Джесс Бидгуд (Jess Bidgood), Джонатан Свон (Jonathan Swan)
Тръмп упълномощи милиардера да разбие и изгори административната държава, превръщайки го в командир и изпълнител на усилията на неговата администрация да разтърси федералната бюрокрация до основи. Това е забележително партньорство между двама непоколебими мъже, които някога публично се презираха и които наистина се опознаха само преди около шест месеца. И това може да оформи бъдещето на страната.
Колегите от The New York Times правят страхотни репортажи за дейностите на Мъск в правителството и тази сутрин помолих един от тях – репортерът от Белия дом Джонатан Суон – да ни разкаже как тези отношения се развиха по-бързо, отколкото дори Тръмп и неговите съветници очакваха.
JB: Едно от най-ранните заглавия, включващи Тръмп и Мъск, които си спомням, е от 2017 г., по време на първия мандат на Тръмп. Мъск напусна консултативните съвети на Белия дом, в които участваше, заради решението на Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение за климата. Колко добре са се познавали двамата мъже преди 2024 г.?
JS: Нямаха никакви отношения. Били са много повърхностни. Мъск смяташе Тръмп за някакъв идиот. Някак си изпитваше презрение към него. Той беше критичен към него публично и подкрепи губернатора Рон ДеСантис от Флорида за президент. Но миналата година той започна да казва на приятели, че иска тайно да подкрепи Тръмп, и сподели идеите си на вечери с някои от най-богатите хора в света. Той започна да внушава в социалните медии, че смята, че е важно Байдън да бъде победен, въпреки че заяви публично, че не би дарил на нито един от кандидатите за президент.
Освен това, през последните няколко години той се занимаваше с тайни политически разходи по културни въпроси, но не искаше името му да бъде свързано с това. Негов съветник по политическите разходи беше Стивън Милър, един от най-близките помощници на Тръмп. Но моментът, в който той реши да влезе ол-ин, беше, когато Тръмп беше прострелян в ухото в Бътлър, Пенсилвания. И от този момент той ескалира и ескалира подкрепата си.
По това време дали Тръмп и неговите съветници очакваха Мъск да играе ролята, която играе сега?
Не, абсолютно не. Разбира се че не. Кой би могъл да очаква това? С Илън Мъск нещата се ускоряват толкова бързо. Той премина от публично критикуване на Тръмп до това да смята избирането му за единствена мисия в живота си. Когато мисленеите така, то много бързо се превръща в предложение той сам да намали държавните разходи. Той подава тази идея на Тръмп. Тръмп не мисли за фините детайли на съкращаването на държавните разходи. Той добави 8 трилиона долара към държавния дълг през първия си мандат и не мисли точно за това по време на кампанията. Той беше фокусиран върху победата. Но Мъск приема това много сериозно. Така че се движеше много бързо.
Доколко Тръмп е наясно какво прави Мъск и колко контрол има върху Мъск?
Мъск на практика е безотговорен. Той казва на Тръмп какво прави, но Тръмп не иска да проведе подробен разговор за това какво планира Мъск в Службата за управление на персонала. Тръмп, на много високо ниво, знае какво прави Мъск. Те говорят през цялото време, но Мъск не докладва на никого по нормален или подробен начин. Той е много близък със Стивън Милър. Той е близък с Ръсел Воут. Той наистина е самотен рейнджър и бяга много, много бързо. И докато Тръмп му е дал тази широка благословия, това е всичко.
Има огромни правни опасения относно това, което той прави и са заведени съдебни дела, но едно от предизвикателствата, пред които ще се изправят демократите е, че правната система се движи доста бавно и знаете ли, тя се опитва да навакса фактите на място.
Тази седмица Тръмп каза: „Илън не може да направи – и няма да направи – нищо без нашето одобрение и ние ще му дадем одобрението, когато е уместно. Където не е подходящо, няма да го направим.“ Приехте ли това като знак за някакъв вид дискомфорт от това, което Мъск прави?
Това ми даде усещането, че Тръмп знае, че тук има някои рискове. Тръмп каза насаме, че Мъск е „див човек“, но ще ви кажа – а аз говоря с много хора около Тръмп – не е като да се оплаква от Илън Мъск насаме. По време на прехода той се шегуваше как Мъск няма да напусне Мар-а-Лаго, но му харесваше да го има наоколо. По-често Тръмп казва колко е умен или колко е талантлив.
Тръмп каза нещо друго публично, което е доказуемо невярно: той каза, че ако има някакъв намек за конфликт на интереси в дейностите на Мъск, те няма да бъдат допуснати. Това е абсурдно, защото Илън Мъск не се е отказал от своите компании, които държат милиарди долари в договори с правителството и са регулирани от него. Това е един огромен конфликт на интереси. Конфликтът на интереси всъщност е отвъд всичко, което някога сме виждали в съвременната история на американското правителство, и няма признаци, че Тръмп е готов да постави ограничения или защитни парапети около Илън Мъск.
Стив Банън беше силно критичен към Мъск. Има ли други напрежения между Мъск и други около Тръмп? Вълнува ли го това Тръм?
Тръмп не беше доволен, когато Илън Мъск започна тази огромна онлайн война с определени хора от MAGA по повод визите H1-B. Банън и наистина заклетите защитници на имиграционните ограничения полудяха срещу Мъск. Тръмп не го харесваше, но никога не е имал нищо против да гледа как хората под него се бият, стига всички да са му лоялни.
Демократите превръщат Мъск в своя цел точно сега. Има ли признаци, че Тръмп вижда политически риск в близостта си с Мъск?
Бих го погледнал от друга страна. Като знам малко за това как мисли Тръмп, няма да се изненадам, ако Тръмп смята, че е някак добре, че Мъск поема цялата тази критика, а не той.
Източник: The New York Times; Превод: Opposition
