Снощи държавният секретар Блинкен изпълни горчиво ироничната протестна песен на Нийл Йънг „Rockin’ in the Free World“ в бар в Киев. Неговата реч във вторник, в която изложи плана на САЩ за „Свободно, сигурно и проспериращо бъдеще за Украйна“, също беше пълна с ирония, въпреки че той би предпочел никой да не обръща внимание на това.
След почти две години и половина война, в речта си Блинкен обяви „запазване на курса“ в политиката на Вашингтон спрямо Украйна. Вместо да използва неотдавнашния пакет помощ от 60 милиарда долара, за да постави основите на осъществим план за прекратяване на конфликта, речта обеща продължителна подкрепа на САЩ за безусловна победа и продължаване на усилията за влизане на Украйна в НАТО, един от проблемите, които на първо място помогнаха за предизвикването на войната.
Ирония е, че на Украйна няма да бъде позволено да се присъедини към НАТО, докато войната продължава. САЩ и други страни от НАТО – които биха могли да вкарат Украйна в алианса днес, ако искат, – няма да поемат отбранителен ангажимент, който изисква от тях да рискуват ядрен конфликт, като поставят свои войски на украинските фронтови линии и се бият директно с Русия. Президентът Байдън започна речта си пред Конгреса преди няколко месеца, като сравни войната в Украйна с Втората световна война и я нарече критична за бъдещето на свободата. Но веднага след това побърза да увери обществеността, че „няма американски войници във войната в Украйна. „И съм решен да запазя това по този начин”, заяви той.
Без масивна и рискова ескалация от страна на външни сили, най-добрият сценарий за Украйна в обозримо бъдеще изглежда е кървава задънена улица. Контролираната от Украйна територия почти не е помръднала от първоначалния им напредък срещу руската инвазия преди почти две години през лятото на 2022 г., въпреки че и двете страни дадоха хиляди жертви. Официални лица от САЩ признават, че няма да е възможно Украйна дори да опита настъпателни операции до 2025 г. и дори тогава няма гаранция, че новата офанзива няма просто да повтори кървавия провал на контранастъплението на Украйна от 2023 г.
Блинкен се опита да нарисува картината на процъфтяваща и просперираща Украйна, въпреки че войната продължава. Но той трябваше да изкриви трагичната ситуация на място, за да го направи. Той изтъкна 5% ръст на икономиката на Украйна през 2023 г., но без да споменава, че украинската икономика се е свила с 25%, в сравнение с мирното време, като още тогава беше една от най-бедните страни в Европа. И този икономически растеж се постига само чрез масивни вливания на чуждестранна помощ – 115-те милиарда долара от ЕС и САЩ за Украйна досега тази година, са повече от две трети от размера на собствения БВП на Украйна.
В речта си Блинкен твърди, че устойчив украински просперитет може да бъде постигнат чрез „разрастването на процъфтяващата отбранителна индустрия на Украйна“. Но едва ли Русия ще позволи на Украйна да се превърне във военно-промишлена суперсила, докато двете страни са във война. Каквото и да си мислите за продажбите на оръжия като основа за национален просперитет, Украйна трудно може да изгради глобална конкурентоспособна индустрия за производство на оръжия, под постоянния дъжд от руски ракети, насочени към нейните индустриални предприятия.
Реалността е, че докато войната продължава, бъдещето на Украйна е като силно субсидирано бойно поле за прокси конфликт между САЩ, ЕС и Русия. Икономическите възможности, създадени от това бъдеще, са в най-добрия случай мрачни. На пресконференция по-късно през този ден Блинкен рекламира посещението си в украинска „компания, произвеждаща водещи в света протези“. Без съмнение, компанията е от световно ниво, тъй като трябва да задоволи търсенето на петдесет хиляди осакатени украинци (което само ще расте от продължаващия конфликт).
Помощта от 60 милиарда долара, предложена от САЩ, е солидна в абсолютен смисъл, но американците почти не я забелязват на фона на икономика от 27 трилиона долара. Украйна е тази, която носи истинската цена на войната. Тъй като изборите в Украйна са отменени в обозримо бъдеще, а конфликтът продължава, има малко механизми украинската общественост да бъде призована за алтернативен път.
Сега знаем, че имаше сериозни руско-украински мирни преговори преди две години, скоро след руската инвазия, когато Путин разбра, че опитът му за смяна на режима в Украйна е бил осуетен. Тези преговори се провалиха отчасти, защото западните сили отказаха да подкрепят необходимите за Украйна компромиси и практически гаранции за сигурност, за да проработи мирното споразумение. Ако САЩ наистина искат да подкрепят бъдещето на Украйна, трябва да се откъснем от настоящите си политики и да поемем практически път към мира още днес.
Автор: Маркъс Стенли; Източник: responsiblestatecraft.org // Превод: Opposition
