Да бъдеш фермер в момента – или агроном, или селскостопански икономист – означава да осъзнаеш колко тясно са свързани тези странни метеорологични явления с изменението на климата. Всъщност, когато срещата на върха на ООН за изменението на климата, известна като COP28, се проведе в Дубай, тя включваше пакт от 134 държави за интегриране на планирането за устойчиво земеделие в климатичните пътни карти на страните.
Докато селскостопанският сектор гледа към 2024 г., учените по културите работят, за да изпреварят разрушително нестабилното време.
Те предвиждат адаптации както за системите за отглеждане, така и за самите растения. Но времето не е на тяхна страна. „Развъждането на растения е бавен процес“, казва Джеймс Шнабъл, растителен генетик и професор по агрономия в Университета на Небраска-Линкълн. „Отнема от седем до 10 години, за да се разработи и пусне нов сорт царевица. Но ние знаем, че в резултат на изменението на климата, изчерпването на водоносните хоризонти, промените в политиките и цените на стоките, околната среда след седем до 10 години ще бъде много различна. И ние наистина нямаме начин да предвидим какви са разновидностите, които трябва да бъдат разработени днес, за да посрещнем тези предизвикателства тогава“.
Загрижеността относно изменението на климата, изпреварващо селскостопанските иновации, не е нещо ново. През 2019 г. Глобалната комисия по адаптация – независима изследователска група, спонсорирана от Организацията на обединените нации, Световната банка и Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс – прогнозира, че изменението на климата ще намали добивите от земеделието с до 30 процента до 2050 г. и че въздействието ще падне най-силно върху 500-те милиона дребни фермери по света. Същата година учени от Австралия и САЩ установиха, че сътресенията в производството на храни – внезапни непредсказуеми спадове в производителността – се увеличават всяка година от 60-те години на миналия век, а изследователски екип в Цюрих показа, че екстремните горещи вълни, простиращи се в нации на едни и същи географски ширини – редки преди 2010 г. – стават доста често.
Ако тези автори са търсили примери, 2023 ги предостави.
През пролетта Обединеното кралство и Ирландия изпитаха недостиг на домати след продължителното студено време в Испания и Мароко, прекъснало беритбата, а цената на плодовете се покачи с 400 процента в Индия след провал на реколтата. През юни производителите на картофи в Северна Ирландия казаха, че сухото време е намалило реколтата им с 4,4 милиона паунда. В Индия проливните дъждове не позволиха да се прибере реколтата от царевица за храна на добитъка. През септември земеделските власти в Испания заявиха, че страната, която е водеща в света по производство на зехтин, ще има реколта под нормалната за втора поредна година. През октомври властите в Перу, водещият световен износител на боровинки заявиха, че реколтата ще бъде наполовина от нормалния размер. Междувременно в Европа, Австралия и Южна Америка производството на вино падна до най-ниските нива от 1961 г. насам. Министерството на земеделието на САЩ ревизира картата си за „зона на устойчивост на растенията“ за първи път от 11 години, показвайки, че площите за отглеждане в приблизително половината от страната се е затоплила до 5 градуса по Фаренхайт.
Това бяха внезапни ситуации, но селскостопанското производство също страда от бавния стрес от покачващите се температури и намаляващите запаси от вода.Колкото бързо точната селекция произвежда по-добри качества на хранителните култури, толкова бързо изменението на климата ги отнема.„За всеки градус по Целзий добивът на овес намалява с около 1,8 бушела на акър и 0,5 паунда на бушел на натурална маса“, казва Хуан Дейвид Арбелаез, учен по дребните зърна и асистент в Университета на Илинойс.(Това е мярка за теглото на зърната.) „Именно толкова овес получаваме всяка година с развъждане.Така че всяка печалба, която постигаме, я губим заради допълнителното повишение на температурата“.
Алтернатива на смяната на културите е преместването им и учените по културите вече виждат това да се случва.
Арбелаез, специалист по овеса, казва, че производството на овес в Средния запад – за човешка консумация, храна за животни и слама – е заемало повече от 47 милиона акра. Сега те са се свили до 2 милиона. Повечето от овесените ядки, които американците консумират днес, се отглеждат в Канада.
Загубата на традиционни площи за отглеждане, които съгласно прогнозите, при сценарий с умерено затопляне ще бъде 30 процента от текущото производство, не засяга само основните култури.
Специалните култури като маслини и портокали също са изложени на риск, както и културите, които осигуряват основата за лукс. Бира, например: през 2018 г. мултинационален изследователски екип използва модел, за да предскаже, че бъдещи суши могат да намалят производството на ечемик с цели 17 процента в световен мащаб. Ечемикът е основата на бирата, но също така е важна храна за добитъка; екипът прогнозира, че конфликт между тези две употреби може да повиши цените на бирата три пъти. Едно от решенията, позволяващи растенията да изсъхват при нарастваща топлина и суша, е да се преместят.
Проучване, публикувано през 2020 г., потвърди, че преместването на посеви вече се случва.
По целия свят между 1973 г. и 2012 г. посевите от царевица, пшеница, ориз и соя се изместиха на север, избягвайки най-вредните ефекти от затоплянето на климата върху местата, в които се намираха. Но адаптацията чрез миграция има граници, казва Стивън Дейвис, учен по земната система и професор в Калифорнийския университет в Ървайн, който е помогнал за ръководенето на тази работа. Можете например да преместите посеви в търсене на по-ниски температури, но да не намерите водата, от която се нуждае, за да расте.
Качеството на почвата е друга грижа, казва Дейвис.„Може да намерите правилната температура и валежи, но това да е район, където почвата не се е развила, камениста е и не е място, където бихте искали да опитате да отглеждате реколта.“Плюс това, преместването на културите в по-хладни райони – далеч от екватора в което и да е полукълбо – ги отдалечава от групата на производство, където живеят повечето земеделски производители в света.От глобалния юг, с други думи, във вече по-богатия глобален север.„Определено ще има диспропорционалност между по-богатите страни, които получават по-благоприятен климат за отглеждане на култури, и страните в глобалния юг, които силно разчитат на културите като значителна част от доходите си“, казва Робърт Фофрич, бивш докторант в Института по околна среда на UCLA.„Това не само има последици за регионалната продоволствена сигурност – има и последици за цялата икономика.“
Ако културите не могат да бъдат преместени или ако това би подкопало печалбите на фермерите и БВП на страната, тогава друга възможност е да се запитаме дали те все още са правилните култури.
Агрономите винаги работят за подобряване на съществуващите растения, но има много сортове, които селското стопанство не си е направило труда да използва. Някои може да притежават ценни характеристики като устойчивост на вредители или толерантност към суша. Вземете например виното. Повечето сортове зависят от тесни диапазони от сортове, а във Франция, родината на лозарството, сортовите „рецепти“ за вина, произведени в определени региони, се контролират строго от упълномощени органи. Независимо от това, през 2021 г. френският Национален институт за произход и качество разреши шест нови сорта, разработени за приспособяване към глобалното затопляне – четири сорта грозде за червено вино и два за бяло – да бъдат добавени към одобрения списък на сортовете, включени в наименованието за Бордо.
САЩ и други винопроизводителни региони като Австралия нямат такива изисквания и това би трябвало да позволи по-голяма експлоатация на благоприятно за климата грозде, според Елизабет Форестел, еволюционен еколог и асистент по лозарство в UC Davis.
„Има над 5000 сорта винено грозде, достъпни за нас, и ние не използваме това разнообразие“, казва тя. „Много малко са тези, които съставляват по-голямата част от производството, а това е опасно нещо.“
Още една възможност е да се намери напълно различна култура, която запълва същата ниша и може да се адаптира към условията на затопляне по-добре от тази, която замества.
В житницата на САЩ това може да е просо – по-специално вид просо, защото „просото“ като категория описва множество родове култивирани зърна. Просото е древно зърно, използвано в здравословни храни и като компонент на храна за добитък; това са и онези малки бели топчета, които остават в хранилката, след като птиците изгребват по-големите семена. Тъй като има кратък вегетационен период, то може да се впише в оборот с пшеница или соя – и което е изключително важно за възприемането от фермерите, може да се жъне с оборудване, мащабирано за соя, което те вероятно вече притежават.
Шнабъл и баща му основават просо стартъп Dryland Genetics, преди почти 10 години.Те го виждат като един от отговорите на продължаващата загуба на валежи и подземни води в Средния запад.При идеални условия просото е по-малко продуктивно на акър от царевицата или соргото, на които е роднина, но при сухи условия произвежда два пъти повече зърно на единица вода.„Тъй като производителността на царевицата се повиши, нуждата от вода се увеличи постепенно.Можем да увеличим производителността, но винаги трябва да влагаме повече ресурси“, казва Шнабъл.„Но просото използва водата наистина ефективно.И в голяма част от западна Небраска, източен Колорадо и все по-голяма част от Канзас ние сме по-ограничени от вода, отколкото от суша.
Просото не е единствената култура, която може да е по-подходяща за новите климатични условия. Изследователи и фермери в Средния запад също са отглеждали в изпитание маслодайни семена като рапица и слънчоглед, влакнодайни растения като коноп, други компоненти на птичи семена и дори друг вид просо, известно като перлено просо, което вирее при температури, които убиват царевицата. Всички те са примери за начини, по които растителните райони се трансформират – не само от изменението на климата, но и от човешките усилия да работят с него и да успеят срещу него. И това звучи като растеж.
Източник: wired.com//Превод и редакция: opposition.bg