Влиянието на Андрий Ермак в украинската политика расте – ръководител на офиса на президента (ОП). Тази позиция в Киев отдавна се свързва със сенчеста, но реална власт. И Ермак не е първият, който набира политическа тежест в стола на ръководител на президентската администрация. Ситуацията му обаче е уникална: в условията на пълномащабна война и напускането на дългогодишни сътрудници от екипа на Володимир Зеленски, в ръцете на ръководителя на ОП са концентрирани още повече правомощия. Журналистът Константин Скоркин в материал за проекта Carnegie Politika обяснява защо Зеленски трябва да внимава с такъв влиятелен подчинен, как статусът на Ермак увеличава риска от авторитарен обрат в Украйна и защо президентът и неговият главен администратор станаха зависими от един от друг. С разрешението на редакторите на Carnegie Politika, публикуваме този материал изцяло.
Президентът Володимир Зеленски продължава мащабна чистка на украинското ръководство и хората около него, опитвайки се да постигне по-голяма съгласуваност и ефективност. По този начин украинският лидер се готви за двойна криза, когато нарастващият натиск от руските войски на фронта може да бъде насложен върху вътрешна дестабилизация, след официалното изтичане на президентския мандат на Зеленски на 20 май.
Тази чистка обаче има и обратна страна – премахвайки от власт стари приятели от „Квартал 95“, Зеленски се обгражда с креатури на шефа на администрацията си Андрей Ермак. В резултат на това президентът е лишен от източници на алтернативни мнения, което никога не е било добре за публичната администрация. Възникват въпроси доколко стабилен ще бъде тандемът, който все повече се изкривява в полза на Ермак и дали ще се повишат амбициите на всемогъщия администратор, който е концентрирал твърде много нишки в ръцете си.
Нова метла срещу стари приятели
Когато Зеленски обясни оставката на популярния главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни с част от голямо рестартиране на системата, думите му бяха възприети само като прикритие на чисто политическо и непопулярно решение . Обаче чистки и рокади във висшите ешелони на властта започнаха.
След Залужни излезе бившият влиятелен секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана Алексей Данилов, известен с ястребовите си възгледи и агресивна риторика. Според неофициалната версия последното обстоятелство станало фатално: президентът бил недоволен от атаката на секретаря на СНБО срещу китайския специален представител. В Киев се надяват да убедят Пекин да участва в предстоящата среща на върха за „формулата на мира“ в Швейцария, а да се карат с китайците не е добре.
Данилов не беше част от най-близкия кръг на Зеленски, той дойде в екипа като външен специалист по препоръка на бизнесмена Виталий Гайдук. Първоначално той беше поканен най-общо на поста зам.-секретар на НСБО по дигитализацията на сектора за сигурност, в който се специализира IT фирмата му. В първите години от работата си Данилов се издига до редиците на най-влиятелните назначени от Зеленски хора, като ударник в борбата срещу проруската опозиция и олигарси, но след избухването на пълномащабната война звездата му залязва.
Данилов обаче напусна Висшата лига в относително добри отношения. Новият му пост – посланик в Молдова – преди щеше да изглежда като унизително изгнание. Но сега, в условията на война и заплахата от обостряне в Приднестровието, такова назначение е по-скоро знак за продължаващо доверие от страна на Зеленски.
По-интересни са други скорошни уволнения, при които от високи постове бяха отстранени почти всички пришълци от „Квартал 95“. След като дойде на власт, Зеленски доведе със себе си много управленци от своето студио – като правило това бяха негови стари приятели и партньори, които се ползваха с лично доверие. Например ръководителите на студио „Квартал 95“ Иван Баканов и Сергей Шефир станаха съответно началник на СБУ и първи помощник на президента, а изпълнителният продуцент на студиото Сергей Трофимов стана първи заместник-ръководител на президентския офис.
В началото на 2024 г. от цялата тази приятелска идилия, сякаш излязла от сериала „Слуга на народа“, не остана и следа. Баканов беше уволнен от СБУ още през 2022 г., защото проспал предателството на високопоставени служители на сигурността. Сегашната чистка засегна Трофимов и Шефир. Последният дълго време беше смятан за довереник на Зеленски в преговорите с олигарсите, но след началото на голямата война ролята му приключи, включително защото президентът вече нямаше причина да играе тънки игри с олигарсите, които бяха загубили влияние върху политиката.
Бенефициентът на всички тези оставки е ръководителят на президентската канцелария Андрий Ермак. Всички освободени постове бяха заети от негови кандидати. Бившият ръководител на външното разузнаване Александър Литвиненко стана секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана; заместник-ръководители на президентската канцелария станаха Ирина Мудрая и Елена Ковалская, която ръководеше личния кабинет на Ермак. В резултат на това вече няма хора на ключови позиции в кабинета на президента, които са били назначени преди Ермак да застане начело на администрацията.
А поддръжниците на Ермак, напротив, много трудни могат да бъдат уволнени. Например неговият заместник Олег Татаров, служител по сигурността със съмнително минало, въпреки всички усилия на антикорупционните органи и разследващите журналисти, все още запазва поста си.
Не по-малко показателно е и друго скорошно уволнение на зам.-шефа на ОП Андрей Смирнов. Смирнов се присъединява към екипа заедно с Андрей Богдан, предшественика на Ермак като ръководител на администрацията, и ръководи отношенията със съдебната система. Ермак отдавна се опитва да се отърве от нелоялния управленец, който в крайна сметка попадна в текущата чистка и стана обвиняем в антикорупционно разследване.
Най-вероятно чистката на старите кадри в полза на привържениците на Ермак ще продължи. Например, сегашният куратор по външната политика в ОП Андрей Сибига може да бъде заменен от заместник-министъра на външните работи Николай Точицки, бивш съученик на Андрей Ермак в Киевския институт за международни отношения.
Защо Ермак
Такова безпрецедентно доверие в Ермак от страна на президента повдига въпроси сред мнозина. През последните пет години много от фаворитите на Зеленски безславно напуснаха политическия Олимп и само влиянието на Ермак непрекъснато расте, което предизвиква повишен интерес сред обществеността и провокира голямо разнообразие от обвинения. В зависимост от убежденията на говорещия, ръководителят на ОП се нарича или куратор от MI6, или агент на Кремъл.
В действителност Ермак дойде на власт от света на юриспруденцията, но е близо и до света на шоубизнеса. Той беше един от водещите украински експерти в областта на авторското право, представляваше интересите на големи холивудски компании и работеше с големи клиенти на вътрешния пазар. Той се среща със Зеленски, докато работят заедно в телевизионния канал „Интер“, който тогава беше собственост на бизнесмена Валерий Хорошковски. Впоследствие самият Ермак направи опит в творческата индустрия, като продуцира няколко филма и телевизионни сериали.
Той няма сериозно политическо минало – в това Зеленски и Ермак си приличат. Но Ермак знае много за задкулисния бизнес – в началото на 2010 г. името му се свързваше с елитния бутик „Санахант“, където се обличаха много представители на киевския елит, включително бъдещият президент Зеленски, а ресторантът при магазина играеше ролята на място за неформални срещи на влиятелни хора.
Сегашната репутация на сивия кардинал обаче е свързана не толкова с личността и биографията на Ермак, колкото с неговата позиция. Постът на ръководител на президентската администрация, създаден в Украйна през 1994 г., формално няма конституционни правомощия, но осигурява пряк достъп до президента, поради което той неизбежно се възприема като „канцлер в сянка“ и „дясна ръка на краля“.
Самата сграда на Банкова, постоянна резиденция на ръководителите на президентската администрация, се превърна в символ на непублична, сенчеста власт в Киев. Неведнъж в украинската история новият президент, критикувайки всевластието на администраторите на своя предшественик и в знак на скъсване с миналото, преименува тази структура. След Оранжевата революция Юшченко преименува администрацията в секретариат, а Зеленски, след като дойде на власт, преименува в Офис на президента. Но същността си остана предишната.
Ермак имаше ярки предшественици – първият в този ред беше Дмитрий Табачник (сега осъден държавен предател- колаборационист), чието ръководство на президентската администрация при Кучма беше наречено от опозиционната преса „дИмокрация“ (историкът Ярослав Грицак директно сравнява степента на влияние на настоящия ръководител на президентската администрация с мегаправомощията на Табачник). Владимир Литвин се появява на записите на Мелниченко като съучастник в отвличането на журналиста Гонгадзе. След това Виктор Медведчук, в последните години на Кучма, управлява страната от Банкова в най-лошите традиции на телефонното право, потапяйки шефа си в удобен информационен балон.
При Юшченко ролята на всемогъщ администратор се приписваше на закарпатския бизнесмен Виктор Балога. При Янукович Сергей Льовочкин се оказа в ролята на канцлер в сянка (по-късно бившият президент го обвини в заговора, довел до Майдана).
Така че в случая с Ермак имаме работа не толкова с иновация, колкото с наследство от голяма политическа традиция. Друг въпрос е, че нито един президент в историята на Украйна не е постигнал такава концентрация на власт, както Зеленски по време на войната. Съответно се повиши и нивото на всемогъщество на неговата администрация.
Силата на дуумвирата
От самото начало на своето президентство Зеленски беше предпазлив към старите елити и затова се опита да се обгради с лоялни поддръжници, предимно в Офиса на президента. Опитът с предишния ръководител на ОП Андрий Богдан беше неуспешен – той беше твърде конфликтен, хвалеше се с влиянието си и в крайна сметка беше уволнен като човек, твърде близък до Коломойски. На този фон Ермак изглеждаше изгодно: държаше се в сянка, беше скромен, полезен, интригантстваше умело и винаги подкрепяше укрепването на президентската власт.
Възходът на Ермак отчасти се дължи на факта, че той е ефективен комуникатор. По едно време той толкова умело установи контакт с руския си колега Дмитрий Козак, че възникна илюзията за възможно разведряване: настъпи резонансна размяна на пленници и Медведчук, чиито услуги като посредник вече не бяха необходими, започна да бъде изтласкан от вътрешната украинска политика. Ермак направи добро впечатление и на Запад, където към Зеленски първоначално се отнасяха с подозрение като поредният непредвидим популист от изток.
Във вътрешната политика Ермак също знаеше как да преговаря – например той временно помири Зеленски с кмета на столицата Кличко. Ръководителят на ОП продължава да изпълнява функцията на комуникатор и след началото на пълномащабната война – още в първия ден на нахлуването Ермак чрез колегата си продуцент Александър Роднянски се свързва с Роман Абрамович, който приема ролята на посредник в преговорите между Киев и Москва. Връзките в шоубизнеса също помогнаха за изграждането на глобална коалиция в подкрепа на Украйна.
Влиянието на Ермак дразни мнозина в украинския елит. Вероятно никой от висшите служители не е бил обект на атаки от такова ниво. Най-големият от тях беше „Вагнергейт“ през 2020 г., когато високопоставени служители от службите за сигурност и журналисти обвиниха Ермак в проваляне на операция по залавянето на група наемници от ЧВК Вагнер. Тогава, въпреки ожесточеността на атаките, началникът на ОП успява да отвърне на удара и протежето му Кирил Буданов се озова в креслото на началник на Главното разузнавателно управление.
Друг опит за сваляне на Ермак, вече с ръцете на Запада, се случи в началото на руската инвазия. Републиканският конгресмен Виктория Спартц обвини Йермак, че работи за Русия и саботира украинските военни усилия. Тогава демократите взеха Ермак под своя защита, скандалът отшумя, но украинските събеседници на Спартц изпитаха трудности – бизнесменът Генадий Корбан беше лишен от украинско гражданство за атаки срещу Ермак. И Спартц остана сред активните противници на безвъзмездната помощ за Украйна.
Канцлер в сянка или гръмоотвод
Сегашната чистка е сигнал за всички врагове на Ермак, че доверието на президента все още е на негова страна. Сега, когато натискът на фронта нараства и опозицията се готви да се възползва от официалното изтичане на президентския мандат след 20 май, Зеленски иска да гарантира максимална лоялност на своето обкръжение. И в същото време да обнови персонала, което при липса на избори може да стане само така.
Този процес обаче има и обратна страна – обкръжавайки се с креатурите на началника на администрацията си, президентът се лишава от източник на алтернативни мнения, което никога не е било от полза за публичната администрация и винаги е увеличавало рисковете от завой в авторитарната посока.
Сегашното разместване явно не е последното. В политическите кулоари на Киев упорито се носят слухове за предстоящото формиране на „силно правителство“, където министър-председателят-технократ Шмигал ще бъде заменен от всевластния ръководител на кабинета в лицето на Ермак с извънредни правомощия. Въпреки че далеч не е ясно дали самият Ермак ще се съгласи да смени удобната позиция на канцлер в сянка с поста на ръководител на правителството, който традиционно служи като гръмоотвод за президента.
Също така не е очевидно, че самият Зеленски, с цялото си доверие в Ермак, е готов да му прехвърли толкова много власт – всеки може да има политически амбиции. Тук обаче има естествено ограничение – Ермак е непопулярен в украинското общество. В началото на 2024 г. неговият антирейтинг беше 61% (КМИС, февруари 2024 г.) и ситуацията продължава да се влошава – само преди година балансът на доверие на Ермак беше положителен.
В резултат на това Зеленски и Ермак се оказват тясно свързани и зависими един от друг: първият – от кадровата политика на своя администратор, вторият – от политическото оцеляване на патрона, лоялността към когото служи като източник на собственото му влияние. Отношенията в рамките на този тандем ще станат основното съдържание на политическата реалност, която ще настъпи в Украйна след формалното изтичане на пълномощията на Зеленски на 20 май.
Автор: Константин Скоркин: Източник: meduza.io// Превод: Opposition
