 години един боец се завърне у дома и бъде погребан с почести от внуците си. Внуци – защото по това време тези военни практически нямаха живи деца.
Така започна това, с което се занимавам сега.
От лятото на 2014 г. станах доброволец в армията и използвам знанията и уменията си в издирването на изчезналите хора в тази война. Сега съм кариерен войник от въоръжените сили на Украйна. Анализирам личните данни на изчезналите лица и обстоятелствата на изчезването на военнослужещи в районите на военни действия. По звание съм майор. Ако съм жив, ще продължа да се развивам. Но аз не съм кариерист. Може да звучи цинично, но издирването ми харесва.
„Пет процента от нас оцеляха и издържаха психически“
– Какво шокира или изглежда особено трудно във вашата работа след началото на пълномащабната инвазия?
– Издирвателната работа след 2014 г. донесе много шокиращи преживявания. Когато видиш фрагменти от тела, осакатени от съвременните оръжия, страхът бързо преминава. Но състоянието на шок, за съжаление, остава в подкорието.
Това е нарушение на зоната на комфорт. Или започваш да се бориш с това, или не можеш да продължиш [да работиш]. За 10 години при нас са работили почти 200 души. Около пет процента от тях останаха на служба и издържаха психически. Останалите – някои загинаха при експлозия на мина, на някои сърцата им не издържат, на други психиката им се срина дотолкова, че психиатрите работеха, за да върнат човека при семейството му.
Тук няма ясна схема – всеки човек е уникален. Но, като правило, всички са шокирани преди всичко от визуалното възприятие [на останките] и миризмата (невъзможно е да се свикне с миризмата). И когато наблюдаваш целия процес от търсенето до идентификацията и ритуала на погребението на боец, се сблъскваш още и със собствените си емоции. Но надвиваш себе си. Няма да кажа, че това е трудно, необичайно е.
Понякога трябва да се работи здраво, защото има много малко време и ако загиналият е раздробен, трябва да бъде събран максимално, за да не съжалявате по-късно, че някой фрагмент е останал [в почвата].Проблемът е, че не всички фрагменти от тялото позволяват на генетиците [недвусмислено] да установят генотипа.Колкото по-малко са данните, толкова по-малко точност.А нямаме право на грешки.Представете си: семейство погребва сина си, но се оказва, че не е той.Как след това да им обясните, че някой е сгрешил на даден етап?
Освен това по време на търсенето знаем, че може да сме на това място за първи и последен път. Местността може да се промени по време на битка – и останките на загиналия ще се променят. Следователно всяко евакуационно излизане е уникален процес и докато има възможност за работа на място, тя трябва да се използва максимално.
– Има ли някакъв вид психологическа помощ за издирващите?
– Безусловно. На участниците в групата за издирване помагат психолози и психиатри. Но много от нас са се научиха самостоятелно да извършват психокорекция по време на работа – за себе си и един за друг.
– Какво е психокорекция?
– Всеки при определени обстоятелства може да изпадне в състояние на шок. Например, когато човек се дави, той не се контролира, тялото му се подчинява на основната задача – да вземе глътка въздух и да продължи процеса на дишане. И ако някой доплува до него, за да го спаси, удавникът ще го дърпа надолу, за да се изтласка нагоре. Ако се потуши това състояние на шок, може да сведат до минимум възможните грешки. Ако човекът, който е доплувал до давещия се, извърши някакво действие, което да предизвика болезнен шок, той ще го изведе от това състояние и давещият се, ако има умения за психокорекция, ще започне да координира действията си.
И така, психокорекцията е необходима, за да може в шокова, нестандартна ситуация, която ви изважда от ясния алгоритъм на действия, да се концентрирате, да оцените ситуацията и да определите приоритетите на вашите действия.
Например, по време на интензивен обстрел или ако някой е ранен, да се сложи турникет на ранения, да се инжектира обезболяващо, да се наведете и да издърпате приятел от по-висока повърхност, за да не бъде ударен. Да прецените с какво стрелят по вас и в зависимост от вида на оръжието да разберете кога трябва да приключи стрелбата и колко време може да отнеме, за да започне отново. Като цяло това е набор от техники, без които вече не бихме били живи.
Психиката на хората е различна. Някой ще се стресира, ако не намери любимия си парфюм в парфюмериен магазин – това е една степен на шок. Друга степен е смъртта на любим човек в обикновения живот. Условията, в които работим, са свързани с риск за живота. Разбирането, че можеш да бъдеш убит, е друго ниво на шок. Следователно техниките като цяло са идентични, но нюансите на тяхното приложение могат да варират в зависимост от човека и ситуацията.
Сигурен съм, че много бойци се занимават с лична психокорекция. В противен случай може просто да полудеете.
„Имаме хора, които са осакатени. Възстановяваме крайниците им и шием пръстите им.“
– Участниците в издирвателните операции загиват ли по време на мисия?
– Тук е важно да се прави разлика между случилото се преди 24 февруари 2022 г. и след това. Ако се сравни интензивността на военните действия преди пълномащабното нахлуване и сега, това е като лошо време и тропически ураган.
От 2014 до 2022 г. в групата ни винаги имаше по един-двама сапьори. По това време беше по-лесно да се постигне споразумение с противоположната страна, за да се влезе в „сивата зона“ – тогава примирието беше в сила, въпреки че биваше нарушавано; нивото на взаимна омраза беше по-ниско, фронтовата линия беше стабилна и опитите за диалог в рамките на Минските споразумения продължиха. Те (руската страна) ни виждаха и ни познаваха. На мястото излизаше сапьорът – и след това ние.
Може да се изненадате, но от 2014 г. до 24 февруари 2022 г. нито един мой колега не е загинал при издирвателни операции. Правехме всичко старателно и стъпка по стъпка, спазвайки всички необходими мерки за безопасност. И това въпреки факта, че през 2014 г. многократно откривахме загинали, чиито тела бяха минирани. Бяха само няколко пъти, но се поучихме от такива случаи. Така че сега, още преди да тръгне сапьорът, ние използваме така наречения грайфер – четиристенна кука с кабел от 10-30 метра. Закача се за колана на загиналия, отива се в укритието и кабелът се издърпва. Ако тялото е минирано, то експлодира. За наше голямо съжаление това се е случвало – и ни отрезви. Така че сега това е един от елементите за сигурност. И разбира се, по-нататъшното приближаване до тялото е придружено от работата на сапьор.
За съжаление, понякога групите за издирване попадат под обстрел. А след 24 февруари 2022 г. нашите момчета са атакувани и от дронове.
– Издирващите?
– Да, имаме осакатени. Това, разбира се, не е джентълменско. В крайна сметка групите за търсене са обозначени с маркировка, която дори от височината на полета показва, че не сме с военни цели.На кабините на нашите коли има голям червен кръст на бял фон, а на издирващите има светоотразителни жилетки (през лятото – бели медицински гащеризони). Въпреки това четирима от нашите момчета са тежко ранени след 24 февруари 2022 г. и не е ясно дали ще могат да се върнат.Сега сме фокусирани върху това да им върнем възможността да живеят пълноценен живот – възстановяване на крайниците и очите, пришиване на пръстите. Правим си изводи и сега се подготвяме по-стриктно за издирвателни дейности.Например, не подхождаме близо – не се приближаваме на по-малко от 10 километра до фронтовата линия. Много дълго и скъпо е да се обучи издирващ, способен самостоятелно да организира работата на група за търсене – това е почти като да подготвите пилот да управлява сам самолет.
Освен това всяка наша поява на фронта е излишна неприятност за украинските въоръжени сили, ненужна демаскировка [на украинските военни]. А движението на позициите в нашия свят на цифрови технологии може веднага да провокира артилерийска атака. Нали така обикновено реагират на вражеските движения на някоя част от фронта. Затова взехме решение – да не рискуваме хората, които се броят на пръстите на едната ръка.
– Как се защитавате на бойното поле в случай на нападение?
– Имаме правило: по време на издирвателни операции не вземаме оръжие и не участваме във военни действия, въпреки че сме военнослужещи. Ние работим в полезрението на нашите въоръжени военнослужещи, които няма да позволят на отсрещната страна да се доближи до нас. Ако избухне битка, значи съдба.
Освен това, ако вземем оръжие, няма да има място за нещо небходимо за издирването. В крайна сметка това не е лесна разходка. Необходимо е да вземем със себе си оборудване, каска, бронежилетка, носилка, криминалистичен комплект с всичко необходимо за евакуиране на загиналите, аптечка, вода и сандвич. Всеки грам има значение. С оръжия бихме били по-малко мобилни.
– Влизали ли сте в престрелка по време на търсене?
– Да. По това време това беше територията на така наречената ЛДНР. Няма да назова точното място. В горския пояс лежаха загиналите от руска страна. Въоръжените сили на Украйна и отсрещната страна имаха договорка, че ние ще ги вземем, защото при проверката с дрон всичко изглеждаше, че сякаш са по-близо до нашите позиции и за нас ще е по-безопасно да ги доближим. А в противоположната страна имаше тела на няколко наши загинали. Затова решихме да се срещнем по-късно в определен момент и да разменим телата.
Сигурен съм, че имаше недоразумение на ниво преговарящи, които преговаряха пряко с нас – и хората, които бяха в окопите, вероятно просто не знаеха [за операцията близо до тях]. Защото, когато се доближихме до техните позиции, те се обезсърчиха и шокираха за известно време – и тогава започнаха да стрелят по нас. Първоначално явно не можаха да разберат кои сме – няколко души без оръжие в оранжеви светоотразителни жилетки и с носилка. Когато [те] откриха огън, нашите момчета от украинска страна започнаха да стрелят по тях в отговор и в крайна сметка те пренасочиха огъня към украинските позиции.
Да ви кажа, некомфортно е, когато куршумите летят на сантиметри над вас. За щастие бяхме в гората и руснаците не започнаха да хвърлят гранати. Всичко това продължи около час и половина. В резултат на това нашата група изпълзя до първоначалните си позиции. След този инцидент страхът остана още две години. Но не се счупих. И съм длъжен да работя за възможността да се живее.
– Повечето от тези стрелби по време на издирвателни операции стават поради нечия грешка?
– Заради грешка и безотговорност на някого от преговарящите. По правило в такива случаи хората в окопа просто не знаят, че наблизо се провежда операция по издирване. Така че след този инцидент ние извършваме претърсване само след като преговарящият от украинска страна сам влезе в окопа, по радиостанцията влезе на вълната на преговарящия от отсрещната страна и се идентифицира със зелена ракета или бял флаг. Този преговарящ трябва да има определен статут или с него да е командир, който отговаря за този сектор на отбраната и е упълномощен да дава команди. Това не работи по друг начин – когато единият [преговарящ] е в Москва, другият в Киев, а издирващите са на мястото.
„Какъвто и да е командирът, той винаги ще се опитва да евакуира своите загинали“
– Водите ли преброяване на откритите тела след 24 февруари 2022 г.?
– За загиналите украинци ли говорим или за руснаците?
– Би било интересно да се знае и за двете страни.
– Аз обединявам тези цифри. Общо намерихме около 5000 загинали. Някои от тях са момчета, умрели в плен, както от едната, така и от другата страна. По различни причини, но често – от получени наранявания и от недостатъчна медицинска помощ.
Ние, разбира се, събираме информация за онези места, до които нито ние, нито другата страна имаме достъп. И при първа възможност ще извършим претърсване там. Там също броят на жертвите е хиляди. И това е само началото. Можете ли да си представите мащабите на случващото се? Като издирващ съм сигурен: имаме още поне 50 години работа от момента, в който всичко това свърши. И това е само от украинска страна. Но има и руска. И някои хора никога няма да намерим. Ако човек е разкъсан на парчета – а наоколо е див свят, природа, разлагане… Един неподготвен човек никога няма да обърне внимание на такива фрагменти в живота си.
За съжаление тези, които са решили да водят политика чрез военни действия, не разбират напълно мащаба на това, което предприемат. Трагедията е, че генофондът се унищожава и от двете страни. Само ние, украинците, поне разбираме за какво воюваме.
– Възможно ли е въз основа на вашите данни за броя на откритите останки да се опитате да оцените загубите на страните?
– Не, нашата статистика не дава пълна картина на броя на загиналите. Виждаме само една част. Какъвто и да е командирът и от двете страни, той винаги ще се старае да евакуира своите загинали, за да ги погребат нормално и ние никога няма да разберем за тях.
– Как сега става идентификацията на намерените тела?
– Това е събиране и проверката на данни от няколко различни източника. Първо, информацията идва от роднините на военнослужещите (и това не са само лични данни, но и описание на специални характеристики на дадено лице, например татуировки), второ, правоохранителните органи събират данни в рамките на криминални дела относно изчезнали лица. Освен това обществените организации помагат на роднините да търсят изчезнали хора.
Когато информацията от тези три източника съвпада, ние използваме вътрешната комуникация на украинските въоръжени сили. Когато военнослужещ изчезне, командирът трябва да състави протокол за мястото, времето и броя на изчезналите лица, като посочи техните лични данни. Ние проверяваме всичко това – и ако данните съвпадат, анализираме вече самото място на инцидента.
Ако говорим за временно окупирана територия, тогава фиксираме конкретни локации и работим върху тях, ако територията може да бъде деокупирана. Ако остане окупирана, доколкото знам, украинските въоръжени сили предават информация за тях на преговарящите от руска страна, за да извършат издирвателни дейности.
По-нататък зависи от шанса. Ако мястото се намира близо до активни военни действия, тогава, разбира се, нито ние, нито те (руснаците) ще отидем там. Никой не може да спре войната, както вече разбирам. Бойните действия не могат да бъдат спрени. А ако е поне на 20-50 километра от фронтовата линия, тогава се случва руската страна да извърши издирване, постепенно да намери загиналите и да ни ги предаде.
– Какво знаете за издирването от руска страна?
– Ние не взаимодействаме с издирващи от руска страна, така че нищо. Преговарящите вероятно ги виждат, когато комуникират, но ние не участваме в преговорния процес.
– Разкажете ни за процедурата за размяна.
– Всичко се случва на руска територия на северната граница на Украйна с Русия и се извършва в съответствие с изискванията на международното хуманитарно право.
Хладилен автомобил с украински персонал и тела на загинали руски войници преминава на руска територия. След това пренасяме телата на загиналите в руски хладилен камион, взимаме загиналите украински военни и се връщаме на украинска територия.
– Какво е да видиш врага в лицето? Имало ли е инциденти заради човешкия фактор?
– Преговарящите се договарят за мястото и времето на размяната. Когато участваме в процес на обмен на тела, ние не разговаряме с никого. Ние сме технически персонал и нашата задача е възможно най-бързо да предадем донесените и да вземем тези, които ни връщат. Работим с бели гащеризони, медицински маски и качулки – предимно от съображения за хигиена при работа с телата на загинали.
Руските представители също носят бели гащеризони, така че се виждат само очите. За целия период (от началото на пълномащабното нахлуване на Русия – бел. на Медуза) не е имало конфликти. Ясно е, че хората са инструктирани и нямат право да говорят с нас. Никой не проявява неуважение – пълен неутралитет. Обезличени хора товарят телата на мъртвите и се разотиват.
А преговорният процес е в ръцете на преговарящите. Ние не питаме как става това. В този момент сме на такова разстояние, че виждаме само силуетите им. Не знаем кои са тези хора. Процесът е устроен така, че тези хора да не могат да бъдат идентифицирани.
– В същото време страните често се обвиняват взаимно, че никой не взема телата на мъртвите и изобщо не се интересува от това. Доколко тези обвинения са справедливи?
– Това е политическа манипулация и от двете страни. При първа възможност телата се извозват. Уведомяваме руската страна и те не вземат телата само ако могат да бъдат убити по пътя към телата. Да, в такива случаи украинската или руската страна не може да ги вземе. Във всички останали случаи… Не са ми известни факти, човек просто да лежи. Съжалявам, че звуча толкова цинично. Не се случва някой да лежи убит шест месеца и хората да го игнорират. Освен това загиналият ще започне да се обозначава с неприятна миризма. По правило хората не се приближават сами до трупа – викат полиция или друга специализирана служба.
– Работили ли сте на места, където Русия е извършила масови военни престъпления – в Буча, Бородянка?
– Да, там са работили наши специалисти, но не мога да говоря подробно за това поради факта, че разследването все още не е приключило. Мога само да кажа, че на такива ужасни места работят предимно служителите на реда и ако има нужда от нашето участие, ни уведомяват писмено.
„Бих препоръчал на руснаците да знаят номерата на жетоните на своите близки, които се бият в Украйна“
– Каква роля играят жетоните в процедурата за опознаване на загиналите?
– Жетони има у загиналите и от двете страни но, за съжаление, не при всеки. Тук е важно да се каже за фундаменталната разлика между руските и украинските жетони. Руснаците имат само буквено-цифрови обозначения на своите жетони. Те имат собствена вътрешна база данни, според която само те могат да идентифицират човека по този код. Тоест военните са обезличени. Освен това, само при 15–20% от загиналите руски военнослужещи, които сме открили, бяха намерени жетони.
– Защо според вас само при 15–20%?
– Причините са много. Тук е суеверието, че „смъртният жетон е за смъртниците“, и пропуските в снабдяването на армията в условията на голяма война, и загубата на жетона, и отказа да се носят жетони поради липса на разбиране на тяхната важност.
При украинския военен на жетона има пълни фамилно име, име, бащино име и личен номер на значката с, който съвпада с данъчния номер. Това е уникален номер на военнослужещия. Освен това, за украинците на жетона се посочва кръвната група и принадлежността на военнослужещия – Националната гвардия на Украйна, Държавната гранична служба, Националната полиция или Въоръжените сили на Украйна. Всичко това дава възможност да се ускори идентификацията на загиналия, ако вече не е възможно да се идентифицира визуално.
Разбира се, не можем да идентифицираме руските военни, но когато роднини на руснаци се свържат с украинската страна, знанието на номера на жетона увеличава шансовете им [да идентифицират загиналия]. Ако знаят поне номера на жетона на своя роднина, те могат да получат информация от украинската страна кога и къде тялото е прехвърлено на руска територия или кога тялото ще бъде прехвърлено.
Бих препоръчал на руснаците поне да знаят номерата на жетоните на своите близки, които участват във военните действия в Украйна.
А по-добре е да се събере възможно най-много информация: размер на обувките, татуировки, снимки и рентгенови снимки на зъбите. Тогава, ако ги сполети мъка, близките им ще имат шанс да се върнат у дома и да бъдат погребани под собственото си име, а не като непознати. Моля да приемете думите ми сериозно. Хората трябва да разберат, че освен на тях, техните деца и близки в Русия, не са нужни на никого.
– Роднини на руски военнослужещи често ли се свързват с вас?
– Не контактуваме с роднини. Първо, нямаме време за това. Второ, в Украйна има специално създадени държавни институции, които водят такъв диалог.
– За координационния щаб ли говорим?
– Да, това е ядрото на издирвателната работа. От тях получаваме заявки от роднини и всякаква свързана информация.
– Колко често се използват ДНК тестове за идентификация — все пак това е скъпо?
– Средно една ДНК експертиза струва около 100 долара. Сега нека разберем какво е това. За да се установи самоличността на загиналия, е необходимо да се установи неговият генотип. Това е са 100 долара. Ако генотипът е установен, той трябва да бъде сравнен с някого. Това означава, че имаме нужда от бащата и майката на починалия – това са още 200 долара. Така че при идеални условия идентифицирането на едно лице струва 300 долара. И генетиците, ако има генотип на биологична майка, биологичен баща, с вероятност 99,9% могат да заявят: да, това е той. Но има и други характеристики на военните – например рентгенова снимка на зъби с пломби, информация за счупвания… Също, прави се експертиза за съвпадане на снимки: портрет от документа на загиналия и снимка на черепа в същата проекция. Тази методика позволява да се определи доколко черепът на неизвестен човек съвпада с черепа на човека от снимката.
По костите съдебните експерти могат да отгатнат приблизителната биологична възраст на загиналия – например 30-35 години.Има и пръстови отпечатъци.Ако почвата, в която се е намирал загиналият е песъчливо-глинеста, тогава дори след три или четири години той все още има кожа на дланите си – ние наричаме това „ръкавици“ – и ако внимателно я изолирате и отметнете пръстите, можете да сравните отпечатъците с базата данни на правоприлагащите органи.Това е друг уникален начин да потвърдите, че този човек има същите пръсти като конкретното изчезнало лице.
Така че ДНК тестът е само един от възможните методи за идентифициране на загиналите. Използва се за окончателно потвърждение, за да имат близките повече гаранции, че починалият е техният роднина.
– В какви случаи се извършва експертиза? В крайна сметка вие нямате достъп до ДНК данните на руските военни.
– За съжаление не. Ако някога украинската и руската страна се споразумеят и разменят генотипове на роднини на изчезналите, сигурен съм, че мнозина биха намерили своите изгубени роднини и от двете страни. Но много причини не позволяват това да стане, включително политически. Затова бих препоръчал на роднините на изчезналите руснаци да се свържат самостоятелно с координационния щаб за военнопленници и да намерят възможност да им предадат своя генотип, установен по законен начин. На територията на Руската федерация има специализирани организации, които установяват генетични признаци. Може да се направите частно за същите $100. Това може да им даде шанс да намерят у нас загиналия си роднина.
– И все пак колко често се прави ДНК изследване и в какви случаи?
– Това решават следователите – те ръководят следствените действия.
По правило ДНК експертизата се извършва на тела и останки, които не могат да бъдат идентифицирани. Ако тялото бъде намерено с жетон, паспорт или военна лична карта и починалият може да бъде идентифициран, следователят може да реши да не прави експертиза.
* * *
– Обсъждате ли с колегите си с какво се сблъсквате по време на работа?
– Разбира се. Но това са вътрешни разговори, не съм готов да ги споделя. Често това е специфичен черен хумор – шеги, свързани със смъртта, надхвърлящи всякакви граници на приличието. Да се пошегувате в отговор е като да преминете тест за приятел или враг. От реакцията на непознат събеседник в такава ситуация мога да разбера дали наистина е работил с телата на загинали или пред мен е някакъв дилетант. ИА сред вече познатите колеги това е един вид израз на взаимна подкрепа, потвърждение, че си в своята глутница – защото не сме много ние, такива хора.
– Войната продължава почти две години – все повече хора, включително в Украйна говорят, че са „уморени“ от нея. Как издържате, като се има предвид, че виждате смърт и унищожение всеки ден? Какво ви помага да се държите?
– Ние сме професионалисти в нашата област, така че не се „държим“ и не „издържаме“.
Правим всичко възможно да върнем загиналите у дома. За да не съжаляваме по-късно, че не сме направили това, което сме могли.
Интервю на Елизавета Антонова; Източник: meduza.io//Превод: Opposition
