Давид Стулик е един от онези чешки дипломати, които най-добре разбират Украйна, защото е работил там дълги години и дори владее украински език и е познат на мнозина с директните си, съвсем не дипломатични изказвания. Сега той получи официална роля в правителството на Чешката република: стана специален представител на Министерството на външните работи по въпросите на Източното партньорство, отговарящ и за Украйна.
„Европейская правда“ разговаря с Давид Стулик в Прага, където в момента преговарят външните министри на НАТО.
Въпросът за Украйна е начело в техните дискусии и Чехия използва всяка възможност да повлияе на тези преговори. Включително обяснявайки на другите, че забраната за удари срещу Русия трябва да се отмени. Както се оказа сега, Чешката република не е предлагала подобни ограничения за Киев от началото на доставките на оръжия през 2022 г.
„Ще видим сценарий „черен лебед“ за Русия“
– Топтемата в Украйна е разрешението за удари по Русия със западно оръжие. Тази седмица премиерът Денис Шмихал публично благодари на Чехия за подкрепата след преговорите в Прага. Нека поставим точките „на и“ по отношение на позицията на Чехия.
– Чехия е много последователна в подкрепата си на Украйна.
Ние много добре разбираме, че има неща, без които защитата срещу руската агресия е невъзможна. По-специално, това е невъзможно без оръжия, доставяни от западните страни. Защитаваме и вашето право на самоотбрана. А военните обекти или съсредоточаването на военни сили и жива сила на територията на Русия са законни цели за въоръжените сили на Украйна. Защото тези руски войски са там, за да продължат оттам незаконната агресия на територията на Украйна. Следователно ударите срещу тях са самоотбрана, която на Украйна е разрешена от международното право.
Тоест, Украйна прави само това, което е гарантирано от международното право.
Да не удряш военни цели в Русия е като да се биеш с една ръка, вързана на гърба. Затова разбираме, че това много затруднява Украйна да се защити от руска агресия.
– Чехия вярва ли, че Украйна има и може да спечели войната?
– Да, и аз го вярвам. Но ако не говорим за Чехия, а по-широко за Европа, то там често се чува песимизъм, който аз не споделям.
Настроенията в Европа се променят много.
Миналата година имаше голяма еуфория, очакване за контраофанзива. Но когато контранастъплението се оказа това, което беше, тези настроения се преминаха в много песимистична равнина. Но лично аз познавам добре украинците, познавам Украйна и разбирам, че украинците няма да позволят да бъдат победени. Но за това трябва да дадем на въоръжените сили максимални инструменти и възможности за защита.
Сега имаме ситуация, в която нито агресорът, нито жертвата имат достатъчно сили да победят другия.
Но между тях има важна разлика. Украйна води свещена война, война за независимост, което й дава морално предимство. Не може да се каже същото за руската армия и руското общество.
Освен това смятам, че Русия е много крехка структура, която лесно може да се разбие. Затова ми се струва, че в един момент ще видим сценарий „черен лебед“ за Русия. Тогава всичко ще свърши в Русия. Този прелом може да се случи всеки момент.
Това е нещо, което не може да се предвиди или докаже с рационални аргументи, но вярвам, че ще се случи. Трябва да се случи!
„Във войната с Русия не може да има компромис“
– Няма съмнение, че вие лично споделяте украинската визия за победа. Но сега разговаряме не само с приятеля на Украйна Давид Стулик, а с официален представител на чешкото правителство. Каква е позицията на правителството относно победата на Украйна?
– Тук ми е много лесно да отговоря, защото визията на правителството съвпада с моята лична визия.
Победа е пълното възстановяване на териториалната цялост на Украйна, включително Крим. Освен това, победата трябва да отговори на въпроса „какво следва“: ние казваме по-специално, че Русия трябва да компенсира Украйна за всички загуби. И победата трябва да даде отговор и на въпроса какво следва да се случи с Русия. Но тук ще се въздържа от конкретика, защото въпреки че има конкретни мнения по този въпрос, те все още не са изказани публично от представители на Чешката република и аз няма да “задавам тона”. Но този въпрос е неизбежен. И често вече говорим с колеги от други страни от ЕС – с тези, които се страхуват от това. Опитваме се да ги убедим или поне да покажем различни сценарии.
Във всеки случай, част от победата на Украйна трябва да бъде решението какво да се прави по-нататък с Русия.
– Наистина някои държави се страхуват. Но защо? И защо не всички европейски страни споделят чешката и украинската визия за нашата победа?
– Тук, първо, е много важен психологическият фактор, и второ, влиянието на Русия чрез хибридни операции и ИПСО.
Руските агенти в тези страни имат значително влияние върху общественото мнение и плашат обществата с това, което може да се случи, ако Украйна победи. И това наистина плаши представителите на политическите елити. Политиците се страхуват да навлязат, както казваме на английски, в uncharted waters, тоест да попаднат в ситуация, която е непредвидима. Което за мнозина в Западна Европа е свързано с още по-лоши военни конфликти, с бежанци.
Русия умело убеждава европейците, че в случай на поражение ще бъде още по-зле от сега.
Но не трябва да мислим така. Не трябва да забравяме, че Русия е наш стратегически противник, който предизвика не само Украйна, но и всички нас. Следователно тук не може да има компромис, невъзможно е да се “срещнем по средата”.
Или Русия печели, или Украйна заедно със западните страни. Невъзможно е да правим отстъпки на Русия и в същото време да смятаме, че не сме загубили.
– Какво може да е индикатор, че Западът се е “събудил”? Разрешение за удари по Русия, въвеждане на войски в Украйна, затваряне на небето?
– Да, “червените линии” на Запада все още постоянно се изместват. Помните ли колко уплашени бяха много хора, когато Украйна започна да атакува Крим? Тогава Медведев и Конашенков плашеха с приказки за “ядрена пепел”, но нищо не се случи.
Тогава, също въпреки страховете, започнаха да се доставят танкове. След това обявиха доставката на изтребители F-16. И сега редица страни от ЕС и НАТО, както и генералният секретар на Алианса, говорят за необходимостта от преосмисляне на други ограничения.
Затова смятам, че постепенно ще преминем „червената линия“ по отношение на ударите по военни цели в Русия, която все още следват някои страни от НАТО – подчертавам, че не всички.
За съжаление, тези промени се случват бавно. Ядреният шантаж на Русия все още работи. Някои държави се опасяват от голяма война в Европа, а Русия използва това. Но реалността е друга. Всъщност никой не иска война. Но за да не започне още по-голяма война, агресорът трябва да бъде спрян, а не насърчаван с отстъпки.
– Възможно ли е затваряне на небето над Украйна? Тоест западни самолети да патрулират в небето над Украйна?
– Говори се за сваляне на “незаконни летящи обекти” – ракети и дронове – от територията на съседните на Украйна държави. Този въпрос в момента се обсъжда.
Все още има известен дебат за това какви могат да бъдат последиците от това, но мога да ви уверя, че този дебат никога не е бил толкова напреднал. Това решение е необходимо точно сега, така че, разбира се, е жалко, че дискусията отнема време.
Украйна няма такова време и много по-малко има търпение. Но Украйна трябва да се примири с факта, че нейните съюзници трябва да обсъдят всички тези въпроси. И най-важното е, че тези дискусии вече вървят по правилния път.
Повтарям, ние непрекъснато преместваме „червените линии“ все по-далеч.
– Има ли дискусии бойни самолети да излитат от летищата на страните от НАТО и да патрулират в небето над Украйна?
– Не съм чувал за подобни дискусии досега. Това е възпрепятствано по-специално от желанието на Запада да запази единството, така че всички страни от НАТО и ЕС да говорят с един глас. И това не е лесно, защото има няколко държави, те са малцинство, но постоянно изразяват несъгласието си и пречат на единодушието. Това, за съжаление, е част от “генетичния код” на западните институции.
“ЕС няма да изисква от вас да обичате руснаците”
– Как смятате, времето играе в полза на Украйна или на Русия?
– Ако погледнете от макропозиция, определено времето играе в полза на Украйна. Русия е страна без бъдеще. Няма икономически модел, който да позволи на съвременна Русия да продължи да съществува в бъдеще. Защото нейната икономика се основава на износа на газ, петрол или ядрена енергия и тези ресурси в крайна сметка ще спрат да работят, поради прехода към зелена енергия.
Но в краткосрочен план, за съжаление, времето е против Украйна.
Украйна губи хора, преживява все повече разрушения. Разрушеното може да бъде възстановено, въпреки че разходите за това ще бъдат просто колосални. Но човешкият живот изобщо не може да бъде възстановен. Затова сега времето играе срещу Украйна.
И тук подходът на Украйна е различен от този на Русия, която също губи хора, но не я интересува тяхната смърт.
– Как е възможно да убедим нашите западни приятели, че Украйна не трябва просто да спечели войната, а да спечели възможно най-скоро?
– Мисля, че е много важно да ги доведем в Украйна. Когато представители на други държави, парламентаристи, видят Харков със собствените си очи, видят фронта, срещнат се с военните, слушат какво са правили тези хора преди началото на войната, какви са били кариерите и животът им – такъв човешки подход много променя гледната точка и възприемането на войната.
Представителите на Запада, които са посетили Украйна, я възприемат по различен начин от тези, които никога не са били там.
Личният опит, пребиваването по време на въздушна тревога помагат да се разбере през какво преминават хората – и то не по тяхна вина, а по вина на Русия. Това променя много отношението и разбирането.
– Украйна трябва да стане член както на НАТО, така и на Европейския съюз, за да запази перспективите си за развитие. Но има няколко държави (унгарците), които не искат да ни видят в ЕС. Можем ли да го преодолеем?
– За това Европа трябва да си спомни, че след Втората световна война Европейската общност беше създадена в името на мира, така че европейският континент вече да няма опит от война.
Сега е подобен момент и са необходими същите инструменти.
Освен това, процедурите трябва да бъдат променени и Чешката република подкрепя предложението на Германия да се откаже от единодушието за приемане на отделни решения в рамките на разширяването, така че всяка страна да няма възможност за вето на всяка техническа стъпка.
Това решение всъщност е революционно за Чехия. Все пак винаги сме казвали и обяснявали на нашите партньори, че за нашите национални интереси е важно ЕС да запази принципа на единодушието във външната политика, че не сме готови да се откажем от ветото. И сега, в името на ускоряването на присъединяването на Украйна към ЕС, ние сме готови да се отклоним от нашите национални позиции. И тази идея трябва да се популяризира и в други страни. Защото нямаме право да пропуснем този исторически шанс.
– Освен това, Украйна ще може да се присъедини към ЕС само след като изпълни критериите от Копенхаген, включително по отношение на човешките права.Част от украинското общество се страхува, че под прикритието на това уважение към правата на малцинствата, ще бъдем принудени например да „обичаме“ руснаците.
– В критериите за влизане в ЕС няма изискване за любов към руснаците.
Що се отнася до “руското малцинство”, ние в ЕС не трябва да сме правни фундаменталисти. Необходимо е да се обърне внимание на обстоятелствата, в които се намира Украйна. И виждам, че това е взето предвид: да, когато миналата година Европейската комисия разглеждаше закона за малцинствата се разбра, че въпросът с руския език е много чувствителен за Украйна.
Не можем да очакваме Украйна да изпълни изискванията от мирно време. Разбираме колко чувствителен е този въпрос за Украйна. Точно както евреите не можаха веднага да обикнат германците след Втората световна война. Има определен път за това.
Разбира се, историята на европейската интеграция показва, че помирението между държави, които някога са водили войни – например между Франция и Германия – е възможно.
Но това изисква стъпки преди всичко от страна на агресора.
– Чехия имаше подобен интересен опит – вие сте член на ЕС, въпреки че навремето принудително изселвахте германците от Бохемия.
– Да, два милиона германци след Втората световна война.
И това беше много чувствителен въпрос, когато вървяхме към членство в ЕС. Имаше определени кръгове в Германия, които искаха да отменят указите на тогавашния президент Бенеш за конфискация на имуществото на германците в Чехия.
Но без разбиране на историческия контекст този въпрос не може да бъде разгледан.
И в крайна сметка никой не ни е карал да предприемаме някакви действия в този контекст. Тъй като ЕС не изповядва правен фундаментализъм, той не изисква 100% изпълнение на изискванията без отчитане на обстоятелствата. И Украйна може да разчита на това.
– Кога Украйна може да стане член на ЕС?
– Няма точен отговор. Това ще стане, когато ЕС е готов да приеме Украйна и когато Украйна наистина покаже голям напредък в реформите и искрено желание да стане член на Съюза.
Има и връзка между победата на Украйна и влизането в ЕС.
На първо място, защото след победата ще започнете икономически бум – точно както беше в Западна Европа след Втората световна война. Ще започне процесът на възстановяване, което ще засили икономическия растеж. И на този фон разбирането, че Украйна ще бъде икономически силна, допълнително ще засили интереса на ЕС към членството на Украйна, защото вашето влизане ще укрепи икономически самия Европейски съюз.
Автор: Сергей Сидоренко; Източник: eurointegration.com.ua; Превод: Opposition
