По време на тайно посещение в Украйна на директора на ЦРУ Уилям Дж. Бърнс по-рано този месец, украински служители разкриха амбициозна стратегия за връщане на окупираната от Русия територия и започване на преговори за прекратяване на огъня с Москва до края на годината, според служители, запознати с посещението.
Пътуването на Бърнс, за което не е съобщавано по-рано, включвало срещи с президента Володимир Зеленски и висши служители на украинското разузнаване. То се случва в критичен момент от конфликта, когато украинските сили се борят да получат бързо предимство в дългоочакваната си контранастъпление, но все още не са разположили повечето от своите обучени и оборудвани от Запада щурмови бригади.
„Директорът Бърнс наскоро пътува до Украйна, както прави това редовно от началото на агресията на Русия преди повече от година“, казва американски официален представител, който като другите говори при условие за анонимност, за да обсъди необявената визита.
Целта му била да потвърди отново ангажимента на администрацията на Байдън за споделяне на разузнавателна информация, предназначена да помогне на Украйна да се защити, добавя служителят.
Публично украински официални лица изразяват разочарование от критиците за темпото, с което контранастъплението се разиграва досега.
Но насаме военните стратези на Киев са предали на Бърнс и другите оптимистична увереност в целта си да си върнат значителна територия до есента; да преместят артилерия и ракетни системи близо до граничната линия на контролирания от Русия Крим; да се придвижат още повече в източна Украйна; и след това да започнат преговори с Москва за първи път след прекъсването на мирните преговори през март миналата година, според трима души, запознати с планирането.
„Русия ще преговаря само ако се почувства застрашена“, каза високопоставен украински служител.
Остава да видим дали Украйна може да изпълни тези планове в такъв съкратен срок. ЦРУ отказа коментар, когато беше помолен за оценката на Бърнс за перспективите на офанзивата.
Пътуването на Бърнс се случи точно преди прекратения бунт от лидера на руските наемници Евгений Пригожин срещу руското отбранително ведомство.
Въпреки че разузнавателната общност на САЩ е открила в средата на юни, че Пригожин е планирал някакъв вид въоръжено нападение, тези открития не са били обсъдени по време на срещите със Зеленски и другите, каза американският служител.
Представители на администрацията на Байдън многократно са подчертавали, че Вашингтон и Киев нямат нищо общо с неуспешния поход към Москва, рядко предизвикателство към руския президент Владимир Путин, което Съединените щати характеризират като вътрешен въпрос.
В опит да подсили тази линия, Бърнс се е обадил по телефона на руския си колега Сергей Наришкин след събитието и подчертал, че Съединените щати не са замесени по никакъв начин, съобщи Wall Street Journal.
Зеленски и неговите военни командири, изправени пред дълбоко окопани руски сили в окупираните части на изток и юг на Украйна, са под изключителен натиск от страна на западните нации, които предоставиха на Киев милиарди долари в модерни оръжия и обучение преди контранастъплението.
Украйна даде тежки жертви, докато нейните войски и бронирани превозни средства се движат през минни полета и укрепени окопи в широко открита територия. Предизвикателният терен направи войските уязвими на руски въздушни удари и ракетни атаки.
Зеленски призна, че контранастъплението върви „по-бавно от желаното“ и официални лица потвърдиха унищожаването на някои предоставени от Запада танкове Leopard 2 и бойни машини Bradley.
Но украинският министър на отбраната Олексий Резников отхвърли скептиците, като каза, че „главното събитие“ тепърва предстои, докато висшият военен командир на страната, ген. Валерий Залужни призова за търпение, като каза, че офанзивата се „извършва“ толкова усърдно, колкото е възможно.
„Да, може би не толкова бързо, колкото… наблюдателите биха искали, но това е техен проблем“, каза Залужни пред The Washington Post тази седмица.
Военни анализатори казват, че целта на Украйна да принуди за преговори е амбициозна, предвид укрепената отбрана на Русия, но не е изключена.
„Възможно е да прекъснат сухопътния мост към Крим или като завземат терена, или го поставят в обсега на HIMARS и друга артилерия, но много зависи от нивото на изтощение“, каза Роб Лий, военен анализатор във Foreign Policy Research Institute.
„Ако Украйна понесе твърде много загуби, нейната офанзива може да кулминира рано. Но ако Украйна може да нанесе достатъчно загуби на руските сили и оборудване и да попречи на движението на подкрепления, Украйна може да успее да отслаби отбраната на Москва достатъчно, за да постигне пробив“, добави той.
Подготвяйки се за есента, Зеленски и висши помощници започнаха да обмислят как Киев може да принуди да се прекратят боевете при условия, които са приемливи за Русия и украинския народ, който беше подложени на насилие от година и половина, принудително разселване, жестокости и недостиг на храна и електричество.
В идеалния сценарий, предпочитан от Киев, украинската армия би спечелила влияние над Русия чрез напредване на войски и мощни оръжия до ръба на границата на Украйна с Крим – държейки за заложник полуострова, който е дом на ценния Черноморски флот на Русия.
„Ако Украйна има способността да атакува допълнителни важни летища, мостове, железопътни линии и логистични центрове, те могат да затруднят Русия да поддържа войната“, каза военният анализатор Лий.
Съгласявайки се да не превзема Крим със сила, Киев ще поиска от Русия да приеме всички гаранции за сигурност, които Украйна може да получи от Запада, казаха украински официални лица.
Получаването на тези гаранции обаче ще е трудна задача.
Правителството на Зеленски упорито настоява Съединените щати и Европа да поемат твърди ангажименти за присъединяването на Украйна към НАТО и Европейския съюз, но правителствата на САЩ и Западна Европа остават студени към идеята, по-заинтересовани да предлагат обещания за дългосрочна помощ за сигурността, вместо разширяването на НАТО, което рискува пряк конфликт с Русия.
Колебанието разочарова Полша и балтийските държави, страни-членки на НАТО, които очакват срещата на върха на НАТО следващия месец в Литва, където държавният секретар Антъни Блинкен и други западни лидери заявиха, че възнамеряват да предоставят „много стабилен пакет“ на Украйна.
Силните разногласия относно съдържанието на пакета заплашват да създадат разединение на събирането.
Но докато официалните лица на САЩ и Украйна се различават по темата за членството в НАТО, те казват, че има широко съгласие относно целите на Киев за офанзивата.
„САЩ са съгласни, че Украйна трябва да влезе в преговорите от силна позиция“, каза високопоставен украински служител.
„САЩ са доволни, че нашето командване не прави нищо глупаво, то държи войници и оборудване. Подкрепата е силна и това прави мотивацията ни по-висока.“
Все пак признаците на стрес са видими.
Докато военните лидери на САЩ искат да видят Украйна да ускори своята офанзива, Залужни започна да заявява, че Западът не е изпратил боеприпаси и изтребители на бойното поле достатъчно бързо.
Това „ме вбесява“, каза Залужни в отговор на оплакванията, че контранастъплението не е напреднало бързо.
Говорителят на Белия дом Джон Кърби в петък изрази съчувствие към украинските оплаквания относно оръжията, като каза: „Едва ли можете да ги вините, че говорят на света за допълнителна подкрепа, независимо дали това е количество или качество на способностите.“
Той обаче отрече Вашингтон да играе ролята на “куотърбек в креслото” отстрани.
„Къде отиват и колко бързо вървят“, каза Кърби, „това наистина ще зависи от тях да решат.“
Предпазливият подход на Украйна в първите дни на офанзивата е знак за предизвикателството, което предстои, казват анализатори.
„Проблемът е, че Русия е поставила голям брой мини, както пред, така и зад основната отбранителна линия“, каза Лий.
„Дори ако Украйна успее да постигне пробив, пак ще отнеме време за експлоатация. Може да отнеме седмици, може да отнеме месеци.“
Източник: washingtonpost.com/ Превод: opposition.bg
