Помага ли ви вашата позиция относно войната в Украйна да прогнозирате позицията си относно военната кампания в Газа?Свързани ли са?Или и двете са част от модел на събития, проявления на една и съща грандиозна битка, която се разгръща в днешния свят?Някои може да твърдят, че двата продължаващи конфликта трябва да се разглеждат отделно един от друг и че всяко сравнение няма да позволи да се отдаде справедливост нито на жертвите, нито на опитите да се намери край на битките.
Моето мнение е, че наистина трябва да се опитаме да намерим общ модел, който да обединява възгледите за двата конфликта.
Причината е, че само като се апелира към общи принципи, всъщност може да се има принципна позиция както за Украйна, така и за Газа. Проверявайки нашите убеждения в различни случаи и ситуации, ние изработваме нещо, което заслужава да се нарече „ценности“. Всичко друго е банален опортюнизъм.
Най-добрият отговор на аргументите „вижте себе си“, които се превърнаха в бича на нашето време, е да се разработи теория, която може да бъде приложена към голямо разнообразие от ситуации.
Това е доста неблагодарна задача, трудна и често изпълнена с критики, но въпреки това ще направя опит да очертая в общи линии една теория, която лежи в пресечната точка на различни линии на интелектуално и политическо мислене.
Представете си квадрантна диаграма.
Двете оси на тази диаграма съответстват на двата въпроса, по които виждам най-много разногласия на глобалната сцена. Първата ос е Украйна: вярвате ли, че Украйна има право на свобода, суверенитет и териториална цялост, или напротив, убедени сте, че тези права могат да бъдат пожертвани в името на някакво по-голямо благо? Втората ос представя спектъра от мнения относно палестинския държавен проект: вярвате ли, че палестинците имат право на свободна и суверенна държава или сте убедени, че това тяхно право може и трябва да бъде пожертвано?
Горният десен квадрант на моята диаграма представлява тези дебатиращи, които вярват еднакво и в двата набора от права. Това са хора, които са еднакво отдадени на идеите за свободна Украйна и свободна Палестина. Наричам ги „универсалисти“, защото те настояват, че едни и същи принципи трябва винаги да се следват навсякъде. Може би си мислите, че днес много хора биха имали това мнение, но всъщност това е много рядко. Лично на мен единствените хора, които ми идват на ум, са испанското правителство, чилийският президент Габриел Борич и изключително малък брой известни интелектуалци като Славой Жижек. Всички те работят усилено, за да защитят позициите на украинците и палестинците в тяхната национална борба, като същевременно подчертават правото на Израел да се защитава срещу Хамас.
Най-населеният квадрант е този долу вдясно. Това са така наречените “западняци”. През двете години, през които тази група страстно защитава правото на Украйна да се бори за своята независимост, изглежда, че те искрено вярват в универсалността на принципа на националната свобода. Но помислете отново. Когато стана дума за Близкия изток, западняците внезапно започнаха да смятат палестинското знаме за символ на тероризма, категорично отказаха да критикуват израелската политика за заселване на Западния бряг и започнаха да настояват, че настоящият конфликт няма нищо общо с израелската окупация.
„Западняците“ могат да гледат хладнокръвно на разрушаването на ивицата Газа, защото от тяхна гледна точка държавността зависи от други неща.Те твърдо вярват, че Украйна и Израел принадлежат на Запада и следователно трябва да бъдат защитени.Но Палестина не принадлежи на Запада, така че нейните интереси могат лесно да бъдат пожертвани.„Западняците“ включват широк кръг от фигури, политици и публикации, от Ники Хейли и Антъни Блинкен в Съединените щати до британското списание Spectator и германската Зелена партия.
В горния ляв квадрант ще намерите “антизападняци”, които, както можете да си представите, са обратното на “западняците”. По същество тяхната позиция се свежда до необходимостта от конфронтация със Запада. И тъй като Западът се разглежда през действията на Съединените щати, Украйна и Израел будят много подозрения сред тази група.
Един от представителите на „антизападниците“ е президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва. Напоследък той открито оплаква тежкото положение на палестинците и отдавна демонстрира склонност да обвинява украинците за собствените им беди. Владимир Путин, който трудно може да се нарече идеалист, по някакви невъобразими причини също прави изключение за палестинците, заявявайки, че само хора с „каменно сърце” могат да гледат спокойно на събитията в ивицата Газа. Групата на “антизападняците” включва леви и крайно леви интелектуалци, които са твърде много, за да ги изброим всички.
Най-странният квадрант от четирите е долният ляв, чиито представители се усмихват еднакво одобрително при мисълта за разрушаване както на украинската, така и на палестинската мечта.Нарекох го странно, защото ако някой принципно се противопоставя на желанието на даден народ за независимост, това не е отражение толкова на политически опортюнизъм, колкото на мрачен мироглед.Такива хора обаче не са толкова малко.Те могат да бъдат намерени сред членовете на Американската републиканска партия – например Марджъри Тейлър Грийн, която демонстрира презрение както към украинците, така и към палестинците.Сред индийските десни националисти има много хора с подобен мироглед.Наричам този квадрант “дарвинисти”, защото те очевидно вярват, че в световната политика трябва да се позволи на силните да надделеят над слабите, независимо дали говорим за Русия или Израел.
В крайна сметка тази диаграма показва, че нашите позиции са склонни да се основават на две неща: степен на почтеност и принадлежност към една или друга страна.
Някои хора предпочитат да разчитат на общи принципи, когато се опитват да формират мнение за световните събития. Други, преди да вземат решение, разглеждат положението на своите приятели и врагове. Тази диаграма е опит да се раздели света на четири геополитически „племена“, защото това е светът, в който вие и аз живеем – в „света на племената“. Тъй като западното влияние отслабва и нашите общества стават все по-поляризирани, все повече хора отхвърлят старото желание да се съобразяват с глобалните норми и все повече намират утеха в подкрепата на собствените си „племена“, собствените си лидери и собствения си вид.
Автор: Бруно Масаес; Източник: newstatesman.com // Превод и редакция: opposition.bg
