„Тук е Полша, а не Украйна!“, „Украинецът не ми е брат“, „Спрете украинизацията на Полша“, „Не е наша война“ – това са само част от лозунгите, които бяха издигнати в центъра на Варшава на националния празник на Полша 11 ноември. На този ден през 1918 година е провъзгласена независимата полска държава след продължила 123 години окупация на страната от Прусия, Русия и Австрия. Всяка година по случай празника в цяла Полша се провеждат националистически шествия, а тазгодишният „Марш на независимостта“ премина под мотото „Силна нация – велика Полша“.
По данни на организаторите на шествието тази година в него са се включили 100 хиляди души – с 50 хиляди по-малко, отколкото през 2021 година. На него прозвучаха антиукраински лозунги и откровено вулгарни обиди срещу ЛГБТИ общността. Под скандирания „Национализмът е нашият път“ демонстрантите горяха флагове на ЕС и такива в цветовете на дъгата.
Антиукраински призиви имаше не само на националистическия марш във Варшава. Във Вроцлав проявата премина официално под надслова „В Полша полякът е стопанин“, а неофициално беше лансирана като „антиукраински марш“. Един от организаторите беше осъденият за расистки призиви бивш пастор Яцек Мидлар, който сравни Украйна с бясно куче и пледира за прогонването на всички украинци от Полша. Все пак той не успя да се включи в националистическото шествие. Полицията го задържа на път за проявата, тъй като представлявал заплаха за обществения ред.
Изкупителна жертва за проблемите на Полша
От началото на войната на Русия срещу Украйна Полша е приела 1,4 милиона украински бежанци. Едновременно с голямата солидарност с тези хора обаче растат и антиукраински настроения, което не е никаква изненада за Конрад Дулковски. Ръководителят на неправителствената организация „Център за мониторинг на расизма и ксенофобията“ във Варшава говори за „политическо инструментализиране“ на бежанците, които са избягали в Полша.
„В трудни времена, когато цените се покачват драматично, а много хора се чувстват обезверени, се търси някакъв враг или изкупителна жертва, върху която те да излеят недоволството си“, казва Дулковски за ДВ. Той допълва, че за съжаление тази човешка слабост сега се използва от хора, които искат да извлекат политически капитал от цялото това нещо. Което много напомня за идеологията на нацистите, които също са използвали този механизъм.
Вербални атаки, изпочупени коли, език на омразата
От началото на войната в съседна Украйна Дулковски води списък с антиукраински прояви. „През последните месеци сме регистрирали стотици случаи на физически и вербални нападения, а броят им нараства всеки ден“, казва той. Най-често това са конфликти между съседи, но има и нападения срещу коли с украинска регистрация, изписани с обидни лозунги входни врати и стени на сгради.
В млекарница някакъв клиент залял с мляко продавачка украинка и ѝ крещял, че мразел украинци, във Варшава украинка била набита от хазяйката си полякиня, а в Краков три жени в парка били нагрубени от минувач, който ги нарекъл „мръсни украински кучки“, които трябвало да си ходят.
Тази враждебност към чужденците в части от полското общество се обяснява с неговата хомогенност след 1945 година. „Повечето хора са възпитавани, че Полша се обитава само от поляци, само от католици и от хетеросексуални хора. Малцинствата са скрити.“ Сегашната миграция от Украйна е първото подобно предизвикателство за Полша, казва Конрад Дулковски.
Повече поляци са солидарни
Повечето украински бежанци в Полша работят, тъй като полската държава им осигурява само минимална подкрепа. Мнозинството поляци не ги смятат за бреме, а за плюс за страната, както показват и социологическите проучвания.
От юли 2022 г. Центърът за мониторинг на расизма и ксенофобията е подал 170 жалби в полицията за антиукраински прояви. През септември мъж е глобен със 650 евро за това, че в интернет е обиждал украинци. Това е най-голямата досега парична глоба, налагана в Полша за враждебност срещу украинци. За Дулковски тя е и предупреждение към всички, които смятат, че расистките прояви или актовете на враждебност спрямо чужденците ще остават ненаказани.