Само след два месеца, на 20 май 2024 г., изтича официалният мандат на украинския президент Владимир Зеленски. На този ден през 2019 г. се състоя встъпването му в длъжност. Тогава младият държавен глава обеща да донесе мир на страната, меч за старите корумпирани елити и каза, че ще се ограничи до един, но светъл мандат на управление.
Пет години по-късно ситуацията изглежда като злобна подигравка с плановете на Зеленски – страната се защитава в пълномащабна война, водена от руския агресор, вътрешната политика е във вихъра на корупционни скандали, а самият украински лидер е обвинен в стремеж да узурпира властта. При военно положение не могат да се провеждат избори, което създава безпрецедентен проблем за украинската демокрация, когато държавният глава остава на поста си по-дълго от определеното, макар и по основателни причини.
Легитимен или не
Съмненията относно легитимността на президентството на Зеленски след 20 май 2024 г. са породени от неясни формулировки в украинското законодателство. Конституцията не забранява пряко провеждането на президентски избори при военно положение (за разлика от парламентарните избори – член 83 от Конституцията на Украйна). Член 108 гласи, че президентът трябва да упражнява правомощията си до избирането на следващия, но друг член от Основния закон (103-ти) установява петгодишен президентски мандат.
Украинските юристи отбелязват, че липсата на възможност за разширяване на правомощията на президента е умишлено включена в конституцията, за да се намали вероятността някой от гарантите да узурпира властта чрез въвеждане на военно положение.
В същото време, изборният закон изрично забранява провеждането на всякакви избори по време на военно положение. В Украйна определено няма да има избори до 20 май – военното положение е удължено до 13 май.
Правителствени служители твърдят, че след 20 май 2024 г. Зеленски става и.д. президент с пълни правомощия до следващите избори. Неговите опоненти обаче тълкуват законодателството така, че ще е по-правилно и.д. президент да стане председателят на Върховната Рада, тъй като именно той, според Конституцията, поема президентските правомощия в случай, че президентът не може да изпълнява задълженията си.
В украинската история вече има прецеденти председател на Радата да става и.д. президент. Така беше решена кризата на легитимността през февруари 2014 г. след бягството на Виктор Янукович – тогавашният председател на Върховната Рада Александър Турчинов стана действащ президент, който след това прехвърли върховната власт на избрания президент Петро Порошенко.
Този вариант обаче явно не устройва Зеленски и президентската канцелария. А сегашният председател на Радата Руслан Стефанчук, който идва от пропрезидентската партия “Слуга на народа”, не претендира за повишение. Той вече побърза официално да потвърди, че именно Зеленски ще изпълнява задълженията до избора на нов президент.
Друга работа е, че в самия парламент, който преди това беше надежден тил на изпълнителната власт, протичат центробежни процеси. Ръководителят на фракцията „Слуга на народа“ Давид Арахамия отбелязва разпадането на междуфракционния консенсус, който съществуваше в началото на пълномащабна война. Проправителственото мнозинство отдавна не е монолитно, същият Арахамия съобщава, че 17 депутати от „Слуга на народа“ са подали заявления за отказ от мандата си.
Така че председател на Радата, претендиращ за поста и.д. президент не е задължително да е Стефанчук. Предвид растящите раздори в редиците на „Слуга на народа“, опонентите на Зеленски в Радата могат да разчитат след 20 май да преформатират парламентарното мнозинство и да съберат ново. И това вече ще принуди Зеленски да прехвърли властта на новия председател, подобно на събитията от 2014 г.
Конституционният съд може да сложи край на спора за мандата на Зеленски. Но канцеларията на президента не бърза да изпрати съответното искане там. Първо, самата поява на подобно искане може да се тълкува като потвърждение, че дори президентският екип не е уверен в легитимността на своя лидер. И второ, Зеленски е в дългогодишен конфликт с мнозинството съдии от Конституционния съд.
Още през есента на 2020 г. Зеленски се опита да разпусне целия стар състав на Конституционния съд поради това, че той оспори новото антикорупционно законодателство. Това не се случи, но президентът успя да отстрани със скандал шефа на съда Александър Тупицки.
Корените на този конфликт са в това, че Конституционният съд е изключително консервативна институция, неговите съдии се избират за девет години, а съставът се определя от президента, парламента и Всеукраинския съдебен конгрес. От настоящите 13 съдии седем бяха назначени при президента Порошенко.
Така че такъв състав може да отговори на искането на Зеленски с решение, което само ще влоши спекулациите около правомощията му. Затова украинският президент вече стартира процедура за избор на кандидати за нови съдии от президентската квота. Изглежда че президентският екип, въпреки целия престорен оптимизъм, гледа на изхода от мандата на патрона си като на своеобразен „ден Х“, който трябва да се посрещне с пълно въоръжение.
Заплахи и рискове за Зеленски
Темата за изтичането на пълномощията на Зеленски се пропагандира най-активно от опозицията, която се съживи през последните месеци. Разбира се, обвиненията в нелегитимност сами по себе си едва ли ще разтърсят украинското общество, но в комбинация със сериозни военни и социални проблеми, те могат да изглеждат по-значими.
Засега общественото мнение е по-скоро на страната на Зеленски – според февруарско проучване на КМИС 69% искат той да изпълнява задълженията си до края на военното положение, 15% са за провеждане на избори, 10% са за прехвърляне на правомощия на председателя на Върховната Рада. В същото време 53% са за номинирането на Зеленски за втори мандат, въпреки че делът на тези хора постепенно намалява.
За главния опонент на Зеленски, бившия президент Петро Порошенко, темата за нелегитимността е удобен лост за натиск, за да се разклати стабилността на властта и да се принуди тя да споделя правомощия в рамките на широк коалиционен проект. Оспорването на правомощията на настоящия президент помага на национал-патриотичната част от опозицията да се окаже в удобна ситуация за борба с „антиукраинската власт“ – много украинци традиционно са податливи на подобна агитация.
Бившите сътрудници на Зеленски също активно използват темата за прекратяване на президентските правомощия в своята реторика. Бившият председател Дмитрий Разумков смята, че пълномощията на президента изтичат на 20 май 2024 г. и след това те трябва да бъдат прехвърлени на председателя на Върховната Рада: „нито Зеленски, нито неговият офис харесват това, но законът си е закон. ” А един от бившите влиятелни народни депутати от фракцията „Слуга на народа“ Александър Дубински (който сега е разследван за държавна измяна) директно обвинява Зеленски в узурпиране на властта.
Историята за нестабилната легитимност на Зеленски ще бъде широко използвана както от кремълските пропагандисти, така и от различни евангелисти на авторитаризма като Тъкър Карлсън. Моделът е ясен: президентът Путин е преизбран с голям успех, а Зеленски отмени изборите в страната си. Фактът, че изборите в Русия са чиста фикция, е съображение от втори ред, което изисква допълнително обяснение за по-малко запознатата със ситуацията публика. Особено когато става въпрос за страни от Глобалния юг, където подобен контраст вероятно ще бъде приет с разбиране. Тук често се цени силата и увереността на един лидер, за когото в трудна ситуация е по-добре да фалшифицира избори и да покаже характер, отколкото да следва буквата на закона и да бъде обявен за слабак.
Основният проблем обаче е, че самият Зеленски и екипът му започват да реагират нервно и прекомерно на обвиненията в нелегитимност. След оставката на Залужни, която сериозно разклати доверието в президента, Зеленски започна все по-често да използва изтърканата и неубедителна реторика за „клатене на лодката“.
Той отново говори за подготовка на „Майдан 3“ от руските разузнавателни агенции, измествайки датата на безредиците до пролетта на 2024 г., и намеква, че всякакви опити за оспорване на неговата легитимност ще се разглеждат като част от плана на врага за дестабилизация. Властите вече обсъждат практически ответни стъпки, които едва ли ще срещнат разбиране сред мнозинството украинци, като например блокирането на Telegram в Украйна като източник на дезинформация.
Разбира се, трудно е да се спори, че Кремъл ще използва аргумента „нелегитимно украинско правителство“. Но този аргумент не напуска агитката на Кремъл вече десет години – от победата на Майдана през февруари 2014 г., която Путин отдавна и последователно нарича „държавен преврат“. Следователно разговорите на Зеленски за прокремълските заговори ще се възприемат от украинското общество не толкова като разобличаване на машинациите на врага (какво е новото тук), а като опит за сплашване на критиците и опозицията. Тоест, те могат да работят в обратна посока.
Въобще ситуацията е пълна със зла ирония. Редовната смяна на властта беше едно от безспорните постижения на украинската демокрация, което я отличаваше благоприятно от повечето други бивши съветски републики – преди всичко Русия и Беларус. Затова не е изненадващо, че сега и най-малкият намек за заплаха на това постижение наелектризира както елита, така и обществото в Украйна.
Източник: carnegieendowment.org// Превод: Opposition