Последната непристойна глава в грозната сага на колективния Запад за военна и културна пропагандна война в Украйна и психотичната истерия, която продължава да се води сред населението на света срещу всичко руско, завладя още един невеж, антиинтелектуален, антихуманен, жесток обрат. Както отбеляза един критик, „Това е само още едно доказателство за колективната психоза, от която целият свят продължава да страда, поради неотслабващата пропаганда на Запада.“
Особено тъжно е, че casus belli, от всички неща, трябва да бъде ЛЕНИНГРАДСКАТА симфония (№ 10) на Шостакович, която е композирана по време на Втората световна война в чест на милионите цивилни и смели руски войници, загинали по време на 900-дневната обсада на Ленинград ( Сега Санкт Петербург).
Непрекъснатият натиск, упражняван от неоконсервативните елементи в правителствата на САЩ, Канада, Западна Европа и корпоративните новинарски конгломерати, продължава да се опитва да изтрие от съзнанието на обществото всичко, което трябва да се направи за историята на Втората световна война, особено за титаничните борби на руснаците на Източния фронт и героичната роля, която изиграха в тази борба и особено в историята на Студената война след Втората световна война; чиято история е въплътена в обсадата на Ленинград. Техните усилия се отразяват зле и върху истинската история на съвременните украински бандеровски неонацисти и други ултранационалисти, които все още имат непропорционално влияние в Украйна и по света във възприемането на настроенията на 21 век, които продължават да разпалват неофашистки настроения.
Наскоро, за техен абсолютен позор, лидерите на Нюйоркската филхармония и Метрополитън опера влязоха в пропагандната война като културни сътрудници срещу всичко, свързано с руското участие във войната, като забраниха и потиснаха предварително насроченото предстоящо представление през май на Ленинградската симфония на Димитрий Шостакович; което Филхармонията и Метрополитън опера се опитват да представят не като сътрудничество със съвременния антируски неонацизъм, а като изопачен израз на хуманистично чувство. Сегашното им потискане на Симфонията на ЛЕНИНГРАД граничи с психотична истерия; свързаното с него решение да се откаже и от появата на световноизвестното сопрано Анна Нетребко, по номинална стойност, изглежда допълнителен изкривен, перверзен израз на такъв хуманизъм.
Фред Мазелис, който се кандидатира за кмет на Ню Йорк през 1989 г. и беше кандидат на 3-та партия за вицепрезидент на Съединените щати, с кандидат-президенти Хелън Халиард през 1992 г. и Джеръм Уайт през 1996 г., представляващ Партията на социалистическото равенство, през последните дни привлече вниманието към тихото съобщение на Нюйоркския филхармоничен оркестър за пълна промяна в програмата за представянето му на 10-12 май в наскоро реновираната Geffen Hall в комплекса за изкуства Lincoln Center в Ню Йорк.
Руският диригент Туган Сохиев първоначално трябваше да ръководи известната Ленинградска симфония на Дмитрий Шостакович. Но Нюйоркският филхармоничен оркестър тихомълком отмени изпълнението и Туган Сохиев няма да бъде на подиума; ще бъде заменен от Джеймс Гафиган и изпълнение на произведение вместо него от украинския композитор Валентин Силвестров, заедно с Третата симфония на Прокофиев и Третия концерт за пиано на Рахманинов.
Фред Марзелис отбелязва: „И все пак само преди няколко месеца касата на Филхармонията все още продаваше билети за майските концерти, които бяха ясно обозначени с „Ленинградска симфония“. Марзелис продължава: „В един момент това беше променено, въпреки че не всички притежатели на билети дори бяха информирани.
На въпрос за промяната, пресцентърът на оркестъра първо цитира „артистични решения“. Ден по-късно това беше приписано на „конфликти в графика“. Поглед към предстоящия концертен график на Сохиев всъщност разкрива, че той трябва да ръководи Мюнхенската филхармония на тези дати. Но очевидно става въпрос за нещо повече от конфликт на графика.“
До миналата година Сохиев беше музикален директор и главен диригент на Болшой театър в Москва, който ръководеше от 2014 г., както и музикален директор на Националния оркестър на Капитолия в Тулуза във Франция, пост, който пое през 2008 г. Преди една година той трябваше да дирижира музикална програма от руски композитори в Ню Йорк, изява, която внезапно беше отменена около месец след руската инвазия в Украйна. Оркестърът издаде прессъобщение, в което обяснява, че „поради настоящата глобална ситуация“ Сохиев няма да води програмата. Твърди се, че решението е взаимно, но, както глобалният новинарски сайт World Socialist Web (WSWS) посочи по това време, Сохиев вероятно няма избор по въпроса. В същото време миналогодишното прессъобщение обяви, че Филхармонията „очаква с нетърпение да го посрещне (Сохиев) през следващия сезон.“
Но, както сега посочва и World Socialist Global Web site, „Е, следващият сезон очевидно е тук и „текущата глобална ситуация“, евфемизъм за прокси войната на САЩ/НАТО в Украйна, продължава с различни членове на НАТО призовавайки за неговата ескалация.
Сохиев се присъединява към списък с други, които са или открито забранени, или по-тихо отхвърлени в света на музиката и сценичните изкуства. Изявени артисти като сопраното Анна Нетребко, баса Илдар Абдразаков и диригентът Валери Гергиев са заклеймени. Метрополитън опера в Ню Йорк поведе пътя, забранявайки Нетребко и Гергиев миналата година.
Екстремистите сред украинските националисти и техните поддръжници призоваха не само за забрана на руски изпълнители, но и на музиката на руски композитори. След силна реакция по този въпрос обаче, в САЩ имаше представления на Чайковски, Шостакович и други. Всъщност самият Сохиев ръководи оркестъра на Филаделфия през февруари в изцяло руска програма, включваща произведения на Бородин и Прокофиев, в допълнение към Чайковски.
Нюйоркската филхармония обаче не е включила Сохиев. Филхармонията, както посочи Световният социалистически уеб сайт миналата година, „може да не вдъхновява пряко антируската кампания, но очевидно я предава и нейното мълчаливо съгласие означава същото“. Ръководството на оркестъра вероятно се притеснява от ефекта, който украинските протести биха имали върху обществения му имидж. Когато музикалният фестивал в Оснабрюк в северозападна Германия изпълни концерта за цигулка на украинеца Силвестров заедно с извисяващата се Осма симфония на Шостакович, подобно на Ленинградската симфония, композирана по време на войната, тогавашният украински посланик в Германия осъди събитието.
Миналата година Сохиев направи допълнително дълго изявление във Facebook. За украинските крайнодесни и фашистки елементи фактът, че той е руснак, е достатъчна причина мнозина да се противопоставят на работата му. В някои кръгове той вероятно би могъл да „изкупи“ този факт, като се нареди достатъчно зад украинския режим. Въпреки това Сохиев изрази ужас, че трябва да „направя избор и да избера един от моето музикално семейство пред другия. От мен се иска да избера една културна традиция пред друга. От мен се иска да избера един изпълнител пред друг. От мен се иска да избера една певица пред друга. Скоро ще ме помолят да избирам между Чайковски, Стравински, Шостакович и Бетовен, Брамс, Дебюси. Това вече се случва в Полша, [една] европейска страна, където руската музика е забранена.
Оригиналното присъствие на 7-та симфония на Шостакович в предстоящите програми на Филхармоничния оркестър и Метрополитън опера от 10-12 май е от особено значение в контекста на продължаващата неразрешена война в Украйна. Те несъмнено продължават да вбесяват по-яростните защитници на украинската прокси война. Фред Мазелис и Световната социалистическа мрежа твърдят, че може би никое произведение в симфоничния репертоар не ядосва толкова украинските националисти, въпреки че Нюйоркската филхармония, под диригента си Яп ван Зведен, за последно дирижира Ленинградската симфония на Шостакович през 2019 г., преди пандемията от COVID-19
Ленинградска симфония на Шостакович, изсвирена от гладуващ оркестър
Симфонията е композирана по време на ужасяващата германска обсада на Ленинград (сега Санкт Петербург), в която милион или повече съветски войници и цивилни загинаха за период от 28 месеца, приключила през януари 1944 г. Шостакович, който първоначално се съпротивлява на заповедите да се евакуира за собствената си безопасност, завършва първите три части в Ленинград по време на обсадата, започнала през септември 1941 г. Последната част е завършена в Куйбишев (сега Самара), а премиерата на симфонията е в Москва през март 1942 г. Най-известното е, че е изпълнена в Ленинград по време на обсадата от оркестър от 15 оцелели, буквално гладуващи музиканти, на 9 август 1942 г.
За да научите някои от подробностите за това героично представяне, е важно да прочетете разказа на BBC за „Симфонията на Шостакович, изсвирена от гладуващ оркестър“ и след това да се опитате да не ридаете неудържимо, докато се опитвате да проумеете студеното, коравосърдечие, което съществува зад Войните в Украйна и в Америка, Нюйоркският филхармоничен оркестър и Метрополитън опера, които биха могли дръзко да забранят изпълненията на тази историческа симфония, организирана в дръзкото човешко неподчинение на чудовищността на войната и омразата.
Симфонията е кръстена на родния си град и почти веднага се превръща в символ на борбите и саможертвите на съветския народ срещу нацистките нашественици. Двадесет и седем милиона войници и цивилни в крайна сметка загинаха в тази битка, най-голямата жертва за всяка страна през Втората световна война. Много милиони съветски работници направиха разлика между защитата си на оставащите завоевания на Октомврийската революция от 1917 г. и така мразения режим на Сталин.
Кариерата и дори животът на Шостакович бяха застрашени по време на годините на Сталинския голям терор от края на 30-те години. Композиторът е подложен на нови атаки дори след войната, по време на борбите им за защита на Съветския съюз, в които Шостакович и много други намират нова сила и цел.
Тези, които се бият в тази война и в толкова много случаи са дали живота си, включват както евреи, така и неевреи, руснаци и украинци и много други националности. Именно този факт украинците, водени от прословутия Степан Бандера и привържениците на бандеровците продължават да избягват и да лъжат. Те се стремят да избегнат отговорите на въпросите „Какво са правили украинските националисти, бандеровци и открити фашисти през Втората световна война, докато ленинградчани са били под обсада? Дали много от тях, и по-специално Организацията на украинските националисти на Бандера (ОУН), са подпомагали пряко нацистите или са извършвали свои собствени погроми и убийства на украински евреи? Какви бяха тези погроми?
Показателно е, че миналата година изпълнителният директор на Нюйоркския филхармоничен оркестър Дебора Борда беше цитирана да казва, че не може да се вземе „общо решение“ относно изпълненията на руски музиканти с оркестъра“.
Въпреки това, решението, което те взеха в настоящия случай относно Ленинградската симфония и избягването да обявят бъдеща дата за нейното изпълнение, може да се тълкува само като по-нататъшно задълбочаване в бъдещето на една по-широка, все по-съгласувана антируска пропаганда кампания в Съединените щати и в чужбина сред други техни съюзници.
Действията на ръководителите на Нюйоркската филхармония и Метрополитън опера, които очевидно се стремят да потиснат изпълнението на ЛЕНИНГРАДСКАТА симфония на Шостакович по каквито и да било причини, могат да се възприемат само като изопачен, перверзен израз на това доколко войната в Украйна замърси и задуши човешките мисли по целия свят – в изкуствата, музиката, литературата, танците, театъра, интелектуалния дебат, който продължава да замърсява умовете и мислите на целия свят.
Автор: Джером Ъруин/Източник: Global Research
