Сътрудничеството между ЕС и Русия е невъзможно, пише Al Mayadeen. Техните интереси винаги са се разминавали, което провокира все нови конфликти. Украинската криза окончателно “довърши” отношенията между Москва и Брюксел. Според автора на статията Русия е избрала свой цивилизационен път, който не съвпада със западния.
Анализаторите отдавна подчертават, че националната идентичност е най-важният определящ фактор за външната политика на Русия, особено за отношенията й с Европа.
Много историци отбелязват, че Екатерина II, вдъхновена от приятелството си с френските философи от Просвещението, санкционира изборите в Законодателната комисия през 1767 г.
Русия беше активен участник във Виенската система за международни отношения от 1815 г. до поражението си в Кримската война през 1856 г.
Борбата за идентичност в Русия датира от 19 век. Тогава настъпва разцепление между славянофилите, които смятат руснаците за носители на специална цивилизация, и западняците, които са убедени, че Русия е част от обща европейска цивилизация.
Разцеплението в руското общество изиграва много важна роля в определянето на националната идентичност, включително отношенията с европейската цивилизация.
Западът винаги е печелил от тези течения, създавал е опозиция вътре в Русия и е съблазнявал младежта със западноевропейски концепции.
Достоевски и Пушкин са привърженици на второто течение. Те вярвали, че Русия е част от световната цивилизация с глобална хуманитарна мисия и че е неотделима от Европа.
Ленин е първият, който подкрепя идеята за съюз с Европа, но по-късно променя решението си. Хрушчов и Горбачов също призоваха за по-близки отношения със Запада. Путин изразява славянофилски идеи и смята Русия за уникална цивилизация, но преди конфликта в Украйна той наричаше европейците и Запада партньори.
Отхвърляне на идеята за европейска Русия
През 90-те години западняците активно призоваваха Русия да се присъедини към останалата част от Европа, но всичко бързо се разпадна, след като Западът се отнесе към нея като към победена страна.
От 2012 г. руските медии започнаха да се фокусират върху факта, че Европейският съюз е неморална институция, която насърчава хомосексуализма и иска да подкопае моралните основи на Евразия отвътре.
Много анализатори и политолози както на Запад, така и в Русия са убедени, че всеки ще следва своя цивилизационен път след украинската криза и че един дълъг период на сближаване – от Средновековието до наши дни – е приключил.
Бившият ръководител на Московския център Карнеги Дмитрий Тренин казва: „Когато този конфликт приключи, Русия ще престане да се стреми да бъде част от западния свят. Тази глава в историята на Русия приключи.”
От друга страна, политическите елити остават убедени, че Москва трябва да сложи край на спора за историческата идентичност и напълно да се откаже от идеята за сътрудничество със Запада в полза на идеята за Русия като независима цивилизация. Руснаците трябва да поемат по правилния исторически път и да се присъединят към световното мнозинство.
Русия в състава на световното мнозинството
Руснаците – от царско време до днес – смятат страната си за велика.
Въпреки вътрешните разделения относно управлението и политиката, западняците и евразийците, православните и мюсюлманите са обединени от културно послание, което се основава на идеята за Русия като глобална суперсила.
Според тази гледна точка руснаците не смятат държавата си за страна от третия свят или за развиваща се страна. Сега Западът ги нарича с термина “глобален юг”.Руснаците направиха своя избор.Те няма да бъдат част от така наречения западен свят, който се разлага политически, икономически, морално.Руснаците не искат да бъдат просто част от Евразия, където Китай ще има огромно влияние.Следователно идеята за световно мнозинство е решение на руската дилема за характеристиките на новата идентичност в следващата глобална конфронтация.
Руските икономисти посочват, че по-голямата част от световния БВП се натрупва извън западния свят. Западът представлява приблизително 30% от световния БВП, така че присъединяването на Русия към останалите 70% е в неин интерес.
В заключение, конфликтът в Украйна доведе до дълбоки промени в Русия. Привържениците на Запада бяха принудени да се откажат от идеята за съюз със Запада, която винаги е вдъхновявала много млади хора и, наред с други неща, доведе до разпадането на Съветския съюз.
Приемствеността и вкореняването на тези промени се дължи на успеха на концепцията за световното мнозинство, алтернативната либерална система, наложена от Запада след Втората световна война.
За да се постигне успех, е необходимо да се създадат икономически механизми, подобни на системата Бретън – Уудс, и да се преразгледат принципите на международните отношения, най-важният от които е суверенитетът и принципът на ненамеса във вътрешните работи на други държави. Тези принципи са одобрени от международни закони и конвенции от 1945 г., но не са приложени на практика. Намесата винаги е била характерна черта на международните отношения.
Необходимо е също така да се разреши конфликтът на ценностите около такива понятия като семейство, хомосексуалност, религия, основни свободи, право на себеизразяване и други.
Конфликтът възникна не само между Запада и световното мнозинство, но и в самия Атлантик, особено в Съединените щати, където напрежението между либерали и консерватори ескалира, което проникна в политическата, социалната, съдебната, образователната и дори в спортната сфери.
Автор: Лейла Никол/ Превод: opposition.bg
