Атаките от 11 септември бяха най-голямата терористична атака в световната история, променяйки завинаги лицето на Ню Йорк и американската политика. Такива промени станаха добра храна за теоретиците на конспирацията, които вярваха, че правителството на САЩ стои зад атаките. През годините се появяват все повече доказателства, че правителството на САЩ наистина се е опитвало да прикрие истинските виновници, но не и себе си. В момента в САЩ текат съдебни процеси, в които се опитват да подведат Саудитска Арабия под отговорност, към която водят десетки нишки от терористите.
Тренировка
През ноември 1999 г. на борда на полет на American Airlines от Финикс за Вашингтон се случи странен инцидент. Двама саудитски студенти, Ахмед ал-Кудейн и Хамад ал-Шалауи, се опитаха да влязат в пилотската кабина. Те не използваха насилие и не се бориха с екипажа, който поиска да се върнат на местата си, но се държаха изключително подозрително.
По това време хората си спомняха ерата на 70-те години на миналия век, когато терористи постоянно отвличаха самолети. Затова екипажът поиска аварийно кацане в Охайо, където предадоха студентите на местни агенти на ФБР. Разпитите не дадоха резултати, не можаха да бъдат открити престъпления и затова странните млади мъже бяха освободени.
Инцидентът беше твърде незначителен и обществеността не научи за него тогава, а ФБР почти веднага го забрави. Те обаче трябваше да си спомнят години по-късно, когато по време на терористичните атаки от 11 септември пилоти-самоубийци отвлякоха самолети и разрушиха кулите на Световния търговски център и повредиха Пентагона.
По-късно документи на ФБР, публикувани в съда, разкриха, че билетите на тези двама размирници са били платени от сметките на посолството на Саудитска Арабия в Съединените щати и че самите те не са били студенти, а саудитски агенти под прикритие, като Ал-Кудхайн всъщност е работил в Министерството на ислямските въпроси.
Но защо саудитските агенти биха искали да проверяват реакцията на американските авиокомпании на опит за проникване в пилотската кабина? Оказва се, че това е само един от въпросите, на които нито Вашингтон, нито Рияд искат да отговорят.
Разкрития по гореща следа
Като цяло връзката между Саудитска Арабия и атаките от 11 септември не изискват специално разкриване. Например, 15 от 19-те похитители са били саудитци, но това не е всичко. Може би някой е чувал за строежа на небостъргач с рекордна височина в момента в Джеда, който ще надхвърля един километър. Главният изпълнител е Saudi Binladin Group, най-голямата строителна корпорация в Близкия изток с десетки хиляди служители.
Основана е от Мохамед бин Ладен, представител на едно от най-богатите и влиятелни семейства в кралството, бащата на Осама бин Ладен. Заслужава да се отбележи, че той е имал 52 деца, а правителството на САЩ смята само едно от тях за виновно за атаките от 11 септември. Но в Близкия изток кръвното родство се смята за почти най-важния житейски капитал, така че е било лесно да се намерят дарения за рожбата на Осама бин Ладен – Ал Кайда в Саудитска Арабия.
Има толкова много връзки между саудитците и атаките от 11 септември, че е трудно да се избере най-важната. Те започнаха да се появяват, когато пожарът в руините на кулите все още не беше потушен.
Почти веднага ФБР получава информация, че Toyota Corolla, наета от похитителя Наваф ал-Хазми, е паркирана на паркинга на летището във Вашингтон. При наемането той посочил жилищен адрес в Сан Диего, Калифорния, на който веднага отива местният агент на ФБР Даниел Гонзалес – всички негови колеги го описват като стереотипен агент на ФБР от филмите, който една сутрин звъни на вратата на героите. На посочения адрес Гонзалес намерил двуетажна къща в работническо предградие, където ал-Хазми и друг терорист, Халид ал-Михдар, наели стая. Друг наемател, който живеел в същата къща, веднага посочил от кого се нуждае агентът – добър приятел и на двамата похитители, 22-годишният Мохдар Абдула.
Абдула не бил изненадан от посещението на правоохранителните органи и веднага казал, че работи за двамата терористи като асистент и преводач, а с тях го запознал Омар ал-Байюми, известен човек с връзки в местната саудитска диаспора. Името му се появява и в много документи, свързани с похитителите, на които е плащал сметки и им е оказвал голяма помощ, сякаш са близки роднини.
ФБР обаче отдавна е знаело за него поради оплаквания от съседи. Официално той е бил смятан за докторант в един от местните университети, но ту тълпи от млади араби са идвали при него, ту е пристигал е пакет от Саудитска Арабия със стърчащи жици и без документи, или водопроводчик е намирал някакви странни жици под мивката му – всъщност ал-Баюми е бил агент на Саудитската генерална разузнавателна служба, работещ в диаспората и в джамиите. Дори обикновените енориаши го подозирали, че е служител на държавна сигурност, заради прекомерната му общителност и постоянното му желание да записва срещи на видеокамера.
Години по-късно ФБР признава, че ал-Байюми редовно е изпращал доклади до саудитския посланик в САЩ за „потенциално интересни лица в Калифорния“ и постоянно се е обаждал в консулството в Лос Анджелис. Не успяват да го задържат след 11 септември, тъй като през юли той е заминал на „обучение“ във Великобритания. Когато британската полиция го арестува по американско искане, правителството в Лондон е подложено на безпрецедентен натиск от саудитското посолство, който не би бил обясним, ако е бил обикновен студент.
Правителството на САЩ има възможността да оказва натиск върху Великобритания много повече от саудитците, но не го е направило. Затова британската полиция просто е прочела въпросите, изпратени от ФБР до ал-Байюми, той е отговорил нещо неразбираемо и въпросът е бил приключен. В списъка с контакти на телефона на задържания обаче полицията открила телефонните номера на известни терористи от близкото обкръжение на бин Ладен, на които той редовно се е обаждал, но не отдала никакво значение на находката.
Американското правителство се опитало да скрие всичко това, въпреки постоянните искания да се каже истината от роднините на убитите на 11 септември.
Едва през 2017-2020 г. детайлите започнали да излизат наяве малко по малко в множество съдебни дела, където ФБР било принудено да разсекрети материали. Журналистите на „Ню Йорк Таймс“ се опитали да съставят най-пълната и систематична картина, след като анализирали стотици документи и разговаряли с много участници в разследването. Техният основен асистент бил агент Гонзалес – той отдавна бил напуснал властите и се опитвал да проведе разследването като частно лице.
Всички нишки водят на едно място
Има много възможни обяснения за факта, че терористите са подготвяли атаката под фактическия патронаж на служител от саудитското разузнаване. Например, ФБР смятало, че основната му задача е да наблюдава дисидентските настроения сред саудитската младеж. Той би могъл да се опита да вербува похитителите за същата задача, но те са го измамили и са използвали предоставените им ресурси за терористични атаки. Или пък самият Ал-Баюми е станал предател и, използвайки позицията си в разузнаването, е започнал да помага на Ал Кайда да взривява Америка. В това не би имало нищо неестествено: по подобен начин през 1954 г. капитанът на КГБ Николай Хохлов е спечелил световна слава, когато е преминал на страната на антисъветските емигранти, които е бил изпратен да убие.
Проблемът с подобни невинни обяснения обаче е, че връзките на терористичните атаки със Саудитска Арабия са буквално навсякъде, така че не можете да ги пропуснете, освен ако специално не си затворите очите.
Например, Есам Газауи, богат дизайнер и бизнесмен с връзки с кралското семейство, е живял дълго време в Сарасота, Флорида. Дъщеря му Ануд и съпругът ѝ Абудлазиз ал-Хиджи с двете си малки деца са живеели с него. В края на август 2001 г. обаче двойката напуска Съединените щати и бяга толкова бързо, че оставя ценности, дрехи, бижута и неизядена храна у дома. През септември, след атаките, ФБР бързо установява, че трима от похитителите редовно посещават тази къща.
Друг факт за връзките на терористите със саудитците изплува през 2020 г. Разследване на ФБР установява, че секретарят на посолството Ахмед ал-Джара, който е докладвал директно на посланик Бандар бин Султан, лично е наредил на разузнавателния служител ал-Баюми да вербува ал-Хазми и ал-Михдар, с които Гонзалес се е свързал. Малко вероятно е такъв високопоставен служител да каже на оперативен служител точно кого да вербува за студент-информатор, което означава, че най-вероятно става въпрос за нещо голямо.
На 31 август 2001 г. наблюдателите на политиката в Близкия изток са изненадани от внезапната оставка на ръководителя на Главната разузнавателна служба Турки бин Файсал. Той ръководеше агенцията от 1979 г., а през май 2001 г. мандатът му беше удължен с още четири години. 10 дни преди атаката обаче той беше отстранен от поста си без обяснение.
Но най-сериозното доказателство в полза на координация на атаките на високо ниво си остава същото това „тренировъчно“ отвличане на самолета през ноември 1999 г.
Участниците в тази операция имали връзки не с местни куратори на информатори като ал-Баюми, а с правителството на самото кралство или с неговото посолство. Те също така са преминали обучение в афганистански лагери на бойци, свързани с Ал Кайда, което косвено показва естеството на тяхната работа – силови акции. И накрая, действията им са очевиден опит за разузнаване на реакцията на опит за отвличане на самолета.
Вина на изкупителната жертва или правдоподобно отричане?
Нито журналистите, нито съдиите, нито служителите на ФБР, които са „преминали на страната на народа“, нямат отговор кой е организирал терористичните атаки от 11 септември и защо. Следата води до Саудитска Арабия, но за да се разбере кой точно вътре в страната е взел това решение, е необходима информация от чуждестранни разузнавателни служби – ЦРУ, АНБ и други служби. Но е почти невъзможно да се получи тази информация против волята на американското правителство: дори някой агент на ЦРУ искрено да съчувства на жертвите на терористичните атаки, то неговите разкрития ще поставят под риск цялата агентурна мрежа в Близкия изток.
Не може да се изключи възможността някои членове на кралското семейство, високопоставени разузнавачи и служители да са действали по собствена инициатива, което на теория би могло да бъде свързано с внезапната оставка на Ибн Файсал преди терористичните атаки. В крайна сметка е трудно да се измисли разумен мотив защо официален Рияд би атакувал съюзника си и то по такъв начин. Дори американските следователи не смеят да теоретизират по този въпрос.
Американското правителство и разузнаване обаче редовно избягват отговорност, като използват техника, която дори има специално наименование: plausible deniability, тоест правдоподобно отричане.
Например, през 80-те години на миналия век американските власти забраняват на ЦРУ и военните да доставят оръжие на Иран и да подкрепят никарагуанските бунтовници (аферата Иран-Контра). ЦРУ прави и двете в нарушение на забраната, защото вярва, че правителството наистина го иска, но не може да го поръчва директно от страх от скандал.
Действието според правдоподобното отричане, четенето на намеци от висшестоящи или самостоятелното достигане до необходимите заключения се счита за нещо като патриотичен дълг във Вашингтон. Например, по време на разпит по аферата „Иран-Контра“, вицеадмирал Джон Пойндекстър заяви директно: „Аз сам реших да не питам президента, за да го предпазя от решението и да му дам възможност за отричане в бъдеще, ако информацията някога стане известна.“
Би било странно, ако Близкия изток, с характерното за него значение на неформалните връзки, няма подобна практика.
В момента в Съединените щати текат съдебни процеси, в които роднини на жертвите настояват Саудитска Арабия да бъде подведена под отговорност, поне финансово.
В края на август 2025 г. федерален съдия в Ню Йорк отхвърли жалбата на кралството и принуди делото да бъде прието.
Ако американският съд потвърди ролята на саудитската държава в терористичните атаки, той може да се съгласи да се изплати обезщетение. Но тогава самото правителство на САЩ ще има проблеми: ще се окаже, че през всичките тези десетилетия то умишлено, чрез различни администрации, е прикривало терористите, за да не се разпали дипломатически скандал и да не се съсипе политиката в Близкия изток.
Невъзможно е да се предвиди каква ще бъде реакцията на американското общество на това.
Автор:
Източник: Газета. ru
