Анна Уинтур 37 години решава кой има добър вкус и кой има лош. Но тя вече не е главен редактор на американския Vogue, това ли е “краят на една ера”?

За това, че 37-те години на Анна Уинтур начело на американския Vogue приключиха, съобщи на 26 юни издателството Condé Nast. Два дни по-късно на сайта на Vogue се появиха интервю и сватбена сесия на Лорън Санчес с т.нар. дигитална корица. Мнозина си спомниха как Уинтур се съпротивлява на появата във Vogue на Ким Кардашиян и Кание Уест в средата на 2010-та година и решиха че Джеф Безос е “купи” на жена си място в основното издание на модата, а самата Уинтур е решено да се премахне от списанието заради конфликт с един от най-богатите хора на планетата. Всъщност Анна Уинтур не излиза от Vogue – напротив, тя получава кариерно израстване. Но тези, които обсъждат “края на ерата на Уинтур”, са до голяма степен прави.

Анна Уинтур подаде оставка като главен редактор на американския Vogue на фона на две нашумели събития – венецианската сватба на Джеф Безос и Лорен Санчес, както и появата на Санчес на сайта на Vogue. Заради това съвпадение някои потребители на социалните мрежи решиха, че Анна е принудена да посвети много материал на съпругата на един от най-богатите хора в света – жена, чийто външен вид, стил и начин на живот, според Уинтур (публично тя не изрази отношението си към Санчес), въплъщава “лошия тон”. Твърди се, че главният редактор не се примирила с подобно унижение, приела поражението и напуснала списанието.

Но Уинтур няма да напусне Vogue. Ако се вярва на нея самата и на ръководството на Condé Nast, нейната власт в издателството, напротив, само се засилва. Анна ще остане “глобален редактор” на марката Vogue, т.е. ще надзирава работата на редакционните служби на списанието във всички страни, където излиза.

Това означава, че ако преди регионалните редактори а били практически свободни в избора на теми и герои, сега Уинтур ще влияе на редакционната политика на списанието по света, а не само в САЩ. И това се отнася не само за Vogue: Уинтур ще стане и директор на съдържанието на цялото издателство Conde Nast и ще може да влияе на такива списания като Wired, Vanity Fair, Glamour, Tatler и Architectural Digest.

Така от “обикновен” главен редактор на едно списание, Уинтур се превръща в един от ключовите топ мениджъри на влиятелно издателство. Така че няма да има “край на ерата на Ан Винтур”? И не.

Уинтур изобрети списанието и го направи такова, каквото го познаваме за последните 40 години

“Епохата на Уинтур” започва през 1988 г. – тогава ръководството на Conde Nast се притеснява, че под ръководството на главната редакторка Грейс Мирабела американският Vogue губи от новия конкурент Elle US. Англичанката Уинтур в този момент вече е успяла да премине от помощник-редакционната служба на британското списание Harperʼs & Queen до творчески директор на американското и главен редактор на британския Vogue. В продължение на две години на този пост тя получава прозвището “ядрената Уинтур”.

Първият брой на американския Vogue под ръководството на Уинтур излиза през ноември 1988 г. – и сега се смята за исторически. На корицата е снимката на израелския модел Михаела Берку в топ на Christian Lacroix за десет хиляди долара и дънки само за 50 долара. На снимката манекенката гледа покрай камерата, смее се, косата й небрежно пърха, а коремът й се вижда между тениската и дънките. Никога не е имало нещо подобно в списанието дотогава. В печатницата дори в началото се страхували, че редакцията е объркала нещо и е изпратила грешен материал.

Тази корица се превръща в основното изявление на Уинтур, нейната революция в списанието. Луксозните артикули е станало възможно – и необходимо – да се комбинират с евтини, достъпни неща. А предишните канони на лъскаво заснемане – когато силно гримираният модел гледа директно в очите на зрителя и заема грациозни, но не и най-естествените пози – започва да се смята за уважавана, но съвсем неактуална класика. Корицата на ноемврийския брой от 1988 г. самата Уинтур все още нарича любимата си.

Друга значима иновация, която напълно промени Vogue, беше фокусът върху знаменитостите. Преди пристигането на Уинтур списанието практически не обръща внимание на тях и стила им, обхващайки само модни ревюта и тенденции. Под ръководството на новия главен редактор главните герои на списанието са Мадона (май 1989 г.) и Бритни Спиърс (ноември 2001 г.). А февруарският брой от 2005 г. Уинтур посвети – което днес е особено иронично – на сватбата на един от най-богатите бизнесмени в страната. На корицата на списанието се появи Мелания Тръмп.

Уинтур помогна на дизайнери да направят кариера, които сега се считат за основните визионери на своето поколение

Влиянието на Уинтур бързо се разпространява далеч отвъд границите на Vogue. Самата тя обичала да се шегува, че никога не сваля тъмни си очила на ревюта, защото един неин поглед е достатъчен, за да погребе кариерата на някакъв дизайнер. Един от бившите й служители обаче разказва, че един ден, когато Уинтур не била наоколо, той пробвал очилата й и установил, че са с диоптери. Но няма доказателства за това.

Както и да е, доброто отношение на Уинтур наистина е направило повече от една дизайнерска кариера.

През 2020 г. главният редактор на Vogue е гост в канала на Наоми Кембъл. Моделът попита Уинтур кое модно шоу й е любимо, и тя посочи откриването на есенната колекция на John Galliano в 1994. Самата Кембъл участва в него – в разговора с Уинтур си спомни, че тогава дизайнерът нямал средства за дефилето и участниците сами събирали бельо, чорапогащи и други неща, за да помогнат на Галиано. След шоуто Уинтур дава на колекцията централно място в един от броевете на Vogue, а Галиано първо е поканен да работи в Givenchy, а след това в Christian Dior – къща, чието име е известно дори на тези, които не се интересуват от мода. Въпреки скандала през 2011 г. сложил край на кариерата на дизайнера в тази марка, много критици смятат Галиано за най-талантливия лидер на Dior след основателя на къщата.

Той не е единственият дизайнер, чието име благодарение на Уинтур ще остане в историята на модата и културата. Например друг британец, Александър Маккуин, тя нарича “изключителен” майстор, чието влияние все още се усеща в модата. Американецът Марк Джейкъбс, подобно на Галиано, помогна в организацията на шоуто в средата на 90-те години на миналия век: убеди Доналд Тръмп да осигури на шоуто бална зала в хотел “Плаза”. А през декември 2024 г. излезе изданието Vogue, чийто гост-редактор беше Джейкъбс – първият и засега единственият американски дизайнер, удостоен с такава чест с решението на Уинтур.

И накрая, през 2001 г. Уинтур стартира програма за подпомагане на младите дизайнери на CFDA / Vogue Fashion Fund, с много от които по-късно стартират успешни марки: Proenza Schouler, Thom Browne или Alexander Wang.

В същото време Уинтур е постоянно критикувана за нарушения на работната етика, арогантност и нетолерантност

През октомври 2019 г. в пространството на Spring Studios в Ню йорк е построено точно копие на офиса на Анна Уинтур в Condé Nast. Както пише вестник “BURO”, “гостите можеха да си представят като шеф на култовото издание за мода”. Може би някой от тях също се е опитал да си представи как са се чувствали подчинените на Уинтур, когато главният редактор ги е извикал в кабинета си.

“Ще трябва да извървите около миля, преди да стигнете до бюрото й и съм сигурна, че това така е замислено”, казва колежката й Грейс Кодингтън. А първият главен редактор на руския Vogue Алена Долецкая в скорошна рубрика си спомни как се е запознала с Уинтур: “Тя не си свали очилата, не подаде ръка, само леко помръдна глава”.

За суровата природа на Уинтур и арогантното й отношение към служителите не само пишат статии, но дори и публикуват книги и правят филми. През 2003 г. бившата й асистентка Лорън Уайсбъргър публикува романа “Дяволът носи Прада”, а две години по-късно известната му филмова адаптация с Мерил Стрийп в ролята на Миранда Пристли, главен редактор на лъскавото списание. Въпреки че самата Вайсбергер не потвърди това, според мнозина хладнокръвната и пресметлива Пристли е създадена по образ и подобие на Уинтур. Тя гледа филма и казва, че е “забавен”.

Уинтур е критикувана не само за студенината й.

По собствените й думи тя е “изгубила сметката” за случаите, когато е била нападната от зооактивисти – за това, че често в снимките на Vogue се появяват кожени неща. Памела Андерсън, която отдавна си сътрудничи с активисти за правата на животните PETA, заяви, че презира Уинтур за това че облича моделите си в кожи. Италианските дизайнери – например дуетът Долче и Габана, както и на Джорджо Армани – били сигурни, че главният редактор на “Вог” има предразсъдъци срещу италианците, защото през 2008 г. “Уинтур” поискала да се промени графика на Седмицата на модата в Милано заради нея, което довело до хаос, а и заявила, че “ерата на Армани е приключила”.

Освен това Уинтур е обвинена във враждебност към пълните хора. Тя не е правила никакви публични изявления, но критиците винаги не са харесвали, че Vogue почти не представя plus-size модели. Също така, според слуховете, в миналото Уинтур е давала съвети за отслабване на някои жени, включително телевизионната водеща Опра Уинфри, а бившият творчески директор на Vogue Андре-Леон Тъли (може би го помните в риалити шоуто “Top Model in American”, в което той е един от съдиите) казва, че Уинтур е поискала от него да отслабне. Според Тъли, във Vogue работят “твърде слаби момичета”.

През 2023 г. актьорът Били Портър критикува Уинтур, че отказва да признае приноса на ЛГБТК общността към модата. Причината е декемврийският брой на 2020 г., чийто главен герой е Хари Стайлс, хетеросексуален мъж, който чрез стила си, според Портър, си присвоява квир-културата. Шест месеца преди излизането на списанието, Портър участва в сесията с въпроси и отговори с Уинтур и тя, според него, попитала как да направи Vogue по-добър по отношение на подкрепата на ЛГБТК. Уинтур не коментира тази критика.

Когато нахлухават интернет и новите герои, на Уинтур й е трудно да се пренастрои

Нито пренебрегването на работната етика, нито липсата на толерантност принуждават Condé Nast да се откажат от услугите на Ана Уинтур. Удар върху нейната компетентност и авторитет нанасят бързите промени в 2010 г., когато разцъфтява блогосферата и на преден план излизат не актьорите, музикантите и първите дами, които обичат толкова много блясъка, а знаменитости, известни с факта, че са просто известни. За Уинтур, която някога за първи път сложи на корицата Мадона и направи революция с това, не беше лесно да приеме новия феномен.

Най-очевидният пример е дългогодишната й неприязън към семейство Кардашиян. В нейните очи те не бяха “хора с добър вкус”. Уинтур устоя на появата на Ким Кардашиян и Кание Уест на страниците на Vogue дълго време и отказа да ги покани на Met Gala, който организира от 1995 г. От 2013 г. обаче Ким не пропуска нито един Met Gala, през април 2014 г. е пуснат броят на Vogue, посветен на Ким и Кание, а в мрежата лесно можете да намерите селфито на Анна с Ким и Кание.

През 2019 г. Уинтур си спомня априлския брой от 2014 г. така:

“Виждам ролята на Vogue в отразяването на това, което се случва в културата. Първата знаменитост, която сложих на корицата на Vogue, беше Мадона. По онова време се смяташе за нещо много двусмислено. Никой не може да си спомни, но тя беше спорна фигура. Сега тя е част от създаването. Мисля, че ако изберем да останем с наистина добър вкус и бихме заснели съответните герои, ще има доста скучно списание. Никой не би говорил за нас. А е много важно да говорят за нас”.

Но за Vogue и други големи списания се говори все по-малко всяка година. Това бързо се разбира от марките – рекламодателите, от които животът на модната преса напълно зависи. За марките е много по-лесно да привличат купувачи чрез социалните мрежи, така че на блогърите се плаща за реклама, изпращат подаръци и покани на първите редове за впечатления, което е много нервира изтъкнатите редактори. Малко вероятно е в 2020 г. някой да промени графика на седмицата на модата в името на Ана Уинтур.

 

Любимите герои на Уинтур сега се обсъждат много по-рядко от просто “известни знаменитости”, които знаят как бързо и със сигурност да увеличат нивото на допамин в абонатите си. Какво изглежда по-ярко за повечето и предизвиква повече емоции – луксозната сватба на Джеф Безос или елегантната Чарлийз Терон, която не беше поканена на нея, след което нарече събралите се във Венеция “глупаци”?

Краят на “епохата на Анна Уинтур” – когато списанието е в разцвета си и диктува на читателите как да живеят – не се случи в момента, в който бившият главен редактор на Vogue одобри Лорън Санчес като нов герой за снимки. И не и когато стана известно за промените в кариерата й. Всичко приключи заради социалните мрежи, където е по-лесно и по-забавно да гледаш какво ще кажат новите герои, чиито вкусове се формират благодарение на интернет тенденциите, а не според правилата на модната преса.

Но е малко вероятно мнението на такъв човек като Анна Уинтур да престане да се вслушва в следващите години. В крайна сметка, според The Guardian, най-вероятно тя е тази, която е помогнала на Санчес да избере тоалети за сватбата (същите са очаровали интернет и модните критици с удоволствие).

Автор: Вера Челидзе

Източник: meduza.io