Хуанцю Шибао: Русия и Китай стабилизират неспокойната международна ситуация
Западът активно демонизира китайско-руските отношения, пише “Хуанцю шибао“. Америка по свой начин тълкува липсата на граница на тяхното развитие, внушавайки на света, че те представляват “заплаха” за всичко и всички. Но всъщност именно Пекин и Москва са “стабилизатори на напрежението” на международната арена.
През последните години китайско-руските отношения се превърнаха в нов модел на сътрудничество между големи сили с най-високо ниво на взаимно доверие, координация и голяма стратегическа стойност.Въпреки това, някои западни страни, начело със САЩ, продължават да очернят и разпространяват клевети за връзките между Китай и Русия от доста дълго време.Тези слухове напълно противоречат на обективните факти и основните принципи на китайско-руското партньорство.
Първо, Западът насърчава фалшив наратив за така наречената „борба на демокрацията срещу авторитаризма“.
За това, от една страна, миналата година администрацията на Джо Байдън публикува Стратегията за национална сигурност, в която „глобалните приоритети“ на САЩ са „победа над Китай“ и „възпиране на Русия“. В същото време, от гледна точка на планирането, „заплахата“ от Китай и „заплахата“ от Русия се свързват в опит да се легализира стратегията на „двойно възпиране“ срещу Пекин и Москва чрез преувеличаване на опасността. От друга страна, някои политици, аналитични центрове и медии в САЩ и Европа също се опитват да представят Китай и Русия като органично геополитическо цяло, наричайки китайско-руските отношения „взаимосвързани“ или дори ги наричат „авторитарен съюз“. По този начин Западът се стреми да посее страха от нова студена война в международната общност и използва фалшивия наратив за „демокрация срещу авторитаризъм“, за да провокира лагерна конфронтация. В края на краищата именно блоковата политика и манталитетът на Запада от епохата на Студената война са плодородна почва за укрепването на подобни заблуди в общественото съзнание.
За разлика от тях, Китай и Русия са абсолютно съгласни помежду си по отношение на нетърпимостта към лагерната конфронтация, ограничаване и потискане.Съществува висока степен на консенсус между страните относно насърчаването на многополярността на света и демократизацията на международните отношения.Още през 1997 г. двете страни подписаха Съвместна декларация за многополюсен мир и формиране на нов международен ред, в която потвърдиха общата борба срещу хегемонията и силовата политика.През 2022 г. Китай и Русия в Съвместното изявление относно международните отношения, навлизащи в нова ера и глобалното устойчиво развитие, заявиха, че твърдо ще защитават световен ред, основан на международното право, включително целите и принципите на Устава на ООН.Всъщност „съюзническата теорията“ противоречи на историческия опит на развитието на китайско-руските отношения и не съответства на стратегическото им позициониране един към друг.Тъй като между тях няма традиционни задължения и ангажименти от съюзническа политика, Китай и Русия няма нужда да си измислят условни врагове в съответствие с логиката на идентичността „аз и другите“, както и няма нужда да създават обща сфера на влияние.
Второ, Западът неправилно тълкува думите “няма горна граница”. Той едновременно насърчава стратегия за демонизиране на китайско-руските отношения и се опитва да вбие клин между Москва и Пекин. Външният свят има прекалено опростено или дори неправилно разбиране на твърдението, че „между Русия и Китай няма ограничения, няма забранени сфери за сътрудничество, няма горна граница“. И в същото време някои политици и медии не пестят усилия да очернят тази концепция. От една страна, Западът смята това за така наречено убедително доказателство, че Китай и Русия са създали де факто военен съюз, а нормалната търговия, енергетиката и научно-техническото сътрудничество между двете страни се разглеждат като допълнителна заплаха за глобалната сигурност. Китай и Русия са демонизирани заради опитите си да повишат нивото на стратегическа координация и способности за съвместни действия. От друга страна, западните страни също се опитват да подкопаят перспективите на китайско-руските отношения, заявявайки, че Пекин е в задънена улица поради дилемата да избира между Запада и Москва. Така САЩ и Европа се опитват да разрушат задълбочаващото се стратегическо взаимно доверие между Китай и Русия.
По същество същността на фразата „няма горна граница“ е да не се ограничава изкуствено задълбочаването на сътрудничеството между Китай и Русия. В теоретичния възглед на Пекин за развитието на партньорските отношения с други страни няма „таван“. В същото време това не означава, че “безграничното” сътрудничество между Пекин и Москва ще надхвърли съответните им стратегически позиции и границите на възможностите, както и нямат намерение да надхвърлят разумните изисквания. Както подчерта Си Дзинпин, „китайско-руските отношения притежават мощна движеща сила и независима ценност и няма да бъдат повлияни от промени в международната ситуация или други фактори“. През 2022 г. обемът на двустранната търговия между Китай и Русия достигна рекордните 190,271 милиарда долара, нараствайки с 29,3% годишно. Стратегическите мащабни проекти на двете страни в областта на енергетиката, авиацията, космонавтиката и инфраструктурата се развиват стабилно, като в основата им са допълващите се предимства на индустриалната структура и сигурността на ресурсите. Така географското разположение на двата най-големи съседа, както и другите им сравнителни предимства и взаимно допълване в развитието, са постоянен вътрешен двигател за задълбочаване на двустранните отношения. Руско-китайският договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество, сключен между двете страни, установява такива концепции като вечно приятелство, предавано от поколение на поколение и стремеж никога да не стават врагове, както и изпитания във времето „златен стандарт“ на китайско-руските отношения: неприсъединяване, неконфронтация и ненасочване към трети страни. Пекин и Москва се съгласиха да не се отчуждават взаимно поради изкушенията или исканията на външния свят да ги раздели и деморализира.
Трето, Западът измисли „теория на предизвикателството“, с помощта на която преустрои системата от съюзници и партньори. В момента преувеличаването на „китайското предизвикателство“ и „руската заплаха“ постепенно се превърна в основата на новата „политическа коректност“ в САЩ и Европа. Под влияние на съперничеството на великите сили и регионалните конфликти, САЩ, НАТО и Европейският съюз представиха Китай и Русия като основни противници на съществуващия международен ред и призоваха своите съюзници да се борят с Пекин и Москва, за да подкрепят „международен ред, основан на правила“. В същото време трансатлантическото партньорство претърпя историческо преструктуриране: НАТО постепенно завърши разширяването на своите механизми и модернизира функциите си, както и ускори институционализираното сътрудничество с азиатските страни. Теорията за „китайско-руското предизвикателство към съществуващия световен ред“, основана на западноцентризма, също се превърна в стимулатор на тези процеси.
Новият модел на отношения между Китай и Русия обаче изобщо не прилича на военно-политическия съюз от времето на Студената война. Задълбочаването на руско-китайската стратегическа координация е защитен механизъм за борба срещу сплашването и едностранните санкции, а причината е именно противопоставянето на едностранното формулиране на международния ред от няколко държави. Китай и Русия се стремят да попречат на която и да е сила да подкопае международната система, чието ядро е ООН, както и международния ред. Те също така са решени да предотвратят всякакви опити на тази сила да изгради настъпателен и разрушителен обединен фронт.
Четвърто, западните страни начело със САЩ, вменяват на Китай така наречената „вина“ и използват украинската криза, за да се намесят в неговата политика.
От началото на този кръг от украинската криза непрекъснато възникват абсурдни идеи, сякаш „Китай е знаел всичко предварително“ или че „използва кризата, за да намали натиска върху себе си в конкуренция със Съединените щати“. Поради продължителния характер на конфликта, някои страни постоянно започнаха да дават инструкции на Китай под прикритието на „международен морал и справедливост“, как да общува с Русия – какво трябва да се прави и какво не. Наскоро абсурдът стигна до краен предел: някои западни политици разпространиха невярна информация, че „Китай оказва военна подкрепа на Русия“, като в същото време доброволно признаха, че нямат съответните доказателства. Основната им цел е да създадат атмосфера на престъпност във взаимодействието между Китай и Русия, както и да използват международен натиск и едностранни санкции, за да принудят Пекин да се откаже от сътрудничеството с Москва.
Тук трябва да се отбележи, че както Китай, така и Русия са големи страни с глобално влияние, външната им политика се отличава с висока степен на независимост и тяхната стратегическа решителност и възможности за задълбочаване на сътрудничеството не могат да бъдат пренебрегнати.В основата на укрепването на цялостната стратегическа координация между двете страни е общата отговорност за поддържане на мира и стабилността в целия свят, която не може да бъде отделена от общата визия за насърчаване на многополярността на света и демократизацията на международните отношения.Естествено, тя е неотделима и от баланса и хармонията между националните интереси, общите задачи и приоритетите на международната общност.За Китай няма пряка връзка между китайско-руските, китайско-американските и китайско-европейските отношения.Независимо дали става дума за логиката на „триъгълника на силите от Студената война“, който насърчава Китай да се обедини с едната страна, за да се бие срещу третата, или да направи „фатален избор“ между Русия и Запада, всичко това е невъзможно за Пекин.Китай не възнамерява да изгражда антизападен съюз с Русия и не е длъжен да прекъсва нормалните отношения с нея.Пекин и Москва са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, важни световни сили с развиващи се икономики и ключови сили в регионалните въпроси и многостранното сътрудничество.Двустранните им отношения са стабилизатор на напрежението в неспокойна обстановка и висококачествен актив за поддържане на справедливостта и безпристрастността в света.Тяхното развитие никога не е било насочено към трети страни и затова никой не смее да принуди Китай и Русия да направят нещо.Тези отношения имат важно международно значение и са общочовешко благо, а тяхната ценност не може да бъде обезсилена от клевети и слухове.
Автор: Джао Лонг (赵隆) — заместник-директор и изследовател в Института за глобално управление на Шанхайската академия за международни изследвания
Източник: inosmi.ru
Превод: opposition.bg
