Много руснаци все по-твърдо изразяват претенциите си към войната в Украйна и не разбират защо тя се води, но все още не са готови да признаят, че е грешка, показват данни от етнографско изследване, проведено от Лабораторията за обществена социология ( PS Lab ).
Неговите автори описват отношението към войната на руснаци с много различни възгледи.
Групата от хора, които подкрепят войната, оправдават я или се дистанцират от оценката й, изследователите наричат „не-противници“. Повечето от тях са тези, които оправдават войната, но не са нейни твърди поддръжници.
Както установяват PS Lab, „не-противниците“, особено аполитичните, са започнали да критикуват войната повече и в същото време да се чувстват повече принадлежащи към страната и държавата, които я водят.
PS Lab смятат, че в Русия все още не са се създали условия за преход към политически протест, а политолозите са уверени, че преходът „от кухненска към публична критика“ е малко вероятен преди края на войната.
Кои са „не-противниците“ на войната с Украйна?
„Всяка война е безсмислена!
Хората след това бедстват, нямат ръка, нямат крак! Тези, които седят по-високо, имат полза. Войната е пране на пари, пране на пари, това е!“; „Как така за какво [воюваме]? Е, първоначално имаше разговор, че американците трябва да окупират територията на Украйна и да сложат своите ракети там“. Това са цитати от едно и също лице. Изследователите от PS Lab го наричат „Витя“, той е работник в автосервиз в малък град в Свердловска област.
„Витя“ е типичен „не-противник“ на войната, мнозинството от настроените по този начин руснаци, ако изключим твърдите привърженици на нашествието, имат много сериозни и конкретни претенции към него.
Но те не са готови да признаят, че нападението на Русия срещу Украйна е била грешка. Изследователите успяха да идентифицират основните характеристики на „не-противниците“ на войната.
Как е направено изследването?
Представителите на PS Lab събират данни за изследването в три региона: Краснодарския край, който е близо до фронтовата линия, Бурятия, която пострада повече от други региони от мобилизацията, и в Свердловска област, която е средна в много отношения.
Проучването е проведено от август до ноември миналата година. Етнографите от лабораторията живеят в тези региони около месец и записват наблюденията си в етнографски дневници и 75 дълбочинни интервюта, след което ги обработват.
Интервюиращите използват разнообразни методи за получаване на информация – от „пасивно“ участие в работата на доброволчески групи в помощ на военните (една от изследователите плете камуфлажни мрежи в Бурятия) до опити да говорят на военни теми с хора, които седят сами на пейки в краснодарски парк.
Авторите допълват тези данни с резултатите от фокус групи, проведени съвместно с проекта „Хроники“ и ExtremeScan през ноември 2023 г. в четири регионални столици, включително два милионни града – Ростов на Дон и Самара.
Основната им обща характеристика е отдалеченост от политиката и властта. Такива хора при опит да се говори с тях за политика, блокират дискусията с фрази като: „Да затворим темата за тази политика, стига ми телевизията“, „Ние сме обикновени хора, малко разбираме“, „Политиката е нещо държавно, голямо, което не разбирам.“ Много от „не-противниците“ възприемат властта като чужда, живееща отделно от останалото население на страната социална група,. „Те имат свое общество на върха и сами решават и управляват там“, казва една от участниците във фокус групата в Самара.
В същото време не може да се каже, че гражданите изобщо не се интересуват от дейността на властите, но „не-противниците“ не вярват във възможността да им се повлияе. Отчасти поради това те са развили специфично медийно потребление: „не-противниците“ се интересуват много повече от местните новини, отколкото от съобщенията от фронта или от Кремъл.
Втората обща черта е наличието на сериозни и конкретни претенции към властите във връзка с войната, които „не-противниците” понякога изразяват изключително остро.
Недоволни са например от лошото осигуряване на военните, особено от факта, че хората на фронта трябва да си купуват униформи за своя сметка. Друга претенция е свързана с факта, че представители на елита не участват в боевете. „Ако вземете мъже от нас, очакваме, че в замяна на нашата лоялност ще се погрижите за тяхната безопасност и нашето благополучие, разсъждават много наши събеседници“, пишат авторите на изследването.
„Не-противниците“ формулират въпроси към властите под влияние на личен опит и комуникация с познати, които са били в зоната на бойните действия.
В разговори с етнографите те директно се позовават на воюващи свои близки, които им казвали, че „всичко по телевизията е лъжа“. Наборът от претенции на „не-противниците“ към правителството е много подобен на това, за което Z-блогърите го критикуват.
„Но това изобщо не означава, че те [Z-блогърите] са намерили път към умовете на най-широката публика; това едва ли е възможно.
В крайна сметка, в тяхната картина на света, ако подкрепяш войната, трябва да се воюваш, да бъдеш максимално въвлечен, което не може да се каже за описваната социална група. Но може да се разбере, че поради личните контакти с хора във войната, това, което Z-блогърите обсъждат сега, ще бъде обсъждано от много [цивилни] хора в страната след шест месеца или година”, смятат изследователяти на Z-пропагандата.
И накрая, третата характеристика, която обединява „не-противниците“, е патриотизмът. Критиката на войната, както и нейното оправдание, се извършват най-често от патриотична позиция. „Начинът на мислене е следният: войната вреди на Русия, но също така я защитава. Не в рамките на имперската концепция, която Кремъл се опитва да насажда. Тя не се възприема от „не-противниците“. Говорим за националния патриотизъм и възприемането на Русия като национална държава, която е в конфликт с други национални държави. Те възприемат Украйна не като „Русия също“, а украинците — не като „също руснаци“, а като друга нация“, обясняват авторите на изследването.
Думите им се потвърждават от цитати на самите информатори.
„Те са станали патриоти до мозъка на костите си. Дори тук, например, в училище: знамето се вдига всеки понеделник, те стават и пеят химна. И наблюдавам израженията на лицата им. При тях всичко е толкова сериозно…“, казва наблюдателка от Бурятия. Жителка на Краснодар също говори за патриотизма: „За мен Русия е Русия, а Украйна е мястото, където имам роднини, които, дори когато военната операция не беше започнала, вече ни мразеха.“
Към патриотизма се добавя и искането за обща солидарност на руското общество на фона на войната, което изследователите отбелязват.
„Трябва да се разбере, че не може да има мир преди победата. Мирът може да бъде следствие от победата“, казва на една от изследователките уралският свещеник „отец Алексей“. „Важно е да се разбере, че засега има само искане за солидарност. Все още не съществува масивна плътна общност“, уточняват авторите на изследването.
Делът на „не-противниците“ в руското общество, ако изключим активните поддръжници на войната, е трудно да се оцени точно.
Авторите на изследването предоставят няколко цифри, на които си струва да се обърне внимание, когато говорим за „не-противници“.
Например през март 2024 г., според Levada Center, 49% от анкетираните са посочили човешките жертви от двете страни като причина за спирането на войната.
Други два показателя са броят на хората, които се отклоняват от оценката на войната (увеличаване от 28% на 36% през 2023 г., според „Хроники“ и ExtremeScan) и делът на декларативните поддръжници на войната (53% през 2023 г., според проекта „Хроники“ и ExtremeScan).
Изследователите посочват и данни от Russian Field за началото на юни, според които 78% от анкетираните биха подкрепили Владимир Путин, ако той реши „незабавно да спре спецоперацията“.
Точка на съпротивление
Съдейки по изследването, „не-противниците“ на войната са готови да я критикуват, докато не бъдат попитани дали е необходима и трябва ли да бъде спряна.
В този случай информантите веднага започват да оправдават войната - също толкова агресивно, колкото са я критикували преди това. Етнографите в разговори с респондентите са записали почти карикатурни оправдания за бойните действия.
„Това са САЩ, те убиват мирни жители!
Те просто убиват цивилни и обвиняват за всичко Русия! И при всичко това не е вярно, по дяволите!“, отговаря информантката „Люда“ от Свердловска област на директен въпрос дали си струва незабавно да се изтеглят руските войски от Украйна. Малко преди това тя също така емоционално се оплаква, че ” в съседна държава пращат деца да се бият ” и че не разбира “какво искат те (руските власти) от всичко това?” Подобни ситуации възникват в разговори с няколко други респонденти.
PS Lab обясняват това с факта, че „не-противниците“, въпреки чувството на отчуждение от властта, се идентифицират с нея и със страната.
„С други думи, когато оправдават войната, много от нейните „не-противници“ всъщност оправдават не политическите цели на „специалната операция“, а себе си“, се отбелязва в изследването.
Материалите от изследването дават няколко примера за това как информантите се оправдават, като оправдават поведението на държавата.
Например, един от респондентите, „отец Валентин“, отговаря на въпроса на изследователя за бомбардировките на Харков, че „не сме виновни за това“, а „виновен е дяволът, който започна войната“. „Ние не убиваме цивилни“, добавия той.
„Не-противниците“ не могат да отговорят какво може да се счита за победа във войната, освен абстрактното „ние ще окупираме цяла Украйна“.
Те също често директно казват, че не разбират защо се водят боевете. Повечето от тях, след инвазията на Русия в Украйна, смятат бъдещето си за несигурно (за разлика от поддръжниците на войната) и се оплакват от невъзможността да правят някакви конкретни планове. Някои казват директно, че не планират живота си за повече от месец, други казват, че са се опитвали да правят това преди, но са спрели с началото на войната. „Сега има такава несигурност, сега в нашата страна е страшно, невъзможно е да се планира нещо“, казва лекарка от Улан-Уде.
Първо - ”ние не загубихме” и едва след това - ”за какво беше всичко това?“
Искането за социална солидарност може да предотврати появата на алтернативен политически дневен ред сред „не-противниците“.
Авторите на изследването се съмняват, че това ще е възможно дори след края на войната.
„Много е важно да се разбере, че алтернативен дневен ред след войната е едно, а преосмислянето на отговорността за войната е съвсем различно.
И далеч не е факт, че ще доведе до нещо друго. Ако войната приключи при условия, приемливи за Русия, които могат да бъдат представени като победа и успешна защита, тогава, парадоксално заложените във войната патриотизъм и икономическите постижения, могат да бъдат развити и да допринесат за това, че хората наистина няма да преосмислят нищо“, смятат изследователите.
Ако войната се проточи още много години, тогава рано или късно ще има „пренапрежение“ в обществото поради големия брой смъртни случаи.
Но и това, според експерти, може да работи срещу властите само „след края на войната и ако няма суперкриза“.
Политолози също смятат за малко вероятна политизацията на „кухненската критика“.
„Идеята, че „не можем да загубим“ е често срещана. „Не-противниците“ ще започнат да преосмислят случващото се едва когато всичко свърши. Тоест първо: „Не сме загубили“. И едва тогава: “Какво беше това все пак?” Тази реакция на руснаците се дължи на факта, че руското общество има „големи амбиции и ниска самооценка“, смятат политолози.
„Хората с ниска самооценка са по-склонни от другите да отказват да признаят грешките си.
За тях да признаят, че някой друг е прав или че всеки може да има своя собствена истина, е като унижение. Затова, за да се преосмисли, първо трябва да се излезе от ситуацията на обсъждане на грешките и да се стигне до ситуацията на обсъждане на резултата.“ Друг политолог е съгласен, че руското общество „има едно общо желание - да не изгуби“.
„Но страхувайте се от сбъднатите мечти.
Водят до разочарование. Затова, колкото и страшно да звучи, в интерес на руските власти е войната или това, което може да се даде на гражданите за нейното продължаване, да продължи възможно най-дълго“, заключават експерти.
Източник: verstka.media;// Превод: Opposition
