Глава VI. В която бойците на Вагнер брутално убиват човек, който не иска да се бие и остават ненаказани
Следва историята на зверствата на вагнеровците в Сирия, където Русия влезе на страната на Башар Асад, за да участва в гражданската война.Беше удобно да се използват вагнеровци в наземни операции, защото официално Русия участваше в сирийската война само със своята авиация.Тази серия е за бруталността на наемниците, които екзекутираха сириец и не понесоха никаква отговорност за това.Много по-късно, вече в разгара на СВО в Украйна, ще видим кошмарен видеозапис на подобна екзекуция, но вече на руснак – с чук.А при обиска в имението на Пригожин бяха открити и други снимки на отсечени глави… А какво щеше да стане, ако тогавашните руски власти и следствието тогава, през 2018 г., реагираха правилно на зверствата в Сирия?Никога няма да разберем.
Мохамед Таха Исмаил Ал-Абдула не е бил терорист. Изобщо всичко, свързано с войната му е било чуждо. И затова, когато в Сирия започва въоръжено въстание, той емигрира от страната. Мохамед бил на 31 години. Фаталната грешка, която прави, беше да се върне у дома. Той направи грешка, когато реши, че е безопасно.
2017 година. При пристигането в родината си Мохамед почти веднага е мобилизиран в армията на Башар Асад. Той дезертира, но не успява да се скрие: в провинция Хомс, недалеч от газовото находище Ал-Шаер, той е задържан от бойците на Вагнер.
По дрехите на сириеца се виждаше, че не е боец на ИДИЛ: спортни панталони, фланелка – всичко било цивилно и много просто. Но това не помогнало. Защото нищо не може да спаси от хора, които могат да направят това, което “вагнеровците” направиха с Мохамед.
Главата и ръцете на мъжа са отсечени, след което тялото е окачено за краката и изгорено.
Главата е била закачена на оградата на промишлената площадка на газовото находище. Целият процес е заснет от бойците на Пригожин.
Един от мъжете, които се появяват на видеото, е бившият полицай от Ставропол Станислав Дичко. Той не понесе никаква отговорност за случилото се: нито една силова структура в Русия дори не започна разследване, въпреки че Кремъл изгледа видеото и дори го коментира, наричайки го „шокиращо“.
Очевидно задачите на Вагнер в Сирия оправдаха убийството на цивилни. И не е чудно, защото ЧВК не само се бори за „приятелския“ на Русия режим на Асад, но също така помогна за изпомпването на пари от Сирия: структурите на Пригожин получиха контрол над петролни полета, които за 2018 г. донесоха 20 милиона долара на месец.
Информация за задържане или дори разпит на Станислав Дичко не се появи дори шест години след жестоката разправа със сириеца.
Ако не е загинал, тогава може би сега е в Русия и спокойно се разхожда по улиците.
Както и други хора, заснети на видеото с екзекуцията.
Глава VII. Орхан, Кирил, Александър
В миналите епизоди разказахме как и от кого е създадена ЧВК Вагнер, как и защо нейните бойци започват да участват в гражданската война в Сирия, а след това и в Либия. И сега стигнахме до Африка – регион от Третия свят с нестабилна политическа ситуация, редовни военни конфликти между държавите и вътре в тях, и в същото време – тук страните са богати на природни ресурси. Компетенциите на наемниците на Вагнер се оказаха изключително търсени от две страни едновременно: местните елити се нуждаеха от способни въоръжени формирования, които да защитават политиците и да обучават гвардията им в използването на оръжие и дисциплина.Русия и самият Пригожин имат голям интерес към Африка – тук се добиват диаманти, уран, скъпа ванилия и злато, които „готвачът на Кремъл“ обича и държи в резиденцията си.
На 30 юли 2018 г. руските журналисти Орхан Джемал, Кирил Радченко и Александър Расторгуев бяха убити в Централноафриканската република близо до град Сибут. Те пристигат в републиката два дни по-рано, за да направят филм за това какво „Вагнер“ прави в тази страна.
Днес вече е известно, че структурите на Пригожин в Централноафриканската република контролират добива на злато и, по всяка вероятност, на диаманти. Те получават в свое разпореждане природни ресурси срещу защита на местния диктатор Фаустин-Арханж Туадера, чиято власт трябва да защитават и с оръжие: през 2020 г. „Вагнер“ потуши антиправителствено въстание в републиката.
Но през 2018 г. почти нищо не се знаеше за дейността на ЧВК в Африка и журналистите отиват в командировка, за да разкажат какво правят руските въоръжени групи в една от най-бедните страни в света.
Колкото и да е странно, Кирил Романовски, служител на агенцията ФАН на Пригожин, доброволно се включва да им помогне в обективното отразяване, тъй като самият той многократно посещава задгранични обекти на „Вагнер“. Романовски препоръчва на Джемал, Радченко и Расторгуев да се свържат с фиксер на име Мартин, когото той представя като човек, свързан с ООН.
Днес е ясно, че Мартин е измислен персонаж, който никой освен Романовски не е виждал. По-нататък името му ще бъде изписано в кавички.
В деня, в който журналистите пристигат в Банги, столицата на ЦАР, „Мартин“ им казва, че не е в града и се намира в Бамбари, на около 300 километра.Той казва, че ще изпрати за Орхан, Кирил и Александър шофьор на име Биенвеню.И той наистина се появява.На 29 юли той завежда журналистите във военната база, където трябвало да бъдат наемниците, но охраната не ги пуска, като казва, че им трябва разрешение от Министерството на отбраната на Централноафриканската република.Вечерта на 30 юли журналистите, заедно с Биенвеню, трябвало да напуснат Сибют и да отпътуват за Бамбари, където ги чакал „Мартин“. Но по някаква причина колата тръгва в грешна посока.Орхан, Кирил и Александър, разбира се, не можели да знаят къде ги водят.На 20 километра от града колата е спряна от въоръжени мъже. Журналистите са застреляни.
Властите на Централноафриканската република и руското министерство на външните работи обвиниха за инцидента въоръжени банди, но разследванията, проведени от „Новая газета“ и Центъра „Досие“ доказват, че руски служители по сигурността в оставка, които са се присъединили към групата „Вагнер“, може да са замесени в убийството. Дори имена бяха назовани – Александър Сотов и Валери Захаров. Нито един от тях не е задържан и дори разпитан като свидетел.
Но медиите на Пригожин, след възникналия скандал, пуснаха собствен филм, в който посочиха като поръчител на убийството опозорения бизнесмен Михаил Ходорковски, а като организатор – мъж, живеещ във Франция, на име Доминик Кристоф Ренето.
Според ФАН Ренето е бил именно този “Мартин”, а след убийството на журналистите чуждестранните специални служби го скриват. „Новая газета“ обаче успя да намери Ренето и да разговаря с него. Оказа се, че в Централноафриканската република той самият е обявен за издирване от дълго време и за последно е бил в републиката през 2004 г.
Едва ли Ренето е замесен в убийството на журналистите. Това е особено съмнително в светлината на кореспонденцията на служители от групата на Пригожин в Централноафриканската република, които след екзекуцията на Орхан, Кирил и Александър задават въпроса: „Защо изобщо трябва да правим някакво официално изявление за този инцидент? Няма ли сами да се запалим?”
Глава VIII, последна. Какво ще остане след него
В предишни епизоди проследихме целия път на превръщането на Пригожин от „готвач на Кремъл“, чиито амбиции и желание да изпълнява „специални задачи“ (често доброволно) го отведоха от ресторантьорския бизнес, първо до медийни магнати и PR войни, и след това до директор на компанията от „башибозуци”-наемници, включително вчерашни затворници, които действаха там, където международните задължения не позволяваха пряко участие на редовната армия на руското министерство на отбраната: в Украйна през 2014 г., след това в Сирия, в Либия , в африканските страни, а през 2022 г. отново в Украйна.
Пригожин не понесе отговорност за „въоръжения бунт“, въпреки че руски пилоти загинаха в резултат на него, той продължава да се движи из Русия, но е „заточен“ в Беларус – под „закрилата“ на Лукашенко. Повечето от проектите му продължават да носят печалба.
Държавата дълго време подхранваше Евгений Пригожин и неговите бойци, прощавайки им всичко. Но миналата година дойде време да се плащат сметките: властите повикаха ЧВК „Вагнер“ да се бият в Украйна.
Още през февруари екипът на Пригожин започна да набира хора за зоната на военните действия. В същото време Пригожин се опита да запази основните си, най-добре координирани отряди, оставяйки ги в Сирия и Африка. В базите за обучение на „Вагнер“ приканваха със заплати, които значително надвишаваха размера на договорите в Министерството на отбраната (от 240 хиляди срещу 195 в редовната армия), добри униформи, оръжия и, което е по-важно, гаранции, че командването ще бъде компетентно.
Случилото се в битките за Бахмут от 1 август 2022 г. до 29 май 2023 г. самият Пригожин цинично коментира по следния начин: „Целта на Артемовск не беше самият Артемовск, а месомелачката Бахмут“.
Малко вероятно е да съжалява за мъртвите наемници, защото значителна част от тях бяха бивши затворници, които той измъкна от затворите, гарантирайки им свобода или смърт.
Смърт, между другото, беше обещана в ЧВК „Вагнер“ не само на бойното поле: и за дезертьорство, грабеж и предателство също.
А през ноември миналата година телеграм каналите на Пригожин разпространиха видео, за което се твърди, че изобразява екзекуцията на един от вербуваните затворници, който се е предал на украинците.
Разбили му главата с чук.
Пригожин коментира това по следния начин: „Струва ми се, че този филм се казва „На куче – кучешка смърт“. Отлична режисьорска работа, гледа се на един дъх. Надявам се, че няма пострадали животни по време на снимките.”
Консуматорското отношение към хората се влоши от конфликтите с Министерството на отбраната.
Самият Пригожин, заснемайки видео на фона на труповете на своите подчинени каза, че на ЧВК „Вагнер“ уж не е давали снаряди, докато се обръщаше към министъра на отбраната Шойгу и началника на Генералния щаб Герасимов в много нелицеприятна и нецензурна форма.
Въпреки това, в крайна сметка от участието на Пригожин в украинския конфликт Русия получи руините на Бахмут, който сега е трудно обитаем, много загинали и… бунт.
Тези много тревожни дни, когато цялата страна видя превзетия щаб на Южния военен окръг в Ростов на Дон, бронирани машини, които отиваха към Москва. А също и – човекът, успял да разреши конфликта и да успокои бунта.
И не Владимир Путин, а Александър Лукашенко взе Пригожин под гаранция.
И пет дни по-късно върховният главнокомандващ прие командирите на ЧВК “Вагнер” и техния работодател в Кремъл, изслуша уверенията за лоялност и очерта бойните задачи.
Източник: novayagazeta.ru/ Превод и редакция: opposition.bg
