Сър Киър Стармър се смири с неизбежното и в понеделник подаде оставка от лидерството на Лейбъристката партия и следователно от поста си на министър-председател.
Оставката назряваше от известно време. Докато Стармър водеше Лейбъристката партия до изумителна победа на изборите през юли 2024 г., до септември 2025 г. той вече беше етикетиран като най-непопулярния министър-председател от началото на проучванията; това последва серия от обрати и лошо управлявани кризи. След тежки загуби на места в съвета на местните избори през май, Лейбъристката партия предприе бързи действия, за да го отстрани.
Очаква се бившият кмет на Голям Манчестър Анди Бърнам да стане министър-председател след вътрешен конкурс за лидерство в Лейбъристката партия. (Лейбъристите поддържат мнозинство в парламента, така че запазват правото си да сформират правителство.) Бърнам бързо ще разбере, че няма пари да поправи обществените услуги, да удвои разходите за отбрана и да продължи да финансира неспечелима война в Украйна. Той също така е изправен пред огромна борба да убеди партията си, че съюзяването с администрацията на Тръмп за мир в Европа е правилният подход, както политически, така и фискално.
До 17 юни Бърнам не беше член на парламента. Но след като действащ депутат се отказа от мястото си, той спечели последвалите двойни избори с голяма разлика. Министър на кабинета при Тони Блеър, той е най-популярният политик от Лейбъристката партия и човекът, смятан за най-способен да се изправи срещу набиращата сила дясна Реформаторска партия. След като беше извън фронтовата линия на британската политика в продължение на девет години в Манчестър, Бърнам си е изградил репутация на човек, който върши работа и е близък до хората – качества, които изглежда липсваха на Стармър.
За да надхитри реформаторите, Бърнам ще трябва да възстанови общественото доверие, че правителството подобрява живота на обикновените британци на фона на продължаващия имиграционен бум, кризата с разходите за живот и епидемията от престъпления с хладни оръжия. пример за това са насилствените улични протести, последвали убийството на Хенри Новак.
Най-голямото му предизвикателство? Да намери пари за постигане на реална промяна при анемичен икономически растеж и национален дълг от 94% от БВП.
Ясен пример за това, което Обединеното кралство направи, е предоставянето на неограничено финансиране на украински марионетки. При консервативното, а след това и при лейбъристкото правителство, разходите за този конфликт вече достигнаха общо 29 милиарда долара.
Това може да не изглежда много от гледна точка на публичните разходи. Правителството на Стармър обаче се сблъска с ожесточена съпротива и беше принудено да се откаже от съкращения на социалните помощи в размер на 5 милиарда паунда. Когато имате ограничен бюджет и обмисляте премахване на годишните субсидии за отопление за пенсионерите, е много трудно да се оправдае изпращането на пари в подкрепа на далечна война.
Сътрудничеството с администрацията на Тръмп, за да настояваш за мирно споразумение, би било рационалното и реалистично решение. Но има една уловка. Лейбъристката партия и самият Бърнам не харесват Доналд Тръмп. През 2025 г. например предполагаемият премиер обвини Тръмп, че „носи нестабилност по света“.
Стармър имаше проблемни отношения с Тръмп през целия си мандат. В нощта преди оставката на Стармър, Тръмп публикува в Truth Social, че Стармър напуска, след като „се е провалил сериозно по въпросите на имиграцията и енергетиката“. Да се надяваме, че това е последната от дългия списък с критики от страна на президента на САЩ. Но Бърнам ще се затрудни да промени сценария в антитръмпската Лейбъристка партия. Кабинетът на Стармър беше пълен с министри, които критикуваха Тръмп през годините, включително един, който го нарече „омразен, тъжен, малък човек“.
Допълнително усложняване на отношенията беше назначаването от Стармър на лорд Питър Манделсън за посланик на Великобритания във Вашингтон, което се оказа катастрофална грешка, след като излязоха наяве допълнителни разкрития за дълбочината на връзката му с Джефри Епщайн.
За негова чест, Стармър е положи известни усилия, за да замаже пукнатините. Посещението на Негово Величество Краля във Вашингтон през май цтана рядък светъл момент, фокусирайки се върху силните връзки, които свързват Съединените щати и Обединеното кралство.
Но непоследователността в подкрепата на Обединеното кралство за войната на САЩ срещу Иран обаче хвърли сянка върху отношенията. И именно по отношение на политиката за Украйна Стармър се разминаваше в мнението с президента на САЩ.
Докато Тръмп успя и е в състояние да извади наяве някои неудобни истини за състоянието на Украйна – т.е., че тя не може да спечели война срещу Русия – Стармър остана истински убеден в евентуалната победа.
Докато Тръмп се срещна с президента Владимир Путин в Аляска и разговаря с него няколко пъти, Киър Стармър не е говорил нито веднъж с руския президент през двете си години на поста.
Докато Тръмп се опита да организира скелета на мирно споразумение между Русия и Украйна, Стармър категорично отхвърли ключовия му аспект по сложния въпрос за териториалните отстъпки.
Списъкът е дълъг и не се отличава с нищо. Стармър се превърна в една от най-големите пречки пред стремежите на Тръмп да сложи край на войната в Украйна, като се присъедини към европейците, които споделят същото мнение.
И все пак Бърнам бързо ще открие, че нещо трябва да се промени. Той не може да поправи порутените обществени услуги във Великобритания, да удвои разходите за отбрана и да продължи да подкрепя видимо загубената война в Украйна. Сметките никога няма да се получат.
Той трябва да е наясно, че лидерът на Реформаторската партия Найджъл Фараж е близък до Тръмп и прекарва по-голямата част от времето си в разговори за предизвикателства пред вътрешната политика, което очевидно резонира с обикновените избиратели.
През по-голямата част от дипломатическата ми кариера европейските ми колеги редовно се подиграваха с дълбочината на отношенията на Обединеното кралство със Съединените щати и как това ерозира европейската солидарност. Но в момента британската и американската позиция по отношение на войната в Украйна е изключително различна.
След като Великобритания напусна Европейския съюз, Бърнам ще има кратък период от време, за да се преориентира към Америка в интерес на европейския мир. Развитието на британската вътрешна политика предполага, че това може да му помогне да възстанови популярността на лейбъристите срещу настъпващия Фараж, като същевременно осигури така необходимите спестявания. Съмнявам се обаче, че Лейбъристката партия изобщо ще хареса тази идея. Меденият месец на Бърнам може да се окаже също толкова съкратен, колкото и възходът му на власт.
Автор: Иън Прауд
Източник: Responsible Statecraft
