Повече от 10 години „Новая газета“ изучава неговия бизнес, биография, начини на правене на бизнес, провокации, организирани от неговите структури, методи за справяне с конкуренти и политически опоненти.
Предговор
23 и 24 юни бяха, може би, най-тревожните дни в Русия през целия период на въоръжения конфликт с Украйна. В страната бяха построени барикади, пътищата бяха отрязани, войските бяха вдигнати по тревога. И – парадоксално – Въоръжените сили на Украйна нямат нищо общо с това. Смут в руската държава вдигнаха “своите” – хора, които в официалната реторика доскоро беше обичайно да се наричат герои. ЧВК “Вагнер”.
Какво да се каже: в съобщенията на Министерството на отбраната за загубите, последното от които беше направено от Сергей Шойгу през септември, никога не се е говорило за унищожените от украинците самолети. А сега само официалните медии съобщиха за два свалени военни хеликоптера и един самолет. И това е за един ден. Неслучайно “Вагнер” се сочеше за едно от най-боеспособните формирования, воюващи в Украйна.
Руската държава създаде частна военна компания, която самостоятелно излезе извън контрол – Владимир Путин също призна това на 27 юни, като каза, че през годината на военните действия 86 милиарда и 262 милиона рубли от бюджета са преведени на Вагнер за изплащане на заплати и стимули, а още 80 милиарда основателят на ВЧК Евгений Пригожин е спечелил чрез компанията си “Конкорд” – за доставка на храна, включително за редовната армия.
Всъщност, цялата тази история започва с храната.
Как петербургският търговец на хот-дог, излежал присъда за кражби, грабежи, измами и въвличане на непълнолетен в престъпна дейност, печелил доверието на държавния глава, придобива собствена армия и я изпраща първо в Сирия и Африка, след това в Украйна и в крайна сметка в Москва.
Глава I. В която Евгений Пригожин ограбва хора, готви хот-дог и се запознава с Владимир Путин
Вечерта на 20 март 1980 г. на улица „Матрос Железняк“ в Санкт Петербург четирима младежи се приближават до гражданката Королева, трима от които – на 19-25 години на външен вид (две момчета, едно момиче).
Алексей Бушман, Евгений Пригожин, Валентина Макеко. И с тях бил и непълнолетен на име Копаев. Това била буйна компания, която обичала да се мотае в ресторант “Океан”, разположен в район Приморски на града. Истински персонажи на Тарантино.
Бушман и Пригожин вече са осъжднини по това време: серия от кражби, включително кражба с взлом.Но как жена, която е минала покрай тях, ще знае за това?Нищо не предвещава проблеми.Типичен small talk: Макеко помолиа Каролева да й даде цигара.И когато тя отворила чантата си, за да вземе пакет, те я нападнали.
Според материалите по делото Пригожин започнал да я души, Макеко извадила нож.
Не бил необходим: Каролева губи съзнание от задушаване. Извличат я от пътя, взимат ботушите и златните й обеци. И се скриват.
Пригожин вече трябвало да се крие този ден: сутринта, според разследването, той откраднал 250 рубли от някакъв гражданин Коваленко. Обещал, че ще му достави дънки и други дефицитни стоки, но накрая просто си тръгнал с парите. С тях се веселили в “Океан”. Като цяло, нещата им вървяли добре: шест дни по-рано, както беше казано в съда, Пригожин, Бушман и Макеко разбиват вратата на апартамент 157 на ул. “Брянцева” 28 и изнасят кристални изделия, свещи, набор от писалки, заемни облигации и, разбира се, пари.
Общата сума на откраднатите пари е 1610 рубли. За яснота: една рубла по това време струва около 290 рубли днес.
Времената били славни за групата. Но при грабежа на Каролева компанията се провалила – успяват да установят участниците и да ги задържат. Ждановският районен съд на Ленинград осъжда, вече повишения в званието Герой на Русия Пригожин, на 13 години затвор.
„Случи се така, че много от нас бяха затворени. За тях това се превърна в сериозно училище за живот “, спомня си той по-късно за времето си в затвора, признавайки, че не успява да получи висше образование. Затворът става негов университет, макар и не в смисъла на Шаламов, а разбиранията стават основа на светогледа му.
Пригожин обаче не излежава цялата присъда: през 1988 г., след като излежава седем години в колония, той иска помилване. И го получава. Успява да излезе на свбода през 1990 г.
Настъпват тежки години. Съветският съюз се разпада, а хората били изгубени, неспособни да намерят себе си в новите реалности. Но Пригожин не бил такъв. Нито той, нито негови познати никога не разказват откъде точно е получил парите, за да отвори мрежа за търговия с хотдог в Санкт Петербург, но фастфуд заработва и клиентите нямали край. Пригожин чувства, че съветските хора гледат на познатите за западния потребител стоки и услуги с любопитство. И той започва да навлиза в нови бизнеси един след друг: пържените кренвирши са последвани от откриването на винен бар-магазин, след това на предназначения за “висшето общество” ресторант “Старата митница”, а след това и на плаващия ресторант New Island.
Решението да се направи ресторант на вода било наистина пробив, а самият Пригожин инвестира сериозно в това: той ремонтира очукания и ръждясал моторен кораб „Москва-177“ за половин милион долара, превръщайки скромния му интериор в елитен клуб. Представители на бизнес елита на Санкт Петербург и политици започват да посещават New Island, включително служители на кметството на града, където тогава работи Владимир Путин.
Не е известно със сигурност кога се е срещнал с Пригожин, но през 2001 г. настоящият руски президент вечеря в New Island с френския си колега Жак Ширак.
Първите съвместни снимки на Пригожин и Путин се появиха през 2002 г., когато Джордж Буш и съпругата му Лора бяха посрещнати в плаващия ресторант.
Тогава Евгений Пригожин лично обслужва държавните глави.
Но познанството му със световни лидери все още не го прави фигура от общоруски мащаб.
А амбициите на Пригожин от неговата позиция, макар и доста висока, явно не били задоволени.
(Следва)
