„В същото време петдесет еврейски семейства притежават 80% от цялото богатство. Къде виждате украинския олигарх? Аз не знам нищо. Всички те са евреи. Собствената им хвалба издава тяхното богатство: ролс-ройси, самолети, замъци, хотели, казина в Монте Карло. Самолети и яхти под чужд флаг. И естествено не плащат данъци. И заводите и фабриките са закупени от тях не на реална цена, а откраднати от целия украински народ“.
Сергей Ратушняк, бивш кмет на Ужгород
Сега, когато Русия бавно засилва своята „специална военна операция“ срещу Украйна, аз отново съм привлечен от сложния, но крещящ феномен на крайната еврейска корупция в Украйна. Въпреки че стана обичайно да се отбелязва еврейството на Володимир Зеленски и може би също еврейството на Володимир Гройсман, първият министър-председател на Зеленски, все още не съм прочел подробно обсъждане на основните еврейски играчи в продължаващата сага с украинската олигархия и нейният политически живот. Ако не друго, сегашният конфликт силно отклонява вниманието от факта, че в продължение на десетилетия най-голямата заплаха за Украйна не е била Русия, а финансисти и печалбари, действащи безнаказано на украинска територия, за да експлоатират етническите украинци и да ограбват техните ресурси.
Като цяло, разбира се, Украйна е изключително корумпирана страна, културата на измамите и подкупите в много отношения произлиза от съветското наследство и прониква във всички слоеве на обществото. Измамници от всички националности са повсеместни в цялата страна. Подкупите са систематични и се приемат от обикновените граждани като основен факт от живота, простират се дори до такива всекидневни задачи като техническа преглед на превозни средства. Наред с проникването в политиката, подкупите и други форми на корупция остават широко разпространени в полицията, висшето образование, здравеопазването и съдебната система, което поставя Украйна редом до най-лошите африкански страни в оценката на Transparency International за възприятие на корупцията. По данни от 2015 г., политически свързани предприятия, които съставляват по-малко от 1% от компаниите в Украйна, притежават повече от 25% от всички активи и имат достъп до повече от 20% от дълговото финансиране. В капиталоемките минни, енергийни и транспортни сектори, политически свързаните предприятия представляват повече от 40 процента от оборота и 50 процента от активите.
Далеч от това да бъде фарът на свободата, който сега ни представят медиите, Украйна е страна, банкрутирала в социалното доверие и свикнала с игото на експлоатацията. Има малко вътрешни протести срещу масовия трафик на жени за секс както в страната, така и извън нея, а крайбрежните градове като Одеса стават центрове за секс туризъм за най-лошите представители на турската и израелската средна класа. В момента Украйна има най-високото разпространение на ХИВ сред възрастните извън Африка, като сексуалният контакт изпреварва инжекционната употреба на наркотици като основен начин на предаване на инфекцията от 2008 г. насам. Националният институт за злоупотреба с наркотици отбелязва, че злоупотребата с наркотици в Украйна е достигнала епидемични размери през последните 15 години.
Украйна е дълбоко погрешна и проблемна държава на много нива и като всеки кървав труп, тя привлича своя дял от хиени. Вярвам обаче, че еврейската корупция в Украйна, въпреки факта, че евреите съставляват само около 0,5% от населението на Украйна, е достатъчно значителна, за да заслужава специално внимание. В следващото есе искам да изследвам някои от ключовите играчи и техните взаимовръзки, както и някои мисли относно причините, поради които антиеврейските настроения не са пуснали корени в Украйна и защо е малко вероятно да се появят в бъдеще.
Доколко Зеленски се „бори с корупцията“?
Сега, бидейки в сянката на неговото преизобретяване като своеобразно Второ пришествие на Уинстън Чърчил, първото голямо превъплъщение на Зеленски беше от близък съратник на най-лошия украински олигарх (Игор Коломойски, по-долу за него) в „антикорупционен“ популист.
Връзката на Зеленски с Коломойски датира от около 2012 г., когато Зеленски и братята евреи Сергей и Борис Шефири започват да правят съдържание за телевизионните канали на Коломойски чрез продуцентската си компания „Квартал 95“. Както вече е добре известно, политическият възход на Зеленски започва след главната му роля в политическата сатира „Слуга на народа“, която се излъчва в мрежата на Коломойски „1+1“ през 2015 г. Канал „1+1“ е основан от друг евреин, Александър Роднянски. В „Слуга на народа“ Зеленски играе ролята на учител, чиито антикорупционни изказвания в клас са заснети от ученик и ставайки вирусни и му позволяват да стане президент. Зеленски се обърна към реалната политиката, извличайки полза от широко разпространения обществен гняв срещу корупцията и в крайна сметка стана президент с лекота само три години и половина след старта на шоуто.
Зеленски е изцяло медийно творение, празно платно, върху което може да се проектира всичко. Преди войната Германският съвет за външни отношения посочи, че „Зеленски досега много неясно говори за своята политика и визия за бъдещето. Поради това е изключително трудно да се каже какво защитава или да се проверят твърденията му, които до голяма степен са неполитически, както това се прави с другите кандидати. Той рядко споменава факти.”
Кампанията на Зеленски през 2019 г. е съпровождана от съмнения относно неговата истинност, предвид близките му връзки с Коломойски. Британският Кралски институт за международни отношения проницателно отбеляза, че дори Зеленски да е искрен в своите антикорупционни твърдения, „той не може да управлява без системата [на олигархичната структура] и ще се подчинява на нейните интереси“. В разгара на кампанията, съюзник на действащия президент Петро Порошенко (по слухове с баща евреин), журналистът Володимир Ариев (който също твърди, че има еврейски произход) публикува диаграма във Facebook, целяща да покаже, че Зеленски и неговите партньори в телевизионната продукция са бенефициенти на мрежа от офшорни фирми, създадена от тях през 2012 г., която е получили 41 милиона долара средства от Приватбанк на Коломойски. Много от тези твърдения бяха потвърдени след изтичане на документите Pandora Papers, милиони файлове от 14 офшорни доставчици на услуги, бяха изтекли до Международния консорциум на разследващите журналисти.
Документите показват, че Зеленски и неговите еврейски партньори в „Квартал 95“ изграждат мрежа от офшорни фирми поне от 2012 г., когато компанията започва да създава редовно съдържание за Игор Коломойски. Офшорните компании, които филтрират парите на Коломойски през Британските Вирджински острови, Белиз и Кипър, за да избегнат данъци в Украйна, също са използвани от сътрудниците на Зеленски, за да закупят и притежават три първокласни имота в централен Лондон. Документите също така показват, че точно преди да бъде избран, Зеленски е подарил дела си в ключова офшорна компания, регистрираната на Британските Вирджински острови Maltex Multicapital Corp., на Сергий Шефир – който скоро ще стане негов главен президентски помощник. И въпреки че „се отказва от акциите си“, документите показват, че скоро е било сключено споразумение, което ще позволи на офшорката да продължи да изплаща дивиденти на компания, която сега принадлежи на съпругата на Зеленски.
Освен предоставянето на финансова подкрепа по време на изборите в Украйна през 2019 г., Коломойски снабдява Зеленски с автомобили, а бронираният мерцедес, използван от Зеленски в предизборната кампания, е собственост на сътрудника на Коломойски Тимур Миндич – който е в борда на попечителите на Еврейската общност в Днепропетровск, орган на който Коломойски беше президент. Въпреки че Зеленски продължи да отрича, че връзката му с Коломойски е нещо друго, но не и професионална, Kyiv Post съобщи през април 2019 г., че Зеленски е пътувал общо 11 пъти до Женева и още два пъти до Тел-Авив, през точни периоди, когато Коломойски е бил в тези местоположения. Спътниците на Зеленски по време на тези пътувания включват еврейския олигарх и близък сътрудник на Коломойски Генадий (Цви Хирш) Боголюбов и братята Григорий и Игор Суркис, които бяха обвинени в сериозна корупция. Те са сред най-богатите хора в Украйна и са евреи по майка си Рима Горинштейн. Самият еврейски характер на тези пътувания не трябва да е изненада, като се има предвид, че когато е възможно, Зеленски обича да се обгражда с еврейски помощници. След избухването на войната например се оказа, че той е потърсил съвет за връзки с обществеността от двама израелци, подкрепящи Ликуд, Срулик Айнхорн и Джонатан Урих.
Зеленски не се обърна срещу ръката, която го е хранела и възходът му съвпадна с падането на няколко от опонентите на Коломойски. След като Зеленски стана президент, врагът на Коломойски в централната банка на Украйна, Валерия Гонтарева, беше подложена на продължителна кампания за сплашване. Срещу нея беше заведено наказателно производство за предполагаема злоупотреба със служебно положение по време на престоя й в централната банка, апартаментът й в Киев беше нападнат от полицията, кола, принадлежаща на снаха й, беше подпалена, а къщата й извън украинската столица беше опожарена и разрушена. При Зеленски украинският парламент прие мярка, която предпази Коломойски да плаща по-високи данъци върху своите минни операции, а преди началото на войната с Русия всички признаци сочеха към подновеното влияние на групите по интереси, които се противопоставят на реформите. Първо, през март 2020 г., беше уволнението на правителството на премиера Олексий Хончарук (който не помогна като посети концерт, оглавен от антиеврейска хеви метъл група), последвано ден по-късно от отстраняването на генералния прокурор-реформатор Руслан Рябошапка. След това през април дойде блокирането на съдебните реформи от Конституционния съд и решение на същия съд през октомври, което на практика парализира работата на Националната агенция за превенция на корупцията. През юли 2020 г. Зеленски принуди Яков Смолий да подаде оставка като управител на Националната банка на Украйна (НБУ). След като напусна позицията си, Смолий съобщи за “систематичен политически натиск” върху банката и не изключи съвпадение на интереси между кабинета на президента и Коломойски. Той каза, че кабинетът на президента иска да смени ръководството на НБУ с хора, които може да контролира. Оставката на Смолий дойде малко след като Украйна получи първия транш от ново стендбай споразумение с МВФ на стойност 5 милиарда долара. Ключово условие за продължаване на подкрепата на МВФ беше независимостта на НБУ и МВФ даде да се разбере, че високо държи на Смолий и неговия екип.
Търсейки международна помощ след „специалната военна операция“ на Русия, Зеленски направи много, за да изглежда, че се бори с корупцията, но всъщност направи много малко. Западни медии и политици хвалеха Зеленски през последните няколко седмици за поредица рейдове и уволнения, насочени към борбата с корупцията в страната, но бяха повдигнати малко обвинения и акциите бяха точно навременни, за да съвпаднат с преговорите за присъединяване към ЕС и опитите за осигуряване на европейски финансова и военна помощ. Политическият коментатор Юрий Вишневски посочи безполезността на акцията срещу Коломойски, като подчерта, че „детективите са знаели много добре, че най-вероятно няма да намерят нищо там, тъй като Коломойски не е бил служител в [държавните органи, заподозрени в укриване на данъци]. Съмнително е, че той ще съхранява документи вкъщи, доказващи участието му в престъпни схеми. Слуховете, че Зеленски е лишил Коломойски от неговото украинско гражданство, заедно с украинското гражданство на еврейските олигарси Хенадий Корбан и Вадим Рабинович, предизвикаха контраслухове, че това не е нищо повече от хитра ловка игра, предназначена да освободи тези фигури от вече слабите антикорупционни закони за олигарсите, приети през 2022 г.
Игор Коломойски – Върховен паразит
Коломойски, който също има израелско и кипърско гражданство, вероятно е един от най-известните крадци, които някога са ходили по земята и няма по-голям паразит, който да се храни с украинци. След като беше обявен за един от четиримата най-корумпирани лица на планетата от Центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP), Коломойски използва собствеността си върху PrivatBank, за да открадне около 5,5 милиарда долара клиентски депозити, което представлява 40% от всички частни депозити в Украйна. Въпреки че сега Коломойски има забрана да влиза в Съединените щати, където има многобройни активи, той никога не е бил арестуван в Украйна и Зеленски не показва никакви признаци някога да го преследва. Смятан за престъпник от почти всеки с мозък, Коломойски е герой на международната еврейска общност. През 2008 г. Коломсойски е избран за президент на Обединената еврейска общност на Украйна, а през 2010 г. е избран за президент на Европейския еврейски съвет.
В съответствие с многовековна историческа закономерност, широкомащабните еврейски финансови престъпления, извършени от малък брой ключови актьори, продължават да облагодетелстват еврейско население като цяло. Евреите в целия свят се облагодетелстваха години наред от ограбването на украинския народ от Коломойски. През март 2021 г. стана ясно, че двама живеещи в Маями евреи, Мордехай Корф, 48, и Ури Лабер, 49, са действали като посредници на Коломойски в Съединените щати. Освен че изпират парите му в различни активи, двамата даряват повече от 11 милиона долара на близо 70 йешиви и религиозни благотворителни организации в Бруклин и в целия щат Ню Йорк (Jewish Educational Media, Colel Chabad). Коломойски също е включен в списъка на дарителите за Яд Вашем. И Корф, и Лейбър също са държали дялове в ПриватБанк и според The Forward са наляли „около 25 милиона долара в еврейски организации с нестопанска цел между 2006 г. и 2018 г.“. Коломойски разбира се е покровител на „Менора“, най-големият еврейски център в света. Напълно естествено, като се има предвид, че съществуването му се дължи на международни барони-разбойници, центърът е дом на туристически агенции и банки. Официалният уебсайт казва, че сградата е нещо, с което „всеки жител на Днепър може да се гордее“, на което мога само да отговоря, че се надявам да е така, като се има предвид, че, доброволно или не, част от спестяванията и депозитите на всеки жител на Днепър са влезли в неговото изграждане.
Един от най-добрите примери за бизнеса на Коломойски е собствеността му върху летище Днепър. През 2009 г. Коломойски, чрез своята компания Халтера, купува 99,45% от акциите на летището. Според условията на инвестиционното споразумение Халтера трябва да инвестира 882,1 милиона грн в развитието на летището, а също така трябва да прехвърли на държавата пистата, системата за радиофарове и земята. До 2015 г. Халтера е инвестирала само 142 145 UAH и не е прехвърлила недвижими имоти на държавата. Започнаха поредица от съдебни дела, но тъй като украинското правосъдие беше изцяло в робство на олигархията, до решение така и не се стигна. Междувременно Коломойски направи полетите от летището толкова скъпи (един коментатор обясни, че дори кратките полети изискват такси, които иначе биха ви отвели в космоса), че жителите на Днепър единодушно избират да карат три часа до Харков, вместо да плащат на летището грабителски и надути цени. От друга страна, те имат абсолютно гигантски еврейски център, с който могат да се гордеят.
Еврейската невидимост в Украйна
Липсата на възмущение срещу това, че украински пари отиват в еврейските джобове, може да изглежда изненадващо за западните наблюдатели, но е напълно обяснимо. Разбира се, не липсват евреи, паразитиращи в Украйна. В допълнение към Коломойски и други, посочени по-горе, Хенадий Кернес, Павло Фукс, Андрий Йермак (сега ръководител на канцеларията на президента на Украйна), Генадий Корбан, Вадим Рабинович, Александър Фелдман и Виктор Пинчук са замесени в измами, корупция и натрупване на огромно богатство и власт за сметка на украинския народ. В Украйна обаче ярко изразени примери за корупция и олигархия се срещат и сред други етнически малцинствени групи, като мюсюлманските татари (например Ринат Ахметов), и сред самите етнически украинци. Страната е толкова корумпирана, че дори ясни примери за етническа сплотеност, като припокриващите се еврейски кръгове на Зеленски и Коломойски, бледнеят в по-широката картина на социално-политическия упадък. Обсъждането на спецификата на еврейската корупция в Украйна се усложни през септември 2021 г., когато Зеленски подписа нов закон, дефиниращ понятието антисемитизъм и установяващ наказания за престъпления до пет години затвор. Новите закони означават, че такива огнища като Василий Вовк и Надежда Савченко ще останат в миналото. Вовк, пенсиониран генерал и старши офицер от резерва на украинската служба за сигурност, написа в публикация във Facebook през 2017 г., че евреите „не са украинци и ще ви унищожа заедно с Рабинович. Пак ви казвам – вървете по дяволите, на украинския народ не му пука за вас. Украйна трябва да се управлява от украинци“. Същата година Савченко, боен пилот, избрана в парламента през 2014 г., докато все още беше в плен в Русия, каза по време на интервю: „Нямам нищо против евреите. Не харесвам евреите“. По-късно тя каза, че евреите държат “80 процента от властта в Украйна, когато са само 2 процента от населението”.
Разследванията на еврейските престъпления също са възпрепятствани от обвинения в антисемитизъм, както се вижда от случая от май 2020 г., свързан с Михаил Бенк, високопоставен полицейски служител в Ивано-Франковска област в Украйна. Като част от своето разследване на „транснационални и етнически организирани групи и престъпни организации“, Бенк пише до Яков Залищикер, ръководител на еврейската общност в град Коломия, изисквайки имената на всички членове на еврейската общност, както и имената на чуждестранните еврейски студенти, пребиваващи в града. Четейки между редовете, може да се предположи, че Бенк е имал основателна причина да вярва, че тези „транснационални и етнически организирани групи и престъпни организации“ са евреи. За нещастие на Бенк, Едуард Долински, украинското въплъщение на Джонатан Грийнблат от ADL, го посочва, наричайки искането намек за надигащ се Холокост. „Това се нарича стигматизация“, оплака се Долински. „Те [Националната полиция] не са изпращали такова писмо до гръкокатолиците или православните, за да съставят списъци във връзка с борбата с организираната престъпност. Те се обърнаха към евреите. Това е доказателство за дълбока ксенофобия.” Случаят беше допълнително подкрепен от участието на еврейския политик Игор Фрис, който лично лобира за Зеленски по въпроса. Началникът на отдела за стратегически разследвания на Националната полиция на Украйна Андрий Рубел и началникът на Националната полиция Игор Клименко трябваше да се примирят с извиненията. В рамките на няколко седмици Бенк беше спонтанно „разкрит“ като замесен в корупция и незабавно беше уволнен.
И накрая, тъй като Коломойски беше един от основните спонсори на украински ултранационалистически групи като Десен сектор, беше свързан с партията „Свобода“ и участваше в батальона „Азов“, украинският ултранационализъм има странно неетническо качество;или по-скоро е загрижен повече за това да се самоопредели срещу Русия, отколкото да настоява за каквато и да е платформа „Украйна за украинците“.Като такъв, украинският ултранационализъм се превърна в един вид агресивен граждански национализъм, безобиден за евреите и другите малцинства, но достатъчно разпалващ, за да играе роля в провокирането на мащабния конфликт, който в момента поглъща вниманието на света.
Каква Украйна ще излезе от руините, предстои да видим.
Това, което изглежда сигурно е, че луксозните домове във Флорида, Лондон, Женева и Тел Авив ще продължат да приютяват онези, които са се угоили с украински пари и които продължават да трупат откраднатите си печалби, докато десетки хиляди торби с трупове продължават мрачен транзит до гробищата на Киев и Москва.
Автор: Андрю Джойс, Ph.D
Източник: unz.com
Превод: opposition.bg
