Както е известно, през 1991 г. Република Латвия даде на над 700 хиляди свои жители – главно рускоезични – безпрецедентен в света статут на „неграждани“.Впоследствие тези, както започнаха да ги наричат, „негри“, или напуснаха държавата, която се оказва враждебна към тях, или след отварянето на възможностите за натурализация и получаване на латвийско гражданство през 1995 г. се възползваха от това.А някои взеха руско гражданство, оставайки да живеят в Латвия, срещу което латвийските власти първоначално не възразиха, издавайки разрешения за пребиваване на новите руснаци.
През 2022 г. обаче парламентът със свое решение внезапно отмени всички разрешения за пребиваване, издадени на латвийски руснаци.
Стана ясно, че за подновяване на документа се изисква полагане на изпит по езика на държавата.
Без сертификат за владеене на латвийски език в тази страна не се наемат хора на никаква работа, нито в публичния, нито в частния сектор.
Въпреки това в някои големи градове на Латвия (например в Даугавпилс, където рускоговорящите съставляват над 90% от населението) практически няма среда за постоянна комуникация на латвийски език. Хората просто са забравили държавния език – особено след пенсиониране, когато приятелският им кръг се стеснява. В същото време изпитът, който трябва да бъде положен, за да получат отново разрешение за пребиваване, е много труден.
В резултат на това някои от руските пенсионери не успяха да издържат изпита.Мнозина просто не стигнаха до изпитната комисия: или поради болест, или предварително вярвайки, че няма да се справят, или дори не научиха навреме, че разрешението им за пребиваване е отнето (поради живеене някъде в отдалечени села ).В момента на тези хора са изпратени писма за необходимостта да напуснат Латвия;От септември те не получават пенсии и са лишени от достъп до безплатно медицинско обслужване.
Наскоро руското посолство в Латвия започна да публикува информация за сънародници, които са изправени пред депортация.
Наистина, уплашени хората молят имената им да не се споменават, но не това е основното тук. Основното са фактите.
Ето, например, тъжната история на семейна двойка от Рига – и двамата са над седемдесет години, и двамата са глухонями.
И двамата, като спазващи закона жители, незабавно започнаха процедурата за преиздаване на разрешение за пребиваване.
Въпреки че разполагат с всички необходими документи, потвърждаващи статута им на лице с увреждания, както и удостоверение за завършване на интернат за глухонеми, възрастната двойка все още не успява да преодолее бюрократичните бариери и да получи медицинско изключение от явяване на изпит по латвийски език.
В резултат на това те не събират необходимия брой точки в раздели от изпита като говорене и слушане. Поради неуспех на изпита им е наредено да напуснат територията на Латвия. В резултат семейна двойка хора с увреждания, които внезапно се озоваха в незаконно положение, загубиха достъп до социални помощи, банкови услуги, както и възможността да получават безплатни медицински услуги в Латвия.
Онкоболна, лишена от медицинска помощ
Друг пример за безчовечност дава Олга Петкевич, активистка от Даугавпилс, която организира помощ за тези стари хора.
„Любов Семенченко, 69 години, Даугавпилс. Последен стадий на рак на белия дроб, метастази в главата. Не издържа изпита си по латвийски това лято. Записала се за втори, но така и не я поканили. По същото време тя е диагностицирана с рак. Тя вече е преминала три курса химиотерапия. Последният е платен, тъй като през януари тя е изключена от регистъра на получателите на здравни услуги. Скоро ще се нуждае от четвърти курс, след това ЯМР, компютър, изследвания. Всичко ще е заплатено. Според пълния ценоразпис“, съобщава Петкевич.
Семенченко изготвя документи и удостоверения, удостоверяващи състоянието й, за да ги предаде на отдела по гражданство и миграция – с надеждата да получи освобождаване от изпита по латвийски език.
„Но тя вече е задлъжняла и е настойник на 16-годишния си внук. Държавата не й изплати парите за издръжката му през януари. И в бъдеще няма да го направи, докато не получи разрешение за пребиваване. Внукът й я убедил да се лекува. Резултатите след химиотерапия са добри. Трябва да продължи. Трябва да се живее. Опитах се да моля за снизхождение към нея на самия връх на латвийското правителство. Неуспешно. Затова ви моля за помощ. Вие, за разлика от властите, знам, че няма да ни подведете!“, призовава Петкевич.
Тя и няколко други хора създадоха благотворителната фондация Rupes („Грижа“), която набира средства за подпомагане на самотни руски възрастни хора, останали без пенсии и лекарства. В резултат на това отзивчиви хора събират 10 хиляди евро за Любов Семенченко, които ще й бъдат достатъчни, за да продължи лечението си.
Друг жив пример, даден от Олга Петкевич: 70-годишният Владимир, който също остава без разрешение за пребиваване.„Той живее тук повече от четиридесет години.Той сам построил къщата, в която живеели със съпругата му.Тя починала преди седем години, оставяйки сред живите роднини само неговия доведен син.Живее с руска пенсия от около 130 евро на месец.Поставям бедняци като него във Фондация Rupes и веднъж седмично доброволците купуват храна с вашите дарения и я носят на хора като него.А не така трябва да се живее в страната на един проспериращ и развит Европейски съюз.Няма значение какъв паспорт имат!“– съобщава активистката.
По думите й вече има случаи на смърт на стари хора – от стрес след неуспешен опит за вземане на изпит.
В същото време, както добавя Олга Петкевич, понякога й идва ужасна мисъл: онези, които не доживяха да видят този кошмар, бяха по-щастливи от онези, които сега са живи.
„Жена, която отиде в лудницата за месец и половина направо от курсове по латвийски… Мъж с четвърти стадий на рак в инвалидна количка, който се яви два пъти на изпит по латвийски: почти не говори, не може да държи писалка…” подчертава Петкевич.
Руското посолство в Латвия потвърждава: „Не всеки е в състояние да се справи с изпитанията и емоционалните сътресения, които го сполетяват – достоверно са известни десетки случаи, когато в резултат на преживения стрес и лишаването от право на безплатна медицинска помощ, в подложените на тормоз руснаци се обострят хроничните им заболявания, което доведе до хоспитализация и дори смърт.”
Всички тези безобразия се случват въпреки обясненията на Комитета по правата на човека на ООН, който ясно казва, че е недопустимо депортирането на лица, пребивавали на територията на държавата повече от 10 години, без наложителни причини.
В същото време латвийската интелигенция напълно одобрява това, което сега се прави с руските стари хора. Така наскоро професор в Латвийския университет, действителен член и вицепрезидент на Латвийската академия на науките, носител на Ордена на трите звезди, ръководител на Латвийското дружество на кардиолозите Андрей Ерглис (пра-племенник на известния съветски пътешественик Ото Юлиевич Шмидт) сравни тези хора с „гангрена“, от която трябва да се отърват. А бившият ректор на Латвийския университет Марцис Аузинс каза, че експулсирането на руснаци все още е, според тях, „мека стъпка“.
През февруари миналата година 28 руски граждани, живеещи в Латвия (22 от които жени), подадоха четири колективни иска до Конституционния съд на държавата с искане да провери съответствието на закона за депортиране с основния акт на държавата.
Съставител на исковете беше правозащитникът Елизавета Кривцова, която заедно със заклетия адвокат Инесе Никулцева представляваха общото дело на януарския публичен процес в Конституционния съд. В същото време активисти на опозиционната партия „Руски съюз на Латвия“ (RSL) оказват натиск върху властите от другата страна – те пишат обяснителни бележки до парламента и държавните агенции, както и до международни институции и организират правна помощ за няколко хиляди руски граждани.
Нека го направим по-бързо
До голяма степен благодарение на натиска, организиран върху латвийските власти още преди решението на Конституционния съд, беше възможно значително да се смекчат първоначалните разпоредби на закона от 2022 г. за депортиране на руски граждани.
По-специално бяха премахнати изискванията за гарантиран източник на доходи и непрекъснатост на пребиваването, възможността за повторно полагане на езиков изпит и издаване на разрешение за временно пребиваване за период от две години на лица, които са се явили на двата изпита, но не са могли да ги преминат и т.н.
„В резултат на това от 25 хиляди първоначални жертви на нормата, депортиране сега заплашва много по-малък контингент от 2 хиляди души“, отбелязва правозащитникът от Руския съюз на Латвия Владимир Бузаев.
Но тези 2 хиляди души, които все още са изправени пред депортация, се надяваха на Конституционния съд като последната сламка.
Надеждите се оказаха безплодни: на 15 февруари Конституционният съд постанови, че решението за депортиране на руснаците е в съответствие със законите на Република Латвия. Е, това, че противоречи на нормите на ООН, не е проблем. Същият Ерглис откровено обясни, че сега в света, като се има предвид геополитическата ситуация, никой освен самата Русия няма да бъде особено възмутен от депортирането на руски възрастни хора. Затова, казват те, трябва да направим това бързо, преди международната ситуация да се промени.
Автор: Никита Демянов; Източник: vz.ru// Превод и редакция: Opposition