Няколко дни след нападението на 7 октомври, Ерик Земур отива в Израел, където шокиран наблюдава мащаба на кланетата.Какви са задълженията, но и интересите на Франция в това изпитание?Ерик Земур е убеден: тя трябва да е в челните редици на западното превъоръжаване.
Causeur: Връщате се от Израел, където се срещнахме в стария град Йерусалим. Вие се молехте на Стената на плача. Преди не сте показали никаква конкретна връзка с тази държава. Погромът от 7 октомври събуди еврейската и/или ционистката нишка във вас?
Ерик Земур: Аз съм евреин от израелската традиция, но съм и французин, изповядващ юдаизма, възпитан съм така, ще умра така. Ако страдам от отмъстителността на еврейските институции като CRIF, това е точно защото те са изоставили универсалисткото и асимилаторско наследство на Наполеон в полза на англосаксонско комунитарно лоби. Бонапарт се застъпва за равенство на евреите и французите, при условие на асимилация на евреите във френската гражданска нация.
Въпреки това, не е нужно да сте евреин, за да бъдете ужасени или отвратени от тези истории за изгаряни и измъчвани бебета, за бременни жени, чиито кореми са разкъсани, за жени, които са изнасилени, след като са ги горили.
Не е необходимо да сте евреин, за да се чувствате солидарни с народ, кой е ударен дълбоко в душата си, но който се бори за своето съществуване и отказва да се подчини на варварството. Бих защитавал Израел, дори и да не бях евреин.
Causeur: Но спомнете си срещата ви с алжирските евреи от Франция, които ви посрещнаха като герой в израелската Нетания. На времето французите ги наричаха „кускус евреи“, намеквайки за близостта им с арабите от Магреб. Така че, ще се съгласите, че тези евреи не са се асимилирали особено във Франция. Ако по-късно са напуснали Франция и са се преместили в Израел, това очевидно е било, защото много от тях са се чувствали първо евреи и след това френски граждани.
Ерик Земур: Зависи от поколенията. Хора на моята възраст или по-възрастни от мен напуснаха Алжир през 1962 г., прогонени от алжирския фронт на национално освобождение (FLN), въпреки че бяха там преди арабската колонизация. Почти всички се заселват във Франция, а не в Израел. С течение на времето те се присъединиха към пие-ноар хората и станаха французи. В бита не даваха еврейски имена на децата си, наричаха ги като децата на французите – казваха се Ани, Люсет, Роже, Пиер.
При младите е друго. През 80-те и 90-те години на миналия век се наблюдава общо движение за дегализиране на френското население, което засяга всички, включително френските евреи. В училище за децата става шик да намерят някакъв чужд произход: арабите говореха за своя „произход“, турците за своите „корени“. И само местните французи бяха много смутени, защото нямаха „произход“. Някои нарочно измисляха немски, италиански…
В същото време масовата имиграция от Магреб и черна Африка направи живота в предградията невъзможен за всички немюсюлмани. Някои квартали са се превърнали в чуждестранни анклави, със свой, съвсем не френски начин на живот.
За да ви дам представа какво представлява Израел, представете си тази ситуация: французите, които все още са останали в предградията, които описах, са издигнати във въздуха и пренесени в Близкия изток.
И живеят там във враждебна среда, като евреите във Франция в райони, контролирани от ислямисти.
В израелската Нетания повече от хиляда души се събраха да ме посрещнат, френските знамена гордо се вееха наоколо. Това ме порази. Бях възмутен: как така хората, които толкова много обичат Франция, са били принудени да я напуснат, докато толкова много хора, които я мразят, живеят и работят във Франция на „ротационен принцип“, идвайки и заминавайки всяка година.
Causeur: Кризите често позволяват да се види това, което не е било очевидно. До какъв извод стигнахте след атаката на Хамас и последиците от нея?
Ерик Земур: Това не беше изненада, а само потвърждение на събития, които се случваха от дълго време. Ако нещо е изненадващо, то е, че Израел беше изненадан. Но с истинска изненада се сблъсках във Франция.
Causeur: Демонстрациите за ХАМАС ли имате предвид? Изблиците на антисемитизъм, когато има стрелба в Близкия изток, не са нещо ново в нашите места …
Ерик Земур: Не за това говорех! За първи път след Шестдневната война френското общество изрази симпатии към Израел. Никога не съм виждал такава добронамереност не само в медиите, но и в частни разговори между французите.
Това може да се дължи на бруталността на атаката от 7 октомври. Говорим за истинско варварство. Но Израел е създаден, за да защити евреите именно от това варварство. Тук възниква един почти метафизичен проблем. Противно на това, което твърдят френските политически догматици, решение за две държави е невъзможно днес: ХАМАС, за който всъщност гласуваха палестинците, не иска „решение за две държави“. Палестинското движение се промени в началото на 2000 г. То вече не преследва национални и териториални цели, а е част от глобален проект за ислямизация, който не може да позволи една мюсюлманска земя да стане отново еврейска. За палестинците Израел е царство на кръстоносците. Това царство просъществува само сто години… Палестинците искат Израел да бъде сполетян от същата съдба.
Causeur: Вие идеализирате Организацията за освобождение на Палестина, чийто секуларизъм беше толкова очевиден, колкото този на Фронта за национално освобождение на Алжир (FLN) или Саддам Хюсеин. Но ООП, която днес сме забравили, се занимаваше с тероризъм не по-малко от ХАМАС.
Ерик Земур: Аз съм първият, който казва, че имаме различен национализъм в Европа. Нашият е светски. А в ислямските страни национализмът никога не е бил свободен от религиозни нюанси. Вестникът на FLN се наричаше El Mujahid, като се позовава на факта, че Алжирският национален освободителен фронт гледа на борбата си срещу Франция като на джихад.
Освен това този национализъм не винаги е ислямски. Остава фактът, че в кръга на Арафат именно християнският, а не мюсюлманският елит оформи палестинския национализъм по линия на ционизма. Що се отнася до терора, всички национални движения първоначално прибягнаха до него. Германците и испанците практикуваха терор срещу Наполеон, израелците, преди създаването на държавата Израел, срещу британските окупатори. Не е в това работата. Въпросът е: с каква цел се използва терорът? Национализмът от ерата на Арафат иска две държави, национализмът на ХАМАС иска да „хвърли евреите в морето“.
Causeur: Тъй като винаги се обръщате към историята, с какви събития бихте сравнили 7 октомври?
Ерик Земур: На първо място, с войните в Алжир: с войната на Алжир за независимост от Франция през 20-ти век, както и завоевателната война на Франция за колонизиране на Алжир през 1840 г.Съветвам ви да прочетете мемоарите на участници в тези събития – например генерал Бюжо.Те били зашеметени от бруталността на арабските бунтовници и отмъстителната бруталност на френската армия.Освен това, когато армията била обвинявана в жестокост към френските работници по време на потушаването на революцията от 1848 г., не трябва да се забравя, че армията току-що се е завърнала от Алжир, където е свикнала с жестокостта.
И след това, разбира се, беше Втората световна война с нацистите. Тогава Европа беше толкова залята с кръв, че за европейците възникна ясното убеждение: това никога повече няма да се повтори, ние няма да го допуснем. А на 7 октомври всичко започна отначало. Посетих съдебномедицински център, където се опитваха да придадат минимален цялостен вид на изгорелите тела на израелски жертви на атаката на Хамас, за да им осигурят прилично погребение или поне да ги идентифицират. Посетих кибуца Кфар Аза, видях тези изпотрошени къщи, овъглени коли… Животът там сякаш замръзва в момента на атаката – нямали са време да си свалят бельото, имаше чаши за кафе, счупени детски играчки. .. Но най-много ме шокира следното: никога няма да забравя това – миризмата на смърт навсякъде.
Causeur: Казват, че шокът пречи на трезвото мислене?
Ерик Земур: Не ми пречи, напротив, понякога дори една малка подробност дава повод за размисъл. В една къща видях плакат на израелската пацифистка организация “Мир сега”. Офицерите, които ни придружаваха, ми обясниха, че гръбнакът на тази организация е пацифистки кибуц, чиито жители вярват в хармонията и мира. Те прибирали болни или ранени палестински деца в ивицата Газа и ги отвеждали в израелски болници. Веднага се сетих за известната формула на философа Жулиен Фройнд: “Ако човек иска да ви направи враг, той е ваш създател. И ако той ви е създал като враг, можете да изразите към него най-искрени приятелски чувства, всичко ще бъде безполезно. Докато той иска да си враг, ти си негов враг.”
Има война между Запада и ислямската цивилизация и тази война се случва навсякъде, където има силна мюсюлманска общност: в Африка, в Индия, в Китай, в Русия. Това не пречи на Русия и Китай да подкрепят антизападния лагер: винаги е имало икономически и военни интереси, съюзи, борбата в тези рамки усложнява, но не премахва основното – сблъсъка на цивилизациите. Именно тази логика на общи икономически и военни интереси, особено по отношение на военното сътрудничество, обяснява сегашния съюз между Израел и Азербайджан. Но според мен израелците грешат. Съюзът им с Баку няма да продължи дълго.
Мога да разбера всички стратегии, но вярвам, че в крайна сметка конфликтът на цивилизациите ще застигне израелците в Азербайджан. Моля, обърнете внимание: азербайджанското правителство гласува срещу Израел в ООН и демонстранти маршируват по улиците на Баку под лозунга „Израелците са наши съюзници, но палестинците са наши братя“.
Както каза политологът Реймънд Арон: „Тези, които вярват, че хората ще следват своите интереси, а не своите страсти, не са разбрали нищо от 20-ти век.“
Това важи и за нашето време. Оказва се, че ХАМАС, атакувайки Израел, всъщност води война срещу Запада. Но други незападни страни или го одобряват, или го игнорират. По-голямата част от Азия си затвори очите за нападението срещу кибуците.
Causeur: Азия не е Западът. И така, в какво я обвинявате? Западът, в лицето на САЩ и ЕС, подкрепя Запада (в лицето на Израел), но Азия не. Логично е.
Ерик Земур: Ще се съгласите, че с концепцията за война на цивилизациите трябва да се подхожда предпазливо: това не е само и не толкова конфликт между държави или географски региони.Понякога борбата се обявява официално, понякога приема скрити форми.Не е едно и също нещо.
Да се върнем към основите. Всеки е чувал за „Сблъсъка на цивилизациите“ на Хънтингтън, в където авторът, малко след падането на Берлинската стена през 1989 г. твърди, че основният конфликт оттук нататък няма да бъде между социализма и капитализма или дори между Изтока и Запада, а между големите цивилизации. Малко известно е, че Хънтингтън не е изобретил нищо. Този конфликт на цивилизации е традиционен ход на нещата от началото на човечеството. Само „студената война“, сблъсъкът между двете западни идеологии на либерализма и марксизма, беше изключение.
Логиката на историята от пет хиляди години, както ни учи великият британски историк Арнолд Тойнби е, че има различни цивилизации (китайска, индуистка, ислямска, западна, православна и т.н.), които се игнорират или противопоставят една на друга, гледат отвисоко или се нагаждат един на друг.
От 15-ти век, благодарение на технологичното си превъзходство, Западът е уестърнизирал света и е дестабилизирал цивилизациите, които са се смятали за център на Вселената. Мюсюлманите бяха дестабилизирани от възхода на Бонапарт през 1798 г., китайците от британско-американската дипломация на канонерките през 19 век и т.н.
След изчезването на СССР цивилизациите се активизираха и искаха да си отмъстят на доминиращия над тях Запад. Всеки използва различни методи. Китайската цивилизация, например, заимства от Запада всички средства (технологии, оръжия, индустрия), с изключение на политическата свобода.
Но не само Китай, но и редица ислямски сили искат да отмъстят на Запада. Като няма китайската икономика, ислямът има две други уникални оръжия: демография и духовна привлекателност. Той представлява отговор на духовната празнота, наложена на много народи от настоящата западна комбинация от материализъм и политическа коректност. Ислямът вече два пъти е бил флагман на Изтока и негов „талисман” в борбата срещу Запада: първия път, когато наследниците на Мохамед през 7 век завладяват Египет и Сирия, които са гръцки от хиляди години, и след това втори път през 12-13 век, когато мюсюлманският водач Саладин отблъсква атаката на кръстоносците, а след това неговите наследници напълно прогонват рицарите на Западна Европа от земята на Божи гроб. Днес преживяваме трето настъпление.
Causeur: Да, но този конфликт засяга западните общества. За разлика от други цивилизации, Западът няма културна хомогенност. Напротив, многообразието и отвореността към други култури стават част от неговата идентичност, особено след 1945 г. До такава степен, че повечето леви сили се поставиха в услуга на ислямизма.
Ерик Земур: Всъщност за това говоря.Всъщност в Съединените щати, както и в Европа, има съюз между движението за ислямизация на нашите страни и новата левица.Това не е същата левица, която защитаваше бедните или вярваше в мисията на пролетариата.Сегашната западна левица се застъпва за малцинствата – сексуални, етнически, религиозни.Тези левичари се характеризират със склонност към самоунищожение, която е заменила инстинкта за развитие и господство.Именно поради желанието на Запада да си играе с тези леви части от елита, младежта и учените се превърнаха в обективни съюзници на нашите врагове.
Това не е първият път в нашата френска история.
По време на Стогодишната война бургундците се съюзяват с англичаните; По време на религиозните войни от шестнадесети и седемнадесети век нашите протестанти (хугеноти) са били съюзници на англичаните и холандците срещу католическите сили. И през 20 век всички си спомнят колаборационистите, които влязоха в съюз с германците. Можем също да продължим тази история, като си спомним френските комунисти, които подкрепяха СССР по време на Студената война. Ето как днес френската левица подкрепя движението за ислямизация на страната ни. От електорална гледна точка можем да кажем, че други леви не останаха. Причината е проста: лидерът на нашата левица Меланшон разбра, че левият кандидат няма да влезе на втори тур без мюсюлманския електорат.
Автори: Елизабет Леви, Гил Михаели; Източник: causeur.fr// Превод: opposition.bg
