Телата на двама украински войници пролежаха на полето няколко месеца. Около тях в петна от кръв лежат пушки.
Роднини на войниците идентифицираха телата по кадри от въздуха, заснети от дрон.
Било болезнено да се гледа, но най-накрая станало ясно: редник Сергей Мацюк и редник Андрей Зарецки са мъртви. Обаче повече от четири месеца украинските военни все още ги числят като изчезнали, въпреки че последващи кадри от дрон седмици по-късно показаха, че телата им все още лежат там, неприбрани.
„Искам гробът му да е там, където мога да отида и да поплача както трябва“, казва съпругата на редник Зарецки Анастасия.
Тя е на 31 години и от ноември миналата година, когато съпругът й е загинал в Запорожка област в Южна Украйна, неси намира място.
Бъркотията и дългият и болезнен процес на получаване на официален смъртен акт се повтарят редовно и са станаха една от най-болезнените последици от двугодишния конфликт.
Семейства на военнослужещи, адвокати и правозащитници твърдят, че украинското военно ръководство е просто претоварено от загубите и не е в състояние правилно да отчете хилядите загинали, което изостря страданието на роднините.
Близките на двамата редници казаха, че доколкото им е известно, телата им все още лежат в поле в Запорожка област.
Украинското правителство не разкрива информация за броя на изчезналите.През февруари президентът Володимир Зеленски определи броя на загиналите на 31 000, а Киев каза, че има около два пъти повече изчезнали.(Оценките на САЩ са много по-високи: 70 000 украински войници са загинали само до миналия август.)
Големият брой на изчезналите хора подчертава упорития характер на окопните боеве, които често оставят телата на убитите и от двете страни в големи количества в буферни зони и в ничия земя между армиите, изкривявайки общата картина на жертвите.
Някои от изчезналите са в плен на руските войски, но други може да са мъртви и да лежат изоставени в моргите, докато властите закъсняват с идентификацията поради обема на работата.
Нарастващият брой на безследно изчезналите е още един удар върху и без това подкопания морален дух на Украйна, смята Бен Бари, старши сътрудник по сухопътна война в Международния институт за стратегически изследвания в Лондон.
„Това оказва натиск върху цялото украинско общество, военното командване и президента Зеленски“, казва той. „Това е ужасен проблем.“
Недоволството и разочарованието, назряващо сред цивилното население от мълчанието на властите, от време на време излиза наяве.
Миналия октомври в Киев се проведе голям протест. Подобни демонстрации се проведоха през последните месеци, когато роднините поискаха отговорност за съдбата на изчезналите.
Украински официални лица оценяват броя на войниците в руски плен на стотици, ако не и хиляди, но казват, че е трудно да се определи точно, защото Русия не публикува списъци на военнопленници.
Казват, че при почти всяка размяна на пленници Русия освобождава войници, които Украйна смята за изчезнали – понякога до една пета от разменените.
Потвърждаването на смъртта е особено проблематично, когато украинските военни служители нямат тяло.
Но дори когато има, процесът може да бъде дълъг и трудоемък. Международната комисия за изчезнали лица, със седалище в Хага, която помага на правителствата да провеждат издирвания през националните граници казва, че в идеалния случай украинската армия трябва да е съставила единна генетична база данни на основата на телата на загиналите, изчезналите и техните роднини.
Ръководителят на пресслужбата на Координационния щаб за лечение на военнопленниците Петр Яценко казва, че една от трудностите е, че много семейства не искат да дават ДНК проби, надявайки се, че техните близки са все още живи.
Освен това правителствените тестове са на части.
Въпреки че в Украйна работят 13 ДНК лаборатории, процесът на идентификация може да отнеме до няколко месеца, казва украинският комисар за изчезналите Артур Добросердов.
За да заобиколят бюрокрацията, роднините взеха нещата в свои ръце.
Те пътуват от морга на морга, понякога с доброволци, изследват телата и се опитват да ги идентифицират първо по снимки и след това по ДНК, като искат проби от членове на семейството.
Адвокатът от Западна Украйна Татяна Фефчак често ходи в моргите за идентификация и смята, че това е по-плодотворен път от чакането на официални изявления.
„Какво друго мога да препоръчам? Да гният там още?“, пита тя. “Ако можеш да направиш нещо сам, направи го.”
Процесът на идентификация трябваше да бъде опростен със закон от 2022 г., позволяващ на войниците да предоставят ДНК проби непосредствено преди бойното разполагане.
Но процесът върви „по-бавно, отколкото бихме искали“, призна високопоставен офицер от украинските въоръжени сили, запознат с проблема, говорейки при условие за анонимност.
Близки на изчезнали и адвокати твърдят, че ситуацията се утежнява от недостатъчната и лоша комуникация от страна на военните командири.
Съпругата на редник Зарецки се оплака, че командирът на бригадата дори не се е свързал със семейството.
„Друг човек, оцелял, на своя отговорност и риск ми разказа как съпругът ми е загинал, а командирите не си мръднаха пръста“, каза Зарецкая. „Разбирам, че има много смъртни случаи, но това не им дава право да се отнасят така с нас“.
Според украинските военни правила бойните командири не са длъжни да информират членовете на семействата на изчезналите лица, съобщи говорителят на Яценко.
Министерството на отбраната пази карти на телата на украинци, оставени на бойното поле между окопите, с надеждата да ги върне, когато фронтовата линия се премести, каза той.
Преди това армията приемаше свидетелски показания, за потвърждение на смъртта.Но имало повтарящи се грешки.„По време на тежка битка войник може да загуби съзнание, другарите му ще го помислят за мъртъв и по-късно руснаците ще го намерят“, казва Елена Белячкова, служител на украинска група, помагаща на семействата на изчезнали войници и военнопленници.
В резултат на това украинската армия сега настоява за задълбочено разследване на предполагаемите смъртни случаи, оставяйки семействата да страдат с месеци на неопределеност.
За семействата тези забавяния, в допълнение към душевната болка, имат и финансово значение: роднините на загиналите войници получават 15 милиона гривни (около 386 000 долара) на вноски.
Роднините на войник могат да се обърнат към съда с доказателства за смъртта, за да получат официално потвърждение, но се свиква военна комисия, която да разследва всеки случай и това отнема от два до шест месеца.
Забавянията налагат тежко финансово бреме на правителството с финансови затруднения, тъй като семействата на изчезналите получават месечни плащания от около 100 000 гривни (около 2570 долара), докато войниците не бъдат официално обявени за загинали.
Общата стойност на тези плащания може да достигне стотици милиони.
Най-близкият исторически паралел на тежкото положение на Украйна датира от световните войни през 20-ти век – където издирването и идентифицирането на изчезнали лица продължава и до днес.
Боевете обаче се проточват, а близките на изчезналите постепенно изпадат в отчаяние.
Братът на Алена Бондар изчезва през септември. „Навсякъде срещам пренебрежение: никой не казва нищо, никой не го търси“, казва 37-годишната Алена. От отчаяние дори отишла на врачка и тя й казала, че брат й е жив. „Но струва ли си да вярваме в това?“ пита тя.
Семействата на редник Зарецки и редник Мацюк, чиито тела бяха оставени да лежат на полето, научиха за съдбата им от техния фронтови приятел Николай, който оцелява.
Прибираха ранените за евакуация от фронтовата линия миналия октомври, казва Николай, който поиска фамилията му да не се използва според военния протокол.
Но на връщане колата се развалила. Те излезли от нея и побягнали. Но изостанали, наблизо избухнала противотанкова ракета и те паднали на земята.
След като стигнали до безопасните окопи, Николай и колегите му пуснали дрон в търсене на приятелите си.
Те лежали неподвижно – видимо мъртви. Николай казва, че се върнал на следващия ден и се опитал да ги завлече в украинския окоп. Но бил ранен от шрапнел и частично парализиран. „За мен беше много важно да взема телата им“, казва той. „Прослужихме заедно година и ядохме от една чиния – те щяха да направят същото. Мисля, че съм длъжен поне да ги погреба.”
Автор: Мария Вареникова
; Източник: nytimes.com Превод: Opposition
