Глава IV: Пригожин следи Путин, Обама и организира гей парад
През март 2013 г. четирима сервитьори от „Конкорд“ са изпратени на детектор на лъжата. На всички тях са зададени шест въпроса от службата за сигурност на компанията:
- Предавали ли сте тайно информация за банкетите в Кремъл?
- Снимали ли сте менюто на банкетите в Ново-Огарьово?
- Предавали ли сте тайно на някого менюто от банкета, който се състоя на 14 март 2013 г. в Ново-Огарьово?
- Пуснахте ли в интернет менюто от банкета в Ново-Огарьово?
- Някога получавали ли сте пари за предаване на информация?
- Вие ли пуснахте информация за банкета в Кремъл в интернет?
Разпитът е във връзка с една от срещите на президента Путин с чуждестранни лидери.
И въпреки че сервитьорите отричат да са предавали информацията, поне по един отговор от всеки от тях полиграфът отчита като лъжа. По-нататъшната им съдба е неизвестна.
Структурите на Пригожин винаги са били доста затворени и са използвали нееднозначни методи за решаване на “проблемите”.
Но със сервитьорите се получава неудобно: известно време след разпитите се оказва, че мащабното изтичане на данни за преговорите между Владимир Путин и ръководителите на други държави може да идва от самия Евгений Пригожин. Хакерите, които проникват в електронната му поща, публикуваха “доклади”, от които следваше, че подчинените на “готвача” са му предавали всички подробности от разговорите на първите лица, чути по време на поднасянето на храната. Те обаче не успяха да разберат нищо важно:
например те докладват на шефа си, че Путин настойчиво е посъветвал венецуелския президент Николас Мадуро да не национализира предприятията в страната, или че Путин систематично не спи достатъчно, не чете вестници и понякога шофира сам.
Въпреки че фактът за събиране на информация за президента беше оповестен, държавата си затвори очите за това.
През 2013 г. по време на срещата на Г-20 в Санкт Петербург Пригожин следи и президента на САЩ Барак Обама.
Той обаче следи в свой стил – не се знае дали е успял да научи нещо ценно, но определено успява да влезе в “историята”.
При пристигането си в Санкт Петербург на летище Пулково-2 Обама беше посрещнат от тълпа от хора с ЛГБТ символи и плакати “Обама е нашият президент” и “Обама е с нас”.
Американският лидер ги игнорира, но скоро „Газета о Газетах“ на Пригожин публикува статия за „истинските цели на посещението на американския президент“, които уж се свеждат не до среща с лидерите на други държави, а до среща с руски гейове, лесбийки и трансперсони.
Скоро стана ясно, че всъщност представители на ЛГБТ общността на Санкт Петербург не са организирали никаква акция, а хората, които са „поздравили“ Барак Обама, са просто статисти, наети от подчинените на Пригожин за 4000 рубли.
Но държавата все пак реши да повери на този човек деликатна и опасна задача – да събере собствена армия.
Глава V. Първите главорези. Как Евгений Пригожин създава ЧВК “Вагнер”
През февруари 2013 г. подполковник Дмитрий Уткин подаде оставка от ГРУ, оставяйки прилична длъжност като командир на 700-ия отряд от 2-ра отделна бригада на специалните части.Това решение беше странно, защото 43-годишният офицер можеше да продължи да служи и да се изкачи по кариерната стълбица.Но за него, преминал през двете чеченски войни, мирният живот не е особено привлекателен – в крайна сметка има и зависимост и от войната и можеше ли той да знае, че самата държава ще бъде въвлечена във въоръжен конфликт след една година?Не се наложило да разчита на това.
Уткин е радикален човек, привърженик на Третия райх. За това той получава прякора “Вагнер” от колегите си.
Хора като него, които се чувстват излишни в цивилния живот, бързо намират работа извън него: след оставката си Дмитрий е поканен от Moran Security Group, която се занимава с охраната на кораби в застрашените от пирати райони на океаните.
Той отива в две командировки в крайбрежните води на Африка, а след това получава още едно предложение.
Сирийското министерство на петрола и минералните ресурси извиква служители на Moran Security Group да защитят съоръженията за производство, транспорт и преработка на петрол в страната.
Компанията, след като преценява всички рискове, решава да не се занимава с Дамаск, но двама от нейните мениджъри, Вадим Гусев и Евгений Сидоров са запалени от идеята и регистрират организацията Slavonic Corps Limited („Славянски корпус“) в Хонконг . Офисът на тази организация, която се занимава пряко с набирането на наемници (т.е. извършването на престъпления), през 2013 г. се намира точно в центъра на Москва – на улица „Потаповски“ 5. Там организацията успява да сключи договори с 267 доброволци за работа в Сирия.
До септември 2013 г. наемниците, наети от Славянския корпус, достигнаха Латакия, главното сирийско пристанище на Средиземно море.Но тук им е съобщена лошата новина: преди да могат да започнат да охраняват петролните съоръжения, те трябва да бъдат отвоювани от въоръжената опозиция.Гражданската война в Сирия по това време вече е продължава трета година и правителствените войски не са особено успешни в нея.Първата битка се оказва трудна – срещу руснаците се изправят хиляди бунтовници.Наемниците биват спасени, според собственото им признание, само началото на пясъчна буря.
Деморализираният и неподготвен за изпълнение на задачите „Славянски корпус” се налага да бъде евакуиран. Във Внуково неговите бойци са задържани, а срещу Вадим Гусев и Евгений Сидоров е образувано наказателно дело по член 359 от Наказателния кодекс на Руската федерация – „Наемничество“. Но тогава Уткин и останалите имат късмет – ФСБ провежда с тях само „превантивни разговори“.
Известно време след това офицерът в оставка се опитва да живее нормален пенсионерски живот, но през февруари 2014 г. получил обаждане. От другата страна бил Алексей Дюмин, командир на силите за специални операции на ГРУ (сега губернатор на Тулска област). Той предлага на Уткин да се срещнат. На срещата пенсионираният офицер с позивна “Вагнер” се среща с Евгений Пригожин.
Там и двамата са инструктирани да създадат военизирана структура за изпълнение на конкретни задачи, в които е нежелателно да участва редовната армия.
Остават броени дни до „Кримската пролет“ и месеци до началото на въоръжения конфликт в Донбас.
Желаещият да воюва Уткин, бива събран с бизнесмен, готов да стане “кесията” на войната. Взето е решението за създаване на ЧВК “Вагнер”.
До март Дмитрий Уткин успява да набере повече от 200 доброволци.
Негов заместник става Андрей Трошев, пенсиониран подполковник от МВР, артилерист, ветеран от военните действия в Чечня и Афганистан. Командири на първите две роти са Александър Кузнецов и Андрей Богатов.
Малко се знае за участието на „вагнеровците“ във военните действия в Донбас през 90-те години: те се сражават с въоръжените сили на Украйна за летището в Донецк и за Дебалцево, а също така, вероятно, могат да бъдат свързани с ликвидирането на едни неудобни „полеви командири” в „народните републики”.
Но истинска „слава“ в Русия и в света бойците на „Вагнер“ спечелват по-късно – когато са прехвърлени от Украйна, първо в Сирия, а след това в Централноафриканската република.
И тази слава беше лоша.
(следва)
