От самото начало беше очевидно, че „специалната военна операция“ на Кремъл ще доведе до все по-широка война, водеща до ядрена конфронтация и няма съмнение, че конфликтът продължава да се разширява.
Последното развитие ни доближава до използването на ядрени оръжия. F-16, които Байдън каза, че никога няма да бъдат дадени на Украйна, сега са дадени, както казвах, че ще се случи. Освен това те се дават в безразсъдно безвъзмездна форма. Първата доставка на F-16 са самолети, които имат модификации, позволяващи да бъдат въоръжени с ядрени оръжия.
Това е пълно безразсъдно, за Кремъл е очевидно, че изтребителите могат да бъдат използвани за удари с тактически ядрени оръжия срещу руските войски. Пренебрегването на тази възможност би било равносилно на катастрофа.
Както казвах, че ще се случи, тази последна провокация значително разширява конфликта. Сега Кремъл обмисля атаки срещу европейските въздушни бази, от които ще оперират F-16. С други думи, Путин вече не може да говори, че конфликтът има ограничен характер.
Гилбърт Доктороу вижда ситуацията като мен и съжалява за „мрачното ни развитие по пътя към Армагедон“. https://gilbertdoctorow.com/2023/06/19/tactical-nuclear-weapons-latest-news-from-russia/
Не успях да измисля никаква разумна причина Путин да позволи една война, която трябваше да приключи бързо, преди Западът да може да се намеси, да се проточи 16 месеца, без да се вижда край. Изглежда, че Путин очаква Западът да се опомни, преди да е станало твърде късно. Ако е така, може да се приеме, че многогодишната американската пропаганда постигна своето: въпреки всички доказателства за обратното, Путин се надява, че някъде на Запад е останало нещо добро, способно да се прояви, преди да бъде предприета фаталната стъпка.
И което е още по-лошо, Западът е сляп. По време на Студената война на 20-ти век правителството на Съединените щати и тези на страните от НАТО работиха със съветското правителство за намаляване на напрежението и за забавяне и спиране на надпреварата с ядрените оръжия. Карибската ракетна криза, провокирана от разполагането на американски ядрени ракети в Турция на границата с Русия и от усилията на ЦРУ да свалят Кастро, заставиха Вашингтон и Москва да осъзнаят колко близо е Армагедон. Процесът на деескалация, започнат от Кенеди и Хрушчов, беше подновен при Никсън, за което ЦРУ го наказа с „Уотъргейт“, измама като „Русиягейт“, и го отстрани от поста. Но процесът на деескалация продължи. Дори Комитетът по съществуващата опасност, на който бях член, подкрепи намаляване на напрежението със Съветите.
През 1963 г. беше сключен Договор за забрана на ядрените опити. Последва Договорът за космоса, който предотвратява извеждане на ядрени оръжия в орбитата. След това Договорът за неразпространение на ядрени оръжия. През 70-те години имаше SALT 1 и SALT 2, Договорът за борба с балистичните ракети и Конвенцията за биологичните и токсинните оръжия. През 80-те години имаше Договор за ликвидиране на ядрените сили със среден обсег. През 1991 г. преговорите за намаляване на стратегическите оръжия стигнаха до заключението, че ограничават разполагането на конвенционални оръжия в Европа. И други споразумения оттогава.
Днес тези постижения, които позволяваха да се намали напрежението и вероятността от ядрена война, са изоставени руини. С разпадането на Съветския съюз през 1991 г. неоконсерваторите видяха шанс за хегемония и сметнаха постиженията, които предотвариха тогава Армагедон, като пречка за упражняването на американската власт. Безумието на Вашингтон да отприщи ядрена война доведе НАТО до границата на Русия, доведе до свалянето на правителства от бивши съветски територии и използването им срещу Русия, както в случая с Украйна, както и до различни провокативни действия и военна пропаганда срещу Русия и нейния президент. Нивото на военна пропаганда срещу Русия днес е толкова високо, колкото пропагандата срещу Германия и Япония по време на Втората световна война. Недоволен от превръщането на Русия във враг, Вашингтон направи същото с Китай и Иран.
Това е лудост. Може да завърши само с унищожаване на цивилизацията.
Източник: paulcraigroberts.org/Превод: opposition.bg
