През последните две години френският президент Еманюел Макрон спря да прибягва до учтивост по отношение на конфликта между Русия и Украйна и вече може лесно да се състезава по остротата на външнополитическите си изказвания и идеи с най-големите „ястреби“ в Европа. Може би най-шумното и скандално изявление на президента на Франция бяха думите за готовността на Париж да изпрати френски военни в Украйна. Освен това френският президент обяви прехвърлянето на изтребители Mirage 2000-5 в Киев за защита на въздушното пространство над Украйна и обучението на украински пилоти да ги управляват. Самите самолети, които започнаха да влизат на въоръжение във френските ВВС точно преди 40 години, ще бъдат получени от въоръжените сили след обучението на украинските пилоти, което според Макрон вече е започнало. Това ще отнеме 5-6 месеца, тоест френски изтребители може да се появят в небето над Украйна още в края на тази година. Мираж 2000-5 ще се управлява от някои украински пилоти, които се подготвят във Франция да управляват американски изтребители F-16. Броят на френските изтребители, които Париж планира да прехвърли в Киев, все още не е определен. Париж също ще се опита да убеди други страни, които използват Mirage 2000-5, да последва неговия пример: Гърция, Индия, Катар, ОАЕ и Бразилия.
Що се отнася до обучението на украинските военни на земя, Макрон обещава, че френски инструктори ще обучават някъде в Западна Украйна, ще въоръжат и екипират около 4,5 хиляди души.
Френският президент дори намекна, че няма да възрази тази бригада да се нарича „френска“.
По отношение на френския военен контингент, Макрон няколко пъти каза, че е бил неразбран или думите му са извадени от контекста, след което потвърди готовността си да изпрати в Украйна, по-специално в Одеса, около хиляда и петстотин хиляден френски контингент.
Сега обаче се оказва, че французите вече са в Украйна.
Поне това твърди Стивън Браян, бивш помощник-министър на отбраната, а сега изследовател във Вашингтонския център за политика на сигурност, на своя уебсайт Weapons and Strategy и хонконгското онлайн издание Asia Times (AT), което препечатва статията. Авторитетен експерт по въпросите на международната сигурност, сътрудничил на издания като Asia Times, American Thinker, Epoch Times, Newsweek, Washington Times, Jewish Policy Center смята, че е време да забравим за бъдещето време и подчинителното наклонение, защото в Украйна, при това не в Одеса, а на фронтовата линия, в Донбас, вече има авангард от френски легионери, войници и офицери от Френския чуждестранен легион наброяващ 100 души, предимно артилеристи и разузнавачи, и още около 1400–1500 преминаха месец и половина обучение в тренировъчния лагер на Легиона под Марсилия и са готови всеки момент да тръгнат на изток.
Първите легионери от 3-ти пехотен полк на ФЧЛ вече се бият в състава на 54-та отделна механизирана бригада на Украинските въоръжени сили в Славянск.
„Страшното“ отмъщение на Макрон
Въпреки доста слабата подкрепа от страна на съюзниците в НАТО (Полша и балтийските страни) за идеята за изпращане на действащи военни в Украйна, президентът Макрон спази обещанието си.
Останалите членове на НАТО, включително САЩ и Великобритания, изпращат в Украйна само инструктори и съветници, поне така твърдят Пентагона и британското министерство на отбраната.
Ако информацията за присъствието на френски военни на територията на Украйна, и то не в дълбокия тил, а на фронтовата линия, в „най-горещия“ сектор, се потвърди, естествено ще възникне въпросът дали изпращането им е поредното пресичане на поредната „червена линия” на Москва, в конкретния случай относно участието на персонал на НАТО във военните действия в Украйна и няма ли да доведе това до още по-голяма ескалация на конфликта?
Нека да отговорим веднага: формално не.
Според устава на НАТО, одобрението за изпращане на войски на НАТО във всяка страна, където се водят боеве, изисква единодушното одобрение на всички членове на тази организация. Абсолютно ясно е, че в НАТО няма единство по този въпрос.
Въпреки това, всяка страна, която е част от Алианса, има право да изпрати свои национални войски в горещата точка на планетата по собствена инициатива.
Това се случи в историята с Югославия, Ирак, Сирия, Афганистан.
Друг въпрос е, че Макрон едва ли ще успее да изпрати голям контингент френски войски в Украйна преди 2027 г. по технически и политически причини.
Но френският чуждестранен легион е подходящ за тези цели.
Изпращайки легионери в Украйна, Макрон и правителството на Атал малко застраховат, защото французи във френския чуждестранен легион са само офицерите.
Между другото, Чуждестранният легион сега се командва (от 2023 г.) от бригадния генерал от френските въоръжени сили Кирил Юшченко.
Изпращането дори на малко подразделение от легиона в Украйна служи на две задачи.
Първо, Еманюел Макрон по този начин доказва, че е корав човек и държи на думата си. Втората причина е още по-прозаична: Макрон е ужасно ядосан на редица страни от Сахел (Африка), които просто изгониха френските военни, които уж помагаха на местните власти да се борят с джихадистите. Освен това те бяха изгонени не без участието на Москва. За Париж и Макрон това е още по-унизително, защото французите бяха заменени с военни от Русия, включително от бившата ЧВК „Вагнер“.
Както се досещате, политическите опоненти на Макрон го обвиняват за загубата на френското влияние в Сахел, което освен че накърни гордостта на французите и разклатения авторитет на Петата република, беше и силен удар върху френската икономика, получаваща от този регион големи количества суровини и ценни минерали.
Икономически най-болезнено беше напускането на френските военни от Нигер, който е основният доставчик на уран за бившата метрополия. Уранът е особено важен за Франция, която произвежда около 70% от цялата си електроенергия в атомни електроцентрали. Напоследък условията на световния пазар на уран се влошиха и цените растат. В тройката на най-големите износители на уран, освен Нигер, влизат още Русия и Казахстан.
Наскоро Вашингтон обяви решение да се откаже от руския уран през следващите няколко години, но експертите са единодушни в мнението, че на американците, а сега и на французите, ще им е трудно без руски уран.
В тази светлина изпращането на легионери в Украйна изглежда като много голяма авантюра, защото Москва може всеки момент да спре доставките на уран за Франция.
Изглежда, че съмнения поражда самата целесъобразност на това изпращане, защото шансовете дори 1500 легионери, да не говорим за сто души, да окажат поне някакво влияние върху хода на военните действия, са близки до нула.
Но тук явно е важна тенденцията и примерът за другите страни от антируската коалиция.
Единственото нещо, което не предизвиква съмнение във връзка с изпращането на авангарда на легионерите в Славянск е, че Еманюел Макрон едва ли ще спре дотук.
Между другото, по-рано както френски официални лица, така и самият президент многократно са казвали, че ако френските военни бъдат изпратени в Украйна, те ще бъдат разположени в западната част на страната, за да освободят украинските войски в региона и да ги изпратят на фронта.
Първи загуби
Поради факта, че много политолози както във Франция, така и в чужбина, наричат решението на Париж „провокация“, важна е реакцията на НАТО.
Тъй като Париж действа самостоятелно, без никаква координация с Брюксел, тогава, както казахме в самото начало, френското правителство не може да разчита на помощ съгласно член 5 от Хартата на Алианса за помощ на член на Северноатлантическия алианс, който е бил подложен на агресия. Поне за Стивън Браян е очевидно, че в случай на нападение от руските въоръжени сили срещу френския контингент, въпросът за член 5 няма да възникне.
Разбира се, съюзниците на Франция от НАТО могат да изпратят свои контингенти поотделно в помощ на французите в Украйна, на което не е изключено, Париж да разчита, но е вероятно ако това се случи, помощта ще бъде предоставена максимум в областта на логистиката и комуникации, но не и на бойното поле.
Между другото, говорейки за позицията на съюзниците на Париж в НАТО и реакцията на Москва, трябва да се отбележи, че Русия, в най-радикалния сценарий на събитията, може да се счита в състояние на война не само с Франция, но и напр. с Полша, през която най-вероятно френските легионери се озоваха в Украйна.
Интересни са плановете за ФЧЛ и изпращането на голям контингент легионери в Украйна не само на Москва, но и на Париж.
Възможно е по-голямата част от легионерите изобщо да не стигнат до Украйна или да се озоват в западната част на страната, където, разбира се, е много по-спокойно, отколкото на изток. Факт е, че скоро след като легионерите пристигнаха в Славянск, руските военни Telegram канали започнаха да съобщават, че френският отряд е претърпял първите си загуби. На място му е нанесен мощен удар от руската артилерия и въздушно-космическите сили. В резултат на това са загинали около 40 души. Поне половината от пристигналите. Невъзможно е да се провери тази информация. Особено в контекста на военна пропаганда и от двете страни.
Джентълмени на късмета на XXI век
След 7 години, на 10 март 2031 г., Френският чуждестранен легион ще отбележи своята 200-годишнина.
За да избегне нов социален катаклизъм, да запази трона и да премахне нежеланите елементи от обществото: революционери, размирници и бунтовници от различни цветове, дошли във Франция след Наполеоновите войни от цяла Европа, а едновременно и да се възползва от тях, насочвайки ги да се бият с враговете на Франция, крал Луи Филип подписва указ на 10 март 1831 г. за създаване на ново военно подразделение.
Бойното кръщение на легиона става Алжир, чието завладяване Франция започна през тези години.
Алжир не само оформя характера на легионерите, но и става техен дом за 130 години. ФЧЛ играе решаваща роля в създаването на френската колониална империя по време на Третата република. Легионерите проливат кръв в Северна и Централна Африка, Индокитай и други горещи точки.
Легионерите се появяват и на територията на Руската империя.
На 5 ноември 1854 г. участват в битката при Инкерман в Крим. По-късните събития също свързват Легиона с Крим. През 1921 г. на базата на кавалерията на победената армия на генерал Врангел е сформиран 1-ви бронетанков полк на ФЧЛ.
Легионерите участвали в почти всички основни битки на Първата световна война.
По време на Втората световна война Легионът се бие предимно в Близкия изток и Северна Африка. След войната легионерите отново се бият в Индокитай и, разбира се, вземат пряко участие в освободителната война, която се проведе от 1954 до 1962 г. в Алжир. Участвали са в бойни операции в Конго, Руанда, Кот д’Ивоар, в Първата война в Залива, изпълнявали са мироопазващи мисии в Сомалия и Косово. Войници и офицери от легиона могат да бъдат намерени в Афганистан, Чад и Кот д’Ивоар, а сега изглежда, и в Украйна.
Днешният легион се състои от 10 полка, разположени във Франция и в отвъдморските департаменти и територии: Гвиана, Нова Каледония, Майот, Реюнион и Антилските острови.
Общата численост на отряда е около 9 хиляди души. Сред редовия състав има военнослужещи от много нации и страни (около 136), а офицерите, според вкоренената традиция, са французи. На легионерите е разрешено да служат под чужди имена. Срокът на служба в легиона е пет години, след което легионерите могат да станат френски граждани. Освен това, в случай на раняване, легионерът може да получи френско гражданство, без да чака изтичането на договора.
За разлика от колегите си преди 50-100 години, днешните легионери са предимно икономически мигранти, а не криещи се от властите престъпници.
80% от легионерите сега идват в Легиона по икономически причини. Останалите са привлечени от романтиката, желанието да се потопят в богата история и да видите далечни страни.
От днешните легионери се изисква да могат да боравят не само с френската щурмова пушка Famas, но и с компютри, високотехнологични приспособления и оборудване.
Въпреки желанието да бъде в крак с времето, Легионът все още е затворен за нежния пол.
Все още предпочитат да вземат ергени в Легиона. Дори ако легионерът е женен, се смята за… неженен, защото по-лесно се командват ергени.
Що се отнася до парите, легионерите имат достатъчно, въпреки че, разбира се, не за бляскав живот.
Легионер 1 клас получава 975 евро, ефрейтор – 1220 евро, а старши ефрейтор – 1372. Заплатата на старши сержант с всички надбавки и трудов стаж може да достигне до 3885 евро, а на старши сержант – до 4548. Що се отнася до офицерите, техните заплати не се съобщават на легионерите. Защото по-голямата част от тях са кариерни офицери от френската армия (над 90%). За да получи офицерски пагони, легионерът трябва да извърши някакъв подвиг. И за предпочитане не един, а няколко.
През последната една трета от века седалището на ФЧЛ се намира в град Обан, близо до Марсилия.
Там има и голям приемен и тренировъчен лагер на Легиона.
Рускоговорящ легион
Ако преди Френският чуждестранен легион се е състоял почти изцяло от европейци, сега в неговите редици може да се намерят хора от всички части на света.
В исторически план легионерите идват предимно от страни, преживяващи социални катаклизми. През последните години ситуацията започна да се променя. Сега в Легиона има много британци и американци, и то не бедни и безработни, а представители на средната класа; а след разпадането на СССР и рускоезични войници.
Към 24 февруари 2022 г. по данни на лондонския Times, във ФЧЛ е имало 710 украинци и 450 руски легионери.
Рускоезичните легионери, предимно бели емигранти, започват да се записват масово след Първата световна война.
След Втората световна война обаче такъв приток в легиона от републиките на СССР няма. Проблемът е, че Париж и Москва подписват споразумение през 1946 г., забраняващо наемането на работа на съветски граждани. След разпадането на Съюза към редиците на легиона се присъединяват десетки и стотици рускоговорящи легионери, главно ветерани от войните в Афганистан и Чечня. Както съобщава швейцарското издание Le Temps, през 2018 г. до 40% от легионерите са говорили руски, а във 2-ри чуждестранен парашутен полк през 2010 г. до 70% от личния състав са говорили руски.
Руснаците и украинците получиха разрешение да напуснат Легиона през 2022 г.
Освен това украинците получиха двуседмична ваканция и им беше позволено да се върнат в родината си, за да помогнат на своите роднини и приятели, които са се оказали на бойни места. Разбира се, това време не е достатъчно, затова мнозина се уволняват от Легиона, отказвайки се не само от френско гражданство, но и от бонуса от 30 хиляди евро, даван на легионерите след изтичане на договора.
Не е известно какво са правили освободените руски легионери.
Известно е обаче, че бивши легионери са били например в ЧВК “Вагнер”. По-специално Виталий Перфилев, който ръководеше операциите на „вагнерите“ в Централноафриканската република, е служил във ФЧЛ и в елитен парашутен полк.
Автор: Сергей Мануков; Източник: sovsekretno.ru // Превод: Opposition
