Европейският съюз въвежда безвизов режим за Косово, което, от гледна точка на част от членовете му, не съществува като държава.В същото време пореден конфликт заплашва да пламне в Косово заради неспособността на Брюксел да повлияе на своите албански протежета.Европейският съюз сякаш поглъща Балканите, но по самите Балкани е видно, че това е упадъкът на Европа.
„Лъжеха Сърбия от самото начало, съзнателно лъжеха, вече не им вярвам (на представителите на ЕС – ред).“
„Подкрепата за така нареченото Косово и смазването на Сърбия е тяхната крайна цел. “Те няма да разбият Сърбия, дори и да разбият самия него.”
Това са изявления на сръбския президент Александър Вучич от интервюто му за TV Prva. Телевизионното интервю на президента на Сърбия като цяло е особен жанр. Дава ги често и с удоволствие, но в ефир се чувства като риба във вода, тъй като по време на войната за Косово отговаряше за информацията и пропагандата в правителството на Милошевич.
Сега също има война около Косово, но все още е дипломатическа.От ден на ден обаче може да става по-лошо – до въоръжени сблъсъци и редовни гадания на тема: ще рискува ли Белград да изпрати войски или все още не рискува.Сегашната криза очевидно върви по график, всичко в нея беше предсказано.В неделя косоварите провеждат избори за ръководство на три населени със сърби общини в Северно Косово, последната крепост на “сръбския свят” в албанската квазидържава.Сръбските политически сили бойкотират тези избори, настоявайки Прищина да изпълни своя десетгодишен ангажимент за създаване на общност от сръбски общини.Задължението е закрепено в т. нар. Брюкселски споразумения, чийто гарант беше ЕС.Именно тази ситуация Вучич описва с фразата „бяхме лъгани от самото начало“.
Десет години нещата не са мръднали от мъртвата точка. Албанците не искат да дадат автономия на сърбите, опасявайки се, че по-късно ще бъде поставен въпросът за отделянето на тези общини от Косово и връщането им под контрола на Белград. И не може да се каже, че това е просто параноя.
Първо, честно казано, без такава операция етническият конфликт в региона никога няма да приключи. Както косовското албанско малцинство не искаше да живее в сръбска държава, така и сръбското малцинство в Ибър Колашин не иска да живее в албанска държава. Това е не само унизително, но и направо опасно. Второ, тази пролет започна наказателен процес срещу бившия президент и действителен създател на косовската квазидържавност Хашим Тачи. Нещата вървят към официално изявление, че “младата европейска демокрация” е проект на бандит и убиец, а е изградена върху костите на жертвите му.
Но изхождайки от факта, че заради всичко това Брюксел ще принуди Прищина по някакъв начин да се споразумее с Белград, някак си не по албански начин и като цяло не умно.Защо косоварите се страхуват от теоретични териториални загуби в неопределено бъдеще, ако в продължение на дълги десет години не са направили нито една стъпка за формализиране на сръбското самоуправление, а сега се опитват да наложат властта на колаборационистите в Ибър Колашин.Такава власт няма да представлява интересите на сръбското население, но при необходимост ще координира навлизането на албански спецчасти в сръбските земи – такава клауза има и в Брюкселските споразумения.
Накратко, след изборите пак ще стане горещо.
Но най-вероятно процесът с последния аргумент, тоест със сила, отново ще бъде отложен за неопределено време, тъй като те отлагат всичките тези десет години и дори повече. Защото пълноценна война сега на никого не му трябва– нито на Белград, нито на Прищина, нито на Брюксел. Всички повече ще съжаляват, отколкото ще спечелят.
Но Вучич изглежда настоява, че нито той, нито сърбите от Ибър Колашин, които имат собствена глава на раменете си, няма да чакат повече – нека албанците веднага дадат това, което са обещали.
Това искане е отправено главно към ЕС, въпреки че европейците имат доста ограничени възможности да влияят на косоварите. Ако албанците слушат някого, то това са САЩ, а на Вашингтон сега не им е до Балканите – има достатъчно други проблеми.
Предполагаше се, че прословутата Общността на сръбските общини ще бъде откупена от Прищина в замяна на безвизов режим със страните от ЕС.
Европейските структури вече одобриха въвеждането му в края на годината, като това са подписали дори тези страни, които официално не признават Косово: Гърция, Испания, Кипър, Румъния и Словакия.
Тоест тези членки на ЕС ще пускат на своя територия хора с паспорти, които за техните чиновници не са документ, а лист хартия.
И това въпреки факта, че Косово все още е пиратски регион, където контрабандата, трафикът на наркотици и оръжие са жизненоважни части от националната икономика.
Интересното е, че приблизително по същото време властите на Албания – държавата-майка на косоварите (с изключение на САЩ, разбира се) – отмениха безвизовия режим за руснаците.Или, по-точно, те отмениха дългогодишната практика, според която този режим действаше от началото на май до края на септември – така Албания привличаше руски туристи в своите средиземноморски курорти.
Тази година можеше да има още повече туристи, а нуждата на местното население от руски (включително) пари ще остане същата.
Тирана обаче взе съзнателно неблагоприятно икономическо решение, подчинявайки се на натиска на Запада. Там, както е известно, работят по нов вариант на „желязната завеса“, за да я спуснат пред Руската федерация. И се опитват да изтръгнат всички признаци на руско влияние от Балканския регион от 2014 г. насам – и, уви, доста успешно.
Но е странно да се обиждаме на тиранските албанци: тяхната страна няма възможности, за да претендира за политически суверенитет.Но Европейският съюз би могъл, но за сетен път през последната година и половина стреля в собствените си крака.
Дори и да не вземаме предвид лошата слава на косовско-албанската диаспора, която води истински криминални войни в редица западноевропейски страни, това е нещо нечувано: да се допускат дори без визи граждани на държава, която за Испания или за относително недалеч разположената до Косово Гърция, не съществува.
На фона на всичко, което се случва (в Европа, на Балканите и конкретно в Косово), това може да изглежда като дреболия, но тази на пръв поглед дреболия е един от най-ярките примери за това, че за властите в ЕС практическите интереси на гражданите на “обединения континент” не са приоритет, за разлика от участието в американски геополитически проекти, като отделянето на Косово от Сърбия и подкрепата за режима на Зеленски в Украйна.
Това трябва да се помни от Вучич, който все още говори за ролята на ЕС в конфликта в Косово в категории като доверие и недоверие.
Това не е въпрос на доверие, въпреки че на Съединените щати определено не трябва да се вярва. Въпросът тук е реалната възможност на европейските чиновници и европейските лидери да влияят върху съдбата не само на Косово, но и на собствените си страни. Те лесно се вписват в авантюри, които се превръщат за Европа в най-добрия случай в локална заплаха, както в случая с бандитската държава на косоварите, а в най-лошия – в екзистенциална, като конфликта с Русия около Украйна. Но досега не са успели да се измъкнат от тези авантюри или да ги разгърнат в своя (а не американска) полза. И няма причина да мислим, че ще се случи по-късно.
А в Русия си струва да се припомня тази история всеки път, когато ЕС се опитва да работи с категории като „международно право“, „териториална цялост“ или „невалидни паспорти“, блокирайки движението и възможностите за бизнес за жителите на Крим, новите региони на Русия и Русия като цяло (в редица страни от ЕС е забранено издаването на визи на всички руснаци).
Това не е само лицемерието на “политиците с леко поведение”, но и нещо, което изглежда е обратното – политическа импотентност.
Върнете си суверенитета и тогава ще говорим.
Автор: Дмитрий Бавирин
Източник: unz.com
Превод: opposition.bg